ВЕЦ Енина

В навечерието на новата 2014-та година Градът на розите празнува личен празник. Точно преди 100 години, Казанлък е захранен с електричество.  Първите крушки светват в салона на читалище „Искра" в 0 часа на 1 януари 1914 година.  Това се случва в първата минута на 1914 година.  Това е една от първите ВЕЦ в България, неправилно определена за втора. За да има Казанлък електричество, няколко души са посветили живота си на ВЕЦ „Енина“, вижте видео и друга полезна информация:

Карта

Снимки и Снимки

Фейсбук на ВЕЦ Енина - 

Пътепис

Основатели на водноелектрическата централа са семейство Стайнови от Казанлък. Идеята се ражда в главата на Стоян Стайнов, запленен от силата на електричеството и предоставената възможност за по-добър живот.  Възлага на сина си Генчо, който в началото на века учи в Швейцария млекарство, но е проявявал интерес и е посещавал лекции по технически науки, да проучи възможностите за създаване на електроцентрала.  По-късно учи и в Германия.

Генчо обаче така и не се дипломира като инженер, макар години по-късно, при строителството на електроцентралата да открива две грешки в изчисленията на единствения лицензиран инженер на строежа -Бояджиев. Грешките са били свързани с разминаване на тунелите, които е трябвало да се прокопаят от фирмата на двама италианци- Ровети и Паскале.

Когато Генчо се завърнал в родния град, той се захванал със сложната за онова време задача. Започва дълго и трудоемко проучване на водите в района на село Енина.

Генчо установил, че има благоприятни условия за изграждане на електроцентрала с мощност 1000 к.с.

След като прави проучванията, констатира, че всичките Стайнови – роднините имат около половината от капитала. Тогава започват да търсят съдружници.

Обръщат се към приятели от Дряново, това са дядовците на професор Генчо Начев – сърдечният хирург. Така те стават съдружници, предоставяйки половината капитал.  Те основават дружество „Победа", което стапанисва водната централа.  За построяването на електроцентралата се събират общо 460 000 златни лева, като 200 хиляди от тях са на фамилията Стайнови, а 260 000 на дряновци. Доставката на електрическите машини и материали е възложена на фирмата Siemens, а турбините - на швейцарската фирма Theodor Bell & Co.

Стоежът на централата е съпътстван с много перипетии.

Заради избухването на Балканската и Междусъюзническата война, на два пъти строежът на електроцентралата спира. До края на 1913 г. се инсталира публично осветление на улиците в Казанлък, с електроенергия за осветление се захранват частните къщи на гражданите, поставят се безплатно електрически шнурове (тогава скрити инсталации не се правят), ключове и лампи на желаещите граждани, магазини и учреждения. В края на 1913 г. са направени първите успешни проби.

Местните жители се надигат и започват да саботират работата. Първият слух, които се пуска в село Енина е, че електричеството по водата ще избие кравите, които са на водопой.

Тунелните изкопни работи от общо 875 м, които ръководят двамата италианци са трудни, прокопаването на скалите се прави от т.н. бараби, които на ден успяват да изкопават по около 50 см скала.

За градежа на електроцентралата акционерното дружество изкупува и част от тепавиците в района. Дружеството внася и необходимите електродвигатели за осъществяване на всички задвижвания във фабриките и занаятчийските работилници от Казанлък, проявили интерес към електрифицирането.

Въпреки несгодите на 1 януари 1914 година светва първата електрическа крушка в казанлъшкото читалище "Искра". Турбините са швейцарски, а генераторите са на немско-австрийската фирма Siemens – Schuckert. До национализацията на дружество „Победа" през 1947 ВЕЦ-ът произвежда електроенергия, която захранва всички потребители на територията на Казанлък и Енина. Преносното напрежение е 6 kV, а ниското напрежение е 210/127 V.

Това коренно преобръща живота на жителите на града. До сега те са си светели с газени лампи. Мракът е изгонен от домовете им.

Индустрията се развива главоломно. Ток до този момент е имало само в София. Днес, 100 години по-късно, централата работи с оборудването, с което е дала първата светлинка на Казанлък.

През 1975 година ВЕЦ „Енина“ е обявен за архитектурен паметник от местно значение.

През 1993 година собствеността на електроцентралата е възстановена на акционерите на бившето дружество „Победа" и техните наследници. В момента управител на новото дружество е внукът на Генчо Стайнов – доц. д-р инж. Стефан Нанчев, роден 1935 г.  До 1995 г. инж. Стефан Нанчев е преподавател в ТУ-София, впоследствие работи и в НЕК. 4600 киловатчаса електроенергия се произвежда от електроцентралата в Енина ежедневно, като мощността й сега е 1 мегават или 1000 пъти по-ниска от АЕЦ „Козлодуй".

Днес „Победа“ ООД имам 75 акционери, а седалището и е в Област Стара Загора; Община Казанлък; ПК 6142; Населено място с. Енина; Квартал ВЕЦ Енина.  Във фирмата са осигурени 11 лица.

Интервю с Радина Нанчева и братовчед й инж. Михаил Стайнов на Kazanlak.Com за да разкажат повече за това, което са чували и чели за ВЕЦ „Енина“ и паметното събитие на първата грейнала крушка в Казанлък:

Източници: http://dnes.dir.bg/news/kazanlak-100-godini-vetz-enina-15848151

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1195568

Деривационни съоръжения (реконструкция, модернизация и възстановяване) - ВЕЦ „Енина” при с.Енина, общ.Казанлък; дюкер Павликени от НС Росица:

http://ltco.info/photo_gallery/%D0%92%D0%95%D0%A6%20%D0%95%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0/5.JPG

http://ltco.info/photo_gallery/%D0%92%D0%95%D0%A6%20%D0%95%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0/4.JPG

ВЕЦ Енина притежава разрешително от Басейнова Дирекция Пловдив № 31140063 от 18.07.2005 г. и старо разрешително №300946.

координати на водохващане В = 42˚ 40′ 59,8″; L= 25˚ 25′ 29,0″;

сграда ВЕЦ В = 42˚ 40′ 42,9″; L= 25˚ 25′ 00,2″;