публикувано на 31.01.22 в 15:20
Автор: Йорданка Петрова
Снимка: Радио ВИДИН
- ''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 31 януари 2022 г.
Водноелектрическата централа /ВЕЦ/ произвежда електроенергия като използва силата от пада на водата. Някои са микро, други са малки, които в България се водят до 10 мегавата, има големи ВЕЦ-ове над тази мощност, които вече имат въздействие върху природата. Много характерно за екосистемите е, че се губят хабитати, каза Андрей Ралев- експерт по биоразнообразие по време на уебинар от поредицата "Пазители на водата".
"Понякога много голяма дължина от реката е коренно променена след строежа на един ВЕЦ. Последните години излязоха много проучвания, които показват, че практически няма язовир, който да няма въздействие върху рибите. Никакви рибни проходи нямат 100% успеваемост. Другото нещо е, че се променя водата надолу по реката. Става по- студена, с по- малко кислород или с променливо качество, или с променлива температура, което, разбира се, влияе на всички организми, които са вътре в реката по- надолу. И един много сериозен ефект от ВЕЦ-овете е това че надолу утайките и различните химически елементи, които са във водата, се спират от язовирите и съответно един от много характерните ефекти е че например, няма достатъчно пясък, който да се натрупва около делтите на реките, дори и по- далече", каза Андрей Ралев.
Да се инвестира в модернизиране на съществуващите съоръжения да произвеждат повече енергия, а не да се строят нови, предлага екологът и даде за пример плановете на част от коалиционното правителство- да се анализира възможността за строеж на нови язовири, два от които са на река Дунав. Въпреки че някои от ВЕЦ-овете имат големи мощности, когато има малко вода в реката, произвеждат малко енергия. В България процентът от електроенергията, която се произвежда от ВЕЦ-ове, е под 20%.
"В период сме, в който цената на енергията и то от няколко месеца насам е доста висока. Хората се притесняват и за битовите си сметки, т.е. не само бизнесът, който е на свободен пазар, но хората се опасяват от поскъпване и на регулирания пазар, този, в който сме всички ние и плащаме като домакинства. И затова съвсем логично идват тези въпроси, ако изключим и ВЕЦ-овете от системата или сме по-остро настроени срещу тях или по- взискателни, какво друго ни остава? И по- скоро, може би, въпросът е каква е вероятността, какви могат да бъдат гаранциите, че бъдещите проекти ще бъдат максимално екологосъобразни", каза Балин Балинов от "Грийнпийс" и показа данните от електроенергийния системен оператор, според които на големите водно електрически централи разчитаме за 14,37% от енергията, от малките- на 2,66%.
Водноелектрическите централи поначало не произвеждат зелена енергия, макар и първоизточникът на енергия - водата - да се причислява към възобновяемите източници на енергия. Позицията е на природозащитната организация Световен фонд за дива природа /WWF/. Същото важи в почти еднаква степен както за големите, така и за малките централи. Това е така, защото за построяването на ВЕЦ водното течение се препречва с язовирни стени или баражи, а дори и съвсем малки прегради нарушават всички най-важни функции на реките и те престават да действат като биокоридори. Това унищожава биоразнообразието и въздейства негативно на природата в района. Поради това и енергията, произведена от ВЕЦ, не може да се нарече "зелена".
Иван Пандъков- председател на сдружение "Балканка" обясни, че за идеята за строителство на два ВЕЦ-а по река Дунав е започнало да се говори малко преди изборите по време на кампанията на "Продължаваме промяната"- единият при Никопол, другият край Силистра. Такива проектни намерения е имало по времето на социализма. Около 50 години са проучвани и има заключения, последно през 2008 година са отхвърлени на всякакво ниво.
"Нас много ни изненада в предизборната кампания на "Продължаваме промяната", че фигурират подобни инициативи, тъй като това може да го предлага само човек, който не е запознат с целия процес, който е минал досега, защо са отхвърлени тези проекти. Със сигурност има хора, които повече от мен могат да говорят за река Дунав, но аз лично виждам какъв е ефектът от построяването примерно на язовир на река Дунав "Железни врата" в Сръбско", каза Иван Пандъков.
В момента, в който бъде подприщен Дунав, ще се повиши значително нивото на подпочвените води в много голям регион, което ще доведе до усилване на свлачищни процеси, допълни председателят на сдружение "Балканка". 2005-2010 година са построени няколко ВЕЦ-а по река Искър в Искърското дефиле. Вече 3 от тях, в резултат от изпускани утайки довеждат до отравяне на рибата в реката, допълни Иван Пандъков. По думите му има три решения на съда, които обявяват разрешителните на три ВЕЦ-а за незаконни, а в прокуратурата са образувани преписки за още 155.
Около 260 са работещите ВЕЦ-ове в България, заедно със старите от социализма големи енергийни мощности на НЕК. Около 200 от тях са малки ВЕЦ-ове на малки рекички.
По въпроса за ВЕЦ-овете от една страна трябва енергия, от друга страна тези съоръжения трябва да бъдат изградени грамотно и да не въздействат върху природата, смята Владимир Цветков- член на Управителния съвет на Ловно- рибарското дружество в Монтана:
"За съжаление това не се случва. Вероятно желанието да се изкарат повече пари надделява понякога над разума, защото навсякъде тия ВЕЦ-ове не са изградени по начина, по който е необходимо. Какво имам предвид? Рибата не само живее, тя се размножава, тя мигрира и за да мигрира, за да може правилно да се размножава, значи по пътя на реките не трябва да се правят прагове, препятствия, които да възпрепятстват тази миграция. Това почти никъде не е изградено. Да не говоря, че много често, особено в последните години, се случи маловодие и в момента, в който започват да работят ВЕЦ-овете, те са направени по различен начин, но задържа се една част от водата, в самата река остава по- малко вода и оттук нататък животът на рибата е силно застрашен. Както от липсата на вода, съответно кислород, така и от бракониерски набези. Ние сме давали многократно сигнали, правили са се проверки, обещавано е, но почти не мога да се сетя накъде след това да е отстранен, да речем, един праг."
Трябва да се мисли в комплекс за всичко- за реките, за големите водоеми, да носят и полза, но да се мисли и за природата. Човешкото вмешателство е много голямо, смята Владимир Цветков.
През 2019 година жители на мездренското село Люти брод подават сигнал в РИОСВ във Враца за евентуално замърсяване и голямо количество мъртва риба в река Искър край селото. Тогава се опасяват, че причината е от местния ВЕЦ. Според кмета Иван Коцев, се оказва, че причината не е водната централа.
"Има един, който е на два километра западно от селото, посока Черепишкия манастир и другият на 7-8 километра преди Мездра. Този при Мездра е от десетина години, този при Черепиш е две-три години по-малко. Промени се само нивото на реката, летния сезон. Според мен не оказват никакво влияние на рибата. Има моменти, когато виждаме, особено рибарите, че има умряла риба, но според мен това не е от ВЕЦ-овете", заяви Иван Коцев.
На територията на Северозападна България за областите Видин, Монтана и Враца са изградени и въведени в експлоатация 38 ВЕЦ-а- 11 са в област Видин, 17 - в област Монтана и 10 в област Враца. От изградените ВЕЦ-ове в област Видин 8 са в община Чупрене: на реките Бърза и Покълска; Краставичка и Лева; Голяма река и Засечен дол; на река Манастирска; река Лом; река Бърза; изтичало на ВЕЦ "Китка" и изтичало на ВЕЦ "Горни Лом". Такива водни централи са изградени още: на яз. Рабиша при село Толовица; река Лом при село Яньовец и река Стакевска при село Стакевци.
В област Монтана 4 ВЕЦ-а има в община Чипровци. Два са на река Чипровска, един на река Найденица и един на река Славеевица. 4 са и в община Георги Дамяново - на реките Милина, Дългоделска Огоста, Трещена и Крива река. Три от ВЕЦ-овете са на язовир "Огоста" до Монтана; три са и в община Берковица при село Бързия- изравнител "Остра чука", изравнител "Клисура" и изравнител "Петрохан". Останалите три са на язовир "Смирненски" при село Смирненски; река Ботуня при село Стояново и река Огоста при село Бели брод.
В област Враца на река Искър има 7 ВЕЦ-а. Те са при селата Брусен, Дърманци, Кунино, Зверино и Царевец, други два са край Роман и Мездра. На река Огоста има един при село Хайредин, на река Ботуня е изграден при село Ботуня и един на река Дунав при село Хърлец.
Освен гореизброените ВЕЦ, на територията на областите Видин и Монтана има още 3 ВЕЦ-а, които са изградени, но не са въведени в експлоатация: при Лева река до с. Горни Лом, община Чупрене; при р. Бърза до с. Горни Лом в община Чупрене; на р. Огоста при село Портитовци, община Бойчиновци. Компетентен орган за провеждане на процедурите по оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/ по реда на Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ и Закон за биологичното разнообразие /ЗБР/, е съответната РИОСВ, на чиято територия попада инвестиционното намерение.
От РИОСВ- Монтана, която упражнява дейност на територията на областите Монтана и Видин уточняват, че: "Изграждането на ВЕЦ попада в обхвата на т. 3, буква „з" - водноелектрически централи от Приложение №2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда (Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., изм. и доп...) и подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС. От централите на територията на РИОСВ - Монтана 13 са изградени и пуснати в експлоатация преди влизане в сила на Закона за опазване на околната среда през 2002 г. От останалите централи само за една от тях е проведена процедура по ОВОС след Решение по преценяване на необходимостта от ОВОС. В периода 2019 - 2021 г. в РИОСВ - Монтана е постъпило едно уведомление за инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ за производство на ел. енергия на река Горни Лом в землището на село Горни Лом, община Чупрене, област Видин. Същото е прекратено с Решение на директора на РИОСВ - Монтана поради недопустимост спрямо Плана за управление на речните басейни 2016 - 2021 г. в Дунавски район. За този период в експлоатация е въведена една централа - ВЕЦ "Ралица 2", землище на село Бели брод, община Бойчиновци. ВЕЦ "Огоста 9" в землището на с. Портитовци, общ. Бойчиновци е изградена, но не е въведена в експлоатация."
От РИСОВ- Враца, посочват, че с постъпването в Инспекцията на Уведомление за инвестиционно предложение (ИП), и според това дали самото ИП попада в приложното поле на Глава VI, Раздел III на Закон за опазване на околната среда /ЗООС/, (чл.92 и 93) на ЗООС, започва процедурата по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ съобразно изискванията на закона и Наредбата за ОВОС. Процедурата по ОВОС завършва с издаването на съответния административен акт Решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или Решение по ОВОС. Процедурата по преценяване стартира с подаване на Уведомление за ИП и преминава през различни етапи, в зависимост от характера на ИП, представената от възложителя информация, становища на други институции, общини и кметства и др. По отношение на проведени процедури по глава шеста от ЗООС след влизане в сила на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ 2002г.), са проведени съответните процедури по глава шеста от ЗООС за 7 ВЕЦ-а, другите три са съществуващи и действащи ВЕЦ- ове преди влизането в сила на горецитирания ЗООС. През последните три години в Инспекцията има внесено едно уведомление за инвестиционно предложение за изграждане на ВЕЦ. Процедурата по разглеждане на преписката е прекратена с Решение, издадено от РИОСВ-Враца. В момента в РИОСВ-Враца няма нови внесени Уведомления за инвестиционни предложения за изграждане на ВЕЦ, които да са в процедурен режим по глава шеста от ЗООС.
Контролът по издадените по реда на Закона за водите разрешителни, за водовземане от повърхностен воден обект, с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ и ползване на повърхностен воден обект, както и с цел изграждане на съоръженията за ВЕЦ, се осъществява от басейновите дирекции. За централите в Северозападна България контролът се извършва от Басейнова дирекция "Дунавски район"- гр. Плевен. Директорът на Басейновата дирекция издава становища за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по Глава VI от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за съответствието им с плана за управление на речния басейн и/или с плана за управление на риска от наводнения". Компетентен орган за провеждане на процедурите е съответната Регионална инспекция за опазване на околната среда и водите, на чиято територия попада инвестиционното предложение. Информацията за издадените от БДДР становища за допустимост е публична и налична на сайта на Дирекцията www.bd-dunav.org в секция "Становища за допустимост".
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар