Многоцелеви доклад ВЕЦ - ВЕЦ в района на Варварските минерални бани

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи,  споделяме още една радостна новина. Моля, да прочетете внимателно

 

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/fbb90232f1cd98fac2258153002513fa?OpenDocument

 

Спечелили сме с общи усилия делото във ВАС и ВЕЦ Своде няма да се строи. Във връзка с това, Сдружение Балканка изказва огромни благодарности на предходния министър Ивелина Василева, на директора на БДДР инж.Петър Димитров и на директора на РИОСВ София инж.Ирена Петкова. Те, заедно, спасиха още една река, а това е огромно нещо, направо невероятно.

 

На второ място, във връзка с горната новина и за да не разваляме предновогодишното настроение, Ви уведомяваме, че по отношение на Европредседателството някои западни медии се свързаха с нас, защото искат да покажат в техните държави, както успехите на нашата държава, така и някои провали.

В Бързия хората трябва да имат чиста питейна вода 24 часа в денонощието, а ПСОВ Душанци трябва да заработи и в река Тополница вече трябва да се зауства пречистената вода, а не мръсната, както досега. Припомняме само, че са усвоени средства на европейските данъкоплатци както следва:

За Бързия - близо 6 /шест/ милиона лева

За Душанци - много повече /слуховете са за между 10 и 12 милиона лева/

Надяваме се да проявите разбиране - ако не се вземат мерките, няма да имаме никаква алтернатива, защото за случаите Ви изпращаме сигнали вече две години.

 

На трето място уведомяваме БДИБР за извършено от тях тежко нарушение на законодателството. В техния РБУ е построен чисто нов ВЕЦ в района на Варварските минерални бани. ВЕЦ-ът е от руслов тип - с архимедов винт, но действието по водовземане за производство на електроенергия попада в ЗЗ Яденица по директивата за хабитати, в зона за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ.

И няма никакво значение, че мощността е под 20 киловата. Припомняме на БДИБР текста на чл.44 от ЗВ:

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:

1. в случаите по чл. 43, ал. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия;

3. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

(3) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването и от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.

 

От цитирания текст на ЗВ произлиза, че разрешително не се изисква, но това не значи, че дейностите по използването на енергията на водата е допустимо, напротив, то е забранено от чл.118ж във връзка с чл.119а, ал.1, т.5, защото към тази забрана не се допуска дерогация, че тя не важи за ВЕЦ-ове с мощност под 20 киловата.

Нещо повече, има забрана за изграждане на каквито и да било ВЕЦ на река Чепинска в района на минералните бани Варвара, както в ПУРБ 2010-2015, така и в ПУРБ 2016-2021 на ИБР, без значение от мощността.

Ето защо намираме, че БДИБР е извършила тежко нарушение на законодателството и на собствения си ПУРБ, защото очевидно за процесната ВЕЦ /на която ние дори не и знаем все още името/, БДИБР очевидно следва да е издала положително становище за допустимост в рамките на процедурата по преценка необходимостта от ОВОС/ОСВ или процедурата по ОВОС/ОСВ, а е трябвало да издаде отрицателно становище. Няма как в коритото на река, която е обявена за зона за защита на водите, да не е проведена процедура по ЗООС за изграждане на ВЕЦ, а становището за допустимост на БД е задължително за процедурата.

 

Ако законодателството не се спазва, тогава според БДИБР произлиза, че във всяка зона за защита на водите, всеки който сам си реши, може да нацвъка колкото си иска турбини от 19.99 киловата, преграждайки цялата река, по цялото й протежение. Например всички хотели при минералните бани могат да разкажат играта на реката, отчитайки и другата ВЕЦ там - Ели дере.

 

Всичко това най-вероятно щеше да бъде избегнато, ако становищата за допустимост на БДИБР бяха достъпни на техния сайт. Тъй като тези становища продължават да са недостъпни, това представлява продължаващо нарушение на ЗВ в условията на рецидив.

 

Ето защо настояваме висшестоящият орган да вземе необходимите мерки за въвеждане на законов ред в БДИБР.

 

Предварителното изпълнение на решението по ОВОС за яз Яденица е недопустимо - текст на събедния акт

Предишно Р/О:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15664
София, 19.12.2017

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ДИАНА ДОБРЕВА ЗДРАВКА ШУМЕНСКА ЙОВКА ДРАЖЕВА ДОНКА ЧАКЪРОВА

при секретар		и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдията	ДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело № 13770/2017.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 60, ал. 7 от АПК.
Образувано е по подадени в срок частни жалби от [фирма] и от министъра на околната среда и водите срещу определение № 10577 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело № 8894/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено Решение № 104 от 02.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите. С това решение е допуснато на основание чл. 60, ал. 1 и 2 от АПК предварително изпълнение на Решение по ОВОС № 2-2/01.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се одобрява изменение и допълнение на негово Решение по ОВОС № 88-1/1998 г. за разрешена реализация на проект за обект "Увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" с изграждане на язовир "Яденица", отнасящо се за инвестиционно предложение "Проект Яденица" чрез изграждане на язовир "Яденица" и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира" по вариант на водоплътния елемент на каменнонасипната язовирна стена с асфалтобетонна диафрагма.
Ответникът Сдружение [ЮЛ] оспорва частните жалби като неоснователни с доводи, изложени в писмен отговор.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното определение на тричленния състав е правилно, поради следното:
Установява се, че министърът на околната среда и водите е бил сезиран от [фирма] с искане за допускане на предварително изпълнение на решението по ОВОС за проект „Яденица“.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да разпореди предварително изпълнение на административния акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Видно е от обжалваното решение, че като мотиви за наличие на предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение са посочени следните обстоятелства: необходимост от резервни/дублиращи/ мощности на електроенергийната система (ЕЕС) на страната предвид нарастване на дела на енергията, произвеждана от ветрогенераторни и соларни мощности, които поради своята непредвидимост създават значителни затруднения при управление на мощностния състав за покриване на товарите в системата; увеличаване на използваемостта на ПАВЕЦ “Чаира“; намаляване на риска от наводнения в [населено място] и участъка до [населено място]; проект „Яденица“ е включен в Националния план за инвестиции (НПИ) за периода 2013 - 2020 г.; с решение № 707/2012 г. на Министерския съвет язовир „Яденица“, представляващ основно съоръжение на проект“Яденица“, е обявен за „национален обект“ по смисъла на Закона за държавната собственост и за „обект с национално значение“ по смисъла на ЗУТ; намаляване на нивото на безработица чрез създаване на нови работни места на активната част от населението на територията на общините, където се изгражда обекта; подобряване на културната и социалната среда в съответното селище; подобряване на финансовото състояние на местното население; увеличаване на безопасността на хората при високи води поради приетия режим на работа на язовир „Яденица“ без преливане при пълноводие; от закъснението на изпълнението на обекта може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Съдът е преценил, че тези констатации и изводи не се подкрепят от надлежни писмени доказателства, поради което не се обосновава наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение на решението по ОВОС. Изразил е становището, че липсват доказателства за спешността или неотложността от реализицията на проекта за нов язовир, започнала през 1999 г., както и че към настоящия момент възложителят [фирма] няма готовност да подаде инвестиционен проект за одобрение по смисъла на ЗУТ предвид незавършилата обществена поръчка. Освен това, наличието на влязло в сила решение за положителна ОВОС е задължително условие за инвестиционното проектиране и за разрешаването на строежа съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
Касационната инстанция споделя изложените от тричленния състав мотиви. Представените с частните жалби писмени доказателства, съдържащи данни за важността на проекта за енергийната инфраструктура на национално и европейско равнище, както и изложените нови доводи в подкрепа на предварителното изпълнение на Решението по ОВОС, не са достатъчни, за да опровергаят аргументите в оспореното определение. В случая следва да се отбележи и това, че с новата редакция на чл. 93, ал. 10 и 11 от ЗООС (ДВ, бр. 76 от 19.09.2017 г.) вече е предвидено едноинстанционно съдебно обжалване на решенията по ОВОС за обекти с национално значение.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното определение и то следва да се остави в сила.
Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10577 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело № 8894/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
Определението е окончателно.

ПАК спечелихме срещу язовир Яденица.

Спечелили сме делото за предварителното изпълнение срещу язовир Яденица.

Браво на нашия адвокат, браво на ВАС и браво на НАС!

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/af801b0f4ce3091ec22581fa0030cfec?OpenDocument

НАТУРА ЗОНАТА „РЕКА ВЪЧА-ТРАКИЯ“ Е В ОПАСНОСТ

  Натура зоната „Река Въча-Тракия" е в опасност. На 22-ри декември 2017 г., петък, от 9.00 ч. в гр. Стамболийски ще заседава Общинският съвет с внесена като предложение за дневния ред точка за изготвяне на ПУП на кариера в местността Узунпара на левия бряг на река Въча до село Йоаким Груево, част от Натура-зоната. Искането е на фирма „Баластриери" ЕООД. Дружеството няма предоставена концесия от Министерството на енергетиката, но въпреки това противозаконно настоява да му се изготви ПУП за кариера и през ноември вече е започнало незаконен добив на баластра чрез набези с багери и камиони в Натура-зоната. Продължаването на тази инвазия ще доведе до унищожаване на европейското природно наследство в местността Узунпара и до загиване на стотици декари насаждения поради спад на подпочвените води и като резултат – лишаване на местното население от поминък.  

 

Българският център за зелена икономика призовава земеделските стопани от Община Стамболийски, природозащитниците и медиите да покажат с присъствието си на сесията на Общинския съвет, че обществеността няма да допусне пренебрегване на обществения интерес за сметка на частни грабители с багери и камиони.

Български център за зелена икономика

Дело за МВЕЦ „Огражден” на р. Лебница, който е спрян благодарение на жалба до МОСВ от Сдружение за дива природа Балкани

Ново Р/О:

РЕШЕНИЕ

№ 3915
София, 24.03.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СОНЯ ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЙОВА ПРОДАНОВА

при секретар	Мадлен Дукова	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от председателя	СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 7297/2009.

Производството е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. М. Б., срещу решение № 71 от 14.04.2009г. на министъра на околната среда и водите.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за недопустимо и алтернативно поддържа твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Решението е недопустимо, тъй като министърът на околната среда и водите се е произнесъл след изтичането на визирания в чл. 97, ал. 1 АПК срок. Поради това към датата на издаване на оспорения акт решение №6-ОС от 29.01.2009г на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), [населено място], е било влязло в сила. Наред с това жалбата на Сдружение за дива природа Б. до министъра на околната среда и водите е просрочена, дружеството не е надлежно легитимирано и за него липсва правен интерес от оспорване на акта. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Министърът не е отчел, че имотът, предмет на инвестиционно предложение, не попада в границата на защитени територии нито по Закона за защитените територии, нито в границите на защитена зона по Закона за биологичното разнообразие. Не е отчел, че законосъобразно директорът на РИОСВ, с оглед решение №33-П82004г., е преценил, че инвестиционното предложение не оказва значително отрицателно въздействие върху защитената зона. В оспорвания акт липсват доказателства за отрицателното въздействие на инвестиционния проект върху околната среда. Моли съда да отмени оспорвания акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие инвестиционни предложения, които попадат изцяло или отчасти в границите на защитена зона и не са изключение по ал. 3, се подлагат на оценка за съвместимост. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че директорът на РИОСВ не е имал правната възможност да откаже съгласуване на инвестиционното предложение. Извършването на оценката за съвместимост с предмета и целите на защитените територии е самостоятелна процедура, различа от тази по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и извършването й не е предпоставяно от наличието на влязло в сила решение по оценка въздействието на околната среда или решение по преценяване на необходимостта от такава оценка. Неоснователно е твърдението, че министърът не е обосновал по какъв начин инвестиционното предложение би могло да окаже отрицателно въздействие върху околната среда в имота, предмет на предложението. Решението само констатира пороците на акта и постановява връщането му за ново произнасяне, поради което не и необходимо излагането на аргументи в тази насока. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 97, ал. 1 АПК. Срокът, визиран в нормата е инструктивен, поради което произнасянето след него не прави решението недопустимо. Наред с това жалбоподателят не може да се позовава на института на мълчаливия отказ, тъй като той е създаден за защита правото на съдебна защита. Моли съда да остави без уважение жалбата.
Заинтересованата страна – директорът на РИОСВ, [населено място], не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Сдружение за дива природа Б., счита жалбата за неоснователна. Решението на министъра на околната среда и водите е законосъобразно и взето в съответствие с изискванията на директива 92/43/ЕО. Излага аргументи, изведени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и Закона за биологичното развитие, че органът, компетентен да издава разрешение по смисъла на чл. 6, §3 от директивата няма оперативна самостоятелност да преценява значимостта на въздействието. Той трябва да гарантира, че няма да бъдат увредени природозащитното състояние на видовете и местообитанията, предмет на опазване, както и възможностите за тяхното възстановяване, там, където се налага. В доклада на жалбоподателя и в решението на директора на РИОСВ липсват оценки на площите на унищожение или увредените местопребивавания и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитената зона. Директорът не е изходил от принципа на предпазливостта и не е преценил вероятността на настъпване на даденото въздействие. С оглед на това и поради недостатъчната информация за природозащитните местостояния и видове, законосъобразно министърът на околната среда и водите е отменил решението на директора на РИОСВ. Моли съда да остави в сила оспорваното решение на министъра на околната среда и водите.
Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят цели реализирането на инвестиционно предложение за изграждане на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) „О." на р. Лебница с водовземане на кота 532м и водоползване на кота 305м. Местоположението на инвестиционното предложение попада в землището на [населено място], единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) 87312, [община] – защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование „О. – Малашево", код BG 0000224. Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитени територии, но попада в обхвата на чл. 31, ал. 1 на Закона за биологичното разнообразие. За инвестиционното предложение има завършена процедура по глава шеста на Закона за опазване на околната среда с издадено решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда – Решение №33-ПР от 09.04.2004г. на директора на РИОСВ, [населено място].
С оглед на това инвестиционното предложение е обект на процедура по оценка на съвместимост съгласно чл. 14, ал. 1 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие. При осъществяване на тази оценка директорът на РИОСВ е приел, че строителството и експлоатацията на МВЕЦ няма да предизвикат увреждане или фрагментиране на природните местообитания, обект на опазване в защитената зона „О. – Малешево"; няма вероятност реализацията на инвестиционното предложение да повлияе негативно на ключови елементи на защитената зона; да доведе до намаляване на видовете, предмет на опазване, като безпокойството на видовете ще бъде краткотрайно – само за периода на строителството; не се очаква генериране на емисии и отпадъци, във вид и количества, които да окажат отрицателно въздействие върху природните местообитания, популациите и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитените зони; че при строителството и експлоатацията на обекта не се очаква образуването или засилването на ерозионни и свлачищни процеси. Тези негови изводи са обективирани в решение №6-ОС от 29.01.2009г.
Решението е публикувано на интернет страницата на РИОСВ на 02.02.2009г., съгласно извадка за публикуване. С жалба, вх. №48-00-116 от 13.02.2009г., Сдружение за дива природа Б., оспорва заповедта пред министъра на околната среда и водите. В резултат на образуваното административно производство министърът на околната среда и водите е издал оспорваното в настоящото производство решение №71 от 14.04.2009г. С него министърът е приел, че в хода на проведената от директора на РИОСВ процедура, са допуснати нарушения – възложителят на инвестиционния проект не е представил приложение №2, част Б, към чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредба за ОС). Във връзка с т. 1 от част Б на приложение №2 не е представена характеристика на засегнатата територия. С оглед на това директорът на РИОСВ е постановил акта си при непълнота и неточност на подадената информация. Приел е, с оглед на това, че мотивите, визирани в т. 1-3 на решение №6-ОС от 29.01.2009г., са необосновани. Не са използвани всички възможни методи за събиране на информация и не е събрана релевантната информация. Не е отчетена голямата вероятност от фрагментация на природните местообитания и местообитания на видове спрямо първоначалното им състояние, предмет на опазване в зоната. Неоснователно, дейността по изграждане на МВЕЦ, е приета за краткотрайна. Не е отчетено, че в защитената зона се опазват 20 природни местообитания, като и че ще бъдат пряко засегнати местообитанията 91 ЕА крайречни гори от Alnus glutinosa и S. sp., приоритетни за опазване, и 92 СО гори от Platanus orientalis, които формират една от най-качествените крайречни местообитания в страната. Поради липсата на допълнителна информация е приел, че не е ясно как точно е формиран изводът за липса на емисии и отпадъци в количества, които да окажат отрицателно въздействие. Мотивът по т. 5 е приел, че е извън компетентността на директора на РИОСВ. Приел е, че инвестиционното предложение предполага значително въздействие върху р. Лебница, която е ключов елемент на защитената зона. Въз основа на това е направил извода, че решението е постановено без да са отчетени въздействието на инвестиционното предложение върху ключови елементи на зоната и кумулативното въздействие с други предложения. Отменил е решението и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания.
Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на [фирма] за неоснователна по следните съображения:
По твърденията за недействителност на решението на министъра на околната среда и водите:
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че жалбата на Сдружение за дива природа Б. е просрочена. Видно от представените от ответника, и неоспорени от жалбоподателя, доказателства, решението на директора на РИОСВ е обявено на интернет страницата на инспектората на 02.02.2009г. С оглед на това, жалбата е подадена в законния 14-дневен срок. Ирелевантно за допустимостта на жалбата е обстоятелството, че тя е подадена направо пред горестоящия орган, а не чрез издателя на оспорения акт.
Неоснователно е и твърдението, че към датата на произнасяне на министъра на околната среда и водите, решението на директора на РИОСВ е влязло в сила. При подадена жалба, съгласно чл. 90, ал. 1 АПК, административните актове не се изпълняват до решаването на спора от съответния орган. Непроизнасянето на горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 АПК не води до влизане в сила на оспорения по административен ред акт. Срокът е инструктивен, изтичането му не води до погасяване на правото и задължението на горестоящия орган да се произнесе. Непроизнасянето в срок не означава мълчалив отказ, то само открива възможността за защита по съдебен ред. Но при издаден впоследствие нарочен акт, който удовлетворява лицето, задвижило производството пред горестоящия орган, то не би имало интерес от обжалване. Негово е правото след изтичане на визирания в чл. 97, ал. 1 АПК срок да упражни или не правото си на жалба до съда. Жалбоподателят не може да се позовава на чужди субективни права.
Видно от изложеното оспореното решение е валидно. Постановено е в рамките на редовно административно производство.
По твърденията за неправилност на решението:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че имотът, предмет на инвестиционното предложение, не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Видно от самото решение №6-ОС от 29.01.2009г. на директора на РИОСВ местоположението на инвестиционното предложение е защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование „О. – Малашево", код BG 0000224. Зоната е включена в списъка на защитените зони с Решение №661/2008г. на Министерския съвет. Този факт не е оспорен от жалбоподателя.
Инвестиционно предложение, попадащо в обхвата на защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, и което не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на тази територия, но може да окаже отрицателно въздействие върху нея, се подлага на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Безспорно е, че предложението не е нито непосредствено свързано, нито необходимо за защитената зона. Безспорно е също така, че процесното предложение не попада и в изключенията на ал. 3 на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. С оглед на това законосъобразен е изводът на административния орган, че процесното инвестиционно предложение подлежи на оценка за съвместимост.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наличието на решение по глава шеста на Закона за опазване на околната среда поставя директора на РИОСВ в невъзможност да откаже съгласуването на инвестиционното предложение, тъй като то би било в противоречие с влязъл в сила индивидуален административен акт – решение №33-П/2004г. Производството по оценка на въздействието върху околната среда и оценката за съвместимост с предмета и целите на защитените зони са две самостоятелни, независими едно от друго производства. Те имат различен предмет, цел и нормативно основание. Оценката на въздействието върху околната среда, съгласно чл. 81, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда, оценява въздействията от инвестиционното предложение върху околната среда като комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти. Оценката за съвместимост е оценка на инвестиционните предложения за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Двете процедури не се намират в отношение на зависимост една от друга. Напротив, съгласно изричната разпоредба на §14, ал. 3 във вр. с ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие в случаите, когато е налице завършена процедура по оценка на въздействието върху околната среда с влязло в сила решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, се извършва оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Както правилно е посочил в решението си министърът на околната среда и водите в този случай оценката на предложението е следвало да бъде извършена съгласно изискванията на глава II на Наредбата за ОС.
Видно от приложеното по делото уведомление, съгласно приложение №1, част Б по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС, жалбоподателят не е представил информация за засегнатите елементи на Националната екологична мрежа, не са описани целите и предмета на предложението, както и необходимостта от изграждането на нова инфраструктура. От приложения регистър на земеделските земи, гори и земи в горския фонд е видно, че са налични дървесни видове на възраст 90 години.
Следователно правилно министърът на околната среда и водите е приел, че компетентният орган е постановил акта си при непълнота на информацията. Вместо да упражни правомощията си по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за ОС и да поиска допълнителна информация директорът на РИОСВ е извършил преценка за допустимостта на предложението и е приел, че няма вероятност за отрицателно въздействие върху защитената територия. Ако беше изпълнил задължението си да постанови акта като събере и прецени в тяхната съвкупност всички относими доказателства, то органът вероятно би достигнал до друг правен извод. В тази насока подробни са аргументите на министъра на околната среда и водите в раздел III на оспореното решение, нито едно от които не е оспорено от жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че министърът не е обосновал по какъв начин инвестиционното предложение би могло да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони. С оспорваното решение министърът не се произнася по степента на отрицателно въздействие върху защитените зони, т.е. по същество. Предмет на неговия акт е законосъобразността на акта на директора на РИОСВ. Именно защото констатира, че решението на директора на РИОСВ е постановено без да е изяснена фактическата обстановка, т.е. допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат санирани в производството пред него, той отменя акт и връща преписката на директора за ново произнасяне. При това ново разглеждане директорът следва да събере всички релевантни доказателства, да ги цени в тяхната съвкупност и с оглед на това да постанови, при спазване на критериите по чл. 16, ал. 1 от Наредбата за ОС, решение по чл. 18 и чл. 20.
Именно защото наличието или не на отрицателно въздействие не е предмет на оспорения в настоящото производство акт съдът не обсъжда и доводите на заинтересованата страна – Сдружение за диви природа Б., по същество. Неговите възражения във връзка с преценката на отражението, което процесното инвестиционно предложение би имало върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитената зона „О. – Малешево" ще бъдат ценени в производството по проверка законосъобразността на издадения от директора на РИОСВ повторен акт.
Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателя нарушения на оспорвания административен акт не са налице. При извършената служебна проверка на обжалвания административен кът съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за биологичното разнообразие, поради което оспорването на [фирма] следва да бъде отхвърлено.
С оглед изходът от оспорването, съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените поделото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. М. Б., срещу решение № 71 от 14.04.2009г. на министъра на околната среда и водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.

