ВЕЦ-ове „помогнали” за наводнението в Елхово

17.12.2014, 17:44 (обновена 17.12.2014, 17:49)
Диляна Панайотова

http://news.ibox.bg/news/id_235512856

Нова хипотеза за наводненията в Елхово - ВЕЦ-ове „помогнали" за водното бедствие.

Тази нова версия изплува на заседанието на вътрешната парламентарна комисия, по време, на която представители на отговорните институции докладваха за състоянието на язовирите и за нужните мерки за предотвратяване на водни бедствия.

Тя бе лансирана от  Георги Костов в отговор на въпрос от социалистите кой е виновен за наводненията.

Кои са тези ВЕЦ-ове и кои са собствениците им Костов не можа да каже. Засега разполагал само с неофициални данни, които не пожела да сподели. Той обаче обеща да провери и да даде информацията на депутатите.

Между 140 - 200 милиона лева годишно са щетите от природните бедствия, коментира председателят на вътрешната комисия Атанас Атанасова. Явно има някакъв системен проблем, изтъкна той.

268 язовира са с неизяснена собственост. 78 съоръжения са в пред аварийно състояние и представляват потенциална опасност, подчерта Атанасов. Явно има системен проблем, по думите му, и затова трябвало да се предприеме системен подход.

Павел Гуджеров, заместник-министър на околната среда и водите, изтъкна, че Агенцията за метрологичен и технически надзор ще следи за състоянието на язовирите. Тя е избрана умишлено, тъй като е на пряко подчинение на МС.

Амбицията на управляващите е, ако дадена община не може да стопанисва даден язовир, в 4-месечен срок с волеизявление да го предостави на Напоителни системи.
Безстопанствените язовири са предоставени за поддръжка на областните управи, стана ясно от думите на Павел Гуджеров.

В последния работен ден ще стане ясно какво е реалното състояние на тези 78 язовира, които са в пред аварийно състояние. В момента Напоителни системи проучвали опасните съоръжения. Срокът, който е поставен на Напоителни системи е 23 декември.
До края на януари пък опасните язовири да се обезопасят.

Според експертите големият проблем са поречията на реките след язовирите. Късат се диги, незаконните къщи също влияят върху състоянието на речните корита. Именно там трябвало да се вложат много средства, но това изисква сериозно проектиране.

Заместник-вътрешният министър Цвятко Георгиев актуализира обаче данните, от които стана ясно, че 83 са вече язовирите в пред аварийно състояние. От тях 54 са потенциално опасните, като при авария те биха застрашили населението и инфраструктурата.

Темата за наводненията според депутата от ГЕРБ Цветан Цветанов е сложна, а дейността по превенция и предотвратяване на бедствията е недофинансирана. Трябва, по думите му, да се възползваме от европейските фондове, за да укрепим диги и речните корта.
Не трябва да изпуснем и едно евро, категоричен бе Цветанов. Разходите за преодоляване на щетите са много по-големи, отколкото превенцията, по думите му.

Оказва се, че 2 милиарда лева трябва да се инвестират в обновяване на язовирите. Около 24 милиона лева по ОПОС са предвидени за наблюдение на водите в реално време. От МОСВ пък настояха в най-кратък порядък да се приеме Закона за водите.

 http://www.bnews.bg/article-124668

54 язовира могат да залеят селища и хора при нови обилни валежи.

Това стана ясно по време на заседание на Комисията по вътрешен ред и сигурност. Заместник-министърът на МВР Цвятко Георгиев заяви, че след съвместната работа на междуведомствната група към МОСВ е направен анализ от вътрешното министерство и от 78-те язовира в предаварийно състояние, 54 застрашават действително живота на хората.

Опозицията в лицето на БСП попита защо язовирите Жребчево и Копринка са изпускани неконтролируемо и това е причинило наводненията в Елхово, Тунджа и Стралджа. „Как се случи? Не е от дъждовете.

Г-н Цветанов, вие знаете, кметът на Елхово е от ГЕРБ. Човекът беше в чудо.

Сигурно коритата са достатъчно задръстени, очевидно е, че тази ситуация беше използвана от някои определени служители и чиновници – давай сега да изпускаме язовирите и да не си дава сметка какво можеше да причини. Имаше ли контролни механизми, някой засичаше ли тези количества вода, но те буквално те отнесоха“, заяви Атанас Мерджанов.

Експертната група се оправда с това, че Напоителни системни предприели действия по изпускане иначе щяло да се скъса дигата на язовир Жребчево или Копринка и тогава да има и човешки жертви. От МЗХ обявиха, че

за закъснялото изпускане може да са замесени и два частни ВЕЦ-а.

По време на излсушванията не стана ясно коя е фирмата, която ги стопанисва, но зам.-министър Георги Костов обяви, че когато е по-високо нивото на водата ВЕЦ-овете работят по-добре.

„Не знам как се нарича фирмата, но мога да проверя и да ви кажа. Знам с кого са свързани, но неофициално“, заяви Костов. Председателят на вътрешната комисия Атанас Атанасов заяви, че това е недопустимо:

„Заради дребни печалби на определени фирми да рискуваме живота на хората...?“

От МОСВ пък заявиха, че тече проверка по случая, и когато има решение ще се обяви пред депутатите.

Атанасов е на мнение, че и ДАНС трябва да има член в междуведомствената комисия

от министерствата на Околната среда и водите, на земеделието и храните, на МВР и Напоителни системи, която работи за промените в закона за водите и решаването на проблемите с 268-те язовира с неизяснена собствност.

„Защо няма член на ДАНС?

Сега, знам как ще прозвучи от моята уста, че само с ДАНС се занимавам, но трябва да са наблюдавани

и да се взимат превантивни мерки. Разумно е да се помисли и да се вземат мерки, няма по-сериозни ценности. На първо място са животът и здравето на хората“, заяви Атанасов.

Депутатите подкрепиха експертите в това да има законови промени, за да няма инциденти и жертви заради наводненията. Зам.-министърът на МОСВ Павел Гуджеров обяви, че до 1 месец ще са ясни какви точно трябва да са законовите промени, а до тогава всяка седмица междуведомствената група може да дава отчет за своята работа.

Бившият вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че по ОП Околна среда и Райони в растеж, могат да се усвояват пари от Европа за превенция, но не за язовитрите, а за реките и от там да има повече средства. По думите му,

заложените в бюджет 2015 – 60 млн. за бедствия пак нямя да са достатъчни при евентуални нови бедствия.