http://kustendil.info/novini/arhiv/757
От Шишковци до Невестино брегът наподобява лунен пейзаж.
Златотърсачи отново ровят водите на реките в Кюстендилско
За две нови групи златари, разораващи един от
най-пълноводните притоци на река Струма в Невестинскса
община - река Елешница, сигнализираха запалени риболовци
на зеления телефон на Басейнова дирекция в Благоевград през
последните дни.
Златотърсачите започнали “работа” малко след
новогодишните празници, твърдят любителите на риболова,
практикуващи в малката планинска община.
Това е поредният случай на незаконно прекопаване на реката
от златотърсачески групи и фирми, след като преди две години
с решение на Министерството на околната среда и водите бе
спряно издаването на разрешителни за добив на злато в река
Струма и притоците й.
ИСТОРИЯТА
Само преди три месеца по сигнали на екозащитници от
Кюстендил беше заловен екип златотърсачи на фирма ЕТ
“Камелия 99” между селата Търновлак и Нов чифлик. Те
загребвали речен пясък и го прекарвали през сита, монтирани
върху камиони.
Златният прашец се отделя, а ненужната маса се изсипва, но не
в коритото, а на брега, обясниха тогава метода на работа
местните жители. Според тях дневният добив на фирмата е около
300 грама необработено злато.
За три месеца печалбата възлиза на около половин милион лева, изчисляват природозащитниците.
От Басейнова дирекция в Благоевград съобщиха, че
заловената фирма нарушител вече е глобявана с 2000 лв. за
незаконен добив.
След проверка, направена през 2006 година отново ще й бъде
съставен акт за административно нарушение, но случаят е
изпратен и на Районната прокуратура в Кюстендил.
ДОБИВЪТ НА ЗЛАТО В СТРУМА Е ПРЕВЪРНАТ В ДОХОДОНОСЕН БИЗНЕС ОТ “НАПРЕДНИЧАВИ” БИЗНЕСМЕНИ ОТ ГОДИНИ
До забраната за добив на жълтия метал от водите на река Струма
се стигна през 2005 година след многократните сигнали и
яростното настояване на екозащитниците от региона и цяла
България.
С решение на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/
издаването на разрешителни бе спряно, защото в коритото
на реката има зейнали огромни ями, а брегът е изместен от
тоновете пръст. Най-големи са екологичните щети по брега край
с. Шишковци, обявиха и еколозите, и министерските
чиновници. Според природолюбители от региона трасето до
Струмския мост е превърнато в лунен пейзаж.
Въпреки наложеното вето през времето от забраната досега
незаконни работници продължават да копаят нощем. Засичали
сме търсачи на златен прах по късна доба в района на реката от
покрайнините на Кюстендил чак до село Невестино, че вече и
по-нататък. Златотърсачите сега вече действат с багери и
съсипват не само коритото на реката, но и бреговете, като
изсичат дърветата наоколо. При по-силна приливна вълна това
ще доведе до заливането на селата, разположени до реката и
притоците й, обясниха еколозите.
Еколожката на община Кюстендил Ирина Велкова уточни, че през
2006 и 2007 година администрацията не е издавала
разрешително за добив на инертни материали.
ТЕХНОЛОГИЯТА
Новите златотърсачески фирми отдавна са захвърлили тигана
и загребват речен пясък с багери, като го прекарват през
сита, монтирани върху камиони. Златният прашец се отделя, а
ненужната маса се изсипва, но не в коритото, а на брега,
алармираха местните жители.
Златътърсачите на 21 век най-често са пенсионирани
геолози и самоуки златотърсачи. Те отдавна зашеметяват
не само цяла България, но и целия свят с твърденията си, че
земята ни бъка от злато.
Според черния списък на МОСВ и природозащитниците палмата на
първенството принадлежи на Стоян Милков от Монтана. Той е
обявен за най-големия екстремист в отстояването на тезата,
че ние сме европейският Клондайк. Според неговите
изследвания реките и земните недра на България крият златни
залежи за поне 200 милиарда лв., че и много повече, твърди
геологът-пенсионер. Според него, вместо да просим жалки пари
от МВФ и ЕС, със златото си държавата ни може да се превърне в
европейския Клондайк. В момента обаче на отговорните
институции не им пука за тоновете злато под земята ни, смята
той.
Самият Милков твърди, че докато държавата се назлъндисва за
разработването на големите находища, българинът сам вади
златото. Изследванията показват, че на практика златоносни
са повечето реки в България.
КОЙ ОСВЕН ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ НАШИ И ЧУЖДИ ФИРМИ ОБАЧЕ ЗНАЕ КЪДЕ Е ЗЛАТОТО НА БЪЛГАРИЯ?
На практика държавният орган, който издава разрешителните
за добив на злато по протежението на река Струма, е
“Басейнова дирекция” в Благоевград.
Според информация на държавните екочиновници обаче в
момента няма нито една фирма с действащо разрешително за
златодобив по поречието на реката.
Ако се съди по лунните кратери, най-много злато се спотайва в
река Струма край Невестино и край още няколко по-малки реки до
селища в Кюстендилско.
ИСТИНАТА
Състоянието на струмския басейн е плачевно. Явно
разрешителният режим на дирекцията е свръхлиберален, а още
по-либерален е контролът, недоволстват природозащитници.
“Сега Струма бъка от самодейци, които вадят злато по
допотопен начин, с тиган и сито. Те обаче не са толкова опасни
за екологията и екоравновесието. Най-страшното е, че
заедно с тях във водите на Струма навлизат големи и мощни
фирми с модерни, но опасни технологии.
С ТИГАН И СИТО ДЕЙСТВАТ АМАТЬОРИТЕ
По-смелите си залагат живота за някой и друг грам злато.
Най-безразсъдните използват живак, което е смъртоносно и
опасно.
Пясъчните утайки се обработват с живак. Живакът разтваря
златото и го извлича от примесите. След това се изпарява и
остава златото.
На практика няма нищо сложно в технологията, но има два
проблема – да намериш достатъчно живак и да останеш жив.
Живакът не просто е отровен, а се натрупва и унищожава бавно
организма на златотърсачите, като действа
нервнопаралитично.
Първите симптоми съвпадат с предсмъртната агония. Никакви
маски не помагат, защото живакът е изключително летлив. Ако е
непредпазлив, златотърсачът може да се сгърчи и да свърши
буквално за час.
ДОБРЕ ОБРАЗОВАНИ И ЗАМОЖНИ БИЗНЕСМЕНИ КОНТРОЛИРАТ И ОРГАНИЗИРАТ ЗЛАТОДОБИВА
По-просветените и осигурени с протекцията на достатъчно
заможни бизнесмени използват най-модерната и славеща се с
голяма производителност технология със сярна киселина,
както е при промишления добив. Тук рискове също има, но в
сравнение с живачното извличане технологията е почти
безопасна.
Новите играчи в аферата днес са замогнали се зъболекари и
зъботехници. Това са тези, които разполагат със собствени
пещи с тигли за топене и сепариране на метали за медицински
цели. Те превръщат златния прах в слитъци, веригата се
затваря, а от крайния търговски продукт голямата част остава в
ръцете на замогналата се зъболекарска мафия, която вече
си позволява и да финансира златотърсачите.
Според служител от “Басейнова дирекция”, сега
съществуващният разрешителен режим създава условия за
огромни спекулации: “Разрешителните се издават за всеки
набелязан участък. Заявеният участък се оглежда на място,
преценяват се екологичните дадености за всеки конкретен
случай, мери се площта и ако всичко е наред, периметърът се
очертава и тапията се издава.”
ОТТУК НАТАТЪК КОНТРОЛЪТ ПРАКТИЧЕСКИ Е НУЛЕВ
Парадоксалното е, че фирмите добиват злато, декларирайки,
че ще добиват инертни материали. Санкциите от 5 хиляди лв.
до 15 хиляди лева по правило не се плащат, дори да се стигне до
съдебни спорове.
“Днес златоносните пясъци на Струма се ровят ден и нощ от
багери и друга техника. Нощем се чува и бученето на
сеператори. Голямото ровене се прави от съмнителни фирми
без разрешителни и от сдружени търсачи, покровителствани от
хора с много пари.
Златодобивът из поречието на Струма вече е почти изцяло в ръцете на тайнствени софийски фирми.
Те дебнат и рекетират златотърсачите единаци и осигуряват чадър над собствените си “работници”.
ТАКА Е В ПИРИНСКО И КЮСТЕНДИЛСКО
Бай Димитър Царски е най-легендарният златотърсач на
Пазарджишко. Започнал е да вади злато още през 50-те години на
миналия век. Местните от селата край реките Тополница и Луда
Яна били заразени от нашествието на златотърсачи от
Македония, които ходели в дрипи, за да не бият на очи.
За заниманията и имането им обаче почнали да се носят легенди.
“Целите в кръпки, ама имат злато да купят селото барабар с
кмета”, мълвели местните и треската за злато почнала и тях да
тресе.