В социалните мрежи все по-често се появяват закачки , свързани с управлението на държавата от рода „назначават ги като свои, а после им възлагат работа за умни". Както е добре известно, народният фолклор винаги е бил отражение на действителността. А сарказмът - „остенът" към по-добрата посока. Това напомняне разбира се се отнася за ушите на държавниците, които имат усет и чуват. Ситуация в родината ни днес обаче отдавна не подсказва наличие на добър слух у началниците. Хаосът в управлението на страната ни вече достига своя пик. Все по-често хората изпитват усещането, че у нас се работи единствено в екшън ситуация. Вземат се палиативни мерки, за да се тушират докараните до неизлечимост проблеми. Генерални и дългосрочни решения обаче липсват. Към такова обобщение насочва вече от месеци обезводняването във все повече райони на страната. Шумотевицата около тези случаи все пак някак неусетно затихна. А изсипаните от държавната хазна милиони бавно и полека успяха да „потопят" нарастващото народно недоволство.
Всичко това,
съпроводено с лансираните „мега" проекти
за новият начин на управление на водния сектор, подкрепени с подобаващия за сегашното правителство размах за харчове при криза (съпроводени и с подобаващото количество чиновници на държавна хранилка), успяха да потушат напрежението. Само дето не стана много ясно, точно кой и кога ще предложи нова, дългосрочна и истински работеща стратегия за спасяването му.
"БАНКЕРЪ" нееднократно се опитва да подскаже, че само с нови административни структури и необуздано сменяне на тръби едва ли ще се постигне особен ефект. Не за първи път поставяме и въпроса, че като се коментира безводието се забравя и се подценява ролята на изградените стотици ВЕЦ- ове у нас. Още преди две години в публикацията си „Най-чисто се пере в незаконен ВЕЦ" разказахме как от десетилетие държавата е подарила земите под малките ВЕЦ-ове на инвеститорите, които ги притежават. И за това, че почти всички те са изградени в абсолютен разрез със законите на страната. Акцентирахме върху факта, че те са разположени в коритата на реките, които по всички правила и закони у нас са публична държавна собственост.
Тогава
беше инициирана мащабна проверка,
която доказа, че само за четири от общо 180-те ВЕЦ-а Министерският съвет е учредил т.нар. право на строеж, което е било заплатено от тези инвеститори и на практика само тези ползвателите са изрядни. За всички останали 176 ВЕЦ-а такова учредено право на строеж липсва и те директно би трябвало да попадат в графата "незаконни".
Десетки експерти от Дирекцията за национален и строителен контрол бяха ангажирани с изясняването на тези сами по себе си скандални случаи. Ако съдим по официалното обобщено становище на контролната институция , изготвено тогава на базата на 140- страничен доклад на експертите, в което са описани десетки нормативни актове, които си противоречат един на друг , единствения извод, който може да бъде направен е, че тя остава с вързани ръце, тъй като нейните компетенции се ограничават до нарушения по Закона за устройство на територията.
При това положение няма как ДНСК да санкционира собствениците на такива хидросъоръжения, тъй като те са получили своите разрешения за строеж от местни общински величия, които са подписвали и подпечатвали проектите за изграждането им, като удобно са "пропускали" отсъствието на основния и абсолютно задължителен документ за собствеността, който легализира строителните книжа.
Така е забъркан истински правен батак, при който чрез „пропуски" в първичната документация се издават „истински" документи. Така на практика се дава възможност да бъдат заобиколени основните принципи,отчитащи прерогативите на държавата, които определят, че Министерският съвет може да учредява право на строеж върху публична държавна собственост само за големи инфраструктурни проекти или за такива с голямо обществено значение.
Колкото и да е наивен човек,
няма как да повярва в „голямото обществено значение" на стотиците ВЕЦ-ове, които преграждат коритата на реките у нас. Инак „значение" със сигурност има, но най-вече за пълненето на джобовете на инвеститорите в тях.
Още по-ясна картина на ситуацията дава резолюцията на наблюдаващия прокурор от Върховната апелативна прокуратура Р. Бончева ("БАНКЕРЪ" разполага с документа). В нея действително е подчертано, че тези имоти са публична държавна собственост. Но тъй като по това време е била сформирана работна група, която обсъжда възможни варианти за предприемане на мерки за решаване на проблема в... бъдеще време, държавното обвинение е решило да прекрати преписката.
В същото време ясно е подчертано, че остава ангажиментът на управляващите да предвидят в действащата нормативна уредба „превантивни текстове, недопускащи издаване на разрешения за строеж на руслови ВЕЦ-ове в речните легла на инвеститори, които не са собственици или на които няма законно учредено право на строеж", пише в документа.
Също така трябва да се търсят възможности за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата по отношение на „заварени отношения".
От цялата тази работа естествено до ден днешен нищо не е произлязло. Пробойните, свързани с тази тема продължават да зеят . И както още преди две години в. „Банкеръ" прогнозира - като се има предвид, че собствениците на тези съоръжения далеч не са случайни хора и става въпрос за бизнес за милиони, резултатът от всички тези проверки, констатации и шум ще е... поредното фиаско в ущърб на държавата.
А воплите на природозащитниците за това, че рибата в реките, в които са изградени този вид съоръжения изчезва, очевидно не притеснява никого.
Публикации
