Поредният бетон в реката

Стена ще пази Симитли от река Струма, но реално май ще служи за имението на кмета. И въобще не е ясно тази стена какво пази - градините?!?  А велоалея покрай бетона надали е най-хубавото нещо.

17 ноември 2013 10:30  5 коментара   2520 прочита

Предпазна стена между река Струма и града изграждат в Симитли, 1 050 000 лева е стойността на проекта, спечелен от община Симитли по Оперативна програма „Регионално развитие". Срокът за изпълнение на защитната стена, до която ще бъде изградена и велоалея, е 90 дни. Между реката и градините на жителите на Симитли ще бъдат изградени две стени. Първата започва веднага след железния мост, строен от немците през Втората световна война. Дължината й е 175 метра. Втората, с дължина 195 м. ще бъде изградена на 400 метра след първата или при завоя на река Струма. Покрай цялото протежение на стената ще бъде изградена велоалея П. Иванов 5 коментара 17 ноември 2013 11:01 | герб Оценка: 27  ( 29  гласа) ке пази на поли кмето имението за това га прават там 17 ноември 2013 11:03 | кантоно Оценка: 22  ( 26  гласа) полиии са колко ке откраднеш от тиа проекти? дай малко и на назе по маалата па ке те напраим кмет 17 ноември 2013 13:58 | T.V. Оценка: 11  ( 15  гласа) Глупави симитличани а от поли кой ще ви опазиииии; 17 ноември 2013 22:17 | запомнете Оценка: 3  ( 7  гласа) най корумпираният кмет у юз. бг. е ПОЛИ 17 ноември 2013 22:53 | моля..... Оценка: 1  ( 5  гласа) тази мукавена стена се строи вече от една година

Симитли ще се сдобие с преместваем нов мост над река Струма

16 ноември 2013 15:07
http://www.struma.com/obshtestvo/simitli-s-nov-most-nad-reka-struma_46155/


Министерство на транспорта дава безвъзмездно на община Симитли мостова конструкция, която да поеме трафика от опасния мост над река Струма в центъра на града, свързваш двата квартала.

Чрез Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване" в Симитли ще бъде доставена 98 метра сглобяемо – разглобяема мостова конструкция. Съоръжението ще послужи за изграждането на временен мост над река Струма в град Симитли. Молбата на кмета на Симитли за съдействие при решаване на инвестиционния проблем отлежава в деловодството на ресорното министерство с години. За опасния мост в Симитли градоначалникът Апостол Апостолов е алармирал нееднократно. Заповедта на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов е парафирана преди дни, след проведено заседание на УС на ДП „Транспортно строителство и възстановяване".

Предстои предаването и приемането на алтернативният път, който ще бъде монтиран в най-кратки срокове над река Струма, пресичаща града. Мостът ще бъде опрян на двата бряга над реката успоредно на сега съществуващия. Новият временен мост е двупосочен, което значително ще облекчи автотрафика. А старият мост ще бъде козметично ремонтиран и ще остане използваме за пешеходци, уточняват от кметска администрация.

Изграждането на авариен мост над Струма е наложително заради неотложния ремонт на съществуващото съоръжение над реката. Устоите на моста са компрометирани, често се налага частично запълване на пропадания на платното и изкърпване на дупки и цепнатини, за което общината заделя немалък ресурс от собствени средства.

Както е известно, мостът над Струма в град Симитли е строен от немските войски по време на Втората световна война, експлоатационният му срок изтече преди години и вече няма никакви гаранция за устоите му. Съоръжението се нуждае от спешен ремонт. Община Симитли има разработен проект за укрепване, цялостна реконструкция и надграждане на моста. Необходими са около 5 милиона лева за мащабната инвестиция. Общината има готовото проектно предложение, с което ще кандидатства за финансиране по програми на структурните фондове на ЕС през следващия програмен период 2014-2020. За да е в готовност за изпълнение на проект, местната власт трябваше да осигури временен мост за преминаване. Изграждането на нов мост над река Струма и трайното решаване на проблема е залегнало и в новия Общински плак за развитие на община Симитли.

 

Б. Владимирова

Заделят средства за подпорна стена на река Отовица в село Самораново

9 декември 2013 14:18   518 прочита
http://www.struma.com/obshtestvo/zadelyat-sredstva-za-podporna-stena-na-reka-otovica-v-selo_47174/

Изграждането на подпорна стена в село Самораново бе включена в проектобюджета за следващата година. Кмета на селото Борислав Костадинов изпрати молба до кмета на града инж. Методи Чимев за изграждането на такава на река "Отовица". "Веднага направихме проверка на място и оглед на ситуацията. Ще изготвим необходимата количествено-стойностна сметка, която да влезе в проектобюджета", обясни началника на отдел "Строителство" инж. Иван Бельов.

С "отличен" пък приключи годишната проверка на РДНСК за отдел "ТСУ" в Община Дупница. Тя продължи повече от 2 месеца. В констативния протокол е записано, че "не са установени нарушения и не са съставени актове по ЗМНН срещу виновни длъжностни лица от общинска администрация, срещу главния архитект или срещу кмета на Община Дупница".

П. Кирилов

„Напоителни системи” ЕАД

„Напоителни системи" ЕАД

„Напоителни системи" ЕАД е дружество  100% държавна собственост чрез Министерството на земеделието и храните.

Съгласно устава на дружеството една от основните дейности е „поддържане и експлоатация на обекти за предпазване на външно въздействие на водите".  До промените в Закона за водите /обн. ДВ, бр. 80 2011 г./  тази дейност се е осъществявала с бюджетни средства, съгласно параграф 4, т.6 от ПЗР на ЗВ – когато обектите не са дадени на концесия поддръжката им се осъществява с бюджетни средства от МЗХ.

Съгласно публикуван одиторски доклад  в търговския регистър това финансиране е било регламентирано с договор между МЗХ и НС ЕАД. Договорът е със срок 01.01.2011 г до 31.07.2011 г. на стойност  4 млн. лв с ДДС, а към 31.12.2011 г. са изплатени  2 408 240 лв с ДДС.

За 2012 размерът на извършените разходи за ОПВВВ е 4,7 млн лв.

Задължения на дружството за последната приключена финансова година /2012 г/ според одиторски я доклад – над 15 693 хил. лв.

За да се попълнят тези задължения е необходимо, държавата решава да върне държавното финансиране на дружеството, с мотива, че извършва дейност в обществена полза, но без възможност за възвращаемост на разходите, което води до неблагоприятно финансово състояние. Но тъя като няма законово основание да се предвиди такова перо в бюждета, в момента в Парламента пак се изменя Закона за водите.  Обсъжда се, заедно и с министъра на финансите, че са необходими 15 млн. лева, които да се заложат в бюджета. Това евентуално ще стане след приемане на промените в ЗВ, тъй като на този етап няма такива пари в бюджета.

Явно свежи пари в това дружество трябва да се влеят, за да не загине, но въпросът е нужни ли са толкова много средства, които просто да се подарят? Трябва да има ясни принципи на отчитане.  Може би подхода за получаване на компенсанция накрая, а не получаването на субсидия предварително е удачен.

Също така е добре по принцип тези дейности да се изпълняват с държавни пари, тъй като наистина става дума за невъзвращаемост на разходите. В този смисъл, който и да е натоварен с изпълнение на тези дейности, не би имал мотивация да ги изпълнява качествено, ако не му се плаща, а е на загуба.

Но при всички положения е необходима цялостна стратегия за решаване на проблемите на дружеството и за развитието му – такива предложения са правени по време на парламентарните обсъждания и в комисиите, но такова нещо също все още няма. Т.е. трябва да се направи нещо за генерално решаване на проблемите, а не за закърпване на бюджетни дупки. Освен това е добре да се знае колко са точно разходите на дружеството за ОПВВВ, защото се съмнявам да са 15 млн. – т.е. по тези промени, които са направили е интересно как ще ги докарат до 15 млн. от бюджета, щом разходите са много по-малко.  Те наистина и според стенограмите, просто се опитват да ги покрият точно тези 15 млн.

По въпроса за европейското законодателство – май всичко е наред, тъй като става дума за дейности в обществен интерес – т.е. не важи забраната за предоставяне на държавни помощи.

 

Ето допълнително интересно четиво:

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2073/reports/ID/4162

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2073/steno/ID/2829

 

Язовири се разпадат

В предаварийно състояние са 4 язовира в област Ловеч, констатира комисия, назначена от областния управител на града Милко Недялков. Това са водоемите Добродан, М. Желязна, Пазар дере и Черешов дол.
Три от тях са общинска собственост, а „Черешов дол„ е с неустановена собственост.

Репортер, 14.11.2013, стр.5

Приключил е проектът за укрепване на коритото

Проектът се отнася за Голяма река в Стражица и речните брегове и дъното на дерето в с. Горски Сеновец, съобщиха от общината. Двата обекта са узаконени и имат акт 16, с който се въвеждат в експлоатация, посочи кметът Детелина Борисова. Проблемът с наводненията в Стражица и Горски Сеновец беше решен за 22 месеца с 1 049 927 лева по ОП „Околна среда". Общинското съфинансиране възлизаше на 52 496 лева.

24 часа, 18.11.2013, стр.9

Дефицит на сняг до 2050 г.

Апокалиптичната зима ще ни подмине, увериха учени от БАН. Рекордни за дълго студове няма да има, дори ни чака дефицит на сняг.
„Зимата в България ще бъде нормална като всички досега, без екстремно ниски температури и студове, а снежната покривка ще намалее осезателно до 2050 г.", съобщи директорът на института по метеорология доц. д-р Георги Корчев. По думите му не са верни прогнозите, че зимата ще бъде най-лютата от 100 години насам. Той предупреди, че заради липсата на сняг през следващите години трябва много внимателно да бъдат следени водните ресурси и да се помага на екоминистерството за това. Корчев изтъкна, че се предвижда модернизация на наблюдателната система на института, с помощта на която да се определят снежните запаси и оттам - притокът в язовирите. Корчев каза още да не се вярва на частни сайтове, които прогнозират температурни рекорди.
Корчев допълни, че в Института по метеорология се получава информация от всички световни и регионални центрове, които са част от Световната метеорологична организация. Тя обединява 191 синоптични служби.
„Те работят в синхрон както по отношение на поддържането на мониторинговите системи, така и на издаването на прогнози от глобален, регионален и териториален характер", подчерта Корчев. Той допълни, че е разработен специален модел, по който се правят оценки за предстоящите климатични промени на територията на страна.

Новинар, 16.11.2013, стр.1

Кметове искат промяна на статута на яз. „Тича"

Кметовете на десетте общини от Шуменска област поискаха да се промени статутът на язовир „Тича", от който пият близо 200 хиляди души от две области - Шумен и Търговище. Най-големият изкуствен водоем в Североизтока е строен за промишлени нужди и се води като язовир за поливане, водата му обаче се използва основно за пиене. 

Кметовете поставиха въпроса на среща на областната ВиК асоциация. Промяна на статута на язовира отдавна се иска и от гражданите на Шуменска област. Скъпата цена на мътната вода, която ВиК продава на населението, беше основният мотив за февруарските протести в града. Кубик вода, минал през водомерите на хората, се таксува по 2,64 лв. Със същата вода стопани поливат полетата си, но я плащат по 50 ст.

Преса, 14.11.2013, стр.11

Разрушени диги в Пиринско

При наводнения или силен снеговалеж, ще бъдат опасни почти всички мостове и реки в Пиринско констатира комисия от областната управа.
Повечето диги на реките били разрушени, коритата не били почистени, за да се осигури проходимост на водата, каза зам. областният управител Димитър Капитанов.

24 часа, 12.11.2013, стр.8

Искаме пари от Европа за дъждовна вода

Екоминистерството разработва програма за по-широко използване на дъждовната вода, тъй като у нас това е ресурс, който се губи. За целта ще бъдат осигурени средства по ОП „Околна среда" за новия програмен период - 2014-2020 г. С парите ще се разработват пилотни проекти в областта на алтернативните водоизточници, каза министър Искра Михайлова. Все още не са уточнени правилата за кандидатстване, но засега не се предвиждат ограничения за вида на получателите. Това може да са екипи от учени, общини и граждани. Размерът на еврофинансирането по тази ос тепърва ще се уточнява, тъй като все още не е одобрен ресурсът на програмата.
Според експертите дъждът може да се събира в изкуствени водоеми и да се използва за напояване и други нужди. Същото се отнася за отпадните води от кухнята и банята. Те също може да се събират отделно и да влизат в повторна употреба след пречистване. Това отдавна се правело в Германия.
Трябва да се използва по-широко и речната вода. Нужни са технологии, чрез които тя да се пречиства.
Предложението на МОСВ е разработването на алтернативните водоизточници да бъде включено в стратегията за ВиК сектора, преди тя да се внесе в Министерския съвет.
Експертите на екоминистерството са на мнение, че трябва да се коригират сметките за потреблението на вода през следващите 10 години. Регионалното министерство залага по 3,5 млрд. кубика годишно. Числото обаче е завишено, а оттук е раздут и размерът на предвидените инвестиции в мрежата - 12,2 млрд. лв.
Въвеждането на две тарифи за питейната вода според потреблението, което беше залегнало във водната стратегия, няма да се реализира. Тези, които пестят, ще плащат толкова, колкото разточителните. Управляващите обаче не са се отказали от намерението да намалят броя на ВиК дружествата от 53 на 28, колкото са областите.

Преса, 29.11.2013, стр.12

ВЕЦ на яз. „Тича" мъти водата на три града

Малката водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Моста" под стената на язовир „Тича" при Шумен е надхвърлила 3 пъти годишния си лимит за ползване на вода, а екоминистерството си затваря очите. За това алармира управителят на ВиК Шумен инж. Светлозар Дамянов. Той е атакуван от жителите на Шумен, Преслав и Търговище, че водата в чешмите им е мътна.

По негови данни от януари до октомври т.г. МВЕЦ „Моста" е превъртяла през турбините си 79 млн. кубика вода, а лимитът й е само 28 млн. куб. м. 

Депутатът от БСП Димитър Дъбов коментира, че тази МВЕЦ е била „зачената в грях" още при правителството на НДСВ.

Централата заработи през лятото на 2005 г. след бурни протести от кметовете и гражданството на трите града, които ползват вода за пиене от язовира. Разрешението за централата, собственост на фирма „Касиопея-7", беше подписано в последния работен ден на тогавашния министър на екологията Долорес Арсенова. Сега депутатът Димитър Дъбов обеща, че ще подготви питане до екоминистърката Искра Михайлова по случая

Преса, 12.12.2013, стр.13

ВЕЦ „Храбрино“

ВЕЦ „Храбрино“

Is it a mistake for NGOs not to engage with hydropower companies?

• http://www.theguardian.com/sustainable-business/hydro-power-dams-ngos-enagagement
  
  
  
  
   
  Giulio Boccaletti
• 
  
• Guardian Professional, Monday 19 August 2013 17.32 BST
• Jump to comments (2)

The Three Gorges opens its sluices in Yichang, central China's Hubei Province. Photograph: Xiao Yijiu/ Xiao Yijiu/Xinhua Press/Corbis

We are entering a new hydro-dam era. As John Vidal has reported, construction of hydropower in the Himalayas will be one of the great forces for change in Asia and a hot spot of regional tension between China, India, and Pakistan.
In Africa, the growth aspirations of many countries are pinned at least in part on the development of its extraordinary hydropower endowment. Only about 5% of the continent's hydropower potential has been developed thus far. But things are changing. Ethiopia's construction of the Renaissance Dam in the upper Blue Nile – which, when completed will be one of the largest dams on the continent – has sparked conflict with downstream Egypt and made headlines about water wars on the Nile. Recently, the World Bank has announced its return to financing hydropower as part of its core strategy, after almost two decades during which it has been virtually inactive in the sector.
Hydropower development has a troubled history. Relocation of people to make room for reservoirs, downstream environmental impacts from the fragmenting of rivers, and the profound modification of aquatic ecosystem – all drive legitimate concerns about the development of this type of infrastructure. But hydropower also brings essential base-load supply, a renewable source of energy, and in some cases much-needed storage capacity and flood control. Managing these competing objectives requires facing difficult trade-offs, which are not susceptible to broad-brush strokes positions.

Not yes or no, but where and how

While some dams' impacts clearly outweigh their benefits, in many places the most important question may not be whether to build a dam but rather about where and how hydropower is built. On 1 July I stood along the Penobscot River in Maine with colleagues and onlookers from partner organisations, government, local businesses and the community to watch the historic removal of the Veazie Dam.
This was the second of two major dam removals as part of the Penobscot River Restoration project – one of the largest such projects in the world. The project will greatly improve access to nearly 1,000 miles of habitat for endangered Atlantic salmon and a number of other species of native sea-run fish – many of which had dwindled from annual populations in the millions in the 1800s to only a few thousand by 2011.
In the late 1990s, after decades of conflict around re-licensing of individual dams on the river and proposals to add new dams, a single power company bought all the dams in the lower river basin. This changed the debate. Instead of taking a dam-by-dam approach, the Penobscot Indian Nation, a number of environmental groups and the Penobscot River Restoration Trust were able to work with the hydropower company and federal and state regulators to look across the river basin and find a solution that meets multiple needs. Ultimately, an agreement was reached to remove the dams while increasing fish passage and electricity generation at other less harmful sites – reestablishing river health, recreation and culture while increasing electricity generation.

Scale, risk and outcomes, looking over the horizon

This example demonstrates something important. Limiting the impacts of hydropower while harnessing its benefits is first and foremost an optimisation problem. By taking a river-basin wide perspective, the siting and construction of dams can be directed toward the least damaging places within a basin – ensuring as much of the natural flow of water, sediments, nutrients and fish are sustained as possible for the benefit of people and nature. This does not avoid the difficult trade-offs but can improve outcomes.
This is the conversation that needs to happen, and the only route to global impact. Organisations like mine have the science, some solutions and emerging ideas, but businesses and governments will be making the large-scale infrastructure investments and have the delivery capacity that will dictate our reality. This is why the Nature Conservancy and China Three Gorges Corporation have just signed an agreement to work together for the next five years. This agreement builds on our conservation work on the Yangtze River and attempts to begin exporting our lessons and practices to other international locations where Three Gorges works.
It will not be easy and we should not be under any illusion that we will always land on the same side of the debate. But if we fail to engage with the hydropower community, we will miss an enormous opportunity for positive impact. While we may at times still be at odds, working with business – and with governments where major development is occurring – is the only way to bring sustainable solutions to a scale that can alter the path we're travelling on.
Giulio Boccaletti is managing director of global water at The Nature Conservancy
This content is brought to you by Guardian Professional. Become GSB member to get more stories like this direct to your inbox

Global Water Policy Discussion

The United Nations has designated 2013 as the International Year of Water Cooperation in recognition of the importance of water, and water's cross-cutting aspects, which demand attention at all levels and across all sectors including energy, agriculture, fisheries, transport and industry. 783 million people still lack access to proper drinking water and 2.6 billion still lack access to improved sanitation services. Global demand for water will soar by 55% over the next 50 years. This session seeks to identify the way forward towards establishing effective global policies on water, and how such policies can be translated into practical action on the ground through cutting-edge, innovative technologies and properly allocated funds.
 

Website: http://www.gggsummit.org/

Русенци се надигат срещу пореден опит на държавата да закрие АППД

20 ноември 2013 11:23 | Ахмед Алиев 

Изпълнителна Агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" - гр.Русе към министъра на транспорта.

Инициативен комитет, включващ почти всички браншови организации в Русе, ще защити оставането на АППД в града ни. Агенцията има подкрепата на всички депутати от града, председателя на парламента Михаил Миков, областният управител Венцислав Калчев и кмета Пламен Стоилов. Това заяви в интервю по Дарик изпълнителният директор на АППД Георги Георгиев. Миналата седмица във фейсбук се появи информация, че се готви закриването на АППД в Русе и изнасянето и в София. Оказа се, че наистина има направени постъпления в такава посока. Апетити са проявени от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". Двете звена са се подготвяли да си поделят функциите на АППД, както и да си поделят нейните активи, които са много и са по протежение на реката.

Борбата е и за 25 милиона лева, по различни европрограми, както и още около 200 млн. евро, които ще бъдат отпуснати за подобряване на корабоплаването през следващия програмен период, каза Димитров. Изключително апетитен е и зимовника за кораби. По времето на ГЕРБ, тогавашния министър на транспорта Ивайло Московски подписа заповед за концесията на съоръжението, въпреки обяснението на Георгиев, че то се изгражда и със средства по програма ФАР. Предназначението му не може да се променя и ако това стане страната ни ще трябва да връща 7 000 000 евро, защото до 2015 година то подлежи на проверки.

По думите му информация за подготвяното закриване е изтекла случайно от Министерски съвет, иначе всичко се е пазело в тайна. Предвиждало се, след закриването на Агенцията 90 души да бъдат преназначени на работа към министерството на транспорта, а останалите 35 да се съкратят.

„При разговор с министъра на транспорта Данаил Папазов ми беше казано „Успокой се, нищо окончателно не е решено", именно това обаче ме притеснява и означава, че продължава да се работи в посока закриване на АППД, и ми е болно, че точно русенци го правят. Засега обаче ще се въздържа да ги назова. Много се надявам, че това правителство няма да вземе решение, което ще накара хората И В Русе да се надигнат ", каза в допълнение Георгиев. Той припомни, че когато правителството на ГЕРБ се опита да закрие агенцията, браншовите структури от морето са били готови да дойдат с лодки и катери и да затворят корабоплаването по Дунава.

Чуйте цялото интервю с Георги Георгиев в прикачения звуков файл

Аудио файл в Дарик http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1176716

Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Начало / Био / Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Greentech.bg - Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

от Мария Малцева на 16/10/2013

Електроенергията от водноелектрически централи е „зелена" – тя не бълва в атмосферата CO2 и твърди частици. Мнозина вярват в това, но то е вярно само ако ВЕЦ са изградени с внимание и грижа за околната среда, със съответните мерки за опазване на биологичното разнообразие. Дори и тогава те нанасят щети на природата, защото представляват изменение на речната среда.

За въздействието на малките ВЕЦ-ове върху речните екосистеми започнахме разговор с Любомир Костадинов, експерт Програма Води към Дунавско-карпатската програма във WWF България. Поводът е скорошният сигнал, че МВЕЦ по Искъра унищожават биоразнообразието на реката.

Дори и от чисто икономическа гледна точка зелената енергия на малките ВЕЦ по реките у нас не могат да оправдаят мащабното строене на цели каскади от подобни съоръжения. „При над 160 мВЕЦ в България тяхното производство се равнява обикновено на един голям ВЕЦ.  По-подробна информация можете да намерите тук www.needit-findit.com", казва Костадинов. Негативите обаче са немалко.

Наводнения, залпово замърсяване

мВЕЦ не допринасят активно за защитата от наводнения, както често твърдят техните инвеститори. Напротив, при екстремни случаи на високи води дори могат да ги засилят, посочва Костадинов. Навярно мнозина могат да си спомнят поне едно наводнение от последните няколко години, за което е добре известно, че е породено от наличието на ВЕЦ – било то от скъсване на язовирна стена, от внезапно изпускане на водата или по друг начин.

„Съвременната защита от наводнения все повече залага на устойчива защита с помощта на природата, а не против нея – ако реките имат достатъчен ретензионен обем, високите води се забавят и могат да се разпространяват, без да нанасят щети".

Нерядка практика е изсипването на скална маса в реката за строежа на пътища (наричани временни) във връзка със строежа на въпросните мВЕЦ. Така не само се унищожава реката и брегът й, но се създават и предпоставки за наводнения.

Промените в нивото на водата са друг много съществен фактор – независимо дали се касае за задбаражното езеро или за течението на реката след ВЕЦ.  Резките вълни са пагубни дори за рибите. Залповите замърсявания на реката в резултат на прочистване на дънните утайки също са пагубни за флората в реките.

Водата като незаменим ресурс

И в световен мащаб, и в България водите са най-важният ресурс за човека и околната среда. За да се гарантира качеството и наличността на националните води в дългосрочен план обаче, е необходимо да се запазят екологичните функции на водоемите. Затова съществуващите реки със запазена природа трябва да се опазят от увреждане, предизвикано от строеж на ВЕЦ.

Ползи за местната икономика

Ползата за регионалните икономики от изграждането и експлоатацията на ВЕЦ е много малка. За разлика от тях инвестициите в мерки за повишаване на енергийната ефективност и пестене на енергия достигат и до други сектори на икономиката и генерират по-големи икономически ползи – при това в дългосрочен план и без разрушаване на природата.  В България местните жители могат да бъдат ангажирани само при строителството и то за нискоквалифициран труд.  След построяването единствените работни места са за пазачите и евентуално за операторите, но в повечето случаи такива или не са нужни (ненужен разход казват инвеститора) или няма местни кадри и съответно пътуват от по-голям град.  При каскадата среден Искър операторите са базирани в София и работят дистанционно.

Липса на контрол

Трябва да се отбележи, че след като даден мВЕЦ бъде построен, той практически не се контролира от нито един държавен орган –  освен по конкретни сигнали. Никой не следи дали се спазват ограниченията на разрешителните, издавани от басейновите дирекции, в които често има ограничения колко екологични води да се пропускат, през кои сезони да не работят съоръженията и т.н.

 

Тази статия е втора част от поредицата на GreenTech.BG и WWF България за изграждането на мВЕЦ по реките в България. Вижте още:

Първа част: Малките ВЕЦ по реките нанасят тежки и необратими вреди на естествените речни екосистеми

Предистория: Новите ВЕЦ-ове по Искър унищожават биоразнообразието на реката!

Пример от ЧИЛИ: Мега-проект за ВЕЦ спрян, отива в съда

от GreenTech.bg на 28/10/2013

Чилийски апелативен съд превантивно блокира наскоро одобрен проект на стойност  733 млн. долара за водноелектрическа централа. Причината е обжалване по екологични причини.

Противниците на 640- мегаватовия проект Rio Cuervo, който е планиран за отдалечения район на Южен Айсен, казват, че това ще навреди на околната среда. Освен това, според тях, ВЕЦ-ът ще бъде построен на геоложки разлом във високо сеизмичната Чили.

Адвокати от службата по околната среда са подали жалбата, като твърдят, че екологичното разрешително за централата, дадено миналия месец, не е било законно.

Апелативният съд в Койхайк се съгласи да разгледа случая, като междувременно блокира строителството на комплекса.

Ако се съди по новата история в сраната, проектът може в крайна сметка да се озове в Върховния съд. Оттам нататък бъдещето му е съвсем неясно, защото в последните години има случаи на подобни проекти, които са били окончателно спирани, а други са разрешавани.

http://www.greentech.bg/?p=46881

Явно и там правят подобни мегаломански проекти, ама ги планират пет за четири€

строителни материали в коритото на река Струма

Фирма ДЛВ Любимият строител на пернишката кметица Добри Владимиров – ДЛВ изхвърли огромно количество отпадъци в коритото на река Струма, сигнализираха десетки читатели на сайтаzaPernik.com. Строежът, който скандално се пръква точно до моста, водещ към парка в центъра произвежда голямо количество отпадъци, което било изсипано вчера до коритото на река Струма, потресени са живеещи в Перник. Багер на фирма ДЛВ е машината, която прави безобразието. ДЛВ е особено приближена на кмета на Перник Росица Янакиева. Тя лично на крака отиде в палата на собственика на фирмата Добри Владимиров в село Делта Хил, за да ожени сина му. Фирмата бе и един от спонсорите на Деня на Перник.   ОБНОВЕНО: Според Община Перник това, което хората са видяли до моста до река Струма било некоректно. Фирмата на Добри Владимиров - ДЛВ изграждала рампа, през която багера щял да влиза да чисти коритото на река „Струма".  Според ПР-а на кмета на Перник Росица Янакиева до 15 дни реката в този участък щяла да бъде почистена и строителните материали премахнати.   А на място работници на ДЛВ се подиграват, че бабите от съседните блокове ги наричали мутри, които докарват боклук.

 

http://www.zapernik.com/obshtestvo/lyubimiyat-stroitel-na-yanakieva-izsipa-stroitelni-materiali-v-koritoto_27249/

Минивец замърсява река Бела Места

05.04.2006 | 16:36 | http://econ.bg/

От:

РИОСВ може да наложи санкция до 20 000 лв. при неизпълнение на предписанията

 

До 20 000 лева санкция може да отнесе фирма "Бела Места" заради замърсената река със същото име, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград.

Причината е жалба, подадена от собственици на пъстървови стопанства, разположени на река Бела Места, община Якоруда. Рибарите са сигнализирали за замърсяване на водите от строителството на минивец там, извършващо се от въпросната фирма над нивото на водоемите.

Служители на РИОСВ са се отзовали на сигнала. По време на проверката са присъствали Михаил Тодоров, управител на софийската фирма инвеститор "Бела Места" ООД, Борис Манчев, жалбоподател и собственик на рибарници, Халил Авджийски, технически изпълнител към фирмата, Димитър Алакушев, технически ръководител към "Руен Холдинг" АД - гр. Кюстендил, и Мустафа Перушански, експерт "Екология" към община Якоруда.

От кметството на Якоруда са представени документи, сред които решение по преценка за ОВОС от 2004 г., разрешително за водоползване, издадено от Басейнова дирекция, разрешение за строителство и др.

При огледа е установено, че е изграден около 300-500 м от тръбопровода на бъдещия ВЕЦ. Голяма част от изкопаните земни маси са депонирани извън пътя, в коритото на реката, с което са създадени условия за замърсяване на водите и опасност от наводнения. При разглеждане на работния проект е установено несъответствие между предвидените количества изкопани земни маси и реално добитите.

Незабавно да преустанови депонирането на пясъка в коритото на реката и да възстанови първоначалния вид на Бела Места до 25 април тази година, такова предписание са издали еколозите от РИОСВ. Освен това фирмата трябва да се грижи за използвания от нея черен път. При неизпълнение на предписанията санкцията може да стигне до 20 000 лева. /в-к Вяра

Незаконна сеч при изграждането на мВЕЦ на р. Леви Искър, с. Мала Църква

(Актуализирано на 07.10.2010 г.)

http://forthenature.org/gallery/292

05.08.2010 | 11 снимки Граждани за Рила

20Share

В Коалицията "За да остане природа в България" постъпиха сигнали на граждани за незаконното изсичане на рилските гори над с. Мала Църква. Незаконната сеч е свързана с изграждането пътища и строителни площадки за нов мВЕЦ на р. Леви Искър в близост до границата на Национален парк "Рила" - по туристическата пътека за м. Кобилино бранище.

Сигналът е препратен до РИОСВ София, РДНСК София и РДГ София, тъй като по първоначална информация, разрешението за изграждането на мВЕЦ изключва изсичането на дървета и разширяването на туристическата пътека.

Преди да постъпи коментара по-долу,се предполагаше, че мВЕЦ се изгражда от фирма "Ес-джи-ай-пи" ООД, която е собственост на Георги и Петър Стоименови (собственик на храмовете ""Свщмчк СИМЕОН САМОКОВСКИ", "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО" и МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"), но след проверка на подадените от тях данни, е по-вероятно изграждането на мВЕЦ да се извършва от фирма Хидро еко Ват ООД, собственост на Славейко Гергинов, който получава Решение по ОВОС за мВЕЦ "Роса" с № 11-7/2008 г., купува от Община Самоков имота за мВЕЦ и получава разрешително от Община Самоков за строителство.

В момента във ВАС тече съдебно дело 9446/2010 между двамата инвеститора, което да изясни, на какви основания РИОСВ Перник издава решение № ПЕ-60-ПР/2009 г. на фирма "Ес-джи-ай-пи" ООД, че за идентичен мВЕЦ на идентично място няма нужда от извършването на ОВОС, а на фирма "Хидро еко Ват" ООД РИОСВ София задължава извършването на ОВОС, и каква е ролята на Община Самоков в бизнес конфликта.

По последни данни от Регионалната дирекция на горите е установено, че действително е налице незаконно изсичане на гори при строителството на мВЕЦ - без обаче да бъде посочено виновното юридическо лице.

След контролна проверка на служители на Община Самоков от 01.10.2010 г., гражданинът Иван Димитров е получил писмо от Общината, че са предприети административни мерки за спиране на строително-монтажните работи по изграждането на мВЕЦ на р. Леви Искър, в земл. на с. Мала църква.

Snow Kayaking with Warren Miller

Classic Warren Miller clip of some good old fashion snow kayaking.

Михайл Миков за Дунавската Стратегия

Не че е нещо важно, но все пак за изчерпателност:
http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2634

Михаил Миков: В сегашната икономическа и социална обстановка в Европа от особено значение е да реализираме мащабни програми за повишаване на благосъстоянието в Дунавския регион

12/07/2013

В сегашната икономическа и социална обстановка в Европа от особено значение е да реализираме мащабни програми за повишаване на благосъстоянието в Дунавския регион, което е и един от четирите стълба на Стратегията на ЕС за региона. Това отбеляза председателят на Народното събрание Михаил Миков в изказването си на Първата конференция на парламентаристите от дунавските държави. Форумът се проведe на 12 юли 2013 г. в Улм, Германия, провинция Баден – Вюртемберг.

Михаил Миков посочи, че от изключителна важност е да бъдат подкрепени инициативите в полза на малките и средни предприятия, които са особено заплашени от продължаващата стагнация на европейските икономики. Длъжни сме всячески да стимулираме например сътрудничеството между предприятия от едни от най-високо развитите европейски региони, каквито са тези от Федералната република, с партньори от значително по-изостаналите, измежду които са и регионите от Северна България, заяви председателят на Народното събрание.

В посланието си към участниците в конференцията Михаил Миков определи тази Първа конференция на парламентаристи от Дунавския регион като навременна и особено ценна инициатива, провеждаща се до извора на Дунав – реката с най-силно изявено международно измерение в целия свят. Според него парламентаристите са длъжни пряко да се ангажират с оползотворяване на потенциала на региона в интерес на благоденствието на гражданите от тези страни, както и на трансевропейската сигурност и сътрудничество.

Особено подходяща платформа за действие в тази насока е Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав, подчерта Михаил Миков. Днес сме длъжни да определим конкретните форми и стъпки за най-ефективното приложение на Стратегията в контекста на новия седемгодишен програмен период, отбеляза той. Националните и регионалните парламенти могат да дадат важен принос чрез задълбочено обсъждане на Споразуменията за партньорство с Европейската комисия за достъп до европейските структурни и инвестиционни фондове за предстоящия период, допълни председателят на Народното събрание. Пред участниците във форума той потвърди, че българското правителство отговорно се ангажира да представи в Народното събрание актуализиран проект, който ще бъде анализиран и от гледна точка на успешната реализация на предимствата на Дунавската стратегия.

В изказването си на конференцията Михаил Миков заяви, че България се стреми да дава своя практически принос в една от водещите области на сътрудничество – развитието на вътрешните водни пътища и на железопътния, пътен и въздушен транспорт. Той припомни, че с Румъния е подписан Меморандум за разбирателство за проекти за подобряване на корабоплаването в съвместния участък на реката и отбеляза, че страната ни споделя необходимостта от нови проекти за развитие на железопътните връзки. България предлага в Заключителната декларация от конференцията да се включи текст, който подчертава значението на изграждането на планираните коридори от основната Трансевропейска транспортна мрежа „Рейн - Дунав" и „Ориент/Източно Средиземноморие", които повишават свързаността между държавите от Дунавския регион и ще осигуряват надеждни връзки с макрорегионите на Черно, Средиземно и Балтийско море.

Парламентаристите от държавите от Дунавския регион обсъдиха приноса на парламентите за дунавското сътрудничество и перспективите за разширяването му.

Конференцията откри председателят на парламента на провинция Баден-Вюртемберг Гуидо Волф. Дунавските държави са тясно свързани помежду си от синята лента на Дунава и от установените културни и исторически връзки между нашите страни, заяви той при откриването на конференцията.

Със стратегията на ЕС за Дунавския регион от 2011 г. нашата съвместна работа получи нов импулс, който трябва да продължи да се засилва чрез активното съдействие на регионалните и националните парламенти, отбеляза Гуидо Волф. Той посочи, че избраните народни представители са тези, които най-добре могат да реализират желанията на гражданите от Дунавския регион, в тясно взаимодействие с правителствата. Затова съм щастлив да ви посрещна на Първата конференция на парламентаристите от дунавските държави, на която ще дадем ясен сигнал за важната роля на парламентите в рамките на съвместна работа на държавите от региона, подчерта още председателят на парламента на провинция Баден-Вюртемберг.

Министърът на Баден-Вюртемберг за Бундесрата, Европа и международните работи Петер Фридрих посочи целите и направи досегашна равносметка на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Генералният директор на ГД "Регионална политика" в Европейската комисия Валтер Дефа се спря на Стратегията на ЕС за Дунавския регион от гледна точка на Европейската комисия.

Стратегията на ЕС за Дунавския регион бе одобрена от Европейският съвет на 24 юни 2011 г. В рамките на стратегията е изготвен „План за действие", който се основава на четири стълба и определя 11 приоритетни области:

- създаване на връзки за региона на река Дунав (подобряване на мобилността, насърчаване на по-широкото използване на енергията от възобновяеми източници и насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма);

- опазване на околната среда в региона на река Дунав (възстановяване на качеството на водите, управление на рисковете за околната среда и опазване на биоразнообразието);

- постигане на благосъстояние в региона на река Дунав (развитие на научноизследователския капацитет, образованието и информационните технологии, подпомагане на конкурентоспособността на предприятията и инвестиране в уменията на хората);

- укрепване на региона на река Дунав (повишаване на институционалния капацитет и подобряване на сътрудничеството за справяне с организираната престъпност).

България е определена за съкоординатор по приоритетна област 3 „За насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма" с Румъния, и за координатор, съвместно с Германия, по приоритетна област 11 „Сътрудничество за справяне с проблемите на сигурността и организираната престъпност".

Дунавският макрорегион включва 14 държави, като 9 от тях са членки на ЕС.

Kак реката ме прегърна?

Един интересен пътепис за прекрасната река Янтра в Северна България:

ЛИНК

Танкер, натоварен с дизелово гориво, заседна в Дунав

09:03 | 08.10.2013 | 613 прочитания

http://www.mediapool.bg/tanker-natovaren-s-dizelovo-gorivo-zasedna-v-dunav-news212012.html

Танкерът "Патрик" с дизелово гориво е заседнал в плитчина на река Дунав, съобщават руските медии, позовавайки се на унгарското министерство на извънредните ситуации.

Според ИТАР-ТАСС и РИА Новости става дума за 1.2 милиона литра гориво. Инцидентът се е случил на около 100 километра южно от столицата Будапеща. Екипажът на кораба, плаващ под сръбски флаг, не е пострадал.

Съществува опасност от изтичане на петролопродукти.

Специалисти разработват варианти за безопасно освобождаване на горивото от танкера.

Европейски експерти обмениха опит и идеи в сферата на възобновяемите енергийни източници

http://www.sofoblast.government.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=54&Itemid=117&lang=bg

Екип от европейски експерти начело с г-н Ян-Нико Аплеман, Кралски заместник-комисар на Регион Флеволанд (Холандия), беше на работно посещение по международния проект „Региони за зелен растеж" на територията на Софийска област. По време на посещението се извърши обмяната на опит и се обсъдиха конкретни инструменти, механизми и подходи на регионалната политика, които подобряват достъпа до финансиране и ускоряват инвестициите в устойчива енергия (възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и мерки за енергийна ефективност (ЕЕ). Срещата е организирана по проект „Регионални политически инструменти и подходи за подобряване на достъпа до финансиране за стимулиране на инвестициите в сферата на устойчивата енергия" от фондация „Евро – перспективи" (ФЕП) и Областна администрация на Софийска област". По време на четиридневната си визита, екипът експерти от Холандия, Гърция, Румъния и Великобритания се срещна с представителите на местните власти, министерствата и бизнеса.

Съвместната работната група посети и вече реализиран обект МВЕЦ „Церово", публично-частно партньорство между ПВБ Пауър България АД и Община Своге. На срещата се проведе дискусия между чуждестранните експерти и представители на общини от Област Софийска по темата „финансиране на ЕЕ и ВЕИ", в която участваха инж. Жоро Цветков, кмет на Община Своге.

Нови 15,6 млн. евро за енергийна ефективност и ВЕИ

29.09.2013 20:44; Марияна Бойкова;
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2327675
5,6 млн. евро идват по нов европейски механизъм към програма за енергийна ефективност и възобновяема енергия. 13,26 млн. евро, или 85% са европейските пари, а държавното съфинансиране е 2,34 млн. евро. Сумите са безвъзмездна финансова помощ.

Голямата цел е чрез енергийната ефективност и ВЕИ да се постигне намаляване на емисии на парникови газове и замърсители на въздуха с 35 000 тона въглероден двуокис.Закъде са предвидени парите?

1,52 млн. евро са за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Предвижда се тя да си сътрудничи с Електроенергийния системен оператор и с Дирекцията за водни ресурси на Норвегия. Парите ще отидат за проект "Въвеждане на европейския пазар на електроенергия в България - II фаза".

С тези 1,52 млн. евро ще се подкрепя либерализацията на пазара
и интеграцията на възобновяемите енергийни източници. Предвижда се да се работи и за интеграция със съседни пазари и региони. Това еврофинансиране ще бъде насочено и към поставяне на основи на борсата за търговия с еленергия.
...

Държавата и общините ще получават 100% от сумата безвъзмездно, а частните лица - 60%.
Замяна на горива и котли, както и смяната на абонатни станции в държавни, общински и частни сгради ще бъде финансирана с 2,94 млн. евро.  За проекти за малки ВЕЦ на
напоителни  и ВиК системи са предвидени 2,35 млн. евро. Максималният процент на безвъзмездна помощ е 90% от стойността на проекта. Парите ще се усвояват до 16 април 2017 г.

Програмата се финансира от финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и е на основа на подписан меморандум за разбирателство между България, Кралство Норвегия, Исландия и Княжество Лихтенщайн. От българска страна за нея отговаря министерството на икономиката.

Двукратни турбини за малки ВЕЦ

Сп. Енерджи ревю - брой 4, 2011, Септември

Двукратни турбини за малки ВЕЦ

Двукратните водни турбини са подходящо решение при изграждането на малки водноелектрически централи в България. Приложението им се обуславя от особеностите на географските условия, характеризиращи се с голям диапазон на изменение на геодезичните напори и на водните количества, както и от спецификите на местния енергиен пазар. От инвестиционна гледна точка, инсталациите с двукратни турбини се характеризират със сравнително ниски капиталовложения (до три пъти по-ниски в сравнение с алтернативните решения) и ниски експлоатационни разходи. Високата степен на оползотворяване на разполагаемия хидроенергиен потенциал и възможността за доставка от местни производители допълват основните им предимства.
Двукpaтните турбини се използват за напори от 2 до 200 м, нo мoщнocттa им e oгpaничeнa oбикнoвeнo дo 1000 kW, пopaди cpaвнитeлнo ниcките cтoйнocти нa к.п.д. (мaкcимaлнa cтoйнocт дo 85%). В отделни случаи мощността на турбините от този тип може да достигне до 3000 kW. Отличават се с изключително проста и технологична конструкция и възможности за ръчно и автоматично регулиране. Освен това, двукратните турбини осигуряват работа на централата в широк диапазон от режими и се характеризират с висока степен на унификация на възлите и детайлите, което е съществено предимство за хидроенергийното оборудване на малките ВЕЦ.

Конструктивни особености
Проточната част на двукратната турбина се състои от няколко елемента: направляващо устройство; работно колело; работна камера и изпускателна тръба. Ha фиг. 1 e пoкaзaнa типична схема на двукpaтнa туpбинa зa ниcки нaпopи и елементите на проточната й част: нaпpaвлявaщo уcтpoйcтвo (дюзa 1 и peгулиpaщa лoпaткa 2), paбoтнo кoлeлo 3 и paбoтнa кaмepa (кoжуx) 4. Зa предотвратяване понижаването на налягането в paбoтнaтa кaмepa под допустимата стойност, към нея e мoнтиpaн въздушен клaпaн 5. Направляващото устройство представлява дюза с правоъгълно сечение, към която обикновено е интегриран регулиращият орган. За да се свърже с напорния тръбопровод, между него и входа на дюзата се монтира преход. Подвеждането на водата към дюзата може да бъде хоризонтално (фиг. 1), вертикално или под наклон. Направляващото устройство има за задача да преобразува енергията на водата изцяло в кинетична и да осигурява равномерно разпределение на дебита в границите на активния ъгъл (в който водата атакува лопатките на работното колело при първото преминаване). Освен това, трябва да осигурява постоянен ъгъл на атака на работните лопатки и да регулира дебита, респ. мощността на турбината. Срещат се различни конструкции на регулиращия орган, като най-често използваните са показани на фиг. 2. Класическото решение е лопатка (фиг. 2а), профилирана с оглед осигуряването на желаното направление на течението на входа на работното колело. В първите конструкции на двукратни турбини се среща и плоският регулиращ орган – фиг. 2б. Много често в конструкциите се използва и секторният (цилиндричен) регулиращ орган, показан на фиг. 2в и сравнително рядко – клапата от фиг. 2г. Работното колело се състои от два диска, между които са разположени работните лопатки – фиг. 3а. В съвременните конструкции, особено когато работното колело е с по-голяма широчина, се използват междинни дискове (фиг. 3б).
Основно изискване при проектирането на проточната част на турбината е осигуряването на съгласуваност в кинематичните характеристики на течението на изхода на направляващото устройство и входа на работното колело. Направляващото устройство формира струя с правоъгълно сечение, която атакува лопатките на работното колело в сектор, определен от стойността на активния ъгъл (той се променя при различните режими на работа). Водата атакува лопатките на работното колело два пъти, откъдето произлиза и наименованието на турбината - двукратна.
Работната камера на двукратната турбина трябва да има такива размери и форма, които да осигурят ефективно отвеждане на водата от работното колело към шахтата.
Използването на изпускателна тръба се налага при нисконапорните двукратни турбини и в случаите, когато отвеждането на водата след работното колело е на по-голямо разстояние (например, когато турбината е в системата на питеен водопровод).
В случаите, когато изискванията към енергийните характеристики на турбината не са високи (например при по-малка мощност), често работните лопатки се изпълняват като част от цилиндрична повърхнина (т. нар. цилиндрични лопатки) и с постоянна дебелина. Те се изработват лесно (може да бъде използвана дори тръба с подходящ диаметър и дебелина). В този случай профилът на лопатката представлява дъга от окръжност.
Ако изискванията към енергийните характеристики на турбината са по-високи, за пресмятането средната линия на лопатките се използват други методи. Например, може да се зададе начинът на трансформация на енергията или известният от теорията на лопатъчните хидравлични машини метод за пресмятане "по точки". При по-големи мощности лопатките се профилират (дебелината им е променлива). За пресмятането на работните лопатки на двукратни турбини някои специалисти прилагат оптимизационна изчислителна схема, подобна на тази, използвана при Францисовите, осовите и Пелтоновите турбини, чрез последователно прилагане на задачите за синтез на работните лопатки и анализ на обтичането им. В качеството на управляващи параметри тук могат да бъдат използвани ъгълът на входа на лопатките, броят им, диаметровото отношение и др. Резултати от пресмятането на работна лопатка за двукратна турбина (за средната й линия) чрез използването на различни методи и изчислителни схеми е показан на фиг. 4: цилиндрична, по точки, по метода на ВИГМ (Русия) и чрез прилагане на оптимизационна процедура (optima). Пресмятането е извършено с помощта на специализиран софтуер.
Броят на работните лопатки зависи от външните параметри на турбината и габаритите на работното колело и се изменя в широки граници. Той може да бъде определен, например, чрез гъстотата на лопатъчната решетка:

където l е дължината на лопатката, а е стъпката на решетката. Следователно, броят на лопатките може да бъде определен по формулата:

За стойността на гъстотата t в специализираната литература се препоръчва t=1,923.
Характерна особеност на двукратните турбини за големи дебити и сравнително ниски стойности на напора е разделянето на работното колело и направляващото устройство на две части в съотношение 1:2. Задвижването на двете направляващи лопатки е независимо. Това дава възможност на турбината да работи ефективно в много широк диапазон от режими - например при много малък дебит по-голямата от двете части е затворена и работи само 1/3 от широчината на работното колело (респ. регулирането се извършва в рамките на тази третина). На фиг. 5 са показани работни характеристики при работа с 1/3, с 2/3 и с цялата широчина на работното колело. Направено е сравнение с аналогична характеристика на Францисова турбина със същата бързоходност, което показва сериозното предимство на двукратната турбина при по-малки товари.

Двукратни турбини, произвеждани в България
В България системните изследвания за създаване на проточна част и конструкции на съвременни двукратни турбини започват през 80-те години на миналия век. Първите турбини с много малка мощност са произведени по това време, а нови конструкции се появяват на пазара в началото на 21 век. Досега български двукратни турбини са инсталирани в над 20 малки ВЕЦ у нас. На фиг. 6 е показан компютърен модел на българска двукратна турбина. Тя е с хоризонтален вал (1), който посредством еластичен съединител се свързва с вала на генератора. Дюзата (2) и корпусът (3) на турбината са обединени конструктивно и са изработени от листова конструкционна стомана. Регулиращият орган е цилиндричен (фиг. 2в) и е лагеруван в корпуса на турбината с плъзгащи лагери. Задвижването на регулиращия орган се извършва посредством електродвигателя (4) и тристъпален редуктор. Ходът на регулиращия орган е осигурен механично чрез ограничители и електрически – чрез крайни изключватели. В корпуса е предвиден ревизионен люк.
Работното колело може да бъде заварено към вала или да се монтира подвижно към него (в този случай предаването на въртящия момент се осъществява чрез шпонково съединение). То се изработва изцяло от Cr-Ni стомана. Работните лопатки са щамповани и са запънати в носещите дискове, което изключва възможността за откъсване под действието на центробежните сили при нормален или авариен режим на работа. Опитните изследвания показват, че междинните дискове подобряват както якостните, така и енергийните характеристики на колелото. Валът на турбината 1 (фиг. 6) е лагеруван с търкалящи двуредни ролкови лагери, разположени в лагерните тела (6) от двете страни на корпуса. В конструкцията на турбината са предвидени термометри за измерване на температурата на лагерните възли (температурни сонди). Лагерите са защитени с маншетни гумени и полиуретанови уплътнения и са изолирани чрез дистанционни камери от уплътненията на вала в корпуса на турбината. Уплътненията на вала са активни лабиринтни от двете страни на корпуса. Пропуските през тези уплътнения се отвеждат в дренажната система чрез оформени камери в лагерните тела и дренажни тръби. Роторът на турбината (вал, работно колело, съединител) се балансира динамично. Изпускателната тръба се монтира към изходящия фланец (7) на турбината. Освен това, тя се укрепва към стените на шахтата чрез твърди щанги. Тръбата се изработва от стоманена ламарина и има антикорозионно покритие. Турбината се монтира заедно с генератора върху рама, която се бетонира във фундамента на централата. Съединителят е осигурен с предпазител. Монтажът на турбината и генератора върху рамата се извършва в заводски условия. В сглобен вид хидроагрегатът се транспортира до централата. Към работната камера на турбината се присъединява автоматичен въздушен клапан, който поддържа постоянно налягане в нея. Това дава възможност за по-ефективно оползотворяване на разполагаемия напор, което е важно при нисконапорните хидроагрегати.
Работният процес в турбината осигурява интензивно аериране на водното течение през работното колело. Това е сериозно предимство, особено когато турбината се използва във водоснабдителни системи.

По материали на В. С. Обретенов, Ц. И. Цалов

ХИДРОЕНЕРГЕТИКА

сп. Енерджи ревю - брой 3, 2010, Септември

Малки ВЕЦ

Технически специфики, конструктивни особености, видове турбини и потенциал за изграждане у нас

     Съществуващият технически и икономически потенциал за изграждане на големи водноелектрически централи у нас вече е почти изчерпан или е неизползваем поради съображения, свързани с опазването на околната среда. Последните два големи обекта, които очакват въвеждане в експлоатация, са ВЕЦ "Цанков камък", с инсталирана мощност 80 MW и проектно годишно производство 185 GWh, и проектът "Горна Арда", с инсталирана мощност 170 MW и очаквано средногодишно производство от 454 GWh. Това е една от причините за повишения инвестиционен интерес към изграждането на хидроенергийни обекти с максимална мощност до 10 МW, условно обособени като малки ВЕЦ. Сред останалите са дългият период на експлоатация на съоръженията и ниските разходи, свързани с производството и поддръжката им, както и сигурността на инвестицията, макар и при относително дълъг срок на откупуване.
Предимство се явява и фактът, че малките ВЕЦ-ове на течащи води не използват предварително резервирани водни обеми, като така се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро.

Изискванията по отношение на качеството
на произведената електроенергия от малките ВЕЦ, не се различават от общите изисквания към останалите централи в общата енергийна система. За получаването на максимална мощност от малките ВЕЦ е необходимо турбините да работят с максимален напор, което налага от една страна поддържането на максимални обеми в горния басейн, а от друга - ефективно регулиране на хидроагрегатите.
При сравнително постоянен график на енергопотреблението, производството на електроенергия от малките ВЕЦ лесно може да бъде автоматизирано, при което се постига по-висока ефективност.
Тенденции в конструкцията на оборудването и системите
Определяща тенденция при изграждането на малки ВЕЦ в световен мащаб е използването на типови проекти и типови конструкции на системите и на хидроенергийното оборудване.
Сред изискванията към оборудването за централите специалистите посочват използването на опростени схеми за ръчно и автоматично управление и осигуряването на ефективна работа при относително големи колебания на дебита и напора. Също така е желателно при проектирането на машинното оборудване да се използват стандартизирани или типови детайли и възли, което ще допринесе за намаляване на себестойността на машините и ще улесни сервизирането им.
Като особено важен въпрос се посочва и необходимостта от стандартизация на турбинното оборудване за малките ВЕЦ. Успешно развитие в тази насока би могло да се постигне чрез широко използване на разработените методи за пресмятане, конструиране и изследване на водни турбини и прилагане на опростени конструкции. Сред предпоставките експерти от бранша нареждат и намаляването на типоразмерите на турбините, покриващи полето от стойности на дебита и напора за малките ВЕЦ, използването на съвременни технологиии за изработване на водните турбини, както и създаването на условия за заводски монтаж на турбинното оборудване.

Видове турбини за малки ВЕЦ
Схемата на хидроенергийната турбосистема в съвременните малки ВЕЦ до голяма степен се определя от вида на водната турбина. Използват се както активни, така и реактивни водни турбини. От съществено значение за определянето на вида на турбината е стойността и колебанията на напора. Полето от стойности на дебита Q и напора Н, в което се използват различните видове водни турбини, е различно за различните фирми-производители.
В малките ВЕЦ се използват главно пелтонови и двукратни турбини, по-рядко наклонно-струйни турбини и съвсем ограничено - водни колела.
Като основни предимства на активните водни турбини обикновено се посочват широкият им диапазон на работа с високи стойности на КПД, ниските експлоатационни разходи и високата маневреност. За сметка на това активните турбини имат ниски стойности на коефициента на бързоходност и се характеризират със загуба на част от напора, която поради принципно по-ниските напори в малките ВЕЦ, в някои случаи може да бъде съществена. Като цяло активните турбини се смятат за по-нискоефективни в малки ВЕЦ, в сравнение с реактивните.

Често използвани активни водни турбини
Сред най-използваните активни турбини в малките ВЕЦ се нареждат пелтоновите и двукратните турбини. Пелтоновите турбини се прилагат в конструкции с хоризонтален и вертикален вал. Тяхно предимство е отсъствието на осово натоварване от работното колело, поради пълната симетрия при обтичането му.
С цел постигането на по-прости и по-евтини конструктивни решения, често работното колело се закрепва конзолно направо на вала на генератора. За по-големи дебити се използват и вертикални конструкции.
Двукратните турбини се използват само в малки ВЕЦ. В сравнение с останалите активни водни турбини, те имат няколко съществени предимства. Така например, покриват много широк диапазон от напори (1 - 200 м) и притежават най-висока бързодоходност от всички активни турбини. Отличават се и с възможно най-висока степен на унификация на възлите и детайлите. Също така при този вид турбини само чрез изменение широчината на работното колело, може да бъде разширен диапазонът на приложение на дадена конструкция. В случай че в системата се използва и изпускателна тръба, то двукратната турбина е в състояние да оползотвори практически целия разполагаем геодезичен напор, което е важно предимство при нисконапорните турбини.

Реактивни водни турбини с малка мощност
От реактивните турбини в малките ВЕЦ приложение намират францисовите и осовите турбини. Въпреки по-сложната и скъпа конструкция и по-високите експлоатационни разходи, реактивните турбини предлагат някои съществени предимства - оползотворяват целия геодезичен напор, повишават ефективността на работния процес и имат по-висока бързоходност. Специалистите посочват, че при реактивните турбини с малка мощност се наблюдава значително припокриване на полетата H – Q в зоната на по-ниските напори, докато в зоната на по-високите напори полето на използване на францисовите турбини се припокрива с това на активните турбини. Затова често се налага сравняване на характеристиките на различните варианти.
Характерно за францисовите турбини е максималното опростяване на конструктивните елементи. Така например, при микротурбините спиралните камери често се изпълняват с правоъгълно сечение, а работното колело се закрепва конзолно към вала на генератора. В някои случаи се използват еднолопаткови направляващи апарати и конусни дифузори.
Както е известно, за относително по-ниски напори и големи дебити осовите турбини са без алтернатива. Приложение намират всички известни конструкции. Отличителна характеристика на осовите турбини е голямото разнообразие на използваните конструкции (особено тези с хоризонтален вал).

Проточни (руслови) водни турбини
Според експерти от бранша, в последно време се наблюдава ясно изразен интерес към т. нар. проточни (руслови) водни турбини. Интересът към тях е свързан със стремежа за оползотворяване на енергията на нископотенциални водни източници като реките с малък наклон на руслото, както и за усвояване на енергията на морските течения.
Типично за русловите ВЕЦ е, че при тях няма отклоняване на води от речния поток и по този начин работата на централите не оказва негативно влияние върху водния баланс.
Коритото на реката се прегражда с бент, който включва бетонен фундамент, рибен проход и монтирани над фундамента секторни затвори и клапи. Тези части са подвижни и регулират нивото на водите. При високи води те отварят почти цялата ширина на речното корито, като по този начин се избягва рискът от заливане на околните терени и съоръжения и се гарантира придвижване по речното течение на отложените над бента утайки.
Възможности за автоматизация на турбините
Съвременните турбини за малки ВЕЦ се характеризират с възможности за ръчен и автоматичен режим на работа. Обикновено ръчното управление се използва само в случаи на тестови, пуско-наладъчни и аварийни операции. През останалото време управлението е напълно автоматизирано, независимо от това дали турбината работи в паралелен режим към енергийната мрежа или в изолирана енергийна система.
Автоматизацията се осъществява на базата на заложен алгоритъм в програмируемия контролер. Чрез него автоматично се контролира отварянето и затварянето на турбината и затварящия орган, както и времето, необходимо за двете операции. Освен това системата регулира позицията на отваряне и управлява хидроагрегата по ниво и налягане, и упражнява температурен контрол и защита на хидроагрегата и генератора.
Функциите, свързани със защита на хидроенергийното оборудване, включват и самодиагностика на системата при пуск и в случай на авария. Някои от най-съвременните системи за автоматизация, дори предлагат и варианти за разрешаване на възникналите технически проблеми.
Освен да защитава от аварийни ситуации и да намалява възможността за такива, системата за автоматизация на оборудването има за цел да оптимизира производителността на водноелектрическата централа и да сведе до минимум необходимостта от човешка намеса при експлотацията.

Предимства и недостатъци на малките ВЕЦ
Освен със сравнително ниски капиталовложения, малките ВЕЦ се характеризират и с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране, себестойност на продукцията, изкупна цена и квалификация на персонала. Тези характеристики предопределят възможността за бързо започване на строителството и за влагане на капитали в дългосрочна инвестиция с минимален финансов риск. Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и на някои напоителни канали в хидромелиоративната система. Подходящи са за отдалечени от електрическата мрежа потребители. Освен това, сравнително лесно се присъединяват към енергийната мрежа.
Като техен недостатък се посочва силната им зависимост от валежите, тъй като в схемите на малките ВЕЦ по правило не се предвиждат изравнителни водохранилища. В следствие на това имат ниска степен на оползотворяване на оттока (до 60%). Не на последно място, енергопроизводството им трябва да се съобразява с напоителния или водоснабдителния график, когато са изградени в такива системи.
Състояние на сектора и промени в нормативната база
Съгласно данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през 2009 г. на територията на страната са изградени 15 малки водноелектрически централи (МВЕЦ) с обща инсталирана мощност 13 MW. С това общият им брой у нас надхвърля сто, а инсталираните мощности за производство на електрическа енергия от малки ВЕЦ достига 603.8 GWh.
Издадените до момента разрешителни за строеж са за над 840 проекта, но те вероятно ще бъдат преразгледани. Причината е, че на много места в страната МОСВ отчете сериозно занижен контрол върху издадените разрешителни от страна на регионалните органи на министерството. С цел преодоляването на този и други проблеми в сектора, на 22 юли т. г. бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който предвижда децентрализация на разрешителния режим. Съгласно новата разпоредба, компетентни органи за издаване на разрешителни по Закона за водите са министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, кметовете на общините, след решение на общинския съвет, и директорът на Басейнова дирекция. Според МОСВ направената децентрализация в разрешителния режим по Закона за водите ще намали бюрокрацията и ще облекчи процедурите и разрешителните режими в подкрепа на бизнес инициативите на местно и национално ниво. Като допълнителна мярка към Дирекция „Води" на министерството се предвижда създаването на отдел, който да контролира как се провеждат административните процедури от басейновите дирекции, както и ефективността на контрола върху издадените разрешителни.

Потенциал за развитие на бранша
В редица експертни анализи се посочва, че в страната ни съществуват около седемстотин места с технологични възможности за изграждане на малки ВЕЦ-ове на течащи води. Голяма част от тях са разположени на планински реки, където водните количества са по-големи и постоянни през годините, въпреки по-ниския напор на водата. Подходящи места предоставят и около сто водоснабдителни язовира за изграждането на подязовирни ВЕЦ. Като най-атрактивни, обаче, се посочват малките ВЕЦ-ове, разположени на деривационни системи. Мотивът е, че когато съответната система е водоснабдителна, се осигурява постоянно водно количество и фиксирана часова използваемост.
Засега водата остава сред най-използваните възобновяеми енергийни източници у нас, а това се дължи на широкия й потенциал на приложение. Хидроложки анализи сочат, че България е сравнително бедна на водни ресурси. Според съществуващите данни годишно на жител се падат между 1600-2000 куб.м вода. Предимство е планинския характер на значителна част от територията. Благодарение на това хидропотенциалът, според експертите, достига до 26 млрд. кWh в средна по отток година. Същевременно технически усвоимият потенциал е в рамките на 57 на сто от теоретичния и е изчислен на 15 млрд.kWh.
Според прогнозата на Агенцията за енергийна ефективност до 2015 г. производството на ток от ВЕЦ може да достигне 2988 ГВтч. Значително по-оптимистична е прогнозата на НЕК. Според нея производството до 2015 г. може да достигне до 3700 ГВтч. На фона на тези оценки обаче най-реалистична изглежда прогнозата на ДКЕВР, в която се твърди, че потенциалът за производство на електроенергия от ВЕЦ е в рамките на 1000 МВт годишно.

Инвестиционни стимули и възможности за финансиране
Законът за енергетиката и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата въведоха допълнителни стимули за производителите на електроенергия от малки ВЕЦ. Сред тях са приоритетното присъединяване на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници към преносната и/или разпределителната мрежа; задължителното изкупуване на произведената електрическа енергия и преференциалните цени за изкупуване на електроенергията. Съгласно Решение № Ц-018 от 31.03. 2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електроенергията от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW се изкупува за 110,79 лв/MWh; от ВЕЦ до 5 MW, нисконапорни руслови централи – за 200,09 лв/MWh; ВЕЦ до 5 MW, нисконапорни осови централи – за 152,59 лв/MWh.
Сред възможните финансови механизми, предназначени за насърчаване на производството на електроенергия от малки ВЕЦ у нас, са заемите, отпускани от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). Реализирането на проекти с цел изграждане на малки ВЕЦ със средства от ПУДООС е под форма на безлихвен заем на фирми в размер до 70% от общата стойност на проекта. Максималният размер на средствата, отпускани от ПУДООС за изграждане на микро ВЕЦ, е до 1 500 000 лв. Срокът за възстановяване на заема е пет години (годишните приходи се определят на база на действащата в момента изкупна цена на ел. енергията от независими производители), считано от момента на въвеждане на обекта в експлоатация.

Източници: "Водни турбини", доц. В. Обретенов; МИЕТ и др.

МЕА публикува пътна карта за водна електроенергия до 2050

дата: 30.10.2012

МЕА: Водната енергетика може да спести три милиарда тона въглероден диоксид до 2050

Международната енергийна агенция представи поредното си издание от поредицата технологични пътни карти, посветено на водната енергетика. Според изданието електроенергията от водни централи може да удвои своя принос в световния енергиен микс до 2050, като достигне 2000 GW инсталирана мощност и производство на електроенергия над 7 000 TWh годишно. Достигането на тези цели ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с повече от три милиарда тона СО2. Основния потенциал за развитие на водната енергия Агенцията вижда в страните с бързо развиващи се икономики и в развиващите се страни.
 

Оценките на МЕА се основават на основните предимства на производството на електроенергия от водни централи – надеждност, доказани технологии, голям капацитет за съхранение и много ниски оперативни разходи. Също така водните централи допринасят за контрола на наводненията, доставките на питейна вода, напояването и др.
 

Технологичната карта съдържа препоръки по отношение на провеждането на политики за създаване на подходящи условия за достигане на целите.
http://www.emi-bg.com/index.php?id=1228

Важно: Забраниха риболова на балканска пъстърва

1 октомври 2013 14:12
http://www.struma.com/obshtestvo/vajno-zabraniha-ribolova-na-balkanska-pusturva_44058/

На основание Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ от днес е в сила забрана за улов на зимно размножаващи се видове риби. От 1 октомври 2013 г. до 31 януари 2014 г., включително се забранява улова на речна (балканска) пъстърва, сивен, сиг, пелед и езерна сьомга, съгласно Приложение № 1 "Срокове на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножаване" от ЗРА. През този период се въвежда и пълна забрана за улов в рибностопански обекти, намиращи се над 1 500 м надморска височина. Уловът на езерен рак (Astacus leptodactilus) се забранява от 15 октомври 2013 г. до 15 май 2014 г. Н. Михайлов

Още за: пъстърва  риба  забрана Още от: Общество

КЗК прекрати покупка на хидрографски кораб за проучване на Дунав

11:31 | 30.09.2013 | 247 прочитания
http://www.mediapool.bg/kzk-prekrati-pokupka-na-hidrografski-korab-za-prouchvane-na-dunav-news211708.html

Комисията за защита на конкуренцията прекрати обществена поръчка за закупуване на специализиран плавателен съд за хидрографски проучвания, обявена от Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав", съобщиха от антимонополния орган в понеделник.

 

По жалба на "Корабостроителница Русе" е установено, че оценителната комисия не се е придържала към законовите изискванията за подписване на предоставените от кандидатите документи. При преглед на представените от възложителя копия на техническите предложения на участниците КЗК установи, че вместо да бъдат подписани всички страници, съответните лица са положили подпис само върху първата страница на техническото предложение. В плик № 2 на участниците се съдържат още множество на брой приложения – предложение за срок за изпълнение на поръчката, информация за произход и качество на материалите, времеви график, декларация за техническо оборудване, гаранционен срок, предложение за гаранционни условия и сервиз, каталози, сертификати и др., на които са подписани също само първите страници.

 

Съгласно приложимата нормативна разпоредба, комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и проверява за наличието на три отделни запечатани плика. Най-малко трима от нейните членове подписват плик № 3, след което помощният орган на възложителя предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 3 на останалите участници.

 

След извършване на тези действия, в присъствието на горепосочените лица, комисията отваря плик № 2 и най-малко трима от членовете й подписват всички документи, съдържащи се в него, след което комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 2 на останалите участници. На следващо място на това публично заседание помощният орган отваря плик № 1, като оповестява документите, които той съдържа,

 

КЗК приема, че комисията на възложителя е опорочила провеждането на процедурата по начин, по който установеният порок не може да бъде поправен, без да бъдат променени условията, при които е открита обществената поръчка, поради което връща преписката на възложителя за прекратяване на процедурата в съответствие с изискванията на закона.