Извадки от един доклад за състоянието на крайречната растителност:
В средата на
20-ти век са извършени корекции на повечето големи български реки в.т.ч. и на
р. Марица. Целта е била да се осигуряват повече работни земеделски земи за
нуждите на икономиката, както и против наводнения. С течение на годините чрез
направата на диги и изправянето на коритата на реките се увеличава скоростта на
водния отток, пада нивото на подпочвените води, като се ерозира речното легло и
крайречните територии.
Най-голяма
причина обаче за падане нивото на подпочвените води и вдълбаване на реката е
нерегламентираното изземване на инертни материали от коритото на реката през
последните две-три десетилетия. Концесиите за инертни материали сега в повечето
случаи се издават за добив на инертни материали от острови в р. Марица, но
винаги се извършват от речното легло до бреговата ивица и то в огромни размери.
Това изземване нараства в последните години и нивото на реката драстично падна.
През седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век добива е бил
ограничаван като обеми и извършван само в островите на реката, като след добива
ползувателя се е задължавал да извърши възстановителни дейности, които в много
случаи са включвали и направата на бентове. Следствие на това изземване през
поседните десетилетия, нивото на реката на територията на Пловдивска област е
от 1 до 4 метра под нивото на крайбрежните територии.
Поречието на
реката/както и на другите големи реки/, най-общо се дели на две –коригирани
участъци и течение на реката извън тях. Коригираните участъци, в които има
изградени хидромелиоративни съоръжения за предпазване на вредното въздействие
на водите се управляват от „Напоителни системи” ЕАД към МЗХ, а отговорността за
речната територия извън тях е на Басейнова дирекция. В тези участъци са необходими спешни мерки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар