http://www.eco-energy-bg.eu/SPEE/uploadsA/5492-2011.doc.
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Образувано е по жалби от "Ми - Вец" ЕООД, "Ветос" ООД, подадена чрез пълномощник адв.Мишев, от "Сиесайеф Хидро" АД, подадена чрез управителя Алипи Алипиев, от "Райтър" ЕООД, подадена чрез управителя Огнян Костадинов, от "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", "Аква - Вак" ООД, "Варуна" АД, "Герзовица" ООД, "Станчо Хаджидимитров" АД, "Мвец Изток" ООД, ЕТ "Слава - К И С - Спас Андонов" ООД, "Снабдяване заготовки и монтаж" ООД, "Елпро - ЕС" ООД, "Хидроенерджи" ООД, "ВЕЦ Яхиново" ЕООД, "Хидроенергострой" ООД, "Рабиша - ЕЛ" ЕООД, "Аверс" ООД, "Вария" ЕООД, "Вега 2000" ООД, "МВЕЦ - Буйновска" ЕООД, "Поглец - Лесинвест" ЕООД, "Водемил" ЕООД, "Микро ВЕЦ Косица" АД, Кооперация "Паралел 2000", подадена чрез адв. Парашкева Зотева, от "Димал АМ" ООД, подадена чрез управителя Димитър Соколов, от "Росина Цанкови" ООД, "Енерджи инвестмънтс" АД, "Ариел - ТН" ЕООД, "Медиком - Електрик" ООД", подадена чрез адв. Парашкева Зотева, "Диб - 2004" ЕООД, подадена чрез управителя Димитър Димитров и "ПРО АРМ" ЕООД, като правоприемник на "Инструмент" ЕООД, подадена чрез адв. Диана Павлова и по молба от 06.03.2012г. чрез пълномощник адв.Марин Арсов, срещу Решение № Ц - 010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта, с която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, без ДДС, по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г. - 112,48 лв./МВтч.
В жалбите се излагат идентични доводи, че решението е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на установена форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на приложимите нормативни актове. Излагат, че ДКЕВР не е мотивирала и правно обосновала въвеждането на критерий - "дата на въвеждане в експлоатация на енергийното предприятие". Позовават се на Решение №Ц-018 от 20.06.2011г. на ДКЕВР, в което подобно ограничение липсва, както и по предишни решения на ДКЕВР от 2008г., 2009г. и 2010г., относно определяне на преференциални цени за същите водноелектрически централи. Смятат, че въведения допълнителен критерий е дискриминационен и е приложен само по отношение на тях, а такъв липсва за останалите производители на енергия от възобновяеми източници. Излагат, че не са посочени фактически и правни основания по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно избора на конкретна дата - 19.06.2007г. , която съвпада с датата на обнародване на Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ). Излагат, че определената цена е в нарушение на чл.19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ),с който са посочени общите и специалните критерии при определяне на цената на електрическа енергия. Излагат, че определената по този начин цена не съответства на целта на закона за насърчаване на производството на електрическа енергия от алтернативни енергийни източници - ВЕИ. Молят, да се отмени обжалваното решение и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото от отделните пълномощници на жалбоподателите.
Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Радостина Методиев, оспорва жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ" и "Мвец Изток" ООД, като процесуално недопустими, поради това, че не са обосновали пряк и непосредствен правен интерес, тъй като първият е сдружение с нестопанска цели ,а на вторият не е издаван сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници на дружеството, поради и което не са производители на електрическа енергия по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗВАЕИБ /отм./. Моли, по отношение на тези жалбоподатели производството по делото да бъде прекратено. По отношение на останалите жалби излага доводи, че са неоснователни и че оспореното решение е издадено при спазване на материалноправните разпоредби, установената форма, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Излага също, че е упражнено правомощието на ДКВЕР по целесъобразност да определи цените по т.7 от обжалваното решение, по начин да бъде осигурена равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. Моли, да се отхвърлят жалбите като неоснователни. Претедира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на разноските.
Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение" АД,чрез юрисконсулт Иванова оспорва жалбите като неоснователни излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбите.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбите са основателни. Смята, че решението на ДКЕВР е постановено в нарушение на материалния закон, поради това, че съгласно чл.9, т.5 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива в сила по време на постановяване на решението на ДКЕВР, един от начините за насърчаване производството на ел. енергия от възобновяеми и алтернативни източници, е определяне на преференциална цена за изкупуването й, като начинът на определяне на цената и добавката е посочен в чл.21 от закона и чл.19а от Наредбата за регулиране на ел. енергия. Излага, че никъде в тези разпоредби определянето на цената не зависи от това кога е въведена в действие ВЕЦ, такова изискване няма и в двете директиви транспонирани в закона - Директива 77/01 г. и Директива 30/03 г.
Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия си състав за да се произнесе взе предвид следното:
По допустимостта на жалбите.
Административното производството по издаване на процесното решение е започнало служебно от ДКЕВР в изпълнение на чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ (отм.) като ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВт. С Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, на основание чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като в 26 точки е определена цена за отделните видове енергийни източници.
Предмет на регулация с издаденото решение е определяне на преференциални цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, като адресати са производители на енергия от възобновяеми енергийни източници, които притежават цетрала за производство на електрическа енергия, работеща с възобновяеми енергийни източници по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗВАЕИБ (отм.). В съответствие с чл.19, ал.1 от ЗВАЕИБ (отм.) ДКЕВР издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници, наричани "сертификати за произход", а въз основа на него съгласно чл.20, ал.1 издава на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници - "зелен сертификат".
С жалба вх. №Е-04-00-183 от 13.04.2011г. Решение № Ц-010 на ДКВЕР,в частта по т.7, е оспорено от Сдружение с обществено полезна дейност "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, което се е легитимирало с удостоверение по ф.д. №2053/2007г. на Окръжен съд - Благоевград, с дейност по "популяризиране дейностите в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия..." . По делото не са представени доказателства на сдружението да е издаден сертификат за производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Сдружението не е производител на електрическа енергия, не е притежател на сертификат (лицензия) и не е адресат на Решение № Ц-010 на ДКВЕР, поради и което не отговаря на изискването да е легитимирано лице за да подаде жалба. С обжалваното решение не се засягат пряко и непосредствено лични права, свободи и интереси на жалбоподателя, нито се създават, изменят или разширяват задължения. С жалбата не се цели премахването на настъпили или неоснователно създадени неблагоприятни последици за сдружението. За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на решението, което прави жалбата процесуално недопустима. В този смисъл е и съдебната практика - определение № 7989 от 7.06.2011 г. на петчленен състав и определение № 3726 от 15.03.2012 г. също на петчленен състав на Върховния административен съд. Също така с ТР № 2 от 12.02.2010 г. на ОСК на ВАС, е указана възможността за оспорване на подзаконови нормативни актове от сдружения с нестопанска цел, а не на индивидуални или общи административни актове.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадената жалба от Сдружение с обществено полезна дейност "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ" за процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по отношение на този жалбоподател, следва да се прекрати.
Освен за посочения жалбоподател правен интерес за оспорване на решението на ДКЕВР не е налице и за жалбоподателя "Мвец Изток" ООД, гр.Разлог. Жалбоподателят не се е легитимирал като производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,с надлежно издаден сертификат, както и няма данни по делото да е собственик на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Регистрираният предмет на дейност - удостоверение от 15.04.2010г. на Агенцията по вписванията /л.42-43 адм. д. №5493/2011г. на ВАС/ - „ Изграждане и експлоатация на малки ВЕЦ и производство на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници“ не може да обоснове интерес от оспорване на решението, след като реално дружеството не е доказал осъществяване на такава дейност и в този смисъл определените с акта преференциални цени не засягат неговата правна сфера.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата на "Мвец Изток" ООД е процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по отношение на този жалбоподател, следва да се прекрати.
По отношение жалбите на останалите жалбоподатели, настоящият съдебен състав приема, че същите са подадени в срок от надлежни страни - производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, за което надлежно са се легитимирали и обосновали правен интерес.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в изпълнение на чл.21, ал.1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ)(отм. с §4. от ПЗР на Закона за енергията от възобновяеми източници, ДВ, бр.35 от 03.05.2011г., но действал към момента на постановяване на обжалвания административен акт), служебно започнала процедура за издаване на административен акт за определяне на преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми и алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВТ. С доклад от 07.03.2011г. изготвен от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребителите" и "Правна" на ДКЕВР е предложено определяне на преференциални цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, като е предложен за обществено обсъждане доклада и се поканят за участие в обсъждането заинтересованите страни. На 07.03.2011г. е приет доклада от ДКЕВР и е насрочено обществено обсъждане. Видно от протокол от 16.03.2011г. /л.20-л.33/ е проведено обществено обсъждане на доклада за определяне на преференциални цени на ел. енергия произведена от ВЕИ, на което взели участие представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, "НЕК" ЕАД, на електро разпределителните предприятия, представители на сдружения с нестопанска цел в областта на производството на ел. енергия от ВЕИ, производители на ел. енергия от ВЕИ. По доклада отделни участници представили възражения и предложения. По протокол №46 от 30.03.2011г. ДКЕВР е приела Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г., като на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от НРЦЕЕ, е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като в 26 точки е определена цена за отделните видове енергийни източници. С т.7 за "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г." е определена цена - 112.48 лв./МВтч.
При определяне на преференциалните цени за продажба ДКЕВР е съобразила изискването по чл.21, ал.2 от ЗВАЕИБ, за базов размер от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, в случая - Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ).В тази връзка е съобразила и изискването на чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ, добавката по ал. 2 за следващата календарна година, да не бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година. За „средна продажна цена на крайните снабдители” ДКЕВР е съобразила разпоредбата на § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба на НРЦЕЕ, и е взела предвид действалите през календарната 2010 г. цени, по които крайните снабдители са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лева, като е използвала данни на титулярите на лицензии за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител”. Въз основа на данните ДКЕВР е приела, че средната продажна цена за електрическа енергия на крайните снабдители за 2010 г. е на стойност - 94,80 лв./МВтч, при изчислена за 2009 г. - 90,27 лв./МВтч, което е увеличение от 5,02 %. Направен е анализ и извод, че увеличението на средната продажна цена е в резултат на нарастващите приходи от продажби на електрическа енергия средно с 6,35% за 2010 г. спрямо 2009 г., както и че през 2010г. е отчетен ръст в потреблението на електрическа енергия средно с 1,27%.
При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ по т.1 в мотивите на решението, ДКЕВР е приложила и специални критерии: 1. наличие на горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност най- малко два часа в денонощие и 2. наличие на долен изравнител за централите, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите на комплексните и значимите язовири. Също така е съобразила чл.39 от Наредба №14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия /Наредба №14/, съгласно който водноелектрическите централи в зависимост от схемата на хидроенергийния обект се разделят на: 1. руслови водноелекрически централи; 2. подязовирни водноелектрически централи; 3. деривационни водноелектрически централи. При определяне на преференциалните цени ДКЕВР извършила анализ и проучване с цел определяне на обективна класификация относно техникоикономическите параметри на видовете енергийни съоръжения, като е използвала т.нар. анюитетен метод, съобразен със срока на задължитилното изкупуване /§3 от ПЗР на ЗВАЕИБ/.
С раздел III. Актуализация на цената на електрическата енергия произведена от водни електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ включително, въведени в експлоатация след влизане в сила на ЗВАЕИБ (19 юни 2007г.), ДКЕВР е изложила мотиви относно определянето на преференциални цени, относими към оспорената част на решението. За определяне на добавката са взети предвид техникоикономическите параметри, които имат отношение към производствената технология, като ДКЕВР е приела, че определените, до този момент, преференциални цени на електрическа енергия, произведена чрез ниско напорни руслови водноелектрически централи и ниско напорни осеви водноелектрически централи с мощност до 10 МВТ, дават основание за различни тълкувания, както за различните видове хидроенергийни технологии, така също и за размера на преференциалните цени на произведената електрическа енергия от тях. В тази връзка са класифицирани водно електрическите централи по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, които подробно са отразени в решението по технически характеристики. Също така са съобразени: полезен живот на активите и разходи за амортизации и норма на възвръщаемост на капитала. В табличен вид са представени обобщените данни, на основата на които са преизчислени преференциалните цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, образувани на база 80.00% от средната продажна цена за 2010 г. - 75.84 лв./МВтч и добавка в размер на 95.00 % от добавката в утвърдените преференциални цени с решение № Ц - 18/ 31.03.2010г. и решение Ц - 038/ 27.09.2010г. за всички ВЕИ . В таблицата са отразени: колона 1 - съответния номер; в колона 2 - Видове ВЕИ, в зависимост от вида на първичния енергиен източник; колона 3 - Мярка; колона 4 - Действаща цена, без ДДС; колона 5 - 80 % от средната продажна цена за 2010 г.; колона 6 Добавка, съгласно чл. 21, ал.2 от ЗВАЕИБ; колона 7 - Преференциална цена за 2011 г., без ДДС.
В т.7 от таблицата за - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г." в колона 4 е отразена действаща цена, без ДДС - 110,79; в колона 5 - 75,84; колона 6 - 36,64 и колона 7 - 112,48. Последната е отразена в диспозитива на решението като - т.7 "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч". Следва да се отбележи, че в таблицата и решението са определени преференциални цени за ВЕЦ според схемата на хидроенергийния обект,а именно: по т.2 - "На нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт – 213.09 лв./МВтч" и т.3. - "На среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. – 178.68 лв./МВтч".
Решение № Ц - 010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), е публикувано на интернет страницата на комисията и оспорено по съдебен ред от посочените по - горе жалбоподатели, в частта, с която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, без ДДС, по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г. - 112,48 лв./МВтч. Основното възражение на жалбоподателите е, че липсва нормативна разпоредба за определяне на цената по критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.".
В хода на съдебното производство е допусната и приета съвместна съдебно-техническа и икономическа експертиза /СТИЕ/ по искане на жалбоподателя "Райтър" ЕООД, гр.Велико Търново, свързана с хидроенергийните характеристики на притежаваните от дружеството ВЕЦ и извършените реконструкция и рехабилитация, както и класифицирането на тези обекти. От заключението се установява, че притежаваната от жалбоподателя ВЕЦ "Сини вир" следва да бъде класифициран като "Нисконапорна деривационна ВЕЦ, с нетен пад до 30 м и с инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт", ВЕЦ "Леденика" следва да бъде класифицирана като "Микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 кВт". Заключението е относимо до преценката за въведената от регулатора диференциация при определяне на преференциални цени за различните категории ВЕЦ по т.2,т.3 и т.7.
Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, приема от правна страна, че оспореното Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в частта, по т.7, е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл.59, ал.2, т.4 от АПК, при противоречие на материалноправните разпоредби на чл.21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал.1 и ал.2 от НРЦЕЕ (ред. ДВ бр. 62 от 2007 г.) и не съответства с целта на закона - чл.2 от ЗВАЕИБ (отм.).
Правилата, методите и критериите за определяне на преференциални цени са нормативно регламентирани със ЗВАЕИБ (отм.) и НРЦЕЕ. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ (отм.) ежегодно до 31 март ДКЕВР определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, като в съответствие с ал.2 цената се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно ал.3 добавката по ал. 2 за следващата календарна година не може да бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година. Съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ е Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, с която - чл.19а (ред. ДВ бр. 62 от 2007 г. относима към датата на издаване на процесното решение), преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията съгласно приети от нея указания, по общи критерии, валидни за всички възобновяеми енергийни източници:1. вида на технологията; 2. големината на инсталираната мощност; 3. наличния ресурс на първичния енергиен източник. Съгласно чл.19а, ал.2 от НРЦЕЕ /в приложимата редакция/ за определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, комисията прилага и следните специални критерии:1. наличие на горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност най-малко два часа в денонощие; 2. наличие на долен изравнител за централите, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите на комплексните и значимите язовири. Освен това съгласно чл.36 от Наредба №14 от 15.06.2005г. хидроенергийните обекти за производство на електрическа енергия се класифицират съобразно следните критерии: 1. мощност; 2. експлоатационен режим; 3. схема на хидроенергийния обект.
Посочените нормативни изисквания са съобразени от ДКЕВР при издаване на оспорения акт, но в нарушение на тези разпоредби е въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове ВЕЦ - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.". В ЗВАЕИБ (отм.) и в НРЦЕЕ не е регламентиран подобен критерий относим към формирането на преференциални цени за продажба на ел. енергия от ВЕИ, нито е предоставено нормативна възможност за регулатора - ДКЕВР да използва критерий, който не е нормативно определен за диференциация на преференциалните цени според датата на въвеждане в експлоатация на ВЕЦ до 10 МВт.
В нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, ДКЕВР в мотивите на оспореното решение не е посочила фактически и правни основания относно въведения критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.", нито подобни се съдържат в доклада на експертната група представен за обществено обсъждане, нито при провеждане на заседанието за приемане на решението. Липсата на фактически и правни основания по въведения критерии в т.7 от обжалваното решение - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.", препятства възможността за защита на засегнатите лица и осъществяване на съдебен контрол, поради и което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя отмяна на решението в тази част.
Решението в обжалваната част - т.7 е постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал.1 и ал.2 от НРЦЕЕ, с които не е дадена възможност за използване на допълнителен критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.". ЗВАЕИБ (отм.) е обнародван в ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г. и съгласно чл.1 урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. Посочването в т.7 на обжалваното решение датата - 19.06.2007г. не е нормативно обоснована и не следва да се свързва с обнародването на закона в държавен вестник, както и да представлява критерий за диференциация на ВЕЦ и определяне на преференциални цени на тази основа. Следва да се отбележи, че в предходни регулаторни периоди при определяне на преференциални цени с Решение №Ц-15 от 31.03.2008г., Решение №Ц-04 от 30.03.2009г. и Решение Ц-018 от 31.03.2010г. на ДКЕВР при приложение на същата нормативна уредба, не е въвеждан времеви критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.". Допустими и нормативно относими са въведените при определянето на преференциални цени критерии по т.2 и т.3 от обжалваното решение съгласно чл.19а, ал.2 от НРЦЕЕ при съобразяване схемата на хидроенергийния обект по чл.39 от Наредба №14, на основание, на който се е мотивирала ДКЕВР. Въведеният критерии от ДКЕВР - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г." обуславя материална незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта по т.7 и е основание за неговата отмяна.
Решението в обжалваната част - т.7 не съответства и на целта на закона. Съгласно чл.2 от ЗВАЕИБ (отм.) основни цели на закона са насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и повишаване капацитетa на малките и средните предприятия, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива. Въвеждането на времеви критерий по отношение производителите на електрическа енергия от ВЕИ, според въвеждането на съоръженията в търговска експлоатация, предпоставя условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминиране на отделните производители на ел. енергия от ВЕИ.
Предвид на изложените съображения обжалваното Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта,в която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч", а делото се върне на ДКЕВР като административна преписка за ново произнасяне за определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, за - "Водноелектрически централи под 10 МВт", при съобразяване изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.
По исканията за разноски.
При този изход на процеса и с оглед направените искания от отделните жалбоподатели за присъждане на направените разноски по делото в съответствие с чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като бъде осъдена ДКЕВР да заплати на отделните жалбоподатели разноски по делото, както следва: на "Диб - 2004" ЕООД, гр.София, сумата 550,00 лв. представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор №869199 от 29.02.2012г.; на "Райтър" ЕООД, гр.Велико Търново, сумата 1 510,00 лв. представляващи държавни такси, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение по договор №247333 от 14.06.2011г.
От пълномощника на част от жалбоподателите - адв.Зотева са претендирани разноски общо в размер на 3170,00лв., от които 50,00 лв. държавна такса и 3120,00 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от представеното платежно нареждане, държавна такса е платена от "Аква Вак" ООД в размер на 50,00 лв.,а по представения договор за правна защита и съдействие №92251 от 13.06.2011г. е платено възнаграждение 3120,00 лв. , като упълномощители са "Аква Вак" ООД и "СПЕЕ - БГ"/ Съюз на производителите на екологична енергия - БГ". С оглед направеното възражение от процесуалния представител на ДКЕВР за прекомерност на възнаграждението и предвид обстоятелството, че жалбата на "СПЕЕ - БГ" е оставена без разглеждане, съдът намира, че в съответствие с чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде намален размера на дължимите разноски на жалбоподателя "Аква Вак" ООД, като бъде осъдена ДКЕВР да му заплати сумата 1560,00 лв., представляваща половината на претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр.Благоевград и "Мвец Изток" ООД, гр.Разлог против Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, В ЧАСТТА по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч".
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №5492/2011г. на Върховния административен съд в частта по жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр.Благоевград и "Мвец Изток" ООД, гр.Разлог.
ОТМЕНЯ Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, В ЧАСТТА по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч".
ВРЪЩА делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Диб - 2004" ЕООД, гр.София,ул. "Тунджа" №21, ап.6, ЕИК131282716 разноски по делото в размер на 550, 00 (петстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Райтър" ЕООД, гр.Велико Търново, кв.Чолаковци, сграда Битова електроника, офис 401, ЕИК 814183555 разноски по делото в размер на 1510, 00 (хиляда петстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Аква Вак" ООД, гр.Разлог,, ул."Предела" №17а, ЕИК 101641152 разноски по делото в размер на 1560, 00 (хиляда петстотин и шейсет) лева.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните,а в частта с характер на определение, в която са оставени жалбите без разглеждане и е прекратено производството по делото, може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщението на страните с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
РЕШЕНИЕ № 2126 София, 13.02.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
ДИАНА ГЪРБАТОВА
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
МАРИО ДИМИТРОВ
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА |
при секретар
|
Милена Ценова
|
и с участието
|
на прокурора
|
Лиляна Кръстанова
|
изслуша докладваното
|
от съдията
|
МАРИО ДИМИТРОВ
| |
по адм. дело № 5492/2011.
| ||
Производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Образувано е по жалби от "Ми - Вец" ЕООД, "Ветос" ООД, подадена чрез пълномощник адв.Мишев, от "Сиесайеф Хидро" АД, подадена чрез управителя Алипи Алипиев, от "Райтър" ЕООД, подадена чрез управителя Огнян Костадинов, от "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", "Аква - Вак" ООД, "Варуна" АД, "Герзовица" ООД, "Станчо Хаджидимитров" АД, "Мвец Изток" ООД, ЕТ "Слава - К И С - Спас Андонов" ООД, "Снабдяване заготовки и монтаж" ООД, "Елпро - ЕС" ООД, "Хидроенерджи" ООД, "ВЕЦ Яхиново" ЕООД, "Хидроенергострой" ООД, "Рабиша - ЕЛ" ЕООД, "Аверс" ООД, "Вария" ЕООД, "Вега 2000" ООД, "МВЕЦ - Буйновска" ЕООД, "Поглец - Лесинвест" ЕООД, "Водемил" ЕООД, "Микро ВЕЦ Косица" АД, Кооперация "Паралел 2000", подадена чрез адв. Парашкева Зотева, от "Димал АМ" ООД, подадена чрез управителя Димитър Соколов, от "Росина Цанкови" ООД, "Енерджи инвестмънтс" АД, "Ариел - ТН" ЕООД, "Медиком - Електрик" ООД", подадена чрез адв. Парашкева Зотева, "Диб - 2004" ЕООД, подадена чрез управителя Димитър Димитров и "ПРО АРМ" ЕООД, като правоприемник на "Инструмент" ЕООД, подадена чрез адв. Диана Павлова и по молба от 06.03.2012г. чрез пълномощник адв.Марин Арсов, срещу Решение № Ц - 010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта, с която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, без ДДС, по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г. - 112,48 лв./МВтч.
В жалбите се излагат идентични доводи, че решението е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на установена форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на приложимите нормативни актове. Излагат, че ДКЕВР не е мотивирала и правно обосновала въвеждането на критерий - "дата на въвеждане в експлоатация на енергийното предприятие". Позовават се на Решение №Ц-018 от 20.06.2011г. на ДКЕВР, в което подобно ограничение липсва, както и по предишни решения на ДКЕВР от 2008г., 2009г. и 2010г., относно определяне на преференциални цени за същите водноелектрически централи. Смятат, че въведения допълнителен критерий е дискриминационен и е приложен само по отношение на тях, а такъв липсва за останалите производители на енергия от възобновяеми източници. Излагат, че не са посочени фактически и правни основания по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно избора на конкретна дата - 19.06.2007г. , която съвпада с датата на обнародване на Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ). Излагат, че определената цена е в нарушение на чл.19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ),с който са посочени общите и специалните критерии при определяне на цената на електрическа енергия. Излагат, че определената по този начин цена не съответства на целта на закона за насърчаване на производството на електрическа енергия от алтернативни енергийни източници - ВЕИ. Молят, да се отмени обжалваното решение и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото от отделните пълномощници на жалбоподателите.
Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Радостина Методиев, оспорва жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ" и "Мвец Изток" ООД, като процесуално недопустими, поради това, че не са обосновали пряк и непосредствен правен интерес, тъй като първият е сдружение с нестопанска цели ,а на вторият не е издаван сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници на дружеството, поради и което не са производители на електрическа енергия по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗВАЕИБ /отм./. Моли, по отношение на тези жалбоподатели производството по делото да бъде прекратено. По отношение на останалите жалби излага доводи, че са неоснователни и че оспореното решение е издадено при спазване на материалноправните разпоредби, установената форма, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Излага също, че е упражнено правомощието на ДКВЕР по целесъобразност да определи цените по т.7 от обжалваното решение, по начин да бъде осигурена равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. Моли, да се отхвърлят жалбите като неоснователни. Претедира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на разноските.
Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение" АД,чрез юрисконсулт Иванова оспорва жалбите като неоснователни излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбите.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбите са основателни. Смята, че решението на ДКЕВР е постановено в нарушение на материалния закон, поради това, че съгласно чл.9, т.5 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива в сила по време на постановяване на решението на ДКЕВР, един от начините за насърчаване производството на ел. енергия от възобновяеми и алтернативни източници, е определяне на преференциална цена за изкупуването й, като начинът на определяне на цената и добавката е посочен в чл.21 от закона и чл.19а от Наредбата за регулиране на ел. енергия. Излага, че никъде в тези разпоредби определянето на цената не зависи от това кога е въведена в действие ВЕЦ, такова изискване няма и в двете директиви транспонирани в закона - Директива 77/01 г. и Директива 30/03 г.
Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия си състав за да се произнесе взе предвид следното:
По допустимостта на жалбите.
Административното производството по издаване на процесното решение е започнало служебно от ДКЕВР в изпълнение на чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ (отм.) като ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВт. С Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, на основание чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като в 26 точки е определена цена за отделните видове енергийни източници.
Предмет на регулация с издаденото решение е определяне на преференциални цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, като адресати са производители на енергия от възобновяеми енергийни източници, които притежават цетрала за производство на електрическа енергия, работеща с възобновяеми енергийни източници по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗВАЕИБ (отм.). В съответствие с чл.19, ал.1 от ЗВАЕИБ (отм.) ДКЕВР издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници, наричани "сертификати за произход", а въз основа на него съгласно чл.20, ал.1 издава на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници - "зелен сертификат".
С жалба вх. №Е-04-00-183 от 13.04.2011г. Решение № Ц-010 на ДКВЕР,в частта по т.7, е оспорено от Сдружение с обществено полезна дейност "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, което се е легитимирало с удостоверение по ф.д. №2053/2007г. на Окръжен съд - Благоевград, с дейност по "популяризиране дейностите в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия..." . По делото не са представени доказателства на сдружението да е издаден сертификат за производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Сдружението не е производител на електрическа енергия, не е притежател на сертификат (лицензия) и не е адресат на Решение № Ц-010 на ДКВЕР, поради и което не отговаря на изискването да е легитимирано лице за да подаде жалба. С обжалваното решение не се засягат пряко и непосредствено лични права, свободи и интереси на жалбоподателя, нито се създават, изменят или разширяват задължения. С жалбата не се цели премахването на настъпили или неоснователно създадени неблагоприятни последици за сдружението. За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на решението, което прави жалбата процесуално недопустима. В този смисъл е и съдебната практика - определение № 7989 от 7.06.2011 г. на петчленен състав и определение № 3726 от 15.03.2012 г. също на петчленен състав на Върховния административен съд. Също така с ТР № 2 от 12.02.2010 г. на ОСК на ВАС, е указана възможността за оспорване на подзаконови нормативни актове от сдружения с нестопанска цел, а не на индивидуални или общи административни актове.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадената жалба от Сдружение с обществено полезна дейност "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ" за процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по отношение на този жалбоподател, следва да се прекрати.
Освен за посочения жалбоподател правен интерес за оспорване на решението на ДКЕВР не е налице и за жалбоподателя "Мвец Изток" ООД, гр.Разлог. Жалбоподателят не се е легитимирал като производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,с надлежно издаден сертификат, както и няма данни по делото да е собственик на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Регистрираният предмет на дейност - удостоверение от 15.04.2010г. на Агенцията по вписванията /л.42-43 адм. д. №5493/2011г. на ВАС/ - „ Изграждане и експлоатация на малки ВЕЦ и производство на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници“ не може да обоснове интерес от оспорване на решението, след като реално дружеството не е доказал осъществяване на такава дейност и в този смисъл определените с акта преференциални цени не засягат неговата правна сфера.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата на "Мвец Изток" ООД е процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по отношение на този жалбоподател, следва да се прекрати.
По отношение жалбите на останалите жалбоподатели, настоящият съдебен състав приема, че същите са подадени в срок от надлежни страни - производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, за което надлежно са се легитимирали и обосновали правен интерес.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в изпълнение на чл.21, ал.1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ)(отм. с §4. от ПЗР на Закона за енергията от възобновяеми източници, ДВ, бр.35 от 03.05.2011г., но действал към момента на постановяване на обжалвания административен акт), служебно започнала процедура за издаване на административен акт за определяне на преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми и алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВТ. С доклад от 07.03.2011г. изготвен от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребителите" и "Правна" на ДКЕВР е предложено определяне на преференциални цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, като е предложен за обществено обсъждане доклада и се поканят за участие в обсъждането заинтересованите страни. На 07.03.2011г. е приет доклада от ДКЕВР и е насрочено обществено обсъждане. Видно от протокол от 16.03.2011г. /л.20-л.33/ е проведено обществено обсъждане на доклада за определяне на преференциални цени на ел. енергия произведена от ВЕИ, на което взели участие представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, "НЕК" ЕАД, на електро разпределителните предприятия, представители на сдружения с нестопанска цел в областта на производството на ел. енергия от ВЕИ, производители на ел. енергия от ВЕИ. По доклада отделни участници представили възражения и предложения. По протокол №46 от 30.03.2011г. ДКЕВР е приела Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г., като на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от НРЦЕЕ, е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като в 26 точки е определена цена за отделните видове енергийни източници. С т.7 за "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г." е определена цена - 112.48 лв./МВтч.
При определяне на преференциалните цени за продажба ДКЕВР е съобразила изискването по чл.21, ал.2 от ЗВАЕИБ, за базов размер от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, в случая - Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ).В тази връзка е съобразила и изискването на чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ, добавката по ал. 2 за следващата календарна година, да не бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година. За „средна продажна цена на крайните снабдители” ДКЕВР е съобразила разпоредбата на § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба на НРЦЕЕ, и е взела предвид действалите през календарната 2010 г. цени, по които крайните снабдители са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лева, като е използвала данни на титулярите на лицензии за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител”. Въз основа на данните ДКЕВР е приела, че средната продажна цена за електрическа енергия на крайните снабдители за 2010 г. е на стойност - 94,80 лв./МВтч, при изчислена за 2009 г. - 90,27 лв./МВтч, което е увеличение от 5,02 %. Направен е анализ и извод, че увеличението на средната продажна цена е в резултат на нарастващите приходи от продажби на електрическа енергия средно с 6,35% за 2010 г. спрямо 2009 г., както и че през 2010г. е отчетен ръст в потреблението на електрическа енергия средно с 1,27%.
При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ по т.1 в мотивите на решението, ДКЕВР е приложила и специални критерии: 1. наличие на горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност най- малко два часа в денонощие и 2. наличие на долен изравнител за централите, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите на комплексните и значимите язовири. Също така е съобразила чл.39 от Наредба №14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия /Наредба №14/, съгласно който водноелектрическите централи в зависимост от схемата на хидроенергийния обект се разделят на: 1. руслови водноелекрически централи; 2. подязовирни водноелектрически централи; 3. деривационни водноелектрически централи. При определяне на преференциалните цени ДКЕВР извършила анализ и проучване с цел определяне на обективна класификация относно техникоикономическите параметри на видовете енергийни съоръжения, като е използвала т.нар. анюитетен метод, съобразен със срока на задължитилното изкупуване /§3 от ПЗР на ЗВАЕИБ/.
С раздел III. Актуализация на цената на електрическата енергия произведена от водни електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ включително, въведени в експлоатация след влизане в сила на ЗВАЕИБ (19 юни 2007г.), ДКЕВР е изложила мотиви относно определянето на преференциални цени, относими към оспорената част на решението. За определяне на добавката са взети предвид техникоикономическите параметри, които имат отношение към производствената технология, като ДКЕВР е приела, че определените, до този момент, преференциални цени на електрическа енергия, произведена чрез ниско напорни руслови водноелектрически централи и ниско напорни осеви водноелектрически централи с мощност до 10 МВТ, дават основание за различни тълкувания, както за различните видове хидроенергийни технологии, така също и за размера на преференциалните цени на произведената електрическа енергия от тях. В тази връзка са класифицирани водно електрическите централи по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, които подробно са отразени в решението по технически характеристики. Също така са съобразени: полезен живот на активите и разходи за амортизации и норма на възвръщаемост на капитала. В табличен вид са представени обобщените данни, на основата на които са преизчислени преференциалните цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, образувани на база 80.00% от средната продажна цена за 2010 г. - 75.84 лв./МВтч и добавка в размер на 95.00 % от добавката в утвърдените преференциални цени с решение № Ц - 18/ 31.03.2010г. и решение Ц - 038/ 27.09.2010г. за всички ВЕИ . В таблицата са отразени: колона 1 - съответния номер; в колона 2 - Видове ВЕИ, в зависимост от вида на първичния енергиен източник; колона 3 - Мярка; колона 4 - Действаща цена, без ДДС; колона 5 - 80 % от средната продажна цена за 2010 г.; колона 6 Добавка, съгласно чл. 21, ал.2 от ЗВАЕИБ; колона 7 - Преференциална цена за 2011 г., без ДДС.
В т.7 от таблицата за - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г." в колона 4 е отразена действаща цена, без ДДС - 110,79; в колона 5 - 75,84; колона 6 - 36,64 и колона 7 - 112,48. Последната е отразена в диспозитива на решението като - т.7 "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч". Следва да се отбележи, че в таблицата и решението са определени преференциални цени за ВЕЦ според схемата на хидроенергийния обект,а именно: по т.2 - "На нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт – 213.09 лв./МВтч" и т.3. - "На среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. – 178.68 лв./МВтч".
Решение № Ц - 010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), е публикувано на интернет страницата на комисията и оспорено по съдебен ред от посочените по - горе жалбоподатели, в частта, с която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВТ, без ДДС, по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г. - 112,48 лв./МВтч. Основното възражение на жалбоподателите е, че липсва нормативна разпоредба за определяне на цената по критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.".
В хода на съдебното производство е допусната и приета съвместна съдебно-техническа и икономическа експертиза /СТИЕ/ по искане на жалбоподателя "Райтър" ЕООД, гр.Велико Търново, свързана с хидроенергийните характеристики на притежаваните от дружеството ВЕЦ и извършените реконструкция и рехабилитация, както и класифицирането на тези обекти. От заключението се установява, че притежаваната от жалбоподателя ВЕЦ "Сини вир" следва да бъде класифициран като "Нисконапорна деривационна ВЕЦ, с нетен пад до 30 м и с инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт", ВЕЦ "Леденика" следва да бъде класифицирана като "Микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 кВт". Заключението е относимо до преценката за въведената от регулатора диференциация при определяне на преференциални цени за различните категории ВЕЦ по т.2,т.3 и т.7.
Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, приема от правна страна, че оспореното Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в частта, по т.7, е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл.59, ал.2, т.4 от АПК, при противоречие на материалноправните разпоредби на чл.21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал.1 и ал.2 от НРЦЕЕ (ред. ДВ бр. 62 от 2007 г.) и не съответства с целта на закона - чл.2 от ЗВАЕИБ (отм.).
Правилата, методите и критериите за определяне на преференциални цени са нормативно регламентирани със ЗВАЕИБ (отм.) и НРЦЕЕ. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ (отм.) ежегодно до 31 март ДКЕВР определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, като в съответствие с ал.2 цената се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно ал.3 добавката по ал. 2 за следващата календарна година не може да бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година. Съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ е Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, с която - чл.19а (ред. ДВ бр. 62 от 2007 г. относима към датата на издаване на процесното решение), преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията съгласно приети от нея указания, по общи критерии, валидни за всички възобновяеми енергийни източници:1. вида на технологията; 2. големината на инсталираната мощност; 3. наличния ресурс на първичния енергиен източник. Съгласно чл.19а, ал.2 от НРЦЕЕ /в приложимата редакция/ за определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, комисията прилага и следните специални критерии:1. наличие на горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност най-малко два часа в денонощие; 2. наличие на долен изравнител за централите, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите на комплексните и значимите язовири. Освен това съгласно чл.36 от Наредба №14 от 15.06.2005г. хидроенергийните обекти за производство на електрическа енергия се класифицират съобразно следните критерии: 1. мощност; 2. експлоатационен режим; 3. схема на хидроенергийния обект.
Посочените нормативни изисквания са съобразени от ДКЕВР при издаване на оспорения акт, но в нарушение на тези разпоредби е въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове ВЕЦ - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.". В ЗВАЕИБ (отм.) и в НРЦЕЕ не е регламентиран подобен критерий относим към формирането на преференциални цени за продажба на ел. енергия от ВЕИ, нито е предоставено нормативна възможност за регулатора - ДКЕВР да използва критерий, който не е нормативно определен за диференциация на преференциалните цени според датата на въвеждане в експлоатация на ВЕЦ до 10 МВт.
В нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, ДКЕВР в мотивите на оспореното решение не е посочила фактически и правни основания относно въведения критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.", нито подобни се съдържат в доклада на експертната група представен за обществено обсъждане, нито при провеждане на заседанието за приемане на решението. Липсата на фактически и правни основания по въведения критерии в т.7 от обжалваното решение - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.", препятства възможността за защита на засегнатите лица и осъществяване на съдебен контрол, поради и което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя отмяна на решението в тази част.
Решението в обжалваната част - т.7 е постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.21 от ЗВАЕИБ (отм.), чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал.1 и ал.2 от НРЦЕЕ, с които не е дадена възможност за използване на допълнителен критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.". ЗВАЕИБ (отм.) е обнародван в ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г. и съгласно чл.1 урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. Посочването в т.7 на обжалваното решение датата - 19.06.2007г. не е нормативно обоснована и не следва да се свързва с обнародването на закона в държавен вестник, както и да представлява критерий за диференциация на ВЕЦ и определяне на преференциални цени на тази основа. Следва да се отбележи, че в предходни регулаторни периоди при определяне на преференциални цени с Решение №Ц-15 от 31.03.2008г., Решение №Ц-04 от 30.03.2009г. и Решение Ц-018 от 31.03.2010г. на ДКЕВР при приложение на същата нормативна уредба, не е въвеждан времеви критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г.". Допустими и нормативно относими са въведените при определянето на преференциални цени критерии по т.2 и т.3 от обжалваното решение съгласно чл.19а, ал.2 от НРЦЕЕ при съобразяване схемата на хидроенергийния обект по чл.39 от Наредба №14, на основание, на който се е мотивирала ДКЕВР. Въведеният критерии от ДКЕВР - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007г." обуславя материална незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта по т.7 и е основание за неговата отмяна.
Решението в обжалваната част - т.7 не съответства и на целта на закона. Съгласно чл.2 от ЗВАЕИБ (отм.) основни цели на закона са насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и повишаване капацитетa на малките и средните предприятия, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива. Въвеждането на времеви критерий по отношение производителите на електрическа енергия от ВЕИ, според въвеждането на съоръженията в търговска експлоатация, предпоставя условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминиране на отделните производители на ел. енергия от ВЕИ.
Предвид на изложените съображения обжалваното Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта,в която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч", а делото се върне на ДКЕВР като административна преписка за ново произнасяне за определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, за - "Водноелектрически централи под 10 МВт", при съобразяване изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.
По исканията за разноски.
При този изход на процеса и с оглед направените искания от отделните жалбоподатели за присъждане на направените разноски по делото в съответствие с чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като бъде осъдена ДКЕВР да заплати на отделните жалбоподатели разноски по делото, както следва: на "Диб - 2004" ЕООД, гр.София, сумата 550,00 лв. представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор №869199 от 29.02.2012г.; на "Райтър" ЕООД, гр.Велико Търново, сумата 1 510,00 лв. представляващи държавни такси, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение по договор №247333 от 14.06.2011г.
От пълномощника на част от жалбоподателите - адв.Зотева са претендирани разноски общо в размер на 3170,00лв., от които 50,00 лв. държавна такса и 3120,00 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от представеното платежно нареждане, държавна такса е платена от "Аква Вак" ООД в размер на 50,00 лв.,а по представения договор за правна защита и съдействие №92251 от 13.06.2011г. е платено възнаграждение 3120,00 лв. , като упълномощители са "Аква Вак" ООД и "СПЕЕ - БГ"/ Съюз на производителите на екологична енергия - БГ". С оглед направеното възражение от процесуалния представител на ДКЕВР за прекомерност на възнаграждението и предвид обстоятелството, че жалбата на "СПЕЕ - БГ" е оставена без разглеждане, съдът намира, че в съответствие с чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде намален размера на дължимите разноски на жалбоподателя "Аква Вак" ООД, като бъде осъдена ДКЕВР да му заплати сумата 1560,00 лв., представляваща половината на претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр.Благоевград и "Мвец Изток" ООД, гр.Разлог против Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с която е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, В ЧАСТТА по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч".
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №5492/2011г. на Върховния административен съд в частта по жалбите на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр.Благоевград и "Мвец Изток" ООД, гр.Разлог.
ОТМЕНЯ Решение № Ц- 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, В ЧАСТТА по т.7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112.48 лв./МВтч".
ВРЪЩА делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Диб - 2004" ЕООД, гр.София,ул. "Тунджа" №21, ап.6, ЕИК131282716 разноски по делото в размер на 550, 00 (петстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Райтър" ЕООД, гр.Велико Търново, кв.Чолаковци, сграда Битова електроника, офис 401, ЕИК 814183555 разноски по делото в размер на 1510, 00 (хиляда петстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Аква Вак" ООД, гр.Разлог,, ул."Предела" №17а, ЕИК 101641152 разноски по делото в размер на 1560, 00 (хиляда петстотин и шейсет) лева.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните,а в частта с характер на определение, в която са оставени жалбите без разглеждане и е прекратено производството по делото, може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщението на страните с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала,
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
/п/ Диана Гърбатова
|
секретар:
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
/п/ Марио Димитров
/п/ Добринка Андреева |
М.Д.
1
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар