Любомир Костадинов, WWF: Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина

От Агенция Фокус: http://www.focus-news.net/opinion/2014/08/21/29655/lyubomir-kostadinov-wwf-vinagi-edno-navodnenie-e-prichineno-ot-seriya-ot-prichini-to-nyama-edna-izklyuchitelna-prichina.html
21 август 2014 г.

Любомир Костадинов, WWF, в интервю за Агенция „Фокус” 

Фокус: Господин Костадинов, какво е състоянието на реките в България? 
Любомир Костадинов: Това е сложен въпрос, състоянието не е еднозначно. Ние не сме толкова богати на реки и водни ресурси и за съжаление всякакви отрицателни намеси в реките имат доста силен ефект, тъй като поради тази ограниченост на ресурса ние трябва да бъдем изключително внимателни. Състоянието към днешна дата е различно по различните критерии – химическо състояние, морфологични изменения, като ние основно акцентираме върху тези морфологични изменения. Проблематика със замърсяването, било то химично, било с твърди битови отпадъци е по – позната на обществото и от друга страна решението лежи предимно в общините и големите емитери на замърсяване. В този смисъл там е ясно какво трябва да се направи и има разбиране, че трябва да се направи и се надяваме, че ще се възви в тази посока. За това ние обръщаме внимание на проблемите, които са свързани най-вече с това реките да функционират като естествени. Както знаете не всяка течаща вода има функциите на река.Ние се опитваме да насочим вниманието именно към това какво е естествена река и насочване на вниманието какво е това речна растителност, която бива доста варварски изсичана в едни прикрити мероприятия за поддържане на речни корита, а всъщност става въпрос за нужда от дърводобив, който е на границата на законното и проблемите само се натрупват. Състоянието на реките в България не е много добро. Има различни мерки, които трябва да се приложат в спешен порядък така, че ние да не загубим тези основни функции на реките като само пречистване, като биологично разнообразие. За другите проблеми има нужда от много дългосрочна работа на цял спектър от институции. 

Фокус: Какво точно трябва да се направи?
Любомир Костадинов: Ние сме опитали да обобщим проблемите, върху които акцентираме в седем групи. Като за всяка група очакваме конкретни мерки за изработване на наредби, методологии или взимане на конкретни решения на проблема, например забрана за добив на баластра и инертни материали от реките, тъй като законодателно беше отхвърлено в миналия парламент, дори влезе в пленарна зала, но тогава си спомняте, че парламентът бързо приключи и не остана време да бъде гласувано. Така че има подобни консенсусни решения, които ние отново изваждаме на дневен ред и се надяваме, че по време на следващото управление може би ще стигне до по-интензивен диалог тази тема. И ще започнем със справянето на тези проблеми, защото знаете ли, че ако днес нищо не направим след няколко години дори и да започнем конкретни мерки процесите са така необратими, че ще ни струва много повече средства и усилия, отколкото в момента можем да направим. Нашата кампания също така акцентира и е позиционирана в момент, защото в момента се актуализират плановете за речните басейни, изготвят се планове за риска от наводнение – това са свързани теми, които дават възможност за справяне с тези проблеми и при желание от страна на управляващите е възможност сравнително прости нескъпи решения да бъдат взети, така че все пак да се върви в посока да запазваме реките, а не допълнително да ги унищожаваме. 

Фокус: Самият проект ще включва ли от ваша страна някакви дейности? 
Любомир Костадинов: Вижте това е кампания, наши собствени сили, които сме събрали, за да привлечем общественото внимание, но WWF дългосрочно работи много за реките. Основното в случая е, че не става въпрос за проект и някакво конкретно действие, а става въпрос за обществена кампания, която е насочена към институциите и към хората. Защото без обществена подкрепа, без обществото да осъзнае, че това са важни проблеми, нележащи проблеми и едновременно решими проблеми. Нали сега, ако трябва да бъдем честни не може с магическа пръчка просто да построим пречиствателни станции навсякъде и водата да стане чиста, нали това не може да стане. И е безумие да кажем: Искаме от утре да се построени пречиствателните станции , това е сложен процес. Но е реалистично държавата да приеме правила, например за по-доброто управление на реките, това е реалистично. И това единствено може да бъде постигнато с по-широка ангажираност на хората, защото този ресурс практически е забравен. Хората обръщат внимание на горите знаят, че те са важни, но водите винаги остават в маргиналното съзнание на хората. За тях се сещаме само лятно време, когато сме край река или при наводнение. Практически през останалото време българинът си изхвърля там отпадъците. И това трябва да се промени, но промяната идва през това ние да осъзнаем колко важни са те за нас. 

Фокус: Хората ще бъдат ли информирани как замърсяването на реките в повечето случаи води до наводняване, до разливане на речните корита? 
Любомир Костадинов: Проблемът с наводненията, с разливането както го нарекохте, е комплексен. Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина винаги има натрупване на фактори. В този смисъл, когато ние акцентираме върху проблемите на реките, ние акцентираме върху различните аспекти, които причиняват тези наводнения. И да интегрирано човек би могъл да изгради по-добра представа за това какво причинява наводненията и как можем да се справяме с тях. Защото, знаете ли не точно замърсяването, но строителството на инфраструктура покрай реките често увеличава риска от наводнения. Също така темата за екстензивните обеми – това са места, където реките могат да се разлеят свободно и да наводнят земеделски площи, но това да забави приливната вълна и да не причини жертви и някакви разрушения. Така че в този смисъл трябва да се обвият възможностите къде това е наистина реалистично да се направи, и това би трябвало да стане с тези както ви казах, планове за управление на риска от наводнение, те трябва да предизвикат тези мерки. Но също така трябва да се смени цялостното мислене за реките, които в България в масовия случай са опасани с диги, изправяни, с изсечена растителност като нали уж целта е по-бързото преминаване на реките, но това в най-общия случай води до преместване на проблема от една точка в друга точка, а не води до цялостно решаване. Например една естествена река, дори на някакво място да бъде прекъсната дига и да се залее някой стар меандър тя може да има много по-добър ефект, отколкото например диги пазещи земеделски земи от наводнения. Да за малки наводнения това е добре нали, това е решение, но за тези интензивни наводнения, които се случват причинени от много рязък дъжд в кратък период от време в големи количества, това изглежда не е най-доброто решение. Ако продължим да прилагаме едни решения от 30-те години, то тогава нищо добро не ни чака. Трябва да следваме съвременните концепции – повече място за реките, повече сигурност за хората. Това е в Холандия, която е страна, както знаете най-напредничава по темата и защита от наводнения – това е тяхното кредо. И ние трябва да вървим в тази посока , и всъщност запазването на естествения характер, опазването на крайречната растителност, опазването на тези естествени меандри, заливните раси, влажни зони – всичкото това нещо комплексно може да доведе до намаляване риска от наводнения и по-доброто управление на този риск. Така че, да ние акцентираме на тези проблеми, но някак си по-интегрирано – не искаме да спекулираме със страховете на хората и желаем те също да търсят информация и да се интересуват, защото това е решението. В нашата работа сме се убедили, че ако има обществена нагласа за нещо, само тогава могат да се постигнат добри резултати. Това е реалността в България. 

Роселина ПЕТКОВА