Промени в Закона за водите

Интервю със заместник министъра на околната среда и водите . Гуджеров, по пород приемането на изменения в Закона за водите относно добива на баластра, надзора над язовирите и тн

- Г-н Гуджеров, след близо 2 години и половина борба екоминистерството успя да прокара в парламента промени в Закона за водите. Вероятно най-важните от тях са създаването на звена, които ще наблюдават сигурността на язовирите. Кои са акцентите в поправките?

- Промените в закона най-общо се групират в 2 сфери. Едните касаят сигурността на населението. Другите са т. нар. предварителни условия, поставени от ЕК за функциониране на европейските програми. Става дума за 3 програми - околна среда, иновации и конкурентоспособност и развитие на селските райони, които са на обща стойност около 5,5 млрд. лв. Безспорно, най-важно е създаването на единния орган, който ще следи техническото състояние на язовирите. Това ще бъде държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Метафорично може да се каже, че създаваме катаджия, който ще следи язовирите.

- На практика досега нямаше подобен орган, независимо от наводненията с много жертви в с. Бисер, след това в Мизия?

- Наводненията през последните години показаха, че няма специализиран орган, който да контролира техническото състояние на язовирите. С този орган затваряме огромна празнота в законодателството. В три парламента се е работило по този казус, като се започне в края на първия кабинет на Бойко Борисов. След това подобен опит е правен и по време на кабинета Орешарски, но проектът никога не е стигал до пленарна зала. Сега успяхме да обединим разнопосочните виждания. След закона следва да бъде приета и наредба, в която ще бъде указано как точно да бъде осъществяван контролът върху техническото състояние на язовирите.

- Какви ще са функциите на този нов орган?

- Той ще може да забранява използването, да извежда от експлоатация изцяло или временно - т.е. да не се позволява язовирът да се завирява/пълни с вода. Голяма тежест в изработването на промените имаха специалистите от МОСВ, "Язовири и каскади" към Министерството на енергетиката, МВР, МРРБ, "Напоителни системи" към МЗХ, агенцията по метрология, които бяха част от междуведомствената работна група. Бяха детайлно разписани правилата за ползване на язовирите, въведе се понятието "оператор на язовирна стена", към който да има задължително експерт с хидротехнически познания. Така, дори ако ползвателят на язовира не е специалист, той трябва да си наеме такъв. В крайна сметка идеята е експлоатиращите язовирите да си говорят на "един и същ език" с експертите от агенцията по метрология.

- Остава да си намерят и експерти хидроинженери в метрологията?

- Това е много важен въпрос. Сега в метрологията такива специалисти няма. Ще бъдат назначени предполагам, около 100 души, в 28-те областни центрове. Те ще разполагат със специална контролно-информационна система, чрез която ще се осъществява ефективен контрол на язовирите.

- Експерти очевидно има. Преди малко повече от месец за първи път от 47 години е имало изпускане на язовир "Искър" заради опасността от препълване на язовира вследствие на обилно и бързо снеготопене...

- Аз бях в тази група, по-скоро това беше тест на проводимостта по поречието на река Искър. Имаше писмо на "Язовири и каскади" към работната група. Имаше притеснения, че снежните запаси са повече от свободния обем на язовира. Затова трябваше да се тества проводимостта на реката - ако има такава опасност от препълване, дали може да бъде безаварийно изпуснат. Начело на тази група беше вицепремиерът Румяна Бъчварова. След като бяха почистени коритата и се видя проводимостта при Панчарево и Кокаляне, започна изпускане през изпускателите на язовир "Искър". Преди са били правени сухи тестове, но това беше за първи път в реална обстановка. Започна се от 5-10-15 куб. метра и се стигна до 50. Всъщност това се оказа много добър пример, защото основен проблем за сигурността на населението се явява проводимостта на речните корита. Според мен такива тестове трябва да се правят повсеместно, организацията беше на едно изключително високо професионално ниво, като водещата експертиза беше на "Язовири и каскади" и "Напоителни системи".

- Колко често ще се проверяват язовирите, след като бъде създадено това звено към метрологията?

- Към момента потенциално опасните язовири се проверяват два пъти в годината - пролет и есен от комисии, сформирани от областните управители. Идеята е, след като на 1 януари 2016 г. новият контролен орган - агенцията по метрология, влезе в правомощията си, ще започне постоянна и систематична проверка на всички язовири.

- Имаше няколко скандала с нерегламентирано изземване на наноси по реките, сега този въпрос също ще бъде регламентиран. Как?

- Досега добивът ставаше посредством разрешителни от "Басейнова дирекция". С приетите от парламента миналата седмица поправки в закона за водите, целият добив на инертни материали от коритата на реките се забранява. Съзнаваме, че удряме големи бизнесинтереси, но правим това в името на сигурността на хората. Често се получаваха сериозни злоупотреби, в Струма например бяха унищожени защитни съоръжения, наречени "берми" за над 600 000 лв. А практиката показа, че именно липсата на проводимост на реките става причина за опустошителни наводнения с човешки жертви. Във връзка с това въвеждаме система за управление на водите в реално време. Тя във всеки момент ще ни казва нивото на водите в реките и язовирите, което ще позволи добър мениджмънт и ще улесни процеса на решения при бедствия. Пилотният проект ще е по поречието на река Искър, което включва и язовир "Искър". В язовир "Цонево" например за 24 часа се изсипа 2,5 пъти месечната норма на валежи. И няма как да избегнеш бедствието. Това, което можеш единствено да направиш, е да махнеш хората от потока на водата. При наличието на такава система, предупреждението ще става в много по-ранна фаза. А и в повечето случаи ще помага изцяло да бъде избегната кризисна ситуация. Защото всички знаем, че най-важна е навременната информация. За нас сигурността на населението е основен приоритет.

- Въвежда се т. нар. принцип "замърсителят плаща". Какво се крие зад това, досега май също нямаше регламентация как се възстановяват екологични щети?

- Това са една от т.нар. предварителни условия. Идеята е да бъдат обхванати в цялост секторите, които са потенциални замърсители. Реално те ще плащат такса за възстановяване на разходите за околна среда. Бяха идентифицирани замърсители от селското стопанство - животновъдство, аквакултури, препарати за растителна защита. Това е едно от задължителните условия, за да функционират споменатите 3 европейски програми. Ще бъдат преразглеждани разрешителните за ползване на воден обект и за заустване в зависимост от това какъв натиск оказва дадена промишленост или човешка дейност върху околната среда. В зависимост от проверките, на някой от титулярите на разрешителните, ще бъде намален достъпът до вода, или дори преустановен, ако замърсява силно водите. И това всичко ще бъде в съответствие с плановете за управление на речните басейни. Всеки обект, който има възможност да влоши състоянието на екологията, ще плаща такса.

- Все повече общини се обръщат към минералните извори, като опит да възродят икономиките си - от развитие на местния туризъм, до ползване на топли извори за отопление на оранжерии, например? Как им помагате?

- В мандата на първия кабинет на Бойко Борисов бяха отдадени много от изворите на общините за стопанисване. Идеята е те да могат да намерят инвеститори, които да оползотворяват този ресурс. Това може да се приеме и като част от процеса на децентрализация - държавата дава безценни източници, от които общините да печелят. Ако до 5 г. обаче не предприемат активни действия, изворите се връщат на държавата. За много минерални извори срокът изтича през 2016 г. От концесионни такси за минерална вода държавата е получила 4,037 млн. лв. през миналата година. 918 000 лв. от тези пари са отишли в общините.

Наглед минералната вода е нещо, от което може само да се печели, но явно обаче не всеки икономически оператор може да се справи с концесиите. Прекратихме 2 концесионни договора в с. Извор, край Каварна и Катунци край Сандански за неплащане на концесионните такси. Подготвяме за концесия минералния извор в Брацигово. Безспорно добрата новина е, че МОСВ ще предприеме стъпки по подготвяне на документите по процедурата за отдаване на даден извор на концесия - сертификати, дебит. Това е дълга процедура, която трае 1-2 години. Сега ще правим това предварително, за да можем бързо да привлечем инвеститори.

- В Кюстендил се опитват да използват минералните си води за балнеолечение и рехабилитация. Но се оказва, че здравната каса няма договори с другите европейски държави, чрез които да привлекат пациенти от Европа. Къде е решението?

- Ще помогнем с опит и експертиза. Ще помогнем с каквото можем, за да осъществим мечтите на различните общини и хората. Ако успеем да измислим работещ модел, той ще бъде мултиплициран и в други райони на страната. Идеята ни е да помагаме на хората да ползват благата на природата, за да мога да я опазват по-добре.

Копирано от standartnews.com 24.07.15