Реките като граница

Идеята

Реките са един от многото природни и естествени символи на нашите градове, които са

загубени.  Въпреки че тяхното маргинализиране е част и от естествен процес по укротяването им у нас това има своята идеологическа обосновка.  Аналогиите между реките и градското планиране са много: мислят се на парче, а на като континиум и част от цялото, те биват насичани с цел „облагородяване“, те не се възприемат като диалог, а като граница, те са динамични понятия, които идеологически биват нормирани и тн.  Оперирайки в полето на каузите аз ясно виждам причините за активизма в наето общество, където опозицията за това кой и как трябва да взима решенията са непримирими.

Загуба на символи – загуба за едни, интерес за други

1.       Край реката редят се тополите … отсечени и покрита река

a.       Загуба на символика в БГ град – мин вода, морска градина, Тепета, гробища

b.      Загуба на среда и биоразнообразие

c.       Конфликти развитие и запазване – липсата на диалог в смисъл на чуване, приемане, задължителната сила на законите и принципте

d.      До къде може да се стигне със загубата на символи и дали това изпразва градът

2.       Загуба на символи – загубването на реките

a.       Символите и въобще градската култура са винаги подчинени на идеологически норми

b.      Кризата в символиката е пряко свързана и с идеологическия вакуум

c.       Най-загубеният – реката тя не е място за контакт, мостовете ѝ са само транзитни, но не и самостойни.

3.       Изчезването на реката

a.       Маргинална, несъществуваща

b.      Причините – климатични, географски, идеологически, ментални, несигурността, която тя поражда изначално и която пречи в урбанистичното ѝ претворяване

c.       Разбира се реката страда и нейната неавтомобилност и западането на разходката като ценност

d.      Северни реки и южни реки, северни градове и южни градове

4.       Реката като граница

a.       Държавна граница по талвега, а той се мени

b.      Крайречните зони са изначално недефинирано общо пространство поради своята специфика.  (Впрочем недефинираното пространство е и едно от богатството на нашата страна)

c.       Мислене в континиум

d.      Граница Ориент – Европа

5.       Архитектурен парадокс – колкото си по-близо до реката, толкова си по-далеч от река

a.       Вписване на реките в градската среда – укротяването на реките

b.      Регулирането им, устройството иска ясни граници

c.       Надлъжна и напречна проводимост

d.      Обживяване на пространството

6.       Дуалистичността на Реката / водата като символ

a.       като опозиция или диалог (тече свързва) свързване и разделяне - Ако бъде мислене напречно или надлъжно реката притежава диаметрално противоположни характеристики

b.      Аналогия частно с/у общо и реката като континуум, който може да бъде мислен в локанлите си измерения, а може да бъде мислен и като и

c.       Хомосъветикос – някой в съвета трябва да вземе решение срущу свободния избор

d.      За сметка на това градското планиране като липса на диалог

e.      Реката не постига общуване с градското планиране

7.       Главният и реката

a.       Взимането на решение – еднолично с/у колективно

b.      Гражданско участие и защо точно зеления активизъм единствен дава възможност за ефективно участие в процесите на взимане на решения

c.       В съд система Главният е прокурора, но при архитектурата публичният обвинител е друг

d.      Ролята на ментор, политик или администратор

e.      Липсващото колективно решение за колективната ни среда

f.        БГ архитектура по-скоро е невербална, тя не обича да получава изказ

8.       Реката като Завръзката ни с природата – ценностни измерения за това какво е добро или зло
9.       Градовете винаги са възниквали около някаква вода /реки и тяхното маргинализиране в съвременната БГ урбанистка изглежда като несполучилв опит да се стесняваме от нашето минало.  По същия начин по който ние отказваме да признаем нашето отоманско минало и нескопосно наричаме класическата мюсюлманска мусла, наричайки я римска стена или стара.  Може би тогава много бг градове трябва да отговорят на въпроса защо съществуват в този си вид и какъв е ефектът от случилата се урбанизация.
10.   Но градският активизъм не е само едно елитарно случване, той е повсеместен е и дълбок процес