Вчера бяхме на поредна среща в МОСВ, на която ни поканиха,
защото имахме протест (повече за причините за протеста тук).
Поканата дойде от ПР (!?!?!) на министерството и ни прие ресорният зам.
министър Атанаска Николова. На срещата
присъства и новият директор дирекция управление на водите, на която пожелахме успех
в общата ни работа. След последната ни среща, на която г-жа Николова ни изкатерина джанката, че имало подписано споразумение между НЕК и МОСВ да не се изкупуваелектроенергия от ВЕЦ в периода на маловодие, нивото на доверие от наша странабеше ниско.
В началото на срещата подарихме на г-жа Николова украсено с
панделка издание на Нормите за проектиране с акцент на нуждата МОСВ да се
запознаят лично със забраните да се строят язовири близо до разломи (камо ли
директно върху тях). То беше
предназначено за т.нар. министър Димов, но него го нямаше на работа така или
иначе. Показахме на домакините ни няколкото
килограма монети, с които по-късно заплатихме разноските, на които бяхме
осъдени във връзка с обжалването ни на Решението на МОСВ за яз. Яденица.
В началото на срещата отново припомнихме проблемите около яз. Яденциа, като наблегнахме на сеизмичния риск и този язовир ще протече като Цанков Камък. Обърнахме внимание, че няма как да се прави оценка и да не се анализира от къде идва водата за злополучния язовир, а именно от деривациите на кота 1900 м в Национален парк Рила, където причиняват истинско екологично бедствие. На опитите да ни опонират, че се пишели предписания и че всичко на хартия било пепел и рози, опонирахме, че сме пращали на МОСВ красноречиво сърцераздирателни снимки и че не бива да си затварят очите за тези факти. Наблегнахме, че след като ще се дават около 300 млн. за язовир, трябва да могат да се заделят средства за привеждането на тези водохващания на НЕК поне малко във вид, отговарящ на законовите изисквания. Изразиха се надежди, че това, което предлагаме е разумно и може да бъде взето под внимание, на което отвърнахме, че това е трябвало да стане чрез Решението на министъра, с което се одобрява доклада, а не сега да се надяваме на добрата воля на НЕК, за която знаем че е оскъдна и дебело подчертахме, че след като МОСВ вече са се лишили от законовия инструмент, всичко е в сферата на фантастиката. Домакините лансираха тезата, че язовирът се прави за хората, тъй като бил дейност, предвидена по ПУРН, на което ние изразихме обосновано колебание, че е лицемерно да се пренасят водите от един водосбор в друг и това да бъде представяно като защита от наводнения. Отново споделихме проблемите относно минималния воден отток, като дадохме конкретен пример, по който могат да се задействат, а именно разрешителните на каскада Пиринска Бистрица в Национален парк Пирин, където водохващанията изпускат по-малко от законовото изискване от 10%. Не дочакахме жарки обещания, че нещо ще се направи по този въпрос.
След това зам. министърът изнесе няколко политически слова, които вероятно най-добре могат да бъдат отразени от техния ПР, ние не се наемаме. По-притеснителното е, че имат намерение да пишат нов Закон за водите. Не че сегашния го харесваме, но след опита ни по промени на наредби от последно време и след като видяхме как по Наредбата за рибните проходи представителите на гражданското общество бяха напълно изолирани и вече не се канят на срещи, само можем да си представим как ще протича процесът по промени в Закон за водите и какви неща ще се случат. За дейността на това Народно събрание дори не се наемаме да коментираме, тъй като трагедията е налична.
Поставихме отново и темата за санитарно охранителните зони около питейните водоизточници и че забавянето в тяхното обявяване е предпоставка за пробутване на увреждащи природата инвестиционни предложения, като дадохме и конкретни примери от Велинград и Трън, че даже и от любимия ни ВЕЦ над Говедарци на Вальо Златев. Информираха ни, че се подготвят промени, така че да се отговори на изискванията на Рамковата директива за водите и СОЗ да бъдат класифицирани като зони за защита на водите. В отговор на наше питане уточниха, че редът за обявяването няма коренно да се промени, така че надали ще видим предпоставки за нов и по-бърз режим на обявяване. От друга страна за пореден път ни информираха, че има график, че са сформирали вътрешен екип, че се следят срокове и тн. На същото ние колебливо отвърнахме, че вече един срок така си изтече.
За да има някаква полза от срещата отново повторихме, че сме на разположение и силно заинтересовани от провеждането на срещи, на които да обсъдим, заедно с всички Басейнови дирекции и РИОСВ, какви ги вършат. Едно време правихме такива и доста им показахме, а 3 години по-късно нещата не са се променили коренно. За разлика от миналия път, когато това ни предложение поне бе посрещнато с някакъв ентусиазъм, този път всичко остана в мълчаливи кимания с протоколна усмивка и „ще видим“.
Поставихме и въпроса как ще процедира министерството при прилагането на §10 от ПЗР на Закона за концесиите от (ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), според който разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация. Интимният въпрос, както разбирате, е дали министерството ще прекратява разрешителни на ВЕЦ, които са въведени в експлоатация след заветната августовска дата от 2010г., тъй като тази промяна реално потвърждава на 100% всичките ни тези от нашата жалба от Европейската комисия. На този въпрос получихме толкова витиеват и общ отговор, на който би завидял и най-добрият лобист, завършил право в Харвард, така че дори не бихме си помислил да го пресъздадем. Вероятно думата „нищо“ подхожда за край на това изложение.
В началото на срещата отново припомнихме проблемите около яз. Яденциа, като наблегнахме на сеизмичния риск и този язовир ще протече като Цанков Камък. Обърнахме внимание, че няма как да се прави оценка и да не се анализира от къде идва водата за злополучния язовир, а именно от деривациите на кота 1900 м в Национален парк Рила, където причиняват истинско екологично бедствие. На опитите да ни опонират, че се пишели предписания и че всичко на хартия било пепел и рози, опонирахме, че сме пращали на МОСВ красноречиво сърцераздирателни снимки и че не бива да си затварят очите за тези факти. Наблегнахме, че след като ще се дават около 300 млн. за язовир, трябва да могат да се заделят средства за привеждането на тези водохващания на НЕК поне малко във вид, отговарящ на законовите изисквания. Изразиха се надежди, че това, което предлагаме е разумно и може да бъде взето под внимание, на което отвърнахме, че това е трябвало да стане чрез Решението на министъра, с което се одобрява доклада, а не сега да се надяваме на добрата воля на НЕК, за която знаем че е оскъдна и дебело подчертахме, че след като МОСВ вече са се лишили от законовия инструмент, всичко е в сферата на фантастиката. Домакините лансираха тезата, че язовирът се прави за хората, тъй като бил дейност, предвидена по ПУРН, на което ние изразихме обосновано колебание, че е лицемерно да се пренасят водите от един водосбор в друг и това да бъде представяно като защита от наводнения. Отново споделихме проблемите относно минималния воден отток, като дадохме конкретен пример, по който могат да се задействат, а именно разрешителните на каскада Пиринска Бистрица в Национален парк Пирин, където водохващанията изпускат по-малко от законовото изискване от 10%. Не дочакахме жарки обещания, че нещо ще се направи по този въпрос.
След това зам. министърът изнесе няколко политически слова, които вероятно най-добре могат да бъдат отразени от техния ПР, ние не се наемаме. По-притеснителното е, че имат намерение да пишат нов Закон за водите. Не че сегашния го харесваме, но след опита ни по промени на наредби от последно време и след като видяхме как по Наредбата за рибните проходи представителите на гражданското общество бяха напълно изолирани и вече не се канят на срещи, само можем да си представим как ще протича процесът по промени в Закон за водите и какви неща ще се случат. За дейността на това Народно събрание дори не се наемаме да коментираме, тъй като трагедията е налична.
Поставихме отново и темата за санитарно охранителните зони около питейните водоизточници и че забавянето в тяхното обявяване е предпоставка за пробутване на увреждащи природата инвестиционни предложения, като дадохме и конкретни примери от Велинград и Трън, че даже и от любимия ни ВЕЦ над Говедарци на Вальо Златев. Информираха ни, че се подготвят промени, така че да се отговори на изискванията на Рамковата директива за водите и СОЗ да бъдат класифицирани като зони за защита на водите. В отговор на наше питане уточниха, че редът за обявяването няма коренно да се промени, така че надали ще видим предпоставки за нов и по-бърз режим на обявяване. От друга страна за пореден път ни информираха, че има график, че са сформирали вътрешен екип, че се следят срокове и тн. На същото ние колебливо отвърнахме, че вече един срок така си изтече.
За да има някаква полза от срещата отново повторихме, че сме на разположение и силно заинтересовани от провеждането на срещи, на които да обсъдим, заедно с всички Басейнови дирекции и РИОСВ, какви ги вършат. Едно време правихме такива и доста им показахме, а 3 години по-късно нещата не са се променили коренно. За разлика от миналия път, когато това ни предложение поне бе посрещнато с някакъв ентусиазъм, този път всичко остана в мълчаливи кимания с протоколна усмивка и „ще видим“.
Поставихме и въпроса как ще процедира министерството при прилагането на §10 от ПЗР на Закона за концесиите от (ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), според който разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация. Интимният въпрос, както разбирате, е дали министерството ще прекратява разрешителни на ВЕЦ, които са въведени в експлоатация след заветната августовска дата от 2010г., тъй като тази промяна реално потвърждава на 100% всичките ни тези от нашата жалба от Европейската комисия. На този въпрос получихме толкова витиеват и общ отговор, на който би завидял и най-добрият лобист, завършил право в Харвард, така че дори не бихме си помислил да го пресъздадем. Вероятно думата „нищо“ подхожда за край на това изложение.
Публикации
