Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 18 декември 2013 г.

Поредният бетон в реката

Стена ще пази Симитли от река Струма, но реално май ще служи за имението на кмета. И въобще не е ясно тази стена какво пази - градините?!?  А велоалея покрай бетона надали е най-хубавото нещо.

17 ноември 2013 10:30  5 коментара   2520 прочита



Предпазна стена между река Струма и града изграждат в Симитли, 1 050 000 лева е стойността на проекта, спечелен от община Симитли по Оперативна програма „Регионално развитие". Срокът за изпълнение на защитната стена, до която ще бъде изградена и велоалея, е 90 дни.

Между реката и градините на жителите на Симитли ще бъдат изградени две стени. Първата започва веднага след железния мост, строен от немците през Втората световна война. Дължината й е 175 метра. Втората, с дължина 195 м. ще бъде изградена на 400 метра след първата или при завоя на река Струма.

Покрай цялото протежение на стената ще бъде изградена велоалея

П. Иванов

5 коментара

17 ноември 2013 11:01 | герб
Оценка:
27
 (
29
 гласа)

ке пази на поли кмето имението за това га прават там


17 ноември 2013 11:03 | кантоно
Оценка:
22
 (
26
 гласа)

полиии са колко ке откраднеш от тиа проекти? дай малко и на назе по маалата па ке те напраим кмет


17 ноември 2013 13:58 | T.V.
Оценка:
11
 (
15
 гласа)

Глупави симитличани а от поли кой ще ви опазиииии;



17 ноември 2013 22:17 | запомнете
Оценка:
3
 (
7
 гласа)

най корумпираният кмет у юз. бг. е ПОЛИ


17 ноември 2013 22:53 | моля.....
Оценка:
1
 (
5
 гласа)

тази мукавена стена се строи вече от една година


Симитли ще се сдобие с преместваем нов мост над река Струма

16 ноември 2013 15:07
http://www.struma.com/obshtestvo/simitli-s-nov-most-nad-reka-struma_46155/


Министерство на транспорта дава безвъзмездно на община Симитли мостова конструкция, която да поеме трафика от опасния мост над река Струма в центъра на града, свързваш двата квартала.

Чрез Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване" в Симитли ще бъде доставена 98 метра сглобяемо – разглобяема мостова конструкция. Съоръжението ще послужи за изграждането на временен мост над река Струма в град Симитли. Молбата на кмета на Симитли за съдействие при решаване на инвестиционния проблем отлежава в деловодството на ресорното министерство с години. За опасния мост в Симитли градоначалникът Апостол Апостолов е алармирал нееднократно. Заповедта на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов е парафирана преди дни, след проведено заседание на УС на ДП „Транспортно строителство и възстановяване".

Предстои предаването и приемането на алтернативният път, който ще бъде монтиран в най-кратки срокове над река Струма, пресичаща града. Мостът ще бъде опрян на двата бряга над реката успоредно на сега съществуващия. Новият временен мост е двупосочен, което значително ще облекчи автотрафика. А старият мост ще бъде козметично ремонтиран и ще остане използваме за пешеходци, уточняват от кметска администрация.

Изграждането на авариен мост над Струма е наложително заради неотложния ремонт на съществуващото съоръжение над реката. Устоите на моста са компрометирани, често се налага частично запълване на пропадания на платното и изкърпване на дупки и цепнатини, за което общината заделя немалък ресурс от собствени средства.

Както е известно, мостът над Струма в град Симитли е строен от немските войски по време на Втората световна война, експлоатационният му срок изтече преди години и вече няма никакви гаранция за устоите му. Съоръжението се нуждае от спешен ремонт. Община Симитли има разработен проект за укрепване, цялостна реконструкция и надграждане на моста. Необходими са около 5 милиона лева за мащабната инвестиция. Общината има готовото проектно предложение, с което ще кандидатства за финансиране по програми на структурните фондове на ЕС през следващия програмен период 2014-2020. За да е в готовност за изпълнение на проект, местната власт трябваше да осигури временен мост за преминаване. Изграждането на нов мост над река Струма и трайното решаване на проблема е залегнало и в новия Общински плак за развитие на община Симитли.

