Инж. Георги Георгиев, изпълнителен директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав:

http://monitor.bg/article?id=429436

 

Високата вълна застрашава Видин и Лом

По-опасни са ледовите запори през зимата. Ако нямаше шлюзове, водите тръгват като стена.

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

22.05.2014

Визитка: Роден е през 1950 г. в с. Сребърна, СилистренскоПрез 1977 г. започва работа като геодезист в Управлението за поддържане и проучване на река Дунав (УППД) в РусеОт 10 юни 1990 г. е директор на УППД, преобразувано през 2000 г. в Агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (АППД)На 10 декември 2011 г. по време на правителството на ГЕРБ е освободен от длъжност и започва работа като главен експерт за река Дунав в Драгажен флот – РусеОт 13 август 2013 г. отново е изпълнителен директор на АППДГ­ Г-н Георгиев, възможно ли е река Дунав да предизвика такива наводнения у нас, каквито има в момента в Сърбия?­ Поне пролетта няма такава възможност. Дунав е голяма река, която в българо-румънския участък е широка 1,5 – 2 километра, и може да поеме идващи от горното течение води, където ширината є е едва 80 метра. Не трябва да се прави сравнение между хидрологията на Дунав и река Сава, която се влива в Дунав и е основният причинител на наводнението в Сърбия. Сава е дълга река, преминаваща през територията на три държави, и нейната ширина достига 80-100 метра. Проливните дъждове напълниха притоците є и Сава излезе от коритото си. При нормални нива водният стълб в тази река е не повече от 1,50-2,50 метра, а в резултат на валежите той се покачи с още 4-5 метра. Опасни наводнения в нашия участък са по-възможни през зимата, когато Дунав замръзне и по течението му се образуват ледови запори. Тогава реката започва да провлачва леда и да го трупа на едно място. Получава се нещо като бент и нивото се покачва бързо за часове. Известно е, че Видин е наводняван през зимата именно след образуване на ледови запор. Тогава водата е достигнала дори до централната част на града. През зимата на 1985-1986 г. например Дунав замръзна два пъти и при Русе и Тутракан също се образува запор. На всеки час водният стълб при Русе се покачваше с 20-30 сантиметра. Наводненията при ледови запор са много по-страшни и трудно могат да се предотвратят. Докато сега, по времето на черешовите води, ние следим ситуацията в горния и средния участък, предупреждаваме областните управи и общините и има възможност да се укрепят дигите, да се подготвят чували с пясък, да се предприемат и други мерки.­ Защо когато в Горен Дунав има големи наводнения – като тези в Австрия и Германия през миналата година, при нас това не се усеща? Слушайки новини за тревожната ситуация, хората обикновено смятат, че тя ще дойде и при нас.­ Причината е пак в различната хидрология на реката в Горен и Долен Дунав. Ширината є при Пасау, който миналата година бе под вода, е 80 метра, затова Дунав там се пълни много бързо. Тръгвайки към България, тази висока вълна се трансформира и идва при нас намалена десет пъти. Ето, да вземем за пример последната вълна в Австрия през миналата седмица, когато бе обявен червен код за обилни валежи и нивото на Дунав там се покачи с три метра. При Унгария тази вълна бе два метра, а навлизайки в сръбския участък – един метър. В България интензитетът є съвсем намалява, тъй като ширината на реката тук е, както казах, 1,5-2 километра, а и притоците поемат част от прииждащите водни маси.­ Пълноводието на Сава, Драва и Тиса обаче се отразява при нас.­ Това е така, защото най-голямо влияние за нивото в Долен Дунав оказват именно тези притоци. Тези реки дават половината от водното количество, което преминава през българо-румънския участък, затова именно от тяхното поведение зависи дали при нас ще има наводнения. Като изключим изворите, Дунав се подхранва също и от снеговалежите в района на Алпите, но пак казвам, основните притоци Сава, Драва, Тиса и Велика Морава вкарват значително количество вода в Долен Дунав.­ Кои райони при нас са най-застрашени от високи води на Дунав?­ Да започнем с Видин, който през годините е преживял не едно и две наводнения, като най-голямото, както вече споменах, е станало при образуване на ледови запор. Но там вече се взеха мерки, укрепи се бреговата тераса, има съоръжения, които предпазват. Надолу по течението могат да бъдат залети участъци при Урсойската низина, след това е град Лом. Самата тераса там е ниска и площадката на пристанището и парка до него редовно се заливат при високи води. Следващото населено място е Оряхово, където критичен е районът на пристанището и ро-ро терминала. Опасност от заливане има и в Никопол. През 2006 г. в ниската му част се движеха лодки. Надолу при Свищов няма критични места, а в Русенска област са много малко. Край Русе обикновено се заливат терени срещу остров Люляка при рибарското селище, ресторанта и хотела, пристанище „Русе Запад”, а по поречието на Русенски Лом могат да се появят проблеми заради избили подпочвени води. Бул. „Тутракан” в областния град при много високи води става като езеро. Причината е в старата канализационна система, която връща водата по каналите и влиза в ниската част. Низината на село Бръшлен също е застрашена, но тя се пази от дигата, затова проблемът е по-скоро с избилите подпочвени води. Силистра е на сравнително ниска тераса, но не е имало критични ситуации, защото интензивността на вълната вече е намаляла.­ Кой бряг е по-пощаден при наводнения – българският или румънският?­ Възможностите за заливане на територии са еднакви.­ Съществува мнение, че при сегашната ситуация през шлюзовете „Железни врата 1” и „Железни врата 2” се пропускат по-големи водни количества, а това повишава нивото в нашия участък и се заливат територии. Възможно ли е шлюзовата администрация да не се съобрази със сигурността на нашия бряг?­ Това са спекулации, няма как да се случи. Режимът на „Железни врата”, което е най-голямото хидротехническо съоръжение от този тип по река Дунав, е съгласуван с държавите, през които минава реката. Схемата е следната – когато се появиха високите води в горната и средната част на Дунав, хидровъзелът постепенно започна да изпразва езерото и да освобождава обем с цел в определен момент да поеме вълната, която идва отгоре. Покачването, което имаше в предните дни в нашия участък, беше именно в резултат на това, че двата хидровъзела пропуснаха тази вода и освободиха обем. Колегите от шлюзовите администрации постоянно следят каква е ситуацията надолу по реката и ако се създаде опасност, хидровъзелът за кратко задържа вода, за да може вълната да се оттече. Всичко е съгласувано и нищо не се прави само по волята на един или на двама специалисти при работата на тези съоръжения. От два дни нивото в езерото при „Железни врата 1” е свалено с 6,5 метра и в момента е 1,9 метра. При това положение шлюзовете се оставят отворени и цялото количество вода, което идва отгоре, се пропуска за известен период от време. Когато започне да се оттича водата от Сава и край Белград нивото спадне, тогава постепенно хидровъзелът ще задържа водни количества. Но голяма част от тази вълна ще бъде пропусната през следващите дни и тя ще мине през българо-румънския участък. На всеки шест часа в агенцията се получава информация от шлюзовата администрация какво водно количество преминава през „Железни врата”. Във вторник вечерта то беше към 11 600 кубически метра в секунда, а вчера сутринта – с още 200 кубически метра повече. Единствено информация за прогнозата на изпусканите водни количества през „Железни врата” получаваме от колегите си от Румъния, които я изготвят на базата на режима на работа на хидротехническото съоръжение. С тях винаги сме работили добре, няма възможност за скриване на информация.­ Каква е обстановката в момента в нашия участък от реката?­ Нивото постепенно се покачва, но за момента обстановката е спокойна. Високата вълна ще бъде при нас към края на седмицата.­ След колко дни повишението на нивото при Ново село ще се отрази при Силистра?­ След три-четири дни. Скоростта на движение на водните маси в българо-румънската част на Дунав варира в зависимост от височината на водния стълб и участъка, през който преминава реката. Обикновено е от 5 до 7,5 километра в час. Колкото нивото е по-високо, толкова скоростта е по-голяма. Нашият участък е дълъг – над 400 километра, и за денонощие водните маси изминават по 120-130 километра, ако се движат със скорост 5 км в час.­ Какво би се случило, ако по Дунав нямаше изградени шлюзове?­ Тогава опасността от заливане и наводнения би била много по-голяма, тъй като водните потоци нямаше да могат да бъдат регулирани. Високата вълна щеше да тръгне като стена. Хидровъзлите предварително изпускат част от водата и освобождават обем, който да я поеме.