Кой и как чисти речните корита

Промяна в Закона за водите разбуни фирми за инертни материали

публикувано на 14.04.16 в 16:29 / 430 преглеждания

Автор: Йорданка Петрова

 

http://bnr.bg/vidin/post/100681212

    ''Еко Свят'' от 14 април 2016 година

 

Реките, язовирите и големите водни басейни във Врачанско и Северозападна България са в опасно състояние, което застрашава живота и здравето на хората, живеещи близо до водни обекти - това предупреди пред Радио ВИДИН Иван Цветков. Той е председател на Сдружението на фирмите, добиващи инертни материали от вътрешните реки в Република България (СФДИМВРРБ). Освен това е управител на врачанска фирма ("Галактика 04") със сходна дейност.

 

300 фирми, с около 8 000 заети, членуват в СФДИМВРРБ. От около 9 месеца обаче те не могат да упражняват дейността си- основно тя е свързана с почистване на речни корита от наноси и преработката им до инертни материали- пясък, чакъл, камъни. Причината е, че в средата на юли 2015 година Народното събрание промени Закона за водите. Дружествата са вложили доста средства в купуването на техника, употребили са доста усилия в добиването на разрешителни, вложили са пари в инфраструктура до самите реки, средно по 1 000 000 - 1 500 000 лева са инвестирани в техника, която превръща речните наноси в инертни материали, разказа пред сътрудника ни Жоро Александров Иван Цветков:

 

"След законовите промени, извършени в парламента в средата на юли 2015 година, правата на нашите фирми бяха отнети, като правата за поддържане на речните корита и басейни бяха предоставени на областните управители по места."

 

Според Иван Цветков, законовите промени не водят до нищо добро. Една добре смазана машина се заменя с нещо, което не се знае как работи. Технологично, ако се приеме, че на 1 април даден областен управител предприеме действия за почистване на речните корита в своята област, то реално събитията ще се случат след 8-10 месеца, тъй като той трябва да обяви две обществени поръчки - една за избор на комисия, а другата за изпълнител, като и двете биха могли да бъдат обжалвани в съда и да забавят действията. Цветков твърди, че ако сега възникне спешен проблем с преливането на реки или язовири, губернаторите ще могат да предприемат някакви действия чак в края на тази или началото на следващата година:

 

"От приемането на тези поправки в Закона за водите нищо не е направено. А състоянието на реките в момента е критично. Безотговорно е, защото при следващите проливни и продължителни дъждове никой не може да ни предпази от разливането на реките извън речните корита."

 

Сдружението е алармирало законодателите в парламента, твърди Иван Цветков:

 

"Проведохме две срещи в парламентарната комисия по околна среда и водите. Имахме разговор и с министър Ивелина Василева, но резултатите засега са нулеви. При нас резултатите са плачевни: около 300 фирми вече са със затихващи функции, тъй като не работят. Недомислените законови промени нанесоха сериозен удар на бизнеса, а 8 000 души - квалифицирани работници, ще идат в бюрата по труда, за да се регистрират като безработни. Държавата ще загуби от нас около 90 000 000 лева, които ние внасяме в бюджета като ДДС и ДОО, и такси за ползване на реките. Нашите усилия продължават. Ние няма да спрем- тепърва започваме срещи с представители на всички парламентарно представени групи, на които ще обясняваме вредите от взетото в средата на юли 2015 година решение."

 

Цветков предупреди, че обществото ни трябва да знае, че състоянието на язовирите и реките в България е критично. Водното бедствие в Мизия от преди 2 години беше улеснено от факта, че хидротехническите съоръжения са в окаяно състояние. Когато тези огромни водоеми не се използват по предназначение, те се превръщат в убийци, а опасността от тях - реална. Същото е положението и с реките.

 

Според Иван Цветков, положението напомня на романа "Параграф 22":

 

"Реките остават на произвола на съдбата. Нашите фирми, които имаха разрешителни за тази дейност и капацитет да го вършат, нямат право да работят. А областните управители, които имат право да го вършат, нямат ресурси. Имуществото и животът, и здравето на хората са оставени на произвола на съдбата."

 

Иван Цветков предлага като временно решение на кризата на 300-те фирми, които досега са почиствали речните корита, да им се даде гратисен период от 2-3 години, в който да се провери дали новата система работи, или трябва да се върне предишната. В противен случай, при следващите продължителни дъждове, трябва да се готвим за бедствие.

 

Областният управител отговаря за състоянието на реките, язовирите и на дигите, съгласно Закона за водите. В тази връзка той извършва два пъти годишно проверки- през пролетта и есента. За новите промени в Закона за водите, които касаят реките, говорим със заместник областния управител на Видин Елка Георгиева.

 

Елка Георгиева, зам.областен управител; Снимка: Областна администрация- Видин

"Приключиха проверките на дигите, предстоят проверките на язовирите и през май и на реките. Във връзка с новите промени в Закона за водите, влезли в сила от месец януари 2016 година, държа да конкретизирам видовете проверки във връзка с два вида нарушаване на проводимостта на речните корита. В единия случай става дума за нарушаване на проводимостта от храсти и растителност, а във втория случай- когато става въпрос за натрупване на наносни отложения. Когато става дума за затлачване с растителност,  областният управител отговаря само за течението на вътрешните реки извън урбанизираните територии. В такъв случай областният управител провежда тези проверки, след което съставя план за извършване на прочистването, този план се изпраща до междуведомствена комисия за подкрепа и възстановяване. Чрез тази комисия и включването на това, което е заявил областният управител, се извършва един национален план за защита от бедствия, по силата на който областният управител получава средства и в следващата година възлага по Закона за обществените поръчки прочистването на растителността по течението на реките извън урбанизираните територии. Винаги след това се включва и инвеститорски контрол. Всички фирми, които желаят, могат да се включат след като бъде проведена процедурата по ЗОП (Закона за обществените поръчки- бел. ред.). Когато става въпрос за почистване на наносни отложения, областният управител отговаря за цялото течение на вътрешната река на територията на цялата област. Законът за водите казва, че не може да се чистят наноси. Причината е да не се наруши коритото на реката, но има изключение- когато наносите водят до намаляване на проводимостта на реката. След извършване на проверки, когато се конкретизират тези места, в които е затруднено течението на реката, тогава областният управител възлага техническо задание отново по ЗОП. След като бъде извършено, го препраща на Басейнова дирекция и РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите- бел. ред.). Ако те одобрят това задание, тогава той възлага обществена поръчка", обясни заместник областният управител Елка Георгиева.

 

Материалът, който се изнася от коритото на реката по процедура се депонира на специално установено място. След това се обявява търг, този материал се продава и средствата могат да бъдат използвани само и единствено за защита от бедствия. След като приключат проверките на речните корита през месец май, ако се установят наноси, областният управител ще възложи дейностите за почистване по силата на Закона за обществените поръчки.

 

Когато става въпрос за почистване на растителност от речното корито в урбанизирана територия, тогава отговорността е на съответния кмет на общината. Процедурата отново е чрез Закона за обществените поръчки.

 

Видинска фирма има сходна дейност с тази на Иван Цветков от Враца. Срещнахме се с Росица Кирова, управител на Дунавския драгажен флот във Видин, за да попитаме дали промените в Закона за водите касаят и добива на инертни материали от река Дунав.

 

"Това, което налага последните изменения в Закона е логиката дотолкова, доколкото я следя, а аз смятам, че я следя доста, защото касае дейността, която развива моето предприятие, тя е свързана със следното: добив на инертни материали от вътрешните реки на Република България, от малките водоеми, се извършва активно през последните години с един много прост способ- влиза багерът и започва да копае. Много често влиза и фадромата и започва да копае. Тя изземва материалите, товарят ги на някакъв камион и заминават нанякъде. В резултат на активна такава дейност през последните 10-15 години започнаха реките да преливат, започнаха да променят коритата си. Защото когато изземваш безразборно, се получава така, че водата започва да променя своя път. Има още една причина да се направи това изменение в Закона - безконтролното добиване във вътрешните реки", каза Росица Кирова.

 

Според общинския съветник никой не е контролирал колко инертни материали са добивали фирмите, защото никоя не носи преносим кантар и на място да се мери дали е спазил  количеството в разрешението за добиване. Способът за добив с наземна и земекопна техника разрушава бреговете на тези реки.

 

Росица Кирова

"Изменението в Закона казва следното: Не се разрешава изземване на наносни отложения на водните обекти, с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и случаите по член 140. Член 140 става дума именно за речните корита. Т.е няма забрана да се почистват речните корита. Когато обаче извършваме добив и го прикриваме по документ за това, че почистваме речно корито, ние буквално крадем. Първо, защото когато аз извършвам добив, плащам 1 лев такса на държавата на всяка добита единица материал, а този, който извършва добива от река, вътре на територията на България, където естествено няма контрол, не плаща таксата и неговият материал е по- евтин от този, който аз продавам. От този, който продават фирмите, които извършват законен добив със способите, които е описал законът от местата, където е разрешил", допълни Росица Кирова.

 

Потърсихме за коментар по темата и кмета на община Чупрене Ваньо Костин. Населени места в общината бяха засегнати от наводнението по Великден през 2014 година. Тогава придошлата река Лом разруши няколко моста и причини сериозни щети. След това кметът започна сам да почиства речното корито.

 

"Миналата година Община Чупрене си закупи един верижен багер. Като целта беше затлачените участъци, там, където има коренища, храсти, върби, наноси в речното корито, да бъдат премахнати, за да се осигури нормалното протичане на водното течение. 3 села са прочистени в границите на регулацията, понеже Общината стопанисва тези участъци. Извън населените места са ангажимент на областната управа. През тази година предстои да бъде прочистено село Средогрив и може би до края на годината и село Протопопинци. По този начин смятам, че за доста време напред ще сме решили проблема с наводненията, прииждането на води, заливането и т.н. Наложи се Общината да си закупи техника поради това, че никога коритото не е чистено", каза кметът на Община Чупрене Ваньо Костин.

 

Още по темата може да чуете в звуковия файл.