ВЕЦ Девин, водохващане на река Буйновска
Посещението е при нормално ниво за сезона. Река Буйновска след водохващането е напълно ликвидирана и не се изпуска нито една капка вода за пореден път. Рибен проход няма, няма и какво да мигрира след него. Водохвашането е разположено малко над сградата на ВЕЦ Тешел, като е проектирано така, че да отнема всички води на реката при маловодие. Тези води се отвеждат към опашката на язовир Тешел през тунел, прокопан в скалите на левия бряг на реката. Същите се подават на около 200м надолу по течението в коритото на реката и от там в опашката на язовира. 50м преди това място в коритото на реката има огромна напречна стена. Когато дойде голяма вълна от планината, в коритото на реката след водохващането ще постъпят водни количества, които обаче няма да продължат към опашката на язовира, а се отвеждат през прокопан през планината тунел към коритото на река Триградска, малко преди старото сливане на двете реки. Така в миналото връзката на река Буйновска с водосбора на река Въча е напълно прекъсната, като тази система не позволява на риби, живеещи в язовир Тешел, да мигрират нагоре по река Буйновска.
Реката, в участъка между водовземането и МВЕЦ Буйновска, попада в защитени зони от мрежата Натура 2000, както следва:
ЗЗ „Западни Родопи" BG0001030 - по директивата за опазване на хабитати.
ЗЗ „Триград-Мурсалица" BG0002113 - по директивата за опазване на птици.
ВЕЦ Гьоврен-река Триградска
Посещението е при нормално ниво за сезона. При посещението централата не работи, но каналът към напорния водопровод е запълнен с вода. Всичките водни количества на река Триградска протичат през новоизградения преди 3 години рибен проход, проектиран от типа "vertical slot", но изпълнен със сериозни пропуски по отношение теорията за правилно функциониране на този тип рибни проходи, което компрометира цялата работа на рибния проход. Рибният проход е запълнен до горе с вода и в реката след водохващането се изпуска цялото водно количество, протичащо в река Триградска. В писмо с №КД-03-98(1) от 25.03.2020г. по описа на БДИБР във връзка с наш доклад ни информирате, че видно от представените материали, рибният проход не съответства на одобрения от ИАРА и съгласуван с БДИБР проект на рибен проход от типа "vertical slots". При последващи кореспонденции обаче, тази мантра рязко се промени и повече нищо не беше споменато по този въпрос.
Ето защо, приложено ще се запознаете с искане по ЗДОИ, за да преценим ние проекта на рибния проход.
Това, което се установява на терен е следното. Привидно изградения рибен проход от типа "vertical slots" всъщност не е никакъв "vertical slots", защото е компрометиран както входа на рибния проход, така и изхода. Същите са като на рибен проход от басейнов тип. Последния участък от 3 броя "басейни" на рибния проход изглежда умишлено скосен и недовършен, като се образува пад на водата с височина около 1м над нивото на реката. Отделно на част от прорезите не са премахнати кофражните стени и прорезите са много тесни, в някои от тях има клони, а скоростта на водата е висока. От предишни наши посещения е видно, че дъното на рибния проход е относително гладко, състоящо се само от циментова замазка.
По време на проверката беше извършен пълен хидробиологичен мониторинг на река Буйновска под и над преградата. Резултатите по показател МЗБ не са обработен, но извършеният мониторинг по БЕК Риби показа наличие на риби под и над водохващането, като след водохващането бяха уловени голям брой ювенилни екземпляри и само 1 екземпляр в зряла възраст. Това донякъде говори, че скоро не се е получавало осушаването, което сме наблюдавали при предходни наши посещения. Не бива да забравяме, че на около 2км надолу по реката е водохващането на НЕК ЕАД за ВЕЦ Девин, което напълно блокира миграцията на възрастни екземпляри от по-долното течение на река Въча, които няма как да достигнат до участъка под водохващането за ВЕЦ Гьоврен. Кумулативния ефект на двете водохващания никога не е оценяван, а въздействието върху приоритетни видове и местообитания е очевидно. Отбелязваме, че реката попада в местообитание на видът Salmo macedonicus, който е вид, докладван по директивата за местообитания и който поради пропуски в българското законодателство и политическата криза в страната, все още не е включен в Закона за биологичното разнообразие, въпреки подадени научни предложения за това.
Реката привидно е потенциално местообитание и на вида Barbus cyclolepis, който е включен в Приложениe №2 на ЗБР, чието състояние в зоната и конкретно в река Въча е критично, с оглед огромния хидроморфологичен натиск върху река Въча и нейните притоци, но за съжаление грешно не е оценявано.
Видимото състояние на реката след водохващането е значително по-лошо от това над водохващането. Водата е леко замътена, липсва седиментация, има отлагания на тиня, камъните са покрити с мъх.
Координати на водохващането са: 41.654763,24.381266
Реката, в участъка между водовземането и МВЕЦ Гьоврен, попада в защитени зони от мрежата Натура 2000, както следва:
ЗЗ „Западни Родопи" BG0001030 - по директивата за опазване на хабитати.
ЗЗ „Триград-Мурсалица" BG0002113 - по директивата за опазване на птици.
Публикации