Предишно Р/О:

РЕШЕНИЕ

№ 10229
София, 27.07.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИНА МИХАЙЛОВА ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА МАРИЕТА МИЛЕВА ИЛИАНА СЛАВОВСКА

при секретар	Григоринка Любенова	и с участието
на прокурора	Лиляна Кръстанова	изслуша докладваното
от председателя	ДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело № 6326/2010.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение N 3915 от 24.03.2010 г. по адм. дело N 7297/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът по делото – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Останалите ответници – РИОСВ, [населено място], и Сдружение за дива природа „Б.", редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу решение N 71 от 14.04.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение N 6-ОС от 2009 год. на директора на РИОСВ – Б. за преценяване вероятната степен на отрицателно въздействие, с което се съгласува инвестиционното предложение на касатора за „Изграждане на МВЕЦ „О." на река Лебница в землището на [населено място], общ. Б., и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган.
По-горестоящият административен орган е изложил съображения, че в хода на проведената от директора на РИОСВ процедура са допуснати съществени нарушения на административнороизвоствените правила, изразяващи се в непредставяне от страна на възложителя на всички изискуеми съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредба за ОС) документи, в резултат на което директорът на РИОСВ е постановил решението си при непълнота и неточност на подадената информация. Наред с това, министърът на околната среда и водите в приел, че мотивите в т. 1-3 на оспореното решение са необосновани, тъй като не са използвани всички възможни методи за събиране на информация и не е събрана цялата относима информация. В заключение е счел, че решението е постановено, без да са отчетени въздействието на инвестиционното предложение върху ключови елементи на зоната и кумулативното въздействие с други предложения. По изложените съображения е постановил оспорения пред първоинстанционния съд акт.
Т. състав на ВАС е приел за неоснователно твърдението, че към датата на произнасяне на министъра на околната среда и водите, решението на директора на РИОСВ вече е било влязло в сила, тъй като непроизнасянето на по-горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК не означава мълчалив отказ, нито води до окончателност на оспорения по административен ред акт, а открива възможността за защита по съдебен ред.
Съдът е направил изводи също така, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Обжалваното решение е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на института на мълчаливия отказ, който видно от систематичното място на разпоредбата, която го регламентира – чл. 58 от АПК, е приложим единствено в производството по издаване на индивидуални административни актове.
В производството по оспорване по административен ред, непроизнасянето в установения в чл. 97, ал. 1 от АПК срок от по-горестоящия административен орган, дава възможност за оспорване на законосъобразността на административния акт пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 от АПК). При редовно упражнено право на жалба срещу решението на директора на РИОСВ, то същото не е влязло в сила и постановеното контролно решение на министъра на околната среда и водите не е недопустимо, в какъвто смисъл са и мотивите на тричленния състав на ВАС.
Съответен на доказателствата по делото е и изводът на решаващия състав, че имотът, предмет на инвестиционното предложение, попада в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. От данните по делото (стр. 19) – писмото от 14.03.2008 г. от Дирекция „Национална служба за защита на природата", както и от самото решение на директора на РИОСВ в частта относно местоположението на инвестиционното предложение (стр. 28) безспорно се установява, че площта на същото попада в границите на защитена зона „О.-Малешево" с код BG0000224 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение N 661/2008 г. на МС, обн. ДВ, бр. 85/2007 година.
Обосновано е и заключението на първостепенния съд, че процесното инвестиционно предложение не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на тази територия, но може да окаже отрицателно въздействие върху нея, както и че няма данни същото да попада в изключенията съгласно чл. 31, ал. 3 от З.. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е направил законосъобразен извод, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 от З. и инвестиционно предложение на кастора следва да се подложи на оценка за съвместимост.
Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че по-горестоящият административен орган не е съобразил действието на решението, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за процесното инвестиционно предложение, тъй като това производство е самостоятелно и независимо от производството по оценка за съвместимостта. Т. състав на ВАС е изложил подробни съображения относно целта, предмета и нормативното основание на двете производства, развиващи се съответно съгласно чл. 81, ал. 5 от ЗООС и чл. 31, ал. 1 от З., и тези правни заключения се споделят напълно от настоящия състав, без да е нужно да се преповтарят отново.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение N 3915 от 24.03.2010 г. по адм. дело N 7297/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
Решението е окончателно.

Особено мнение:

Съдебна практика - решение, позовавщо се на Рамковата директива за водите

РЕШЕНИЕ

№ 1092
София, 28.01.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ИЛИАНА СЛАВОВСКА

при секретар	Илиана Иванова	и с участието
на прокурора	Нестор Несторов	изслуша докладваното
от съдията	ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 8553/2009.

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.
Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 177 от 29.04.2009г., постановено по адм.дело № 865/2008 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № ПО-01-055/02.07.2008 г. на Директора на Б. дирекция „З. район" (БДЗБР) [населено място]. Навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
В. административeн съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № ПО-01-055/02.07.2008 г. на Директора на БДЗБР, с което на основание чл.68 т.1 във вр. с чл.49 ал.3 т.1 и чл.68 т.3а във вр. с чл.62 ал.1 т.2 и т.3, чл.50 ал.4 т.3 и чл.68 т.4 от Закона за водите (ЗВ) е отказал издаването на разрешително за водовземане и ползване на воден обект р.Лебница, десен приток на р.С., в землището на [населено място], [община], с цел производство на електроенергия, посредством МВЕЦ по заявление вх.№ 725/15.08.2005 г. на жалбодателя.
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е изложил и подробни мотиви, както относно приетите от него за установени факти, така и относно приложението на относимите правни норми с оглед фактите по делото.
Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил подробни мотиви в които е изложил аргументирано правните си изводи, като е извършил пълна проверка за законосъобразност на обжалвания пред него административен кат по реда на чл.168 АПК. Събранията доказателствен материал е обсъден след съвкупната му преценка, а приетите по делото експертизи са изготвени след като изрично вещите лица са посочили, че са се запознали с материалите по делото, като вещото лице М. е извършил и оглед на място.
Правилно съдът е приел, че след като в писмото от 15.08.2005 г. [фирма] е коригирал първоначалното си заявление също под № 725 от 18.05.2005 г., като изрично е посочил, че първото заявление следва да се счита за невалидно в частта, фиксираща котата на водохващането, но в приложеното към писмото заявление е уточнил предвидено изграждане само на едно водохващане на р.Лебница – на кота 625.00 м., напорен водопровод с дължина 1850 м. и сграда на централата на кота 605.00 м. е променил първоначално определените параметри. Настоящият състав напълно споделя изводите в първоинстанционното решение, че с това в случая е допуснато нарушение по чл.60 ал.2 т.4 ЗВ. Представеното пред административния орган решение да не се извършва оценка на въздействието на околната среда касае първоначално подаденото заявление, а не коригираното такова. С това решение - № БД-90-ПР/09.08.2005 г. Директорът на РИОСВ Б. е указал на касатора, че при промяна в инвестиционното предложение или на обстоятелството, при което същото е било издадено е следвало да го уведоми в едномесечен срок, но същият не е сторил това. С оглед на това правилно съдът е установил, че административният орган законосъобразно е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.68 т.4 ЗВ въз основа на представените със заявлението параметри.
Правилен е и изводът на съда, че в обжалвания пред него административен акт в съответствие с материалния закон е прието, че с изграждането на МВЕЦ на водния обект - р.Лебница ще настъпи трайна промяна в естественото му състояние, което ще доведе до определянето му като модифициран, съгласно чл.156б ал.1 т.1 б. „г" ЗВ. Този извод е базиран на приетите по делото доказателства, включително въз основа на назначените по делото експертизи, от които безспорно се установява, че евентуалното реализиране на инвестиционното предложение на касатора ще промени естественото състояние на водния обект в този участък, както и ще доведе до съществено и трайно нарушаване на екологичното и биологичното равновесие в този участък. Речната екосистема в района на водоема ще се промени коренно, ще намалее биологичното разнообразие, крайречната растителност – елшова гора ще бъде изцяло залята с вода и ще изгние.
Следователно правилно е прието в обжалваното решение, че в случая след като се е съобразил с Рамкова директива 2000/60/ЕС и наличието на предпоставките на чл.68 т.3а във вр. с чл.62 т.3 ЗВ постановеният отказ да се издаде исканото разрешително е в съответствие с материалния закон.
Обосновано съдът е приел, че при наличието на влезли в сила предходни разрешителни за водовземане и ползване на воден обект, режимът на работа на МВЕЦ на изравнени води, съгласно инвестиционното намерение на касатора не осигурява и не гарантира постоянно протичане на води във водния обект, необходими за удовлетворяване на приоритетно водовземане по смисъла на чл.50 ал.4 т.3 ЗВ, като свободното количество вода е крайно недостатъчно за работата на разположените по-долу МВЕЦ-ове.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177/29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 865/2008 г. по описа на Административен съд Благовград.
Решението е окончателно.

Особено мнение:

Съдебна практика - клевета против ВЕЦ :)

Решение № 2306 от 4.10.2016 г. на РС - Сандански по гр. д. № 282/2015 г.

 

 

Данни за делото
Съд:	Районен съд - Сандански
Вид на делото:	гр. д.
Номер на делото:	282
Година:	2015
Съдебен състав / Съдия:
Данни за акта
Вид на акта:	Решение
Номер на акта:	2306
Дата на постановяване:	04.10.2016
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 2306

 

 

гр. Сандански, 31.10.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД -САНДАНСКИ, гражданско отделение - втори състав в открито заседание на 04.10.2016 година в следния състав:

 

 

Председател: Бисерка Бакалова

 

 

Секретар: Йорданка Стойкова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Бакалова гражданско дело № 282 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск, предявен от Н. К. М. от гр.XXXXXXXXXX срещу В. Н. Н. от гр.XXXXXXXXXXX.

 

 

Твърди се в исковата молба, че в бр. 7 от 23.02.-01.03.2015 г. на вестник "XXXXXXXXXXXX ", ответникът В. Н. Н. е публикувал материал със заглавие "Един от най-богатите санданчани търси подходящо "мюре" за да издигне свой кандидат-кмет на гр. XXXXXXXXXX". Сочи се, че материалът е аранжиран със снимка на ищеца, а в текстовата част се внушава, че ищецът търси кандидат, когото да издигне за кмет на Община-XXXXXXXXXXX. Твърди се, че в материала са изложени твърдения за незаконно изграждане от ищеца на микроязовир в района на с. XXXXXXXXXXXXX върху земя държавна собственост, както и че не притежава разрешително за изграждането и ползването на водоема. Ищецът сочи, че единствено вярно в тази информация е, че в с. XXXXXXXXXXXXX съществува микроязовир, но същия не е изграден от него, нито се използва по какъвто и да е начин от него. Твърди се, че в материала са изложени твърдения за изграждане от ищеца на микроязовир в с. XXXXXXXXXXXXX. Ищецът пояснява, че този микроязовир е изграден и е публична собственост на Община -XXXXXXXXXXXX. На следващо място се сочи, че в статията са изложени твърдения, че ищецът е спретнал собствена МВЕЦ "XXXXXXXXXXXXX" за напояване и направата на ток. Ищецът разяснява, че обектът, стопанисван от "XXXXXXXXXX" ООД МВЕЦ - XXXXXXXXXXXXX е напълно законен, че е изграден и снабден с всички видове разрешителни. Твърди се в исковата молба, че изложените неверни твърдения в материала внушават, че ищеца не се съобразява със законите в страната, че осъществява стопанска дейност незаконосъобразно и изграждането и функционирането на МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX" е определено като престъпление. Твърди се, че разпространявайки неверни твърдения по отношение на ищеца, ответникът е въвел в заблуждение читателите на вестника, нарушил е правото им да бъдат правилно информирани, както и е нарушил правото на чест, достойнство и добро име на ищеца, като му е причинил негативни изживявания и стрес. Твръди се още, че невярната информация е поднесена тенденциозно и язвително с пряка цел ищецът да бъде опозорен и че той е известен и уважаван човек в гр. XXXXXXXXXXXXX, познат на повечето жители на общината. Твърди се, че изнесеното във вестника е било широко коментирано, станало е достояние на неограничен брой читатели, предизвикало негативни реакции в ищеца като болка, обида и срам, които още не са отшумели. Ищецът сочи още, че и към настоящия момент трудно работи, разсеян е, раздразнителен и се кара безпричинно с работниците си. Сочи още, че изнесеното в статията се е отразило на авторитета му сред бизнес партньорите му, които се отнасят към него подозрително и с недоверие.

 

 

Ищецът иска от съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от разпространение чрез вестника "XXXXXXXXXXXX" в бр.7/ 23.02. - 01.03.2015 година на неверни и позорящи го твръдения, а именно, че е построил без разрешение върху държавна земя микроязовири в с. XXXXXXXXXXXX и с. XXXXXXXXXX и МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX", ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

 

 

Ответникът в подадения от него отговор на исковата молба оспорва иска. Твърди, че не е написал посочената статия. Твърди, че не е явтор на статията и че нейн автор е В. Н., който в следващия брой е поместил и друга статия за ищеца и за неговия адвокат И. С.. Ответникът твърди, че не е журналист, репортер или дописник за да се занимава със списването на статията. Изразява становище, че с предявяването на иска е налице тенденциозност по отношение на него, тъй като във вестник "XXXXXXXXXXX" са помествани и други статии за ищеца, но последния не е реагирал на написаното в тях.

 

 

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването, направено с отговора на исковата молба.

 

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

 

 

В брой 36 от 22 декември - 28 декември 2014 година на вестник "XXXXXXXXXXX" - Таблоидът на Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич" била публикувана статия озаглавена "Феодализъм в действие! Има ли закони в XXXXXXXXXXXX за Н. М.?" и подзаглавие "ВЕЦ - овете му продължават да ползват вода без да плаща, власттта ловува в ловния му парк, общинските съветници му козируват, той продължава да коли и беси в зеленчуковия бизнес!". Като автор на статията във вестника е посочено лицето Л. М.. В статията се разказва как тогавашният министър на земеделието ловувал в частия ловен парк на "осъдения за купуване на гласове "оранжериен бос" Н. К. М." в с. XXXXXXXXXXX Разказва се подробно как М. е бил осъден от РС - Сандански за купуване на класове на местните избори през 2008 година. Посочва се, че предприемачът "си спретнал своя ВЕЦ с вода от държавата". Сочи се, че през ноември 2010 година инспектори открили, че вода за напояване на ниви отива към автомивки и хотели, че от нея "Н. М. си прави ток" в МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX" и че това се разкрило при проверка на инспектората в земеделското министерство и в държавната фирма "XXXXXXXXXXXX". Сочи се в материала, че в XXXXXXXXXXXX, "местното сдружение за напояване вместо в полза на фермерите работи за частни корпоративни интереси по твърдение на инспекторите и че това сдружение е злоупотребило с имущество за над 500 000 лева, дадени му безвъзмездно за ползване от държавата". Посочва се, че са открити 12 незаконни отклонения от тръбопроводи на "XXXXXXXXXXX", с които се подава вода на 3 автомивки, 2 хотела, оранжерия, малката ВЕЦ на Н. М. и няколко фирми. Сочи се, че комисията установила, че в "помпена станция "XXXXXXXXXXXX" двете високонапорни помпи са демонтирани и на мястото на едната е сложена помпа с обърнато работно колело като турбина на ВЕЦ на домакина на М. Н., че били изградени незаконни постройни и че от помпена станция "XXXXXXXXXXXX" пък липсвали машини и ел. части, окрадени били дори дограмата и тухлите". Посочва се в статията, че Сдружение "XXXXXXXXXXXX" е подписало договор с фирма "XXXXXXXXXXXXX" ООД на Н. М. и че сдружението "незаконно е разрешило построяването на ВЕЦ на една от помпените станции, че наемът бил "символичните" 10 лева на месец". Сочи се, че според фирмените регистри председателят на сдружение "XXXXXXXXXXXX" Т. Г. е управител на общинското дружество "XXXXXXXXXXX" ЕООД в XXXXXXXXXXXXX, а от друга страна "XXXXXXXXXX" ЕООД и "XXXXXXXXXX" са съдружници в "XXXXXXXXXXX", в която управител отново бил Н. М.. Посочва се, че резултатите от проверката били дадени на прокуратурата". В деня на публикуване на вестника - 22.12.2014 година в сайта на "югозападния таблоид" "Топ преса - дейли" бил публикуван материал на Д. С. озаглавен "Скандал! Статия срешу олигарх в XXXXXXXXXXXX саботира днешния тираж на вестник "XXXXXXXXXXX" !!!" В материала се посочва, че координаторът на медията в гр.XXXXXXXXXX - В. Н. съощил, че вестникът не е по павилионите заради скандалните разкрития, свързани с един от най- големите и мастити олигарси в гр. XXXXXXXXXXXXX". В материала се сочи, че Н. казал следното: "Екипът ни работеше няколко седмици по разплитането на схемите на един от най- големите бизнесмени и фактори в политическото задкулисие на град XXXXXXXXXXXXX. Излизат наяве уникално скандални неща за това как един човек може да прокара закон само и единствено в свой интерес и интерес на бизнеса си. Как се ползва вода без пари за ВЕЦ - овете и още по- скандални неща. Видно е, че сме уплашили някого и сега вестникът не е на пазара". По- късно, същият ден - на 22.12.2014 година, като продължение на този материал в същия сайт на "Топ преса дейли" било публикувано продължение по темата от Д. С. озаглавено "Медийният координатор В. Н. относно цензурата със "XXXXXXXXXXXX": Ужасен съм!" Под материала е публикувана снимката на ответника В. Н. с името В. Н.. В материала В. Н. се посочва като медиен и като главен координатор на в-к "XXXXXXXXXXXX" за региона на град XXXXXXXXX и XXXXXXXXXXXX, който казал пред С.: "За първи път ми се случва да се сблъскам с такава наглост и феодализъм. Работим усилено по въпроса да намерим виновниците за цензурата, наложена над вестник "XXXXXXXXXXXXX". От сутринта мобилният ми телефон направо ще се подпали от звънене с въпрос - Защо не е излязъл вестникът?". В материала авторът от "Топ преса" сочи, че вестникът е станал жертва на задкулисието и тиражът му бил саботиран и че Н. бил категоричен, че утре печатната медия ще е на пазара" и на въпроса тиражът изкупен ли е или става въпрос за друг вид саботаж Н. уточнил, че първата информация, която дошла от страна на разпространението е, че става върпос за натиск над местните търговци в XXXXXXXXXXXXX, но има и изкупени бройки. В материала се сочи още, че Н. обещал, че "утре вестникът ще е с двоен тираж и ще е придружен с наши хора до разпространието му по павилионите" .

 

 

Два месеца по- късно, в брой 43 от 23 февруари - 01 март 2015 година на в-к "XXXXXXXXXXX" бил публикуван текст със заглавие на първа страница и снимка на ищеца Н. М. "Един от най- богатите санданчани търси подходящо "мюре", за да издигне свой кандидат - кмет на град XXXXXXXXXXXXX. Текстът е напечатан на последната страница на вестника и с печат "Скандал - Супер скандално". Като автор е посочен В. Н.. В статията, към която са публикувани снимки на ищеца и на сградата на Община XXXXXXXXXXXX се сочи - Цитат: "В края на 2009 година общинското ръководство на СДС -XXXXXXXXXXX депозирало сигнал до областната управа, че "зеленчуковият бос" Н. М. е изградил незаконно микроязовир в района на село XXXXXXXXXX, че в сигналите срещу М. са посочва още, че земята върху която той е построил микроязовира е държавна собственост. Според твърденията на СДС в XXXXXXXXXXX М. не притежава съответните разрешителни за изграждане и ползване на водоема в село XXXXXXXXXXXX. По аналогичен начин, чрез заобикаляне на законовите разпоредби, бизнесменът бил изградил преди време микроязовир и в село XXXXXXXXXXXX. През 2013 г. пък два сайта във Фейсбук взривиха мира в курортната община XXXXXXXXXXXXXX с публикации за злоупотреби в особено големи размери на политици и бизнесмени. "АНТИ -корупция -Сандански" и "Гласът на Сандански" изнесоха паралелно скандални факти - бизнесменът и домакин на земеделския министър Н. М. освен в купуване на гласове бе уличен и в друго престъпление - спретнал си собствена ВЕЦ с води за напояване. През ноември 2010 година инспектори откриха, че вода за напояване на ниви отива към автомивки и хотели. От нея Н. М. прави и ток в МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX", показва проверка на инспектората на земеделското министерство и държавната фирма "XXXXXXXXXXXXXX". В XXXXXXXXXXX местното сдружение за напояване вместо в полза на фермерите работи за частни корпоративни интереси, твърдят инспекторите". Същият ден - 23.02.2015 година в сайта на "Топ преса дейли" излязъл материал отново от лицето Д. С.: "Скандал!Санданският "онбашия" Н. М. заплашва главния координатор на вестник "XXXXXXXXXXX" в град XXXXXXXXXXX". В новинарската статия е публикувана последната страница на вестника с горепосочената статия и със снимка на ответника Наков, като съдът приема за безспорно, че на снимката е заснет именно ответника. В статията се посочва, че Н. е бил заплашен по телефона от местния бизнесмен и "онбашия" Н. М., заради статия в днешния брой на печатното издание. В материала се сочи, че Н. заявил специално за информационна агенция www.toppresа.com следното: "Не ме е страх от него, напротив заедно с моите партньори в медията ще продължим да се борим срещу местния феодализъм, който повярвайте ми, познавам в детайли".

 

 

В следващ брой на вестника - от 20 април - 26 април 2015 година е пулбликувана статия с автор лицето В. Н., озаглавен "Санданският бизнесмен Н. М. проговори пред "XXXXXXXXXXXX" и институциите" -Не съм престъпник! Всичко ми е законно!." В материала се цитира писмо на ищеца до редакцията с опровержение на изнесените по- рано факти относно изградения язоовир в с.XXXXXXXXXXX и за язовира в с. XXXXXXXXXX. От материала се установява, че М. пратил в редакцията документи, поради което авторът на статията посочил, че те щели да бъдат щателно проверени и всичко щяло да бъде публикуван едно към едно, като пълният анализ щял да бъде публикуан в някой от следващите броеве". Към него била публикувана снимка на ищеца и копие на договор за концесия от 10.07.2006 година.

 

 

В следващ брой на вестник "XXXXXXXXXXX" от 04 май - 10 май 2015 година бил публкуван материал озаглавен "Градски коментар" - М., що ме заплашваш бе?" от автор посочен като "В. Н." и с публикувана същата снимка на ответника Н., на ищеца М. и на страница от вестник "XXXXXXXXXXX". В текста написан от първо лице от "В. Н." същият обяснява, че заради статия срещу М., описваща го като купувач на гласове и извършител на тъмни съмнителни сделки, същият "злослови срещу него пред хора, които си мисли, че са негови приятели, защото той (Н.) е един от факторите на вестник "XXXXXXXXXXXXX" и прави всичко възможно информационното затъмнение във феодален град като XXXXXXXXXXX да бъде разбито".

 

 

В следващ брой на в-к"XXXXXXXXXXXX" от 18 мой - 24 май 2015 година бил публикуван текст със заглавие "Мега скандал! Н. М. срещу В. Н.! Рунд № 1!". Текстът е с автор лицето С. В., който посочва, че медийната група, издаваща в-к "XXXXXXXXXXXXXX" сваля своето доверие към координатора си и сътрудник на добра воля в град XXXXXXXXXXXX - В. Н., заради задкулисни игри с амбициите му за политика. В материала се сочи, че Н. вече е бивш координатор на медията в града и той няма повече ангажименти с тях".

 

 

В следващ брой на вестника бил публикуван друг текст озаглавен "Мега скандал! Н. М. срещу Н. Н.! Рунд № 2!" В него не е посочен кой е неговият автор и към който са публикувани снимки на ищеца и на ответника и в него се сочи, че Н. е бивш данъчен и бивш медиен експерт и че той на "гърба на вестник "XXXXXXXXXXXX", който се превърнал във фактор за медийния живот в регоина, решил да иска нещо от М. в посока инвестиции за бъдещата му политическа кариера и след като намеренията му ударили на камък, Н. решил да го атакува, ползвайки правото си на автор във вестника и че номерът нито на М., нито на Н. не минал". В следваща публикация във вестника озаглавена "Старт на съдебната битка! Санданският крупен бизнесмен Н. М. с армия от юристи атакува скандалния и позорно уволнен медиен наместник В. Н.". Към текста без посочен автор са публикувани отново снимките на страните и се посочва, че Н. е уволнен от вестника медиен наместник.

 

 

На страница 11 в брой 7 от 23 февруари - 01 март 2015 година, в долния ляв ъгъл е отбелязано, че издател на вестника "XXXXXXXXXXX" е XXXXXXXXXXXX" ЕООД, че директор на вестника е П. П., главен редактор Д. Д., заместник главен редактор Т. Х. и консултант, координатор: В. Н.. В друго каре, на същата страница са посочени, три лица репортери - Л. М., която е автор на първата статия за ищеца М. в брой 36 от 22 декември - 28 декември 2014 година, И. Г. и Т. Л..

 

 

От справка от електронния търговски регистър се установява, че "XXXXXXXXXXXX" ООД, със седалище и адрес на управление в гр.XXXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXX" № XX е вписано в търговския регистър с ЕИК XXXXXXXXXX. Дружеството се управлява от В. П. М., вписана като управител на 25.07.2009 година. До този момент и за периода от 09.06.2009 година като управител на дружеството е бил вписан Н. К. М.. Съдружници в дружеството с равни дялове са П. Н. М. и К. Н. М.. Данни за по- ранното правно състояние и управлението на дружеството по делото не са представени.

 

 

С решение на съвета на директорите на "XXXXXXXXXX" ЕАД, проведено на 27.04.2005 година било дадено разрешение на "XXXXXXXXXXX" ООД - гр.XXXXXXXXXXXX да изгради МВЕЦ на НТ на помпена станция (ПС) "XXXXXXXXXX", стопанистван от "XXXXXXXXXXXXX" ЕАД - клон XXXXXXXXXXXXX. С решението било указано на ръководството на дружеството да подаде заявление за издаване на разрешително за водоползване, кореспондиращо със Закона за водите.

 

 

На 29.06.2005 година било изпратено писмо от министъра на земеделието и горите до министъра на околната среда и водите, с което било изпратено решение на министъра, действащ като едноличен собственик на капитала на "XXXXXXXXXXX" ЕАД, с което разрешил на "XXXXXXXXXXX" ООД -гр.XXXXXXXXXXXXX да изгради на НТ - помпена станция "XXXXXXXXXXXX", свои водовземни съоръжения, осигуряващи им водни маси за проиводство на ел. енергия на МВЕЦ - помпена станция "XXXXXXXXXXXX", стопанисвана от XXXXXXXXXXXXXX" ЕАД - клон XXXXXXXXXXXXX.

 

 

На 22.05.2006 година директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите издал на основание чл. 44, ал.1, и ал. 2, във връзка с чл. 52, ал.1, т. 3 от Закона за водите, Разрешително за водоползване № 400483-1 на "XXXXXXXXXXX" ООД от гр.XXXXXXXXXXXX за воден обект - Река XXXXXXXXXXXX, чрез магистрален канал на долен изравнител на ВЕЦ "XXXXXXXXXXXX" до изравнител № 1 на ПС "XXXXXXXXXX" в землището на с.XXXXXXXXXXXXX, през която при водохващането на ВЕЦ"XXXXXXXXXXXX" протича средногодишно водно количество - 2,96 куб. м. в секунда. Място на водовземането според разрешителното било - изравнител № 1 на ПС "XXXXXXXXXXX" на кота 200,00 м. в землището на с.XXXXXXXXXXXX и при разрешено водно количество: до 600 литра в секунда и разрешен лимит до 9 330 000 куб.м./ годишно, а място на воползването МВЕЦ XXXXXXXXXX на ПС XXXXXXXXXX на левия бряг на р. XXXXXXXXXXXX. Срокът на действие на разрешителното бил от 19.04.2006 г. до 19.05.2012 година и при посочена в разрешителното такса за водоползване в размер в съотвтствие с чл. 1, ал. 1 -Раздел Първи от "Тарифа за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект".

 

 

На 23.11.2006 година било издадено разрешение за строеж от главния архитект на ОБщина XXXXXXXXXXXX под № 217, с което на "XXXXXXXXXXXX" ООД било разрешено да построи на помпена станция "XXXXXXXXXXXX" с мощност 0,750 MW - реконструкция на съществуваща помпена станция и напорен тръбопровод по одобрени и съгласувани проекти. Преди това - на 11.10.2006 година бил сключен предварителен договор между "XXXXXXXXXX" ООД, представлявано от управителя Н. К. М. и "XXXXXXXXXXXXX" АД за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия съм електроразпределителната мрежа на ЕРД -XXXXXXXXXX за обект МВЕЦ ПС-XXXXXXXXXXXX". На 23.03.2007 година ДНСК издала разрешение за ползване на строеж "МВЕЦ на Помпена станция XXXXXXXXXXXX" с мощност 0, 750 MW.

 

 

С решение № ПО-01-109/ 05.08.2013 година на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - XXXXXXXXXX бил продължен срока на действие на гореописаното разрешение за воподоползване и бил определен нов краен срок - до 19.05.2023 гоидна. В съответствие на решението на "XXXXXXXXXXXX" ООД било издадено ново разрешително за водоползване № 41140186/ 05.08.2013 година за същия воден обект при същото разрешено количество вода.

 

 

От договор за концесия № 172-04/ 10.07.2006 година се установява, че Община XXXXXXXXXXX, представлявана концесия на "XXXXXXXXXXXXX", вписано в търговския регистър при БОС с решение № 1941 от 25.06.2004 г., по ф.д. № 1051 по описа за 2004 година, представлявано от П. Н. М., председател на управителния съвет, върху обект - публична общинска собственост "Водоем в с. XXXXXXXXXXX", намиращ се два имота в землището на с. XXXXXXXXXXXX, като концесията включвала - право на ползване върху обекта два водоема - водоем 1 и водоем 2 за срок от 35 години.

 

 

В показанията си свидетелите Т. Г. и Г. Н. сочат, че знаят, че ответника В. Н. работел във вестник "XXXXXXXXXXX", като първият свидетел сочи, че на него като управител на "XXXXXXXXXXXX" ЕООД ответникът му предлагал да "пуска" реклами във вестника, а вторият свидетел сочи, че разбрал от вестникар, който продава вестници на лавка, че "В. Н." работи към вестника. Свидетелят П. П. в разпита си сочи, че работи като директор "Маркетинг и реклама" в медийна група "XXXXXXXXXXXX" от 3- 4 години и че същата група издава вестник "XXXXXXXXXXXX". Същото обаче противоречи на отбелязаното на стр. 11 в процесния брой на вестника, че П. е директор във вестника и че той към онзи момент се е издавал от "XXXXXXXXXXXX". Свидетелят сочи, че ответникът В. Н. работел за медийната група, но не уточнява като какъв и с каква длъжност. Свидетелят П., който познава ищеца и ответника "В. Н." - цитат от свидетеля, от много години сочи, че на следващия ден след публикуването на процесната статия ищецът бил нервен и не искал да говори. Сочи, че ищецът напоследък се променил, че преди време през 3 - 4 дни двамата се виждали и ищецът идвал при него, а после спрял да идва. Свидетелят К., приятел на ищеца сочи, че напоследък ищецът се променил, отслабнал, променил се външно, бил омърлушен и започнал да пие лекарства за високо кръвно. Свидетелите П. и К. сочат, че ищецът е известен и уважаван гражданин с авторитет и след статията в града започнали коментари за него. Свидетелят К. сочи, че при М. работят 100 - 150 човека и той се занимава със зеленчукопроизводство от дълги години.

 

 

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. И.Д. и Д. Щ. Д., тъй като същите нямат връзка с предмета на делото.

 

 

Съдът не обсъжда като доказателство по делото извадка от страница на брой 56 от 08 юни - 14 юни 2015 г. на вестник"XXXXXXXXXXXX", както и извадка от страница на брой 44 от 09 март - 15 март 2015 година, извадка от страници на вестника от друг неустановен брой, тъй като съдъжат неотносими към делото факти.

 

 

При така установеното съдът прави следните изводи:

 

 

Съдът не приема, че В. Н. е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба от закона, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите от сложния фактическия състав на непозволеното увреждане са следните: - деяние; - противоправност на деянието; - вреда; - причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; - вина.

 

 

Съдът приема, че в случая не е налице първият елемент на състава - а именно деяние на ответника, изразяващо се в разпространяване на неверни твърдения за ищеца, уронващи честта и достойноството му чрез печатно издание. От събраните по делото доказателство не се установи по категоричен начин, че ответникът В. Н., известен и като "В. Н." е автор на публикацията в процесиня брой на вестник "XXXXXXXXXXX". От доказателствата по делото се установи, че ответникът в определен период от време е действал като "координатор" на вестника в гр.XXXXXXXXXXX, като такъв е отбелязан и в процесния брой на вестника, но не се установи, че той е автор, т.е. че е писал и давал за публикуване новинарски статии, репортажи, разследващи репортажи или други текстове във вестника и че е написал процеснана статия. Напротив от свидетелските показания и от писмените доказателства се установи, че Н. е отговарял за разпространението на вестника за региона на гр. XXXXXXXXXXXX. От друга страна се установи, че новинарска информационна статия със сходно на процесната съдържание, в която се изнася новината, че инспектори от инспектората на Министерството на земеделието при проверка в държавното дружество "XXXXXXXXXXX" установили нарушения в МВЕЦ "XXXXXXXXXXXXX" e била публикувана в друг, предходен брой на вестника от друго лице, от Л. М., посочена в процесния брой на вестника като репортер. При прочит на двата текста се установява тяхната идентичност, дори и в двата има употребени цели еднакви изречения и в двата е употребен глагола "спретнал". От друга страна в последващ брой на вестника като продължение на процесната статия е била отпечатана и статия относно опровержението на ищеца на неверните твърдения, която статия е подписана от лицето "В. Н.". Т.е. по делото не се установи "В. Н." или "В. Н." е написал процесния тест. Не се установи по безспорен и категоричен начин, факта, че ответникът В. Н. е автор на процесния текст с неверните твърдения, поради което съдът не може да приеме, че именно ответникът е осъществил противоправото деяние. Поради липсата на елемент фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът приема, че той не се е осъщестивил и от страна на ответника не е налице непозволено увреждане.

 

 

Предвид горното съдът приема, че не може да се ангажира отговорността на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди и намира предявения от него иск за неоснователен, който следва да се отхвърли.

 

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда в тежест на ищеца направените от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Н. К. М. от гр.XXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXX" № XX срещу В. Н. Н. от гр.XXXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXXX" № XX за заплащане на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от разпространение чрез вестник "XXXXXXXXXXXX" бр. 7 от 23 февруари - 01 март 2015 година на неверни и позорящи го твърдения, ведно със законната лихва върху нея.

 

 

ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН XXXXXXXXXXX от гр.XXXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXXX" № XX да заплати на В. Н. Н. от гр.XXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXXX" № XX сумата от 500 (петстотин) лева за направените по делото разноски за платено възнаграждение за адвокат.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - град Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: