Идеята
Реките са един от многото природни и естествени символи на
нашите градове, които са
загубени. Въпреки
че тяхното маргинализиране е част и от естествен процес по укротяването им у
нас това има своята идеологическа обосновка.
Аналогиите между реките и градското планиране са много: мислят се на
парче, а на като континиум и част от цялото, те биват насичани с цел „облагородяване“,
те не се възприемат като диалог, а като граница, те са динамични понятия, които
идеологически биват нормирани и тн. Оперирайки
в полето на каузите аз ясно виждам причините за активизма в наето общество,
където опозицията за това кой и как трябва да взима решенията са непримирими.
Загуба на символи – загуба за едни, интерес за други
a. Загуба
на символика в БГ град – мин вода, морска градина, Тепета, гробища
b. Загуба
на среда и биоразнообразие
c. Конфликти
развитие и запазване – липсата на диалог в смисъл на чуване, приемане,
задължителната сила на законите и принципте
d. До
къде може да се стигне със загубата на символи и дали това изпразва градът
2. Загуба
на символи – загубването на реките
a. Символите
и въобще градската култура са винаги подчинени на идеологически норми
b. Кризата
в символиката е пряко свързана и с идеологическия вакуум
c. Най-загубеният
– реката тя не е място за контакт, мостовете ѝ са само транзитни, но не и
самостойни.
3. Изчезването
на реката
a. Маргинална,
несъществуваща
b. Причините
– климатични, географски, идеологически, ментални, несигурността, която тя
поражда изначално и която пречи в урбанистичното ѝ претворяване
c. Разбира
се реката страда и нейната неавтомобилност и западането на разходката като
ценност
d. Северни
реки и южни реки, северни градове и южни градове
4. Реката
като граница
a. Държавна
граница по талвега, а той се мени
b. Крайречните
зони са изначално недефинирано общо пространство поради своята специфика. (Впрочем недефинираното пространство е и едно
от богатството на нашата страна)
c. Мислене
в континиум
d. Граница
Ориент – Европа
5. Архитектурен
парадокс – колкото си по-близо до реката, толкова си по-далеч от река
a. Вписване
на реките в градската среда – укротяването на реките
b. Регулирането
им, устройството иска ясни граници
c. Надлъжна
и напречна проводимост
d. Обживяване
на пространството
6. Дуалистичността
на Реката / водата като символ
a. като
опозиция или диалог (тече свързва)
свързване и разделяне - Ако бъде мислене напречно или надлъжно реката притежава
диаметрално противоположни характеристики
b. Аналогия
частно с/у общо и реката като континуум, който може да бъде мислен в локанлите
си измерения, а може да бъде мислен и като и
c. Хомосъветикос
– някой в съвета трябва да вземе решение срущу свободния избор
d. За
сметка на това градското планиране като липса на диалог
e. Реката
не постига общуване с градското планиране
7. Главният
и реката
a. Взимането
на решение – еднолично с/у колективно
b. Гражданско
участие и защо точно зеления активизъм единствен дава възможност за ефективно
участие в процесите на взимане на решения
c. В
съд система Главният е прокурора, но при архитектурата публичният обвинител е
друг
d. Ролята
на ментор, политик или администратор
e. Липсващото
колективно решение за колективната ни среда
f.
БГ архитектура по-скоро е невербална, тя не
обича да получава изказ
8. Реката
като Завръзката ни с природата – ценностни измерения за това какво е добро или
зло9. Градовете винаги са възниквали около някаква вода /реки и тяхното маргинализиране в съвременната БГ урбанистка изглежда като несполучилв опит да се стесняваме от нашето минало. По същия начин по който ние отказваме да признаем нашето отоманско минало и нескопосно наричаме класическата мюсюлманска мусла, наричайки я римска стена или стара. Може би тогава много бг градове трябва да отговорят на въпроса защо съществуват в този си вид и какъв е ефектът от случилата се урбанизация.
10. Но градският активизъм не е само едно елитарно случване, той е повсеместен е и дълбок процес
Няма коментари:
Публикуване на коментар