 

Б. Владимирова

Заделят средства за подпорна стена на река Отовица в село Самораново

9 декември 2013 14:18   518 прочита
http://www.struma.com/obshtestvo/zadelyat-sredstva-za-podporna-stena-na-reka-otovica-v-selo_47174/

Изграждането на подпорна стена в село Самораново бе включена в проектобюджета за следващата година. Кмета на селото Борислав Костадинов изпрати молба до кмета на града инж. Методи Чимев за изграждането на такава на река "Отовица". "Веднага направихме проверка на място и оглед на ситуацията. Ще изготвим необходимата количествено-стойностна сметка, която да влезе в проектобюджета", обясни началника на отдел "Строителство" инж. Иван Бельов.

С "отличен" пък приключи годишната проверка на РДНСК за отдел "ТСУ" в Община Дупница. Тя продължи повече от 2 месеца. В констативния протокол е записано, че "не са установени нарушения и не са съставени актове по ЗМНН срещу виновни длъжностни лица от общинска администрация, срещу главния архитект или срещу кмета на Община Дупница".

П. Кирилов

вторник, 17 декември 2013 г.

„Напоителни системи” ЕАД

„Напоителни системи" ЕАД

„Напоителни системи" ЕАД е дружество  100% държавна собственост чрез Министерството на земеделието и храните.

Съгласно устава на дружеството една от основните дейности е „поддържане и експлоатация на обекти за предпазване на външно въздействие на водите".  До промените в Закона за водите /обн. ДВ, бр. 80 2011 г./  тази дейност се е осъществявала с бюджетни средства, съгласно параграф 4, т.6 от ПЗР на ЗВ – когато обектите не са дадени на концесия поддръжката им се осъществява с бюджетни средства от МЗХ.

Съгласно публикуван одиторски доклад  в търговския регистър това финансиране е било регламентирано с договор между МЗХ и НС ЕАД. Договорът е със срок 01.01.2011 г до 31.07.2011 г. на стойност  4 млн. лв с ДДС, а към 31.12.2011 г. са изплатени  2 408 240 лв с ДДС.

За 2012 размерът на извършените разходи за ОПВВВ е 4,7 млн лв.

Задължения на дружството за последната приключена финансова година /2012 г/ според одиторски я доклад – над 15 693 хил. лв.

За да се попълнят тези задължения е необходимо, държавата решава да върне държавното финансиране на дружеството, с мотива, че извършва дейност в обществена полза, но без възможност за възвращаемост на разходите, което води до неблагоприятно финансово състояние. Но тъя като няма законово основание да се предвиди такова перо в бюждета, в момента в Парламента пак се изменя Закона за водите.  Обсъжда се, заедно и с министъра на финансите, че са необходими 15 млн. лева, които да се заложат в бюджета. Това евентуално ще стане след приемане на промените в ЗВ, тъй като на този етап няма такива пари в бюджета.

Явно свежи пари в това дружество трябва да се влеят, за да не загине, но въпросът е нужни ли са толкова много средства, които просто да се подарят? Трябва да има ясни принципи на отчитане.  Може би подхода за получаване на компенсанция накрая, а не получаването на субсидия предварително е удачен.

Също така е добре по принцип тези дейности да се изпълняват с държавни пари, тъй като наистина става дума за невъзвращаемост на разходите. В този смисъл, който и да е натоварен с изпълнение на тези дейности, не би имал мотивация да ги изпълнява качествено, ако не му се плаща, а е на загуба.

Но при всички положения е необходима цялостна стратегия за решаване на проблемите на дружеството и за развитието му – такива предложения са правени по време на парламентарните обсъждания и в комисиите, но такова нещо също все още няма. Т.е. трябва да се направи нещо за генерално решаване на проблемите, а не за закърпване на бюджетни дупки. Освен това е добре да се знае колко са точно разходите на дружеството за ОПВВВ, защото се съмнявам да са 15 млн. – т.е. по тези промени, които са направили е интересно как ще ги докарат до 15 млн. от бюджета, щом разходите са много по-малко.  Те наистина и според стенограмите, просто се опитват да ги покрият точно тези 15 млн.

По въпроса за европейското законодателство – май всичко е наред, тъй като става дума за дейности в обществен интерес – т.е. не важи забраната за предоставяне на държавни помощи.

 

Ето допълнително интересно четиво:

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2073/reports/ID/4162

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2073/steno/ID/2829

 

Язовири се разпадат

В предаварийно състояние са 4 язовира в област Ловеч, констатира комисия, назначена от областния управител на града Милко Недялков. Това са водоемите Добродан, М. Желязна, Пазар дере и Черешов дол.
Три от тях са общинска собственост, а „Черешов дол„ е с неустановена собственост.

Репортер, 14.11.2013, стр.5

Приключил е проектът за укрепване на коритото

Проектът се отнася за Голяма река в Стражица и речните брегове и дъното на дерето в с. Горски Сеновец, съобщиха от общината. Двата обекта са узаконени и имат акт 16, с който се въвеждат в експлоатация, посочи кметът Детелина Борисова. Проблемът с наводненията в Стражица и Горски Сеновец беше решен за 22 месеца с 1 049 927 лева по ОП „Околна среда". Общинското съфинансиране възлизаше на 52 496 лева.

24 часа, 18.11.2013, стр.9

Дефицит на сняг до 2050 г.

Апокалиптичната зима ще ни подмине, увериха учени от БАН. Рекордни за дълго студове няма да има, дори ни чака дефицит на сняг.
„Зимата в България ще бъде нормална като всички досега, без екстремно ниски температури и студове, а снежната покривка ще намалее осезателно до 2050 г.", съобщи директорът на института по метеорология доц. д-р Георги Корчев. По думите му не са верни прогнозите, че зимата ще бъде най-лютата от 100 години насам. Той предупреди, че заради липсата на сняг през следващите години трябва много внимателно да бъдат следени водните ресурси и да се помага на екоминистерството за това. Корчев изтъкна, че се предвижда модернизация на наблюдателната система на института, с помощта на която да се определят снежните запаси и оттам - притокът в язовирите. Корчев каза още да не се вярва на частни сайтове, които прогнозират температурни рекорди.
Корчев допълни, че в Института по метеорология се получава информация от всички световни и регионални центрове, които са част от Световната метеорологична организация. Тя обединява 191 синоптични служби.
„Те работят в синхрон както по отношение на поддържането на мониторинговите системи, така и на издаването на прогнози от глобален, регионален и териториален характер", подчерта Корчев. Той допълни, че е разработен специален модел, по който се правят оценки за предстоящите климатични промени на територията на страна.

Новинар, 16.11.2013, стр.1

Кметове искат промяна на статута на яз. „Тича"

Кметовете на десетте общини от Шуменска област поискаха да се промени статутът на язовир „Тича", от който пият близо 200 хиляди души от две области - Шумен и Търговище. Най-големият изкуствен водоем в Североизтока е строен за промишлени нужди и се води като язовир за поливане, водата му обаче се използва основно за пиене. 

Кметовете поставиха въпроса на среща на областната ВиК асоциация. Промяна на статута на язовира отдавна се иска и от гражданите на Шуменска област. Скъпата цена на мътната вода, която ВиК продава на населението, беше основният мотив за февруарските протести в града. Кубик вода, минал през водомерите на хората, се таксува по 2,64 лв. Със същата вода стопани поливат полетата си, но я плащат по 50 ст.

Преса, 14.11.2013, стр.11

Разрушени диги в Пиринско

При наводнения или силен снеговалеж, ще бъдат опасни почти всички мостове и реки в Пиринско констатира комисия от областната управа.
Повечето диги на реките били разрушени, коритата не били почистени, за да се осигури проходимост на водата, каза зам. областният управител Димитър Капитанов.

24 часа, 12.11.2013, стр.8

Искаме пари от Европа за дъждовна вода

Екоминистерството разработва програма за по-широко използване на дъждовната вода, тъй като у нас това е ресурс, който се губи. За целта ще бъдат осигурени средства по ОП „Околна среда" за новия програмен период - 2014-2020 г. С парите ще се разработват пилотни проекти в областта на алтернативните водоизточници, каза министър Искра Михайлова. Все още не са уточнени правилата за кандидатстване, но засега не се предвиждат ограничения за вида на получателите. Това може да са екипи от учени, общини и граждани. Размерът на еврофинансирането по тази ос тепърва ще се уточнява, тъй като все още не е одобрен ресурсът на програмата.
Според експертите дъждът може да се събира в изкуствени водоеми и да се използва за напояване и други нужди. Същото се отнася за отпадните води от кухнята и банята. Те също може да се събират отделно и да влизат в повторна употреба след пречистване. Това отдавна се правело в Германия.
Трябва да се използва по-широко и речната вода. Нужни са технологии, чрез които тя да се пречиства.
Предложението на МОСВ е разработването на алтернативните водоизточници да бъде включено в стратегията за ВиК сектора, преди тя да се внесе в Министерския съвет.
Експертите на екоминистерството са на мнение, че трябва да се коригират сметките за потреблението на вода през следващите 10 години. Регионалното министерство залага по 3,5 млрд. кубика годишно. Числото обаче е завишено, а оттук е раздут и размерът на предвидените инвестиции в мрежата - 12,2 млрд. лв.
Въвеждането на две тарифи за питейната вода според потреблението, което беше залегнало във водната стратегия, няма да се реализира. Тези, които пестят, ще плащат толкова, колкото разточителните. Управляващите обаче не са се отказали от намерението да намалят броя на ВиК дружествата от 53 на 28, колкото са областите.

Преса, 29.11.2013, стр.12

ВЕЦ на яз. „Тича" мъти водата на три града

Малката водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Моста" под стената на язовир „Тича" при Шумен е надхвърлила 3 пъти годишния си лимит за ползване на вода, а екоминистерството си затваря очите. За това алармира управителят на ВиК Шумен инж. Светлозар Дамянов. Той е атакуван от жителите на Шумен, Преслав и Търговище, че водата в чешмите им е мътна.
По негови данни от януари до октомври т.г. МВЕЦ „Моста" е превъртяла през турбините си 79 млн. кубика вода, а лимитът й е само 28 млн. куб. м. 

Депутатът от БСП Димитър Дъбов коментира, че тази МВЕЦ е била „зачената в грях" още при правителството на НДСВ.

Централата заработи през лятото на 2005 г. след бурни протести от кметовете и гражданството на трите града, които ползват вода за пиене от язовира. Разрешението за централата, собственост на фирма „Касиопея-7", беше подписано в последния работен ден на тогавашния министър на екологията Долорес Арсенова. Сега депутатът Димитър Дъбов обеща, че ще подготви питане до екоминистърката Искра Михайлова по случая

Преса, 12.12.2013, стр.13

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Is it a mistake for NGOs not to engage with hydropower companies?

The Three Gorges opens its sluices in Yichang, central China's Hubei Province. Photograph: Xiao Yijiu/ Xiao Yijiu/Xinhua Press/Corbis
We are entering a new hydro-dam era. As John Vidal has reported, construction of hydropower in the Himalayas will be one of the great forces for change in Asia and a hot spot of regional tension between China, India, and Pakistan.
In Africa, the growth aspirations of many countries are pinned at least in part on the development of its extraordinary hydropower endowment. Only about 5% of the continent's hydropower potential has been developed thus far. But things are changing. Ethiopia's construction of the Renaissance Dam in the upper Blue Nile – which, when completed will be one of the largest dams on the continent – has sparked conflict with downstream Egypt and made headlines about water wars on the Nile. Recently, the World Bank has announced its return to financing hydropower as part of its core strategy, after almost two decades during which it has been virtually inactive in the sector.
Hydropower development has a troubled history. Relocation of people to make room for reservoirs, downstream environmental impacts from the fragmenting of rivers, and the profound modification of aquatic ecosystem – all drive legitimate concerns about the development of this type of infrastructure. But hydropower also brings essential base-load supply, a renewable source of energy, and in some cases much-needed storage capacity and flood control. Managing these competing objectives requires facing difficult trade-offs, which are not susceptible to broad-brush strokes positions.

Not yes or no, but where and how

While some dams' impacts clearly outweigh their benefits, in many places the most important question may not be whether to build a dam but rather about where and how hydropower is built. On 1 July I stood along the Penobscot River in Maine with colleagues and onlookers from partner organisations, government, local businesses and the community to watch the historic removal of the Veazie Dam.
This was the second of two major dam removals as part of the Penobscot River Restoration project – one of the largest such projects in the world. The project will greatly improve access to nearly 1,000 miles of habitat for endangered Atlantic salmon and a number of other species of native sea-run fish – many of which had dwindled from annual populations in the millions in the 1800s to only a few thousand by 2011.
In the late 1990s, after decades of conflict around re-licensing of individual dams on the river and proposals to add new dams, a single power company bought all the dams in the lower river basin. This changed the debate. Instead of taking a dam-by-dam approach, the Penobscot Indian Nation, a number of environmental groups and the Penobscot River Restoration Trust were able to work with the hydropower company and federal and state regulators to look across the river basin and find a solution that meets multiple needs. Ultimately, an agreement was reached to remove the dams while increasing fish passage and electricity generation at other less harmful sites – reestablishing river health, recreation and culture while increasing electricity generation.

Scale, risk and outcomes, looking over the horizon

This example demonstrates something important. Limiting the impacts of hydropower while harnessing its benefits is first and foremost an optimisation problem. By taking a river-basin wide perspective, the siting and construction of dams can be directed toward the least damaging places within a basin – ensuring as much of the natural flow of water, sediments, nutrients and fish are sustained as possible for the benefit of people and nature. This does not avoid the difficult trade-offs but can improve outcomes.
This is the conversation that needs to happen, and the only route to global impact. Organisations like mine have the science, some solutions and emerging ideas, but businesses and governments will be making the large-scale infrastructure investments and have the delivery capacity that will dictate our reality. This is why the Nature Conservancy and China Three Gorges Corporation have just signed an agreement to work together for the next five years. This agreement builds on our conservation work on the Yangtze River and attempts to begin exporting our lessons and practices to other international locations where Three Gorges works.
It will not be easy and we should not be under any illusion that we will always land on the same side of the debate. But if we fail to engage with the hydropower community, we will miss an enormous opportunity for positive impact. While we may at times still be at odds, working with business – and with governments where major development is occurring – is the only way to bring sustainable solutions to a scale that can alter the path we're travelling on.
Giulio Boccaletti is managing director of global water at The Nature Conservancy
This content is brought to you by Guardian Professional. Become GSB member to get more stories like this direct to your inbox

Global Water Policy Discussion

The United Nations has designated 2013 as the International Year of Water Cooperation in recognition of the importance of water, and water's cross-cutting aspects, which demand attention at all levels and across all sectors including energy, agriculture, fisheries, transport and industry. 783 million people still lack access to proper drinking water and 2.6 billion still lack access to improved sanitation services. Global demand for water will soar by 55% over the next 50 years. This session seeks to identify the way forward towards establishing effective global policies on water, and how such policies can be translated into practical action on the ground through cutting-edge, innovative technologies and properly allocated funds.
 


ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