Доклад от сдружение Балканка

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представяме доклад относно дейностите на сдружението през последната седмица, които винаги са във връзка с Вашите дейности или с липсата на такива.

 

На първо място отбелязваме успешното ни съвместно участие по националното радио, с което можете да се запознаете от следния линк:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100948335

 

Въпросите, които обсъдихме, бяха много интересни, по теми, които ни вълнуват отдавна. Както ще чуете, ние застъпихме тезата, че законодателството по опазване на водите е изключително слабо, а най-лошото е, че дори не се спазва в редките случаи там, където то е добро.

Тъй като събеседник ни беше г-жа Тодорова, а тя е отскоро във Вашето ведомство, допускаме и всъщност вярваме, че за такъв кратък срок е физически невъзможно за човек да се запознае с проблемите, които предстои да бъдат решавани.

Все пак ние вярваме, че и останалите сред Вас нямаше да познават проблемите качествено, ако не бяха нашите редовни доклади от последните години. Естеството и размаха на тези проблеми може да се сравни единствено със състоянието на Авгиевите обори, почистването на които е на практика първото в историята на човечеството ликвидиране на река и не е чак толкова героично дело, колкото ни се представяше досега.

 

По повод изказаните основни тези по националното радио, че законодателството било много добро и се прилагало, а санкциите били справедливи и ефективни, както и че имало контрол от БД, тук само ще отбележим следното:

1. Ако санкциите са ефективни, няма да наблюдаваме безброй последователни нарушения на законите от едни и същи лица. Например ВЕЦ Милина, ВЕЦ Чурековска, ВЕЦ Гашня, всички съоръжения на НЕК и т.н. и т.н. Нямаше и да се случи ликвидирането на река Ботуня и ЗЗ Билерниците - само за г-жа Тодорова, която не може да е разглеждала случая отпреди година и половина, споделяме пак следния линк:

https://dams.reki.bg/0161-dam/2016-09-21

Тук само ще напомним на един от получателите какво обеща тогава на местните хора и ще я уведомим, че ВЕЦ Луна все още най-необезпокоявано продължава да си работи...

2. По отношение на отенмането на разрешителни молим, ако на някой ВЕЦ съответната БД е отнела разрешително заради неспазване на минималното водно количество, да бъдем уведомени, за да казваме една добра дума за тази БД.

3. Ако законодателството се прилагаше от БД и имаше какъвто и да било контрол - виж пак т.1.

4. Самото законодателство е чудовищно - само един пример:

-          ЗРА казва, че всеки собственик на съществуващо инженерно съоръжение в реките е длъжен да изгради рибен проход.

-          Има и санкции даже, ако не го изгради. Обаче няма срок за изграждането, тоест санкциите са неприложими.

-          Няма наредба за рибните проходи и всеки си прави каквото си иска.

-          Има и мерки в ПУРБ за рибните проходи и за тях пак няма срок.

-          Обаче върхът е в Тарифата за таксите за водоползване /или както там беше/, защото там пък е казано, че ако няма рибен проход, се плащат ония смешни 10 лева на метър височина на баража годишно

Страхотно законодателство, няма що.

И ако всичко беше наред, нямаше да виждате това, което докладваме непрекъснато, нали?

 

Сега, във връзка с горното изразяваме готовност за еднодневен семинар с представители на компетентните органи, за да нагазим всички заедно в необходимата дълбочина на всичките тези неща и на още много други проблеми.

 

На второ място в този доклад отбелязваме въпроса с методиката за минималния допустим отток, за която стана дума и по радиото. World Bank Group е издала едно ръководство за така наречения E-flow, който всъщност трябва да се нарича Остатъчен /Residual/, а не екологичен.

Заедно с някои световни организации като нашата, бяхме помолени да го оценим накратко и ето крайния резултат:

http://www.transrivers.org/2018/2177/

В линка има и връзка към самото Ръководство.

Моля също така да отбележите, че даже неуверено сме Ви дали за пример в становището, но то е само за да не се излагаме пред света и даже да ги накараме те да се чувстват неудобно.

 

Поначало Ръководството има множество съществени недостатъци, но би могло с някои важни корекции да послужи като първа част на Методиката, която Вие трябва да издадете. Надяваме се да се запознаете с документа и с общото становище на водещи организации по него, да ни поканите да го обсъдим съвместно и това да бъде първата стъпка към изготвяне на Методиката. Сдружението разполага с изключителен експертен потенциал по въпросите на остатъчния отток /иначе нямаше да ни питат за мнение/ и сме готови да го предоставим по всяко време, за да изготвим заедно една Методика, която би могла да бъде най-модерната в света, така както щеше да бъде и Наредбата за рибните проходи, тоест беше, преди да я изхвърлите в коша и сега да се чудите какво да я правите.

 

И сега - най-важното, което ни предстои на всички нас, заедно:

 

1. Стартирахме поредния анекс към жалбите ни до ГД Околна среда. Там ще засегнем следните проблеми:

-          Отчитане на кумулативни ефекти в становища на БД /например по Градевската река/, включително подаване на заблуждаващи данни от БД на компетентните органи по ОВОС относно съществуващия и бъдещ хидроморфологичен натиск за даден воден обект.

-          Опазване на зоните за защита на водите и спазване на мерките за тях в ПУРБ - например за ВЕЦ Четрока

-          Безсмислено финансираните обекти по европейски програми - например какво вече две години продължава да не се случва с ПСОВ Душанци и с ПСПБВ Бързия.

-          Спазване на основните принципи от договора за функционирането на ЕС - за Предпазливостта и Замърсителят плаща - например таксите за водоползване без рибен проход.

-          Нарушение на Орхуската конвенция и на някои европейски документи по изграждането на капацитета на НПО във връзка с Вашите откази да ни предоставите не само въпросите на ГД Околна среда, но и Вашите отговори в рамките на пилотната процедура по нашиге жалби, на които имахме пълно право на достъп. Разбира се, ние сега ще ги изискаме от ГД Околна среда без проблем, в рамките на доброто взаимодействие между нашите две организации. Надяваме се да не открием неточности във Вашие отговори - например в картите на натиска от водовземания на деривационните канали на НЕК.

Може би пропускаме още нещо за таззи жалба, но ще се сетим в процеса на изготвяне на анекса.

 

2. Вече сме почти готови с първия драфт на наша следваща жалба до ГД Околна среда по нова тема, свързана с предполагаеми нарушения на:

-          ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/1787 от 6 октомври 2015 година

-          Директива 98/83/ЕО относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

-          Договора за функционирането на ЕС и споменатите по-горе основни принципи в него - особено този на Предпазливостта, когато съгласувате или издавате разрешителни за ИП, които увреждат източници на ПБВ.

 

Имаме събрани доста примери за нарушенията, както по отношение на качеството, така и по отношение на количеството на питейните води, които се осигуряват или не на населението.

 

Доклад от сдружение Балканка за язовир Лялинци и за други рискове от наводнения в страната

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представяме доклад относно дейностите на сдружението през последната седмица, които винаги са във връзка с Вашите дейности или с липсата на такива.

Елементите на ВЕЦ и тяхната цена

Публикувам няколко извадки от Търговския регистър и по-точно от договори за особен залог върху предприятия, които притежават ВЕЦ.  ОТ същите се виждат примерните цени на отделни елементи на централите като водохващания, турбини и тн. 

ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЦЕС ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МАЛКИ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ В БЪЛГАРИЯ. ОБЩА ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА. ПРЕСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ

Един малко стар анализ на адв. Адриана Начена, която работи в „обичната“ ми кантора на адв. Кинкин. 

Текстът е изготвен за Първи хидроенергиен форум, 2009 и публикувана във вестник Wirtschaftsblatt, бр. 12/2009

Линк

Who is Losing the Nile?

https://orientxxi.info/magazine/who-is-losing-the-nile,2276

Orient XXI > Alain Gresh > 15 February 2018

The construction by Ethiopia of the Grand Renaissance Dam on the Blue Nile has exacerbated tensions between the riverside countries. Egypt is worried for fear its share of the river waters may be seriously diminished but seems incapable of standing in the way of Addis-Abeba’s project which has now gained the support of Sudan.

ВЕЦ Карлуково

ВЕЦ Карлуково е построен на река Искър, която скоро ще стане само бентове и вецове. 

За него имаме данни в досието му по ОВОС.  Там са описани засегнатите обекти и номерата на имотите. За това място има влязла в сила Кадастрална карта и според нея имотът, в който се реализира ИП е: вид собств. Частна, функц. предн. Сграда за енергопроизводство, брой етажи 1, застроена площ 309 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-89/29.09.2008 г. на Директора на АГКК.  

ВЕЦ Душево

ВЕЦ Душево е интересен казус – построена в границите на ЗЗ Натура 2000 - „река Видима” BG0000618 - по директивата за опазване на хабитати, на река Видима близо до село Душево, централата е заявена, като построена в часетн имот (виж документите от ОВОСа). Имало е стар бент на това мяста, а инвеститора някак си е придобил имота под него и част от бента, но как е станало това... никой не знае?!?!?

ВЕЦ Елена

ВЕЦ Елена на река Огоста причинява покачване на подпочвените води в района на село Хайдерин, от което страдат местните хора.  

ВЕЦ Черепиш

ВЕЦ Черепиш се намира в Искърското дефиле и водите.  Построен е до пътя Своге - Мездра и тъй като водите са подприщени много високо, то основите на пътя са постоянно във вода, а не са предвидени за това.

Вещни права при строителството на ВЕЦ

Публикувам писмо от Министреството на околната стреда и водите до Министрество на регионалното развитие и благоустройството относно проверка на издадени разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ в коритата на реките - публична държавна собственост и уреждане на вещно-правните отношения между инвеститора и държавата. 

Коментар на промени в Закона за водите

Малък коментар, на промените в Закона за ВОДИТЕ, обнародвани в ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.

​

Промените бяха предложени от ДПС:

http://www.parliament.bg/bills/44/754-04-31.pdf

предложението бе експресно и използваха Законът за концесиите, за да го прокарат набързо. 

Така разписано означава, че всички ВЕЦ след 2010 гризват дръвцето и не би трябвало да им се продължават разрешителните (даже трябва да им се прекратят). 

Това е законосъобразно, според мен, но тярбва още малко анализ. 

Този текст потвърждава нашата теза, че всички ВЕЦ в НАТУРА след 2010 трябва да бъдат затворени и да не им се подновяват разрешителинте.  Първо, защото водовземането е дейност, а именно тя (водовземането е забранена по 118ж).  Второ, защото този нов текст посочва ясен срок, след който е налична най-нова екологична информация, съдържаща се в Екологичните оценки на Плановете за управление на речни басейн, който указват на прекомерен кумулативен ефект на веце изградените (към 2010 ВЕЦ).  Следователно имаме и ясна дата, от която следва да се прилага нормата на 118ж. 

До сега аргументът на Басейновите дирекции да не прилагат 118ж беше, че разрешителните за ВЕЦ са издадени преди ПУРБ и изменението на 118ж от 2010г и съответно норамата няма ректроактивен ефект, а ПУРБ бил отчел натоварването на съществуващите разрешителни (не е вярно!!!).  Сега този смехотворен аргумент на БД вече не е валиден, тъй като имаме ясно посочване от законодателя на това, че ВЕЦ трябва да са били въведени в екплоатация към август 2010.

Победата е малка, но съществена.  Отдаваме я на нашата работа по жалби към Европейската комисия за неспазване на Общностното право.  Прокараните набързо промени са именно отговор на тази реална заплаха за наказателна процедура.  Сега обаче трябва да видим действия и прекратявания на въпросните разрешителни, ВЕДНАГА!

Лошото е, че и към 2010 вече имаше твърде много водноелектрически централи и реално ефектът няма да е този, който желаем.  Но поне 50-70 съществуващи ВЕЦ трябва да затворят.

Този текст би трябвало да сложи край и на всички разрешителни за ВЕЦ, издадени за реки, попадащи в НАТУРА 2000, които разрешителни все още не се реализирани.  Тоест, непостроените централи би трябвало да си останат непостроени.  Това, ако успеем да го наложим ще е най-голямата и добра новина, защото в момента поне 200 ВЕЦ могат да бъдат реализирани, при около 250 действащи в момента.

Предложение от нар. пр. Хамид Хамид:

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за концесиите

(ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)

§ 9. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г. и бр. 12 и 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

..............................................................

 § 10. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.

Защо точно до девети август 2010?

Изменението на ЗВ относно въвеждането на забраната за вец в натура е от ДВ бр бр. 61 от 6.08.2010 г. тоест влиза в сила три дни по-късно и съответно текстът е ок

Ето и актуалния текст на 118ж:

Чл. 118ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:

1. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи, освен когато те са със значим обществен интерес и/или ползите за обществото превишават ползите от постигане на екологичните цели и са обосновани като изключение по чл. 156е в действащия план за управление на речния басейн;

2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;

3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;

4. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5;

5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;

6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава ползване на река Дунав и водохранилищата за изземване на наносни отложения, когато изземването създава опасност от нарушаване на стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.

(4) Не се разрешава ползване на воден обект за изграждане на нови корекции, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, освен:

1. корекции в населени места;

2. корекции, насочени към възстановяване на естествени местообитания и меандрирания на реката;

3. изграждане на дънни и хидравлични прагове, необходими за възстановяване на речното ниво в коригирани участъци;

4. корекции чрез драгиране и изграждане на съоръжения за осигуряване на условия за корабоплаване, включително за защита на брегове и острови в река Дунав;

5. когато са за защита от вредното въздействие на водите.

Реките като граница

Идеята

Реките са един от многото природни и естествени символи на нашите градове, които са

Доклад на European Environmental Agency

Обзорен доклад за състоянието на водите в ЕС на база Първия и Втория ПУРБ. 
https://www.eea.europa.eu/airs/2017/natural-capital/copy_of_surface-waters

Surface waters (copy for 2018)

The Seventh Environment Action Programme (7th EAP) includes the goal of the Water Framework Directive (WFD) that good status should be achieved, enhanced or maintained in transitional, coastal and fresh waters. Achieving good ecological status in surface waters is a critical aspect of this. The quality of Europe's surface waters has improved over the past decades, thanks to higher standards of wastewater treatment, for example, and reductions in agricultural inputs of nitrogen and phosphorus. Pollution from agriculture (in particular nutrient losses from agricultural land) and urban and industrial wastewater nevertheless remain significant. Hydromorphological pressures — mainly from hydropower, navigation, agriculture, flood protection and urban development resulting in altered habitats — also affect many surface water bodies. Overall, based on preliminary data, it is estimated that by 2015 the ecological status of just 41 % of EU surface water bodies was good or high. Only limited improvements are expected over the 2016-2021 period making it unlikely that the objective of achieving good status of waters will be met. Full implementation of the management measures under the Water Framework Directive, in combination with full implementation of other relevant directives (e.g. Urban Waste Water Treatment, Nitrates Directive) is needed in order to restore the ecological status or potential of surface waters.

Setting the scene 

One of the goals of the 7th EAP (EU, 2013) is that the impact of pressures on transitional, coastal and fresh waters (including surface and groundwaters) should be significantly reduced to achieve, maintain or enhance good status, as defined by the Water Framework Directive. This briefing addresses only surface waters. Surface waters make up the majority of the volume of EU waters and are important habitats, providing key support to society and the economy throughout Europe, while clean, unpolluted waters are essential for our ecosystems. Surface waters have traditionally been the disposal route for human, agricultural and industrial waste, which has damaged their water quality. They have also been altered (by dams, canalisation etc.) to facilitate agriculture and urbanisation, to produce energy and to protect against flooding, all of which can result in damage to their hydromorphology.

Policy targets and progress

The main aim of EU water policy is to ensure that a sufficient quantity of good quality water is available for people's needs and the environment. The Water Framework Directive (EU, 2000) stipulates that EU Member States should aim to achieve good status in all bodies of surface water and groundwater by 2015 unless there are grounds for exemption. The 7th EAP mirrored this objective and called for all European water bodies to reach 'good' status by 2020.

During the last 30 years, significant progress has been made in reducing pollution in numerous European water bodies, in particular thanks to improved wastewater treatment and also because of reductions in agricultural inputs of nitrogen and phosphorus. Water quality in Europe has therefore improved significantly in recent decades, and the effects of pollutants have decreased (EEA 2015a, 2015b). Pollution from agriculture (in particular nutrient losses from agricultural land) and urban and industrial wastewater nevertheless remain significant. For decades, sometimes centuries, humans have altered European surface waters (straightening and canalisation, disconnection of flood plains, land reclamation, dams, weirs, bank reinforcements, etc.) to facilitate agriculture and urbanisation, produce energy and protect against flooding. These activities have resulted in damage to the morphology and hydrology of the water bodies, i.e. to their hydromorphology.

Based on preliminary data of the second River Basin Management Plans (RBMPs) (reported in 2015) (EEA, 2018), only 41 % of the surface water bodies in the EU are in good or high ecological status. The remaining surface water bodies will need mitigation and/or restoration measures to meet the Water Framework Directive objective (Figure 1).

Rivers and transitional waters are, on average, in a worse condition than lakes and coastal waters. Concerns about the ecological status of surface water bodies are most pronounced for central and north-western Europe, in areas with intensive agricultural practices and high population densities. The status of coastal and transitional waters in the Black Sea and greater North Sea regions is also of concern.

Figure 1. Ecological status or potential of classified rivers, lakes, coastal and transitional waters based on information reported under the second River Basin Management Plans (2015) of the Water Framework Directive, EU