Публикуваме протокол от обсъжданията на Закона за водите, с които пак се облекчи режима за копане на реките. Някои го наричат добив, но това реално е унищожение на реките
Ето линк и към самия законопроект
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42204
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.)
§ 1. В чл. 118з т. 4 се изменя така:
„4. където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, с изключение на участъците, за които по реда на чл. 140, ал. 6 е установена необходимост от изземване;".
§ 2. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5, чието осъществяване се осигурява от областните управители и кметовете съгласно ал. 4, 5 и 6, се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, при условие че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия, и включват:";
б) създава се т. 6:
„6. почистване на речните легла от наносни отложения за осигуряване нормалната им проводимост."
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Когато при огледа на междуведомствените комисии по ал. 4, т. 1 и ал. 5, т. 1 се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло е необходимо изземване на наносни отложения или в плановете по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „в" са включени мерки за осигуряване на проводимост на речните легла поради натрупани наносни отложения, които създават риск от наводнения, областният управител:
1. организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речното легло;
2. съгласува дейностите с компетентния орган по околна среда."
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Директорът на съответната басейнова дирекция издава разрешително за ползване на воден обект на определения изпълнител по ал. 6 за изземване на наносни отложения във връзка с предвидените дейности за почистване на речното легло. Условията и редът за издаване на разрешителното, неговото съдържание, както и съдържанието на техническия проект за изземването се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а."
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 23 юни 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Комисия по околната среда и водите
Комисия по околната среда и водите
16/06/2016
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
П Р О Т О К О Л
№ 9
Днес, 16.06.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите –Ивайло Петков, парламентарен секретар; от Граждански, синдикални, неправителствени организации и други: Движение за защита на гражданите и държавата – Петьо Хаджиев; Българска минно-геоложка камара – Ирина Владимирова Колева, член на УС на БМГК и генерален секретар на БАПИМ; Сдружение на фирмите за добив на инертни материали от вътрешните реки на Република България – Калоян Георгиев Наумов, Иванка Стоева Ватова, Дилян Димитров Цветков, Александър Младенов Ватов, Виолета Михайлова, Иван Цветков Иванов, Иван Георгиев Петров, Стоян Иванов Георгиев, Аспарух Иванов Костадинов, Марио Георгиев Павлов и народния представител Настимир Ананиев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Станислав Иванов, председател на Комисията по околната среда и водите.
Предс. Станислав Иванов:
Уважаеми колеги, инициаторите на днешната среща по време на заседанието на Комисията по околна среда и води за второ четене на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите са тук, така че вече можем да започваме.
Предлагам следния дневен ред:
1.Обсъждане на второ четене на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, включващ законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев на 27.05.2016 г., приети на първо гласуване на 8 юни 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Петнадесет „за". Против? Няма. Въздържали се? Няма.
На днешната среща присъстват: г-н Ивайло Петков, парламентарен секретар; от Граждански, синдикални, неправителствени организации и други: Движение за защита на гражданите и държавата – г-н Петьо Хаджиев; Българска минно-геоложка камара – г-жа Ирина Владимирова Колева, член на УС на БМГК и генерален секретар на Българската асоциация за преработка на инертни материали; от Сдружение на фирмите за добив на инертни материали от вътрешните реки на Република България – Калоян Наумов, Иванка Ватова, Дилян Цветков, Александър Ватов, Виолета Михайлова, Иван Иванов, Иван Петров, Стоян Георгиев, Аспарух Костадинов и Марио Павлов. Здравейте.
Колеги, тъй като имаме гласуване на второ четене на законопроекта, как да процедираме? Първо да изслушаме гостите ли и след това да гласуваме. Заповядайте.
Джевдет Чакъров:
Аз предлагам първо да изслушаме гостите, за да не ги задържаме и след това да продължим работата по законопроекта.
Предс. Станислав Иванов:
Добре. След това да гласуваме предложенията.
Заповядайте, г-н Цветков. В рамките на 5 минути, заповядайте.
Иван Цветков:
Нашата група представлява сдружението на фирмите, които почистваха реките в нашата страна и това беше до 22 декември, когато съгласно промените в закона, които бяха направени миналата година, се отнеха нашите права. От тогава досега ние водим упорита борба да защитаваме нашите права, тъй като тези законови промени засегнаха около 300 фирми в България, които имат основен предмет на дейност почистването на реките. Искам да подчертая, че всяка една фирма е минала през процедурата, проявила е инвестиционно намерение, одобрена е от съответните басейнови дирекции и общини, добила е правото да извършва тази дейност. Всяка една фирма от нас държи на дълга перспектива, която й се предоставя от държавата. Всяка една от нас е вложила от 500 хил. лв. до 3 млн. лв. за оборудване с техника - това е техника, която извършва изгребването на инертните материали от реката, високо проходима транспортна техника, пресевни инсталации, сортировъчни инсталации, трошачни инсталации и т.н. Така че, когато ние трябваше да разчитаме на твърдата дума на държавата, че ще имаме една по-дълга перспектива да упражняваме тази дейност – на 90% от фирмите това е основния предмет на дейността им, ние бяхме жестоко изненадани от тези промени, които се наложиха миналата година на 16 юни и Народното събрание прие тези промени.
Искам да кажа, че за нас това беше един съкрушителен удар и от тогава до сега ние водим упорита борба да защитаваме своите права, тъй като зад нас, пак подчертавам, са около 300 фирми с около 11 хиляди човека работници.
За тези 6 месеца ние проведохме две срещи в Комисията по опазване на околната среда и водите при г-н Иванов и две срещи при г-жа Ивелина Василева. Искам да ви кажа, че резултатът от тези срещи е нулев. Ние постоянно доказваме, че тези промени, които са направени, са неработещи и това е факт. Всички това го признават и независимо от това никой не чу нашите тревоги за съдбата на хората, за съдбата на тези фирми. С две думи казано, без да преувеличавам, нашите фирми останаха жестоко излъгани не от кой да е, а от държавата.
Освен това искам да кажа, че миналата година, когато е приеман този закон, по наши сведения никой от Министерството на околната среда и водите, дори и от Комисията по опазване на околната среда и водите, не е потърсил мнението на съответните РИОСВ, Басейнови дирекции, които имат представа какво става по места, какво е положението по реките. Това решение се взима тихо-мълком и резултатът е ясен. Вече една година това не работи. Реките са пълни с наноси. Ние сме отстранени от реките. В момента е пълен хаос, реките преливат. Виждате какво става в община Хайредин преди един месец, виждате какво става в Габровско, Трънско, Казанлък. И най-малкият дъжд, който не е проливен, но който е малко по-силен, той води до бедствено положение – реките излизат от коритата си. В момента ситуацията в България е такава, че реките са пълни с наноси, наносите понеже няма къде да се отлагат, те отиват и се отлагат в язовирите. Язовирите в България в момент са едни утайници на реките.
Миналата година, когато се е приемало това нещо, аз казах, никой не е питал съответните институции да сондира мнението. Единствено, аз виждам тук, миналата година, когато е приеман този закон, народният представител Георги Божинов отбелязва, че трябва да се съобразим със съдбата на тези фирми, на които това е единствената им дейност и които са вложили милиони левове за оборудването им с техника и съоръжения.
След тези срещи, които направихме, ние уведомихме г-н Станислав Иванов, пуснахме писмо и до г-жа Василева, че ние вече см изчерпили своите възможности да чакаме. Фирмите работят с текущи обороти. Ние започнахме, колкото и да ни е мъчно, да пращаме квалифицирани хора на борсата. За ваша информация, искам да ви кажа, че това са триста фирми, ние плащаме на държавата 90 млн. лв. под формата на ДДС и такси за ползване на воден обект. Сега освен, че държавата ще загуби тези пари, държавата трябва да задели около 11-12 млн. лв. за изплащане на обезщетение на безработните, които ние ще ги пратим на борсата.
Това накратко е положението сега при нас.
Ние последно, тъй като вече см информирани, от утре започваме протестни действия.
Това, което се случи с къмпингуването на хората на плажа – приеха закона, имаше обществен натиск, недоволство, отмениха закона. Това, което се случи с казаните за домашната ракия, пак след обществен натиск това се отмени. Сега наред сме ние. Преди да започнем да правим тия неща, ние смятахме за необходимо да запознаем цялата Комисия по околната среда и водите, не само г-н Иванов, защото той е в течение на тези неща, но вие сте негови колеги народни представители и не знам кой до колко е запознат с това нещо. Надяваме се с тези аргументи, които излагаме, с тези цифри, които ви казваме, дълбоко да бъдат запечатани във вашето съзнание и да вземете едно правилно решение.
За да не губим повече времето, вчера изпратихме на всички членове на комисията по един e-mail, то те знам дали всички са го получили, но в това писмо ние имаме две конкретни предложения. Ще ги прочета:
„Чл. 118ж да се измени така, че изземването на наносни отложения от воден обект се разрешава само на местата с нарушена нормална проводимост на речните легла."
И второто наше искане, това е от бившите промени на закона, § 63 да бъде отменен с нов § 6, който да казва:
„§ 6. Разрешителните за изземване на наносни отложения за осигуряване на нормална проводимост на речните легла, издадени до 16.07.2015 г.", когато беше приет миналата година закона, да запазят своята валидност, като се прилага чл. 78, ал. 2."
По този начин това, което се предлага в общия проект, ние нямаме нищо против него, искаме тези две наши точки да бъдат допълнени. По този начин в България ще може да се почистват реките по две схеми:
Първата схема е това по чл. 140, когато се възлагат тези права на областните управители да избират те изпълнителите.
И втората схема е да се запази старият режим, при който нашите фирми работиха на база издадени разрешителни за почистване на наносите. По този начин ще може след известно време да се направи преценка дали този модел с тези областни управители ще проработи, макар и с тези козметични поправки, които сега предстои да ги приемете, или няма да проработи. Но ние считаме, че вече е крайно време, ние вече не издържаме, да влезем в своите права и да започнем да работим.
Това е. Благодаря ви.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Вие сте г-н Иван Цветков.
Иван Цветков:
Да, председател съм на Управителния съвет на Сдружението на фирмите за добив на инертни материали от вътрешните реки на Република България.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Чл. 118ж няма нужда да го коментираме. Той е приет вече и го има отразено.
За второто предложение - § 63 от Преходните и заключителните разпоредби, няма как да допуснем отново да се изземват наносни отложения и да работите по стария режим с разрешителни за добив на инертни материали, защото, ако това нещо се допусне, трябва да се мине през Закона за концесиите и т.н. да се случат нещата, тъй като знаете, че това нещо е прието, обнародвано е и не може да се върне старото положение в никакъв случай.
Нашите предложения мисля, че са разумни. Те ви дават право да работите оттук нататък при облекчен режим, да не минавате през Закона за обществените поръчки. Това е единственото нещо, което можем да направим. Всичко останало е невъзможно. Пак казвам, нарушават се редица принципи и закони на тази държава. Досега сте работили така, факт е, но сте работили на ръба на закона и преди.
Така че това е нашето предложение, входирано от колеги народни представители и от мен и оттук нататък нищо повече не можем да направим. Но да върнем старото положение е невъзможно.
Това е, което исках да кажа.
Знаете становището на Министерството на околната среда и водите. То е същото. Просто няма какво повече да направим.
Иван Цветков:
Това, което Вие казвате, това ни се каза вече четири пъти от месец декември до сега. Вие казвате: „Старият разрешителен режим не може да продължи." Ние махаме стария, въвеждаме нов. Няма никаква разлика, абсолютно никаква разлика няма. Досега ние работехме по една опростена система. Всеки има определен участък, фиксиран с географски координати – географска дължина и широчина. Преди две години ни накараха от Басейновите дирекции да привържем тези участъци и към геодезическата мрежа, това е държавната регулачна мрежа на държавната нивелачна мрежа. Аз съм инженер геодезист и там ние работим с точност до третия знак след десетичната точка. Знае се всеки какво прави, как го прави – има страхотни параметри как, защо и по какъв начин всичко това ще се почиства. Ние сме готови. Променяте термините. Вместо изгребване на наносни отложения, вие въвеждате нови термини – това е увеличаване проводимостта на речните легла. Дали ще бъде „изгребване на наносни отложения" или „увеличаване проводимостта на речните легла", то е едно и също и на български език се казва „почистване на реките".
Това са хората, това са моите колеги и още много трябваше да дойдат, но ние ще дойдем следващия път на друго място, ние сме готови и вместо с този закон държавата да осигурява средства и то не малко средства на областните управители да извършват тези процедури по собствено усмотрение, ние нямаме нищо против как ще ги извършват тия процедури, държавата да плаща за технически проекти, да плаща за изпълнение и после да чака някакви средства да дойдат от някъде за продажба на някакъв инертен материал, а това не е инертен материал, а това е една смес от тиня, камъни, кал, баластра, тухли, керемиди, гуми и всичко онова, което реката е успяла да домъкне, тя го е домъкнала.
Ние ви предлагаме променете текстове, вместо „изгребване" сложете „увеличаване на проводимост", каквото и да бъде, но оправете тези 11 хиляди човека да работят. Ние вече 6 месеца се мъчим.
Освен това, ние ви предлагаме, вместо държавата да плаща това на областните управители, а това си е една чиста корупция. На нас пределно ни е ясно, че този закон е лобистки. Обаче, както ви казах за къмпингуващите, за ракията, същото се получава и при нас. Значи някой има за цел, влизам надълбоко в тези неща и ние това го виждаме и го знаем, и ако до преди един-два месеца смятахме, че този закон е прибързан, недобре обезпечен, вече ние се убеждаваме, че този закон е лобистки. Някой има интерес тези 300 фирми да излязат от реките, за да се даде пълен простор и да се осигури по-голяма възможност на големите концесионери на кариерите в България. Те се знаят кои са. Може би да им се разширят правата за участие. Това е.
Така че ние предлагаме вместо държавата да плаща на областните управители и половината от тези пари да се крадат и да отиват на друго място и това се знае, това е българска практика, ние предлагаме да се върне разрешителния режим, който е бил досега, той ще се върне и сега. Дайте право на тези хора да работят. Ние ще си плащаме таксите за ползване на воден обект, както сме ги плащали досега. И дали ще бъде в басейнова дирекция или на областния управител, за вас е все едно и също. Освен тези участъци, които са определени, ние ще поемаме ангажимента да чистим и други участъци от растителност и всичко онова, което не са инертни материали безплатно, както досега ние сме помагали на кметовете и на областните управители, тъй като те никога не са имали пари за почистването, така и сега ще го правим в един по-широк периметър.
Крайно време е на тази цялата агония да се сложи край. Ние очаквахме, че краят ще бъде на това заседание тук на Комисията по околна среда и води към Народното събрание.
Имаме голямата молба, разберете ни, ние сме достатъчно аргументирани. Аз се извинявам, вие всички сте политици, но от тази страна ние всички сме инженери, техници, специалисти. Аз съм инженер по хидротехническо строителство, геодезия и картография и 44 години аз се занимавам с реки, корекции на реки, язовири и каскади и това ми е пределно ясно. Грешката е направена един път миналата година. Всички я осъзнаваме тази грешка. Дайте да я спрем и полека-лека нещата да си дойдат на място. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Цветков. Някой друг от присъстващите желае ли да вземе думата. Не. Преминаваме към гласуване на законопроектите.
Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.
Комисията подкрепя или не подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона? Гласуваме наименованието на закона. Който е „за", моля да гласува. Петнадесет „за". Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
§ 1. В чл. 48 се създава ал. 5
„(5) Задължението по ал. 1, т. 6 не се прилага при разрешителни, издадени на малки и средни предприятия за ползване на води за отглеждане на аквакултури. Това изключение не се прилага, когато във водите се влагат антропогенни химични вещества."
Комисията подкрепя или не подкрепя предложение? Ако има изказвания, заповядайте. Г-н Ананиев, заповядайте.
Настимир Ананиев:
Благодаря. Първо искам да кажа, че се радвам, че на първо четене беше подкрепено това предложение, тъй като то подпомага малкия и среден бизнес и просто го облекчава да може да работи по-спокойно.
Аз получих информацията във връзка със самото предложение. Не виждам нищо притеснително, защото тук се дават различни примери, включително за екологичен минимум, като е даден и конкретен пример за вземане на голяма част от водните количества в речното течение, което не засяга всъщност нашето предложение. Защото водомерът измерва количеството вода. Не казва дали ще се отнема или няма да се отнема, независимо какво количество вода ще се отнема, ако има изискване за водомер, то той трябва да се сложи. Така че информацията, която е предоставена, не е свързана с конкретното предложение, което е за поставяне на тези водомери.
Радвам се, че се потвърждава информацията, която заявихме и на първо четене, че всъщност не е учредена тяхната сертификация. Няма в момента никаква организация, която да ги сертифицира. И затова те всички падат в съда. Ако се запознаете, казах го и от трибуната, всичките актове, които се пускат към тези малки и средни фирми - те са 240 на брой, обжалват и падат в съда, просто защото няма възможност за такава сертификация.
Другият момент, който е много важен, представете си, че се намери някакъв голям водомер, който да се постави по някакъв начин. Това е река. По нея текат всякакви камъни, може да има дървета, може да е имало буря – това всичко минава по реката и какъвто и да е уредът, той ще си замине. Той ще трябва да се сменя на всеки два-три месеца, или когато има някакво прииждане на реката, примерно сега с тези дъждове, и т.н.
Другото нещо, което ми харесва в справката, тя потвърждава за нелоялната конкуренция. Всъщност ние искаме за тези 240 хора и фирми, които се занимават с този малък и среден бизнес да поставят такъв уред, а 3000, които правят язовири, тях това не ги обхваща това задължение. Разбира се, както е безумно да сложиш водомер на река, така и на язовир също ми се струва безумно, но едните са задължени да го правят, а другите – не са. Това е някакъв вид нелоялна конкуренция.
Аз мисля, че трябва да се даде знак към малкия и средния бизнес, да го подкрепим и на второ четене. Ако по някакъв начин има някаква аргументация за поставянето на тези уреди, на мен ми е много интересно как ще бъде защитена тази аргументация, защото този уред измерва количеството вода. Не дали си отклонил вода и е пресъхнало. Защото ако имаш водомер, ти пак можеш да отклониш водата и пак да ти пресъхне. Така че то не е свързано с отклоняването на водите и с пресъхването. Единствено уредът мери. Ние искаме да кажем ще слагаме ли водомер на река или няма да го слагаме. Надявам се и на второ четене да бъде подкрепено от комисията и в зала, защото мисля, че е редно, имайки предвид, че не е сертифицирано, няма сертифицираща фирма, която да издава и че всички наказателни актове падат в съда, защо да влизаме в целия този механизъм и да усложняваме бизнеса – някой да идва, да се опитва да ги рекетира, ако не си платят да им пише наказателни постановления, те да ги обжалват и те да падат в съда. Според мен, точно това е нашата работа, да облекчим малкия и среден бизнес – по-малко държава, повече бизнесът да бъде оставен сам да си върши работата.
Благодаря. Ако има някакви коментари, ще се включа отново.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Ананиев. Колеги? Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колега Ананиев, това което е въведено, като законова регулация, предполагам, че е свързано с установяване на количества, ползвани за земи със стопанско предназначение в крайна сметка. Вие знаете, че принципът за ползване на води за стопанско предназначение и принципът за ползване на води за задоволяване на собствени нужди, е различен. Едното винаги е възмездно, а другото винаги е безвъзмездно. Ако вашето предложение няма да се отрази на таксите, които се събират за водоползване, може би правите коректно предложение. Но, ако това пряко е свързано с тези такси, при всички случаи не може да бъде подкрепено.
Настимир Ананиев:
Коментар към колегата. И в момента се плаща. Има формула, по която се изчислява за всеки един обект и те си плащат. Имам предвид, че след като има водовземане, трябва да има такова плащане и то се плаща. Няма безвъзмездно в никакъв случай ползване там.
Предс. Станислав Иванов:
Други колеги? Г-н Станков, заповядайте.
Иван Станков:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, парламентарната група на АБВ ще подкрепи предложения законопроект от г-н Ананиев и г-н Делчев. Ние считаме, че аргументите, които представят вносителите, са много убедителни. Допълнителните разяснения, които направи г-н Делчев, също са много приемливи. Ние при всички случаи трябва да направим максималното да защитим малкия и средния бизнес. Ние непрекъснато говорим за това, а правим винаги по-различно.
Така че ние ще подкрепим този законопроект и аз ви умолявам да се съобразим с това, което предлагат и наистина да направим нещо за хората. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Други колеги? Г-н Великов.
Борислав Великов:
Аз имам едно формално съображение, г-н Председател.
Тъй като разбрах от Вас лично, че има някакви други настроения, все пак, ако ние държим на репутацията на нашата комисия, а тя е добра, не би било добре нещо, което сме подкрепили и в комисия и в зала, сега на второ четене да го отхвърлим. Така че призовавам колегите да го подкрепим и на второ четене. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Уважаеми г-н Великов, на първо четене не беше подкрепено от нашата комисия, но беше подкрепено от Комисията по земеделие и храни и понеже нямахме аргументи за отхвърлянето му на първо четене, го приехме и в зала. Но сега имаме достатъчно аргументи, които сочат, че не трябва да се приема.
Като например, Законът за водите въвежда няколко принципа, произтичащи от европейското законодателство. Принципът за възмездност на водните услуги и принципът за възстановяване на водните разходи – разходите за водни услуги. Освобождаването от такса за водовземане за извършване на стопанска дейност е в явно противоречие с целите на Закона за водите, както по отношение на политиките по опазване на водния ресурс, така и по отношение на принципа за еднакви правни условия за извършване на стопанска дейност при ползването на ресурса. В рамковата директива за водите, респективно Закона за водите изисква за всяко водовземане да бъде предварително издадено разрешително и да бъде извършен последващ контрол за спазване на разрешените количества, за осигуряване непрекъснатост на реката и екологичния отток в реката след водовземното съоръжение. Водовземането за аквакултури по нищо не се отличава от другите водовземания от повърхностни води и има същото въздействие върху количеството на водите, респективно върху екологическото им състояние. Като например, водовземане за производство на електроенергия.
Тук само искам да кажа, че вецовете, когато тръгне да спада реката, спират. А в случая рибарството и аквакултурите те не ги спират, защото ако спрат оттока към техните съоръжения, означава, че ще им измре рибата и те предпочитат да пресушат реките и да имат в техните обекти вода.
Друго, плановете за управление на речните басейни и съответните им изисквания от рамковата директива, особено по отношение на изпълняващия се мониторинг, осигуряващи достоверна оценка на съотношението между води и въвеждащ принципа за възстановяване на разходите за водните ресурси, нарушаване на европейското законодателство по отношение на принципа за възстановяване на разходите за водни услуги, разрешителен режим и измерване на подадените водни количества предполага стартирането на наказателна процедура срещу държавата с последващи финансови санкции за страната.
Това е нещо изключително важно.
По отношение на твърдението за нерегламентиран натиск за тези, които ползват досега. Съдът не може да отмени.
През последните 5 години са съставени два броя наказателни акта само в Западнобеломорския район, като фирмите са санкционирани за това, че не са изпълнили предписанията, дадени от контролния орган за монтиране на измервателни устройства. В останалите три района на Басейновото управление няма съставени актове. В Черноморския район има издадени 10 разрешителни за рибарници, от които 5 са в нарушение.
Мисля, че това не са неоснователни съображения за отхвърлянето на този законопроект. Пак казвам, нямахме достатъчно аргументи на първо четене е затова го приехме, за да проверим и обсъдим нещата и да преценим дали да го приемем или отхвърлим на второ четене.
Затова считам, че този законопроект не трябва да се приема. Основният аргумент, според мен, е това, че по нищо не се различават рибарниците от вецовете. На едните трябва да има, на другите няма значение.
Не сте прав г-н Ананиев, за това, че казвате, че в язовирите няма. В язовирите по съвсем друг начин е организирано производството на риба.
Настимир Ананиев:
Не знам откъде е становището. От министерството ли е?
Това, което казвате за пресушаването не е свързано с водомерите. Дали ще минава водата, отклонявана през водомер, пак ще има пресушаване, просто ще минава през водомер. В самата справка, която сте предоставили, пише, че те плащат такса на база разрешено водно количество. Така че не говорим за нищо безплатно и безвъзмездно. Така че никакви санкции от Европейската комисия не може да има, тъй като ще е възмездно.
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Ананиев, когато има разрешено количество, това количество трябва да се измери. Ако не се измери, може цялата вода да се отклони. Така ли е? Изчислено водно количество, независимо по какъв начин е изчислено, но съвсем друго количество може да мине през този рибарник.
От друга страна, се нарушава принципът за водоползване, защото като няма вода, няма откъде да се ползва.
Настимир Ананиев:
Поставянето на водомер няма нищо общо с водоползването.
Предс. Станислав Иванов:
Има. Защото, ако няма водомер, не се знае какво количество ще мине през рибарника и какво количество ще остане в реката. Това се опитвам да ви обясня. Техническото съоръжение ще ни гарантира, че през този рибарник ще минава определено количество вода.
Настимир Ананиев:
Ако се отбие цялата река пак може да я пресуши.
Предс. Станислав Иванов:
Той ще я пресуши, но ще мине през водомера и ще се установи, че е минало по-голямо количество от разрешеното и ще бъде санкциониран този недобросъвестен ползвател.
Настимир Ананиев:
То и сега контролните органи трябва да проверяват и с това да се занимават. Не мисля, че аргументите наистина са основателни.
Джевдет Чакъров:
Г-н Ананиев, в случая законодателството е такова, че в контекста на това, което изказа Председателят на комисията г-н Иванов, трябва да има минимален отток по отношение на биоразнообразието и доц. Великов много добре знае, което трябва да се поддържа. Вецовете не могат да минат над този праг по отношение на отнемане на водни количества.
Само в такъв аспект държах да го кажа и контролните органи наистина трябва да спазват този минимален отток. И аз винаги съм приветствал, когато неправителствени организации са сигнализирали там, където има такива нарушения, и са взимали светкавично мерки този минимален отток да бъде осигуряван, защото това е едно национално богатство, което трябва да се съхранява и да се развива. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Чакъров. Заповядайте, г-н Великов.
Борислав Великов:
Г-н Председател, д-р Чакъров, в крайна сметка бях забравил, че тук не сме го подкрепили на първо четене. Явно не сме съобразили всичко. Но след като Комисията по земеделието и храните са го подкрепили, значи те имат някои съображения, които нашето Народно събрание в съвкупност би трябвало да вземе предвид.
Сравнението с някакви вецове, които видиш ли в случай на маловодие трябва да спрат своята дейност, за да може да има екологичен минимум и с тези малки ферми или както се наричат, за аквакултури, не е съвсем правилно, защото не може да се спре подаването към фермата, тъй като ще има огромни стопански загуби. Нали така. Така че в този смисъл не знам защо трябва да се прави сравнение с вецовете, където те трябва да спират. Може би за вецовете е така, но за ферми за аквакултури не е така.
Аз мисля, че не е правилно да го отхвърлим това нещо сега, още повече, тук има членове на Комисията по земеделие и храни, не би трябвало да не се вслушаме и в тяхното мнение. Вярно е, че това попада в Закона за водите, но все пак то има един по-широк смисъл – малки и средни предприятия искаме да поддържаме за отглеждане на аквакултури и няма смисъл да ги обричаме сега и тях на разруха. Трябва да вземем балансирано решение. Балансирано решение, г-н Председател, това е важно.
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Великов, Вие бяхте много прав в това, което казахте, че вецовете можем да ги спрем, но, ако спрем водата към рибарниците, те ще загинат. А трябва ли да загинат реките, заради това че се осъществява стопанска дейност до реката. Мисля, че не е правилно.
Да, точно така, трябва да има балансирано решение. Затова нека си сложат водомери, да мерим количествата на водния отток, който се пуска към рибарниците, и нещата ще бъдат прекрасни. Защо да няма? Питам защо да няма? Защото собствениците на рибарниците се притесняват точно от това, че когато е сухо времето, те няма да могат да отклонят цялото количество на реката към тях и да поливат и т.н. Но, ако не сложат водомери, те ще могат да отклонят цялото количество на реката и да умре реката по-надолу. Това е проблемът и не виждам защо трябва да го защитаваме този законопроект.
Извинявайте, г-н Ананиев, за изказването ми, но не виждам смисъл от това да се подкрепя този законопроект. Защото не виждам с какво толкова ще ги ощетим, ако дадат хиляда или две хиляди лева за водомери. Доколкото знам един такъв водомер струва между 2-3 хиляди лева. Или поне така ми казаха мои експерти, които са проверявали. До 3 хиляди лева струва един такъв водомер. С какво толкова ще ги ощетим не виждам.
Настимир Ананиев:
Само няколко неща. Водата, когато се отклони, рибата не пие вода, тя се връща обратно в реката след това. Водата, която минава през рибарниците всъщност има положителен ефект върху качеството на водата, тъй като се явява като утайник. Тя там се задържа, водите се утаяват и водите, които излизат, където не се използват химически материали, и това е като изключение в нашето предложение, когато се използват антропогенни химични вещества. Всъщност тези рибарници връщат по-чиста вода, отколкото приемат. Вие казвате, че 3 хил. лева е такъв водомер. Аз приемам, че някой ще го сертифицира. В момента няма кой. Тези дела, за които казахте, всички падат в съда. Но да приемем, че има такова, но нали при всяка буря, като го отнесе реката с дънерите този водомер, той ще трябва всеки месец да слага по един водомер. В момента виждаме каква е обстановката. Има наводнения навсякъде, преливане на води. Нали трябва реално да се мисли в тази насока.
Но вие сте комисията, вие решавате. За мен беше много важно да се даде знак към малкия и среден бизнес, че ние не искаме да го спираме с някакви безумни предложения. Защото когато журналистите и медиите чуха „водомер на река"?!
Предс. Станислав Иванов:
Г-н Иванов, заповядайте.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, единствената причина, поради която аз няма да подкрепя това нещо, имаме основни принципи в Партньорското споразумение между България и Европейската комисия. Това, което вие предлагате директно влиза в спор с т. 6.1. от споразумението по отношение на водите, и с две думи да ви кажа, че никой няма да има право да получава евро средства. Така че не знам дали 1000 или 2000 лв. струва един водомер, но същите тези хора могат да загубят много повече средства, които могат да използват при развитието на бизнеса си.
Предс. Станислав Иванов:
Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте. Само се представете, ако обичате.
Експерт:
Експерт съм към народния представител Вили Лилков. Тясната ми специалност е водоснабдяване. Искам да се изкажа като контрааргумент на това, което казва г-н Ананиев.
Първо, ние сме задължени да отводняваме речните корита. И за това спор няма. За да се гарантира това отводняване, обаче, неминуемо трябва да минава водата през измервателно устройство. Това, което казва г-н Ананиев – наноси, дървен материал, гуми и т.н., няма отношение. Водата от реките се взима чрез така наречените „водохващания" минава през решетки, филтри и всичко става както пише по книгите.
Това, че се казва, че няма сертификат на измервателните устройства, също не отговаря на истината. За това нещо се грижи Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Така че, за да се гарантират интересите и на държавата по отношение на възмездното ползване и на екологичното равновесие и биоразнообразие след този преливник, ние при всяко едно положение трябва да имаме монтирано измервателно устройство. Тогава няма да има ощетени.
По отношение на водовземането за енергетиката на всички язовири има монтирани измервателни устройства. Там, където няма, и се произвежда електроенергия, съответно водовземането се измерва чрез произведената електроенергия от вецовете, които са под язовирната стена. Няма такова животно „безплатен обяд", т.е. да се взема ресурс.
Таксата, за която Вие говорите, тя е еднократно платима за ползване на право, но тя няма отношение към обема. Когато говорим за обем, той трябва да се докаже, трябва да се измери. Когато няма такъв водомер, за който вие говорите, има така наречените обемни водомери и те използват принципа, за да се установи това водно количество.
Г-н Великов също е много насяно с проблема и аз ви казвам, че щом имаме възмездно ползване това възмездно ползване трябва да бъде установено с измервателно устройство. А след водовземането трябва да се гарантира един минимален отток, който да гарантира биологичното разнообразие.
Пътят към ада е постлан с добри намерения! Засега практиката показва, че „водоползвателите", които са собственици с концесия на Министерството на земеделието и отглеждат аквакултури или изпълняват развъждане на риба, тези хора не са заинтересовани да отводняват и когато ресурсът е ограничен, поради метеорологични условия, те ще направят всичко възможно да защитят своя интерес, а не интереса на държавата. Това е практиката, за съжаление.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Г-н Генов, заповядайте.
Манол Генов:
Ние също няма да подкрепим това предложение. Няма да коментирам. Има мерене и на рейка. Прави се това много често, когато трябва да се хване някакво количество.
Но тук по отношение на замърсяването на водите контролът ще е изключително слаб, ако се позволи това нещо. Нека използвам един пример, че 100 кг. пшеница ги хвърлиш да гният във водата, се образува около 5 кг. азот и някъде 500 гр. фосфор или някакво друго вещество, което в крайна сметка, г-н Ананиев, ако видите в язовирите какво се случва, където колегата преди малко даде пример с така наречените хранения на рибата в тези водоеми, всеки безразборно хвърля каквато храна му попадне. Взел някакъв отпадък – хранителен или нехранителен, какво има в него и какво няма, е абсолютно неизвестно.
Така че ние с колегите от БСП лява България сме на това становище. Ние няма да го подкрепим.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря. Уважаеми колеги, други изказвания не виждам. Гласуваме. Който е „за" предложението на г-н Ананиев и г-н Делчев, моля да гласува. Двама „за". Против? Не виждам. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се". Благодаря.
Преминаваме към § 2.
По § 2 има предложение на г-н Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Предлага § 2 да бъде отхвърлен. Ако някой има нещо против да бъде отхвърлен този параграф, нека да каже.
Аз искам да кажа, че систематичното му място не е тук на това предложение, направено по § 2, което ние сме направили. Поради тази причина аз също се присъединявам към предложението на г-н Джевдет Чакъров да се отхвърли този параграф. Той ще намери систематичното си място в чл. 140, ако не ме лъже паметта. Изказвания? Не виждам.
Който е „за" предложението на г-н Джевдет Чакъров, моля да гласува. Четиринадесет „за". Против? Няма. Въздържали се? Също няма.
§ 3. По § 3 няма направени предложения между първо и второ четене. Който е „за" § 3, моля да гласува. Тринадесет „за". Против? Няма. въздържали се? Също няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 1.
§ 4. Предложение на н.пр. Джевдет Чакъров.
„1. В § 4, т. 2 от общия законопроект за ЗИД на Закона за водите, с който се изменя чл. 140, ал. 6 от закона за водите, предлагам да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
„3. Продава иззетия материал чрез търг, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия."
2. В § 4, т. 3 от общия законопроект за ЗИД на Закона за водите, с който се изменя чл. 140, ал. 7 от Закона за водите предлагам да се допълни ново изречение със следното съдържание:
„Към заявлението се прилага и технически проект за изземването.".
Г-н Чакъров, заповядайте.
Джевдет Чакъров:
Г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости,
С предложението, което правя всъщност предлагам в текста на чл. 140, ал. 6 да се възстанови т. 3 от досега действащата редакция с известна корекция, а именно след като вече по посочения ред се изземат наносните материали, иззетите материали да бъдат продавани от областния управител, посочвам процедурата, която трябва да бъде, т.е. чрез обява със съответен ЗОП.
И следващото ми предложение, като не визирам по отношение на тарифата каква да бъде и каква да не бъде. И средствата, които биха постъпили от такъв вид дейност, отново да бъдат използвани за защита от бедствия.
Тук си позволявам да споделя аргументите, които са посочени от страна на Министерството на околната среда и водите, по-скоро от експертите за това, че има достатъчно финансиране и се посочват.
Знаете, че преди няколко дена имахме изнесено заседание, на което разгледахме плановете за управление на речните басейни и за управлението на риска от наводнение и множеството мерки, които не са реализирани до този етап и в двата аспекта и най-вече по отношение на превенция се посочва недостиг на средства. И това, което беше посочено като потребна сума, е огромна, но всички средства, които постъпват, според мен трябва да се залага на превенцията, доколкото тя е възможна. Защото, ще дам пример, една Франция и една Германия, които имат много сериозни ресурси и инвестират много, виждаме, че в някои случаи и това не е достатъчно, но доколкото е възможно да има превенция е най-добре и след това минимизиране. Според мен е коректно тези средства да отидат по предназначение, единствено и само за защита от бедствия и за извършване на такива мероприятия. Благодаря.
Предс. Станислав Иванов:
Благодаря, г-н Чакъров. Колеги?
Г-н Чакъров, позволявам си да взема думата по вашето предложение, по т. 1 от § 4 Вашето предложение е:
„Продава иззетия материал чрез търг, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия."
Предложеният текст възпроизвежда тази част от действащата разпоредба на чл. 140, ал. 6, т. 3 от Закона за водите, която съгласно становище на Министерството на финансите с изх. № 041527 от 02.02.2016 г. противоречи на заложения в чл. 17, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Това е становището, което сме получили по Закона за бедствията.
Това е първото предложение, когато отпадаше. Имаше дебати по този законопроект и становището е, че се нарушава Законът за публичните финанси.
Мога да ви предоставя това становище.
И още едно становище по отношение на Закона за държавната собственост – чл. 64, ал. 1 и 2
„Чл. 64, (1) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг или на стоковите борси.
(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите."
Поради тази причина, г-н Чакъров, предлагаме да не подкрепим т. 1 от Вашето предложение, а да подкрепим т. 2.
Джевдет Чакъров:
По отношение на т. 1 всички пледираме за по-голяма прозрачност. Видях становището на Министерството на финансите и сега ще кажа на глас пред всички, които днес участваме в заседанието на Комисията по околна среда и води, че чрез търг би било много по-приемливо и за обществеността и всякакви въпросителни и съмнения биха отпаднали, да го кажем директно.
И другото, вярно е, че се посочва в становището на Министерството на финансите, че постъпленията не могат да бъдат целеви, но нищо не пречи да се приеме една такава позиция и виждане, че е естествено най-добре да отидат по предназначение за тази цел, ако се приеме. Ако не се приеме, аз си поддържам моето становище. Каквото е гласуването, такова ще бъде, естествено.
Предс. Станислав Иванов:
Първоначално бях също на вашето мнение и го подкрепях, но след като видяхме Закона за финансите и Закона за публичната държавна собственост, считам, че трябва да се направят и други промени в други закони, ако се приема такова нещо. Поради тази причина не считаме, че е необходимо да се приема.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев.
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз първо не виждам противоречие с това, което вие казахте по Закона за държавната собственост. Защото там, доколкото разбрах, има две хипотези: търг или на борса. Ние сме поне в едната хипотеза, така че не виждам някакво противоречие.
Второ, струва ми се, че е най-добре след като ще се добива някакъв материал и той има качеството на стока, има някаква пазарна стойност. Това е нещо фактическо. Ние не можем в един закон абсолютно всички хипотези да определим. Но в повечето от случаите аз съм сигурен, че не е кал. Да не говорим, че в тези наноси понякога има и съвсем други неща, които вие много добре знаете и за тях да не отваряме приказка.
Мисълта ми е, че след като ще се добива нещо, което може да бъде продадено, защо да не е чрез търг. Аз мисля, че това, което предлага д-р Чакъров, е много целесъобразно и би трябвало да се подкрепи. И законосъобразно и целесъобразно е, според мен.
Освен това по отношение на възражението, че видите ли е имало достатъчно средства за бедствия и аварии и не е нужно тези средства да са с целево предназначение. Няма никаква пречка, ако тези средства са предназначени за същата цел, съответните бюджети за годините постепенно ще се намалят, ако има остатъци. Да има източник на финансиране на тази дейност поне в този аспект. Защото знаете, че често пъти заради други дейности не стигат бюджетни финансирания по този параграф, ако мога така да се изразя. Нека да си определим един източник на финансиране, който е целеви и каквото е необходимо ще се дава от бюджета. Няма проблем. Така ще облекчим даже бюджета.
Джевдет Чакъров:
Даже и да приемем, тези средства, които ще бъдат от постъпленията да бъде решено по този начин, те ще бъдат капка в морето образно казано, защото знаем какъв огромен ресурс е необходим за извършването на такива мероприятия. Аз не виждам някаква колизия със законодателството. Предложението, което правя е абсолютно добронамерено и в голяма степен е реалистично и е в контекста на политиките, които искаме да реализираме и да се случват в страната.
Предс. Станислав Иванов:
Точно поради тази причина и аз бях за, но с оглед на писмата, които моите експерти ми представиха за проблема със закона за държавната собственост не считам, че трябва да се прибързва с приемането на това предложение, тъй като то касае промяна в други закони, които трябва да се променят, а днес не можем да го направим.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
Ирина Колева: (Главен секретар на Българската асоциация на производителите на инертни материали)
Ние сме изключително притеснени от незаконния добив в реки, за което сме ви информирали много пъти. Направеното предложение току-що го подкрепяме с всички ръце, защото продажбата на материали извън търгове всъщност създава нелоялна конкуренция. Имаме пълното основание да смятаме това като държавна помощ.
Мисля, че като цяло трябва да бъде прието вашето предложение.
Иван Цветков:
Искам само да поясня, че този материал, който се изземва от реките, той е една смес от кал, тиня, глина, камъни. Всичко това е негодно за употреба. Това, ако се изкара отвън и се съхранява, никой няма да го купи. Само минават циганите и това, което им трябва взимат и остава един неупотребяем материал.
Джевдет Чакъров:
В контекста на изказването и позицията на Министерството на финансите, естествено аз ще направя съответните консултации и обсъждане с представители на Министерството на финансите. Сега коригирам моето предложение и ще кажа защо в хипотезата, която тук обсъждаме, тази опция остава. Бих предложил текста да бъде, като поддържам категорично, че това трябва да става чрез търг:
„3. Продава иззетия материал чрез търг, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация."
И текстът „и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия" да отпадне.
Като ние даваме всички опции за реакция от страна на областния управител тези средства според мен е коректно отново да бъдат насочени за тази дейност. Но чрез търг мисля, че ще бъде наистина по-прозрачно и ще има проследяване на този обем въобще на материалите, които се дават и на средствата, които ще се получат, което се подкрепи и от съответната асоциация. Благодаря.
Чавдар Георгиев:
Може ли едно алтернативно редакционно предложение. Разбира се, и това е подход, което предложи колегата Чакъров, но ако не се приеме, аз правя и едно допълнително редакционно предложение. Да се добави „или за други дейности по опазване на околната среда".
Ако няма необходимост от финансиране на дейности за бедствия, нека да се финансират други дейности по опазване на околната среда.
Това ми е предложението.
Предс. Станислав Иванов:
Вашето предложение, г-н Чакъров, ще го обсъдим. В момента не мога да взема отношение по това предложение и бих се въздържал, като обещавам, че ще изискам становище от Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите по направеното от вас редакционно предложение и ще го представя в зала.
На г-н Георгиев алтернативното предложение е недопустимо, защото то е същото за целево разходване на средствата.
Нека да го гласуваме, а в зала ще представим становището на Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите. Предварително ще информираме всички колеги за тези становища и те ще могат да вземат решението си в зала.
Джевдет Чакъров:
Г-н Председател, аз държа да се гласува с точката, която предложих с оглед на колизия със закона.
Предс. Станислав Иванов:
Да, ще гласуваме предложението ви по т. 1 с направеното от вас предложение за отпадането на текста след думата „администрация".
А ще направя всичко възможно, докато влезе в зала законопроекта, да получа съответните становища от Министерството на финансите и от Министерството на околната среда и водите, за да може още по-аргументирано в зала да представим вашите предложения. Надявам се, че е коректно предложението ми.
Гласуваме предложението на г-н Чакъров по т. 1. Който е „за", моля да гласува. Четири гласа „за". Който е против, моля да гласува. Не виждам против. Въздържал се? Пет гласа „въздържали се".
Гласуваме т. 2 от предложението на Джевдет Чакъров. Който е „за", моля да гласува. Четиринадесет „за". Против и въздържали се няма.
Чета предложението за § 4 по вносител:
„§ 4. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 3:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
(3) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5, чието осъществяване се осигурява от областните управители и кметовете съобразно ал. 4-6, се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, при условие че са включени в годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и включват:";
б) създава се т. 6:
„6. почистване на речните легла от наносни отложение за осигуряване нормалната им проводимост."
2. Ал. 6 се изменя така:
(6) Когато при огледа на междуведомствените комисии по ал. 4, т. 1 и ал. 5, т. 1 се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло е необходимо изземване на наносни отложения или в плановете по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „в" са включени мерки за осигуряване на проводимост на речните легла поради натрупани наносни отложения, които създават риска от наводнения, областният управител:
1. организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речното легло;
2. съгласува дейностите с компетентния орган по околна среда."
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Директорът на съответната басейнова дирекция издава разрешително за ползване на воден обект на определения изпълнител по ал. 6 за изземване на наносни отложения във връзка с предвидените дейности за почистване на речното легло. Условията и редът за издаване на разрешителното, както и неговото съдържание, се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а."
Това всъщност е гласувано.
§ 5, който става § 3.
„§ 3. В чл. 200, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „физическото или юридическото лице, което" се заменят с „физическо или юридическо лице".
Отпада „едноличен търговец или орган на власт, който".
Тук, колеги, остава „физическо или юридическо лице".
Това е предложение на референтите. „едноличен търговец или орган на власт, който" се премахва.
Ана Емануилова (референт):
Тъй като административно-наказателната разпоредба е със специфичен характер и общо са разписани наказанията, предлагаме в § 5, в чл. 200, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „физическото или юридическото лице, което" да се заличат, тъй като по този начин нормата коректно ще се отнася за всяко лице, което е нарушило разпоредбите. По вносител се предлага и „орган на власт" да бъде наказан. Това е едно понятие, което е в Наказателния кодекс, което е с много широко съдържание.
Реплика:
Какъв е коректният текст, който трябва да влезе в законопроекта.
Ана Емануилова (референт):
„§ 3. В чл. 200 ал. 1 в текста преди т. 1 думите „физическото или юридическото" се заличават.
Остава само „лице", което е коректно. Ще стане: „лице, което наруши". Остава „лице", което е най-общото понятие.
Манол Генов:
Кореспондира ли с административно-наказателните разпоредби. Защото понякога, когато се налага санкция глоба, акт за административно нарушение, имаме разлика в това какво се налага на физическо лице и съответно имуществена санкция на юридическо лице. Сега като замотаем нещата тук и оставим само „лице", няма ли впоследствие да заложим някоя мина при решаването на някои спорове в административен съд, защото там се жалват тези неща. Достатъчно ли ще бъдем обезопасени? (Да.) Аз не съм сигурен.
Ана Емануилова (референт):
Да, тъй като разпоредбата по-надолу предвижда имуществена санкция глоба. То е ясно.
Предс. Станислав Иванов:
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, всъщност предложението за законодателна промяна е включвало уточнението „едноличен търговец или орган на власт". Ние сега считаме, че това не е законово необходимо, ако мога така да се изразя, то тогава дайте да отпадне целия параграф и ще си остане стария текст.
Предс. Станислав Иванов:
Старият текст, но без „физическо или юридическо" и остава само „лице".
Чавдар Георгиев:
Уточнението „юридическо или физическо" то няма трети вид лица и няма да пречи на прилагането на текста.
Предс. Станислав Иванов:
Предлагате да отпадне „физическо или юридическо" и да остане „лице, което".
Ана Емануилова (референт):
Да, да остане най-общо.
Станислав Иванов:
Г-н Председател, вижте какво пише в текста на чл. 200, ал. 1.
„Чл. 200. (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:"
Предлага се да отпадне „физическото или юридическото" и става „лицето, което". Лицето е физическо или юридическо. То не може да е друго лице, което означава, че това, което казахте, е най-добре.
Предлагам комисията да не подкрепя предложението и да гласуваме този параграф да отпадне и остава стария текст.
Предс. Станислав Иванов:
Какъв е проблемът да остане „физическо или юридическо".
Ана Емануилова (референт):
Няма проблем да остане. Но няма как да го разширите.
Предс. Станислав Иванов:
Няма да го разширяваме. Колеги, който е за предложението да отпадне „физическо или юридически" моля да гласува. Няма „за". Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се".
§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник".
Няма смисъл да избързваме толкова много. Нека да си минат три дни след обнародването му. Предлагам и този параграф да не го подкрепим.
Който е „за" § 6, моля да гласува. Няма „за". Против? Не виждам. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се".
Иван Цветков:
А нашите предложения?
Предс. Станислав Иванов:
Обясних ви, че първото ви предложение по чл. 118ж е отразено на друго място в чл. 140, ал. 6.
§ 63 от стария закон, никой не го е приел от нас и не е приет. Вие го предложихте, изказаха се мнения, аз изказах моето мнение и с това приключихме. Вие изказахте становище, аз изказах становище, колеги също се изказаха и с това приключихме. Приехме да не го приемаме. Това е. Съжалявам.
Иванка Ватова:
Всъщност вие изобщо не обърнахте внимание на това, което искаме ние. Никой не реагира и ви моля за 2-3 минути.
Искам да ви кажа следното. Преди известно време г-н Министър-председателя Бойко Борисов каза така: „Много камъни, малко хора" за една кариера, която затвори.
Искам да ви кажа за тези хора, които са зад мен, зад всеки един има поне 15-20 човека. Тук сме само малко представители. Искам да ви кажа, че живи хора има зад нас и вие просто подценихте нещата до там, че оставихте областните управители, с които сме имали срещи, но те нямат нито пари, нито са им отпуснати, нито знаят как ще се справят.
Искам да ви задам един въпрос на вас, които в момента приемате този закон. Пишете „да организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване".
Г-н Иванов и всички вие, искам ад знам как разбирате вие той да организира тази дейност, като ние единственото, което искахме, е да си запазим хората, работата и в същото време донякъде да спестим някакви средства на държавата и мисля, че ще спестим. Искахме по някакъв начин да се регламентира това и ние да имаме някакво уверение за това той кого ще избере. От министерството ни отговориха, че как точно нас ще избере.
Вие пренебрегнахте факта, че всички ние имаме техника за стотици хиляди, милиони левове. Това не е една бакалия или един гараж, който вие да затворите или ние да затворим и да кажем, че ще чакаме добри времена. Имаме купени имоти, имаме решение за водовземане, за заустване, за добив. Искам да кажа, че си подадохме и заявления за продължаване на разрешителните и какво получихме, че чл. 78, ал. 2 отпада.
Искам да кажа толкова ли пренебрегвате тия хора, които останаха малко и които искат да работят. Вие сега ни отрязвате краката и ни казвате, че ще работим. Но как ще работим.
Предс. Станислав Иванов:
Г-жо на въпроса дали вашата фирма или друга фирма ще спечели, това не мога да го кажа и тук никой от нас не може да го каже.
Срещахме се няколко пъти. Първоначално казахте, че сте съгласни с нашите предложения. При втората среща казахте, че не сте съгласни.
Иванка Ватова:
Вие не ни давате никакво уверение.
Предс. Станислав Иванов:
Какво уверение искате да ви дадем?
Иванка Ватова:
Вие като приемате този закон, кажете как ще възлага и организира областният управител.
Предс. Станислав Иванов:
Ще го възлага по процедурата, която може да е по Закона за обществените поръчки, може да не е по Закона за обществените поръчки. Ако се изразходват бюджетни средства ще бъде по Закона за обществените поръчки на 100%. Ако не се изразходват бюджетни средства, няма нужда да е по Закона за обществените поръчки.
Иванка Ватова:
Добре. Кой има такъв интерес, искам да попитам, като говорим за – ето го момичето, което е представител на Българската асоциация на производителите на инертни материали, искам да попитам, няма състав, където да няма поне един чужденец и са там примерно 8-9-10 фирми. И ние сме нелегални, а те били легални.
Предс. Станислав Иванов:
Ние не ги обсъждаме тях по никакъв начин.
Иванка Ватова:
Да, ама искам да кажа, че тези „нелегалните", които са дошли тук, добиват инертни материали.
Предс. Станислав Иванов:
Какви нелегални? Дамата каза, че подкрепя предложението на г-н Джевдет Чакъров, тъй като счита, че е по-правилно чрез търг да се разходват тези материали.
Иванка Ватова:
Искам да кажа, че нас ни слагате в трета глуха и тези хора, които работят и си издържат семействата с тази работа, вие просто ги хвърляте на улицата. А в същото време всички имат кредити и заеми за тази скъпо струваща техника. Просто приемате това и как да кажа, нямате съвест. Една стъпка не направихте, за да ни защитите.
Предс. Станислав Иванов:
Как не сме направили нито една стъпка. Ако беше останал стария закон, тогава може да ни обвинявате, че не сме направили никаква стъпка. А сега направихме толкова стъпки. (Коя е стъпката?) Областните управители и кметовете да могат да работят и вие да работите. Никой не е казал, че трябва да се чистят само инертните материали. Трябва да се чистят корени, листа, кал и т.н.
Иван Цветков:
Г-н Иванов, до 16 юли ще стане една година време и ей толкова работа не е свършена. Ние като специалисти ви гарантираме, че това, което сега приемате, е една козметика. Вие ни хвърляте прах в очите. Това няма да проработи, разберете го. При последния разговор, който имахме при вас, вие изплюхте камъчето – „имаме натиск от големите концесионери".
Предс. Станислав Иванов:
Моля? Кога съм го казвал това. Първо сам с Вас никога не съм говорил.
Иван Цветков:
Това ни е пределно ясно. Вие условно казахте.
Предс. Станислав Иванов:
Какво ви е ясно на Вас няма значение. Аз такова нещо не съм казвал. Недейте да вкарвате в устата ми думи, които не съм ви казвал. Никога не съм говорил с вас сам точно поради тази причина, за да не ми вкарате някакви думи в устата. Така че моля да ми се извините за това, което казахте. Какво условно съм казал. Недейте, ще ви осъдя. Недейте да говорите така.
Иван Цветков:
Завършвам. Ние бяхме длъжни, тъй като вие с Ивелина Василева сте една непробиваема бетонова стена, ние бяхме длъжни да дойдем тук и да запознаем цялата комисия. От утре нататък ние ще бъдем на друго място. Хората, с които днес сме тук, е само една малка част от нас. Това са 300 фирми с 11 хиляди човека.
Предс. Станислав Иванов:
Само един въпрос към Вас. Кое ви пречи в момента да работите вие? Кое? Че няма да работите със старите разрешителни? Ще се явите на някакъв вид процедура и ще имате право отново да работите.
Иван Цветков:
Веднага ви отговарям. Ние сме разработили инфраструктурата. Първото нещо на областните управители сега е на нашите места да поставят свои близки хора. Аз съм изпратил писмо на 26 април до всички областни управители. Ние сме предложили нашата помощ с механизация, с машини и съоръжения, с нашия опит да работим, но никой от тях не се обади. Обадиха се само техните експерти, за да ни кажат, че това, което парламентът е приел, е пълно безумие. Това е поредното безумие. И доказателство за това е, че то една година вече не работи. И с това, което приемате сега, няма да работи още една година. В България сега е пълен хаос по отношение на почистването на реките. Това вие го признахте с министър Ивелина Василева. И вместо да вземете мерки от утре да започне да се работи, вие правите някакви козметики.
От утре ние започваме подготовка за национални протести.
Ще ни разбере цяла България. Това, което стана с палатките и с ракията, това ще стане и с нас. Защото вие сте една непробиваема стена. С вас човек не може да се разбере. Вие имате някакви лични, користни интереси и защитавате интересите на големите концесионери. Вие не мислите за малкия и средния бизнес.
Това е. Разговорът беше до тук. От утре ние сме пред парламента, ние сме пред кабинета на Бойко Борисов. Ние ще затворим магистрали. Вие ще разберете, че сте сбъркали, но ще бъде късно.
Предс. Станислав Иванов:
Моля ви да не го правите. Нека да си тръгне процедурата, каквато е приета по закон. Благодаря. Надявам се, че няма да стигаме до обвинения, но това си е ваше решение.
Благодаря на всички.
По втора точка – Разни.
Имате ли въпроси, колеги за т. Разни. Не виждам. Благодаря.
Закривам заседанието.
Председател:
Станислав Иванов
Стенограф:
Публикации
