НАГЛИ, НАГЛИ ХОРА, ще унищожат последната нормална част от тази красива река, защо?!?
Най-големият частен проект за ВЕЦ в България се раздвижва - мажоритарният собственик EVN започва процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на хидроенергийната каскада "Горна Арда". Планът е началото на строителството да е през следващата година, като инвестицията в 170-мегаватовото съоръжение се оценява на 350 млн. евро. Очакванията на EVN са, че след пет години първата мощност от каскадата ще започне да произвежда електроенергия.
Второ начало
От "Хидроенергийна компания Горна Арда" обявиха, че тази седмица ще внесат в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уведомление за инвестиционно предложение, на което основание министерството ще започне процедурата. От МОСВ не се ангажираха със срок пред "Капитал Daily", защото продължителността зависи от експедитивността на дружеството в подготовката и предоставянето на документи и информация, както и от тяхното качество. От ХЕК "Горна Арда" не очакват да има затруднения по ОВОС, затова планират през 2014 г. да започне строителството на обекти от каскадата. През изминалата седмица областният управител на Кърджали Бисер Николов заяви, че строителството ще започне от средата на следващата година.
До последно преди излизането на доклада обаче няма да е ясно с кой от трите планирани язовира и прилежащите към тях ВЕЦ-ове ще започне изграждането на съоръжението. "Нека да мине процедурата по ОВОС, да видим какво предвижда тя, какво ще каже докладът и тогава ще вземем окончателно решение откъде ще се започне", обобщи етапът, в който навлиза проектът, Николай Пейчев, ръководител "Комуникации" в ХЕК "Горда Арда".
Всъщност проектът "Горна Арда" вече е подлаган веднъж на процедура по ОВОС и е бил одобрен през 1999 г. Тогавашният премиер Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дори участваха в церемония по първата му копка. Съвместното дружество между НЕК и турската "Джейлан холдинг" обаче така не стигна до реален строеж заради финансови трудности на турската компания (виж карето).
Сега докладът за ОВОС трябва да се прави наново, тъй като той има срок на валидност 10 години. Освен това предишният доклад е правен, преди България да стане член на Европейския съюз, което означава, че в него не са съобразени европейските регулации, свързани с опазване на хабитатите, биоразнообразието и опазване на зоните от "Натура 2000".
Против изграждането на проекта се обявиха от Сдружение за дива природа "Балкани", "Българско каяк общество", спортен клуб "Бързи води" и други. Те обжалват пред Върховния административен съд решение на Министерския съвет от края на 2012 г., с което каскадата се обяви за обект от национално значение. Това означава, че проектът получава бърза писта при административно обслужване. Каякарите планират да атакуват всеки документ, свързан с изграждането на "Горна Арда", тъй като са на мнение, че мястото трябва да се запази за практикуване на водни спортове и развитие на местния туризъм. Според тях поречието на река Арда е най-доброто място за каране на кану-каяк в България и изграждането на каскадата ще унищожи перфектните условия за този спорт, които съществуват в момента там. "Карането на каяк не е част от опазването на околната среда", коментира в този връзка Николай Пейчев.
Модернизация на проекта
Заради остаряването на проекта (правен още през 80-те години) се наложи той да бъде модернизиран, за което миналата година беше наета швейцарската инженерингова компания Stucky. Готовият обновен идеен проект не предвижда промяна в параметрите на планираната мощност на съоръженията, която общо за цялата каскада ще бъде 170 мегавата. На запитване от "Капитал Daily" от ХЕК "Горна Арда" отговориха, че към момента все още не са разглеждали опцията да се направи ПАВЕЦ (т.е. в ненатоварените моменти връща с помпи водата в горен водоем), като това ще бъде преценено от икономическа гледна точка на по-късен етап.
Колко ще струва
Към настоящия момент стойността на проекта се оценява на около 350 млн. евро, но от дружеството уточниха, че е трудно да се говори за финални суми, преди да излезе докладът по ОВОС. През 2010 г. сумата, която се споменаваше, беше 500 млн. евро, но още тогава НЕК и EVN обявиха, че сумата ще бъде намалена за сметка на оптимизация на строителните работи. За сравнение - държавният проект за язовир "Цанков камък" излезе около 960 млн. лв. заедно със златния път до него, като ВЕЦ-ът там има мощност от 80 мегавата. На въпроса дали няма опасност проектът да се оскъпи значително по подобие на "Цанков камък", Николай Пейчев отговори, че не може да се прави паралел между двата проекта. "В случая с "Горна Арда" говорим за инвестиции на две търговски дружества, EVN и НЕК, които са собственици на проекта и бъдещи негови ползватели, и те нямат никаква изгода от оскъпяването му", заяви той. Дяловото разпределение на капитала 70 (за австрийската компания) на 30 ще съответства и на участието на партньорите във финансирането. Това означава, че при цена от 350 млн. евро НЕК ще трябва да участва с над 200 млн. лв.
Второ начало
От "Хидроенергийна компания Горна Арда" обявиха, че тази седмица ще внесат в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уведомление за инвестиционно предложение, на което основание министерството ще започне процедурата. От МОСВ не се ангажираха със срок пред "Капитал Daily", защото продължителността зависи от експедитивността на дружеството в подготовката и предоставянето на документи и информация, както и от тяхното качество. От ХЕК "Горна Арда" не очакват да има затруднения по ОВОС, затова планират през 2014 г. да започне строителството на обекти от каскадата. През изминалата седмица областният управител на Кърджали Бисер Николов заяви, че строителството ще започне от средата на следващата година.
До последно преди излизането на доклада обаче няма да е ясно с кой от трите планирани язовира и прилежащите към тях ВЕЦ-ове ще започне изграждането на съоръжението. "Нека да мине процедурата по ОВОС, да видим какво предвижда тя, какво ще каже докладът и тогава ще вземем окончателно решение откъде ще се започне", обобщи етапът, в който навлиза проектът, Николай Пейчев, ръководител "Комуникации" в ХЕК "Горда Арда".
Всъщност проектът "Горна Арда" вече е подлаган веднъж на процедура по ОВОС и е бил одобрен през 1999 г. Тогавашният премиер Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дори участваха в церемония по първата му копка. Съвместното дружество между НЕК и турската "Джейлан холдинг" обаче така не стигна до реален строеж заради финансови трудности на турската компания (виж карето).
Сега докладът за ОВОС трябва да се прави наново, тъй като той има срок на валидност 10 години. Освен това предишният доклад е правен, преди България да стане член на Европейския съюз, което означава, че в него не са съобразени европейските регулации, свързани с опазване на хабитатите, биоразнообразието и опазване на зоните от "Натура 2000".
Против изграждането на проекта се обявиха от Сдружение за дива природа "Балкани", "Българско каяк общество", спортен клуб "Бързи води" и други. Те обжалват пред Върховния административен съд решение на Министерския съвет от края на 2012 г., с което каскадата се обяви за обект от национално значение. Това означава, че проектът получава бърза писта при административно обслужване. Каякарите планират да атакуват всеки документ, свързан с изграждането на "Горна Арда", тъй като са на мнение, че мястото трябва да се запази за практикуване на водни спортове и развитие на местния туризъм. Според тях поречието на река Арда е най-доброто място за каране на кану-каяк в България и изграждането на каскадата ще унищожи перфектните условия за този спорт, които съществуват в момента там. "Карането на каяк не е част от опазването на околната среда", коментира в този връзка Николай Пейчев.
Модернизация на проекта
Заради остаряването на проекта (правен още през 80-те години) се наложи той да бъде модернизиран, за което миналата година беше наета швейцарската инженерингова компания Stucky. Готовият обновен идеен проект не предвижда промяна в параметрите на планираната мощност на съоръженията, която общо за цялата каскада ще бъде 170 мегавата. На запитване от "Капитал Daily" от ХЕК "Горна Арда" отговориха, че към момента все още не са разглеждали опцията да се направи ПАВЕЦ (т.е. в ненатоварените моменти връща с помпи водата в горен водоем), като това ще бъде преценено от икономическа гледна точка на по-късен етап.
Колко ще струва
Към настоящия момент стойността на проекта се оценява на около 350 млн. евро, но от дружеството уточниха, че е трудно да се говори за финални суми, преди да излезе докладът по ОВОС. През 2010 г. сумата, която се споменаваше, беше 500 млн. евро, но още тогава НЕК и EVN обявиха, че сумата ще бъде намалена за сметка на оптимизация на строителните работи. За сравнение - държавният проект за язовир "Цанков камък" излезе около 960 млн. лв. заедно със златния път до него, като ВЕЦ-ът там има мощност от 80 мегавата. На въпроса дали няма опасност проектът да се оскъпи значително по подобие на "Цанков камък", Николай Пейчев отговори, че не може да се прави паралел между двата проекта. "В случая с "Горна Арда" говорим за инвестиции на две търговски дружества, EVN и НЕК, които са собственици на проекта и бъдещи негови ползватели, и те нямат никаква изгода от оскъпяването му", заяви той. Дяловото разпределение на капитала 70 (за австрийската компания) на 30 ще съответства и на участието на партньорите във финансирането. Това означава, че при цена от 350 млн. евро НЕК ще трябва да участва с над 200 млн. лв.
Държавното участие
В края на миналата година тогавашният шеф на БЕХ Михаил Андонов коментира в интервю за "Капитал", че съдружието не задължава НЕК да инвестира и освен това държавното дружество ще участва с активите, които вече е вложила в "Горна Арда", които са за около 25 млн. лв. Андонов тогава поясни, че идеята е НЕК да се включи в проекта най-вече с техника и експертиза, а не със собствени средства. Според Пейчев "активите на НЕК, които са изградени на място, както и нематериалните активи, които компанията притежава, ще бъдат използвани в обема, в който те са от полза за проекта". На въпрос на "Капитал Daily" дали това означава, че в даден момент може да се наложи на държавното дружество да участва и със собствени средства, той отговори лаконично, че финансирането е въпрос, който ще се решава в хода на проекта от двата акционера и ще се търсят оптималните му варианти.
Има ли пазар
Важно е и как ще се отрази на проекта кризата в енергетиката, причинена от ниското потребление, намаления износ и огромните финансови дефицити в системата. Това принуди ЕСО преди лятото да ограничава производството на много мощности, в това число АЕЦ "Козлодуй" и ВЕИ централите. Още през миналата година например се появиха опасения, че най-горният от трите язовира ("Мадан") може да бъде отрязан от проекта, тъй като е едновременно най-скъп, с малък водосбор и съответно с малка мощност (46 мВт от общо 170 мВт за цялата каскада). В пресата дори бяха описани варианти за орязване на два от трите язовира от каскадата. Това обаче не беше потвърдено от дружеството. Според Николай Пейчев кризата в енергетиката не се е отразила на проекта, тъй като той е много голям и така или иначе толкова мащабно съоръжение нямало как чисто технически да се изгради едновременно цялото. От EVN прогнозират, че първите съоръжения от каскадата ще заработят след около пет години.
От EVN разчитат дотогава в България да заработи в пълния си обем енергийна борса, към която да насочват производството на "Горна Арда" според търсенето на пазара. Той подчерта, че тъй като става въпрос за смесено дружество, няма да се прави разделение между клиентите на EVN и на НЕК и енергията от каскадата ще се продава на конкурентни на пазара цени.
В очакване на строежа
В България няма друг толкова голям енергиен проект в такава фаза на напредналост, заяви Николай Пейчев. Това е добра новина за населението в областта, което от десетилетия очаква започването на строежа, за да се раздвижи местната икономика и пазарът на труда. В активната фаза на строителството се очаква да бъдат ангажирани около 3000 души, като от EVN често са заявявали, че желанието им е по "Горна Арда" да работят фирми, осигуряващи заетост на местното население за срок от 4-5 години. Пейчев коментира пред "Капитал Daily", че дружеството ще обявява търгове за всеки отделен етап, на които да се явяват всички заинтересовани компании и ще се избира най-добрата от техническа и икономическа гледна точка оферта.
Хидроенергийна сага
Идеята за хидроенергийни съоръжения по поречието на река Арда е още от 70-те години. Планираната тогава каскада се състои от "Горна Арда" и "Долна Арда". И докато идеята за "Долна Арда" се реализира чрез построяването на язовирите "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград", язовирите от "Горна Арда" – "Мадан", "Ардино" и "Сърница", задълго остават само идеен проект, а след 1989 г. работата по него се замразява за десет години. През 1999 г. след споразумение между България и Турция "Горна Арда" е дадена за изграждане на турското дружество "Джейлан холдинг". Турската компания обаче изпада във финансови затруднения и малко след стартирането му проектът отново е замразен за дълго. През годините няколко чуждестранни компании, сред които италианската Enel, изявяват желание да инвестират в проекта, откупувайки участието на турската страна. Това става възможно едва след като през 2008 г. турската компания CCG пое активите на "Джейлан" и по-късно същата година продаде на австрийската EVN дела си в проектната компания. Още две години бяха необходими, за да се направи ревизия на дейността на смесеното дружество от създаването му, и чак през 2010 г. между НЕК и австрийското дружество се сключи акционерно споразумение, според което държавното участие в дружеството става 30%, а останалите акции стават собственост на EVN. При подписването на споразумението тогавашният премиер Бойко Борисов обяви, че първата копка ще бъде през 2012 г. В началото на 2012 г. Борисов заяви пред Ервин Прьол, министър-председател на провинция Долна Австрия, че строежът на каскадата ще стартира през пролетта на 2013 г.
В края на миналата година тогавашният шеф на БЕХ Михаил Андонов коментира в интервю за "Капитал", че съдружието не задължава НЕК да инвестира и освен това държавното дружество ще участва с активите, които вече е вложила в "Горна Арда", които са за около 25 млн. лв. Андонов тогава поясни, че идеята е НЕК да се включи в проекта най-вече с техника и експертиза, а не със собствени средства. Според Пейчев "активите на НЕК, които са изградени на място, както и нематериалните активи, които компанията притежава, ще бъдат използвани в обема, в който те са от полза за проекта". На въпрос на "Капитал Daily" дали това означава, че в даден момент може да се наложи на държавното дружество да участва и със собствени средства, той отговори лаконично, че финансирането е въпрос, който ще се решава в хода на проекта от двата акционера и ще се търсят оптималните му варианти.
Има ли пазар
Важно е и как ще се отрази на проекта кризата в енергетиката, причинена от ниското потребление, намаления износ и огромните финансови дефицити в системата. Това принуди ЕСО преди лятото да ограничава производството на много мощности, в това число АЕЦ "Козлодуй" и ВЕИ централите. Още през миналата година например се появиха опасения, че най-горният от трите язовира ("Мадан") може да бъде отрязан от проекта, тъй като е едновременно най-скъп, с малък водосбор и съответно с малка мощност (46 мВт от общо 170 мВт за цялата каскада). В пресата дори бяха описани варианти за орязване на два от трите язовира от каскадата. Това обаче не беше потвърдено от дружеството. Според Николай Пейчев кризата в енергетиката не се е отразила на проекта, тъй като той е много голям и така или иначе толкова мащабно съоръжение нямало как чисто технически да се изгради едновременно цялото. От EVN прогнозират, че първите съоръжения от каскадата ще заработят след около пет години.
От EVN разчитат дотогава в България да заработи в пълния си обем енергийна борса, към която да насочват производството на "Горна Арда" според търсенето на пазара. Той подчерта, че тъй като става въпрос за смесено дружество, няма да се прави разделение между клиентите на EVN и на НЕК и енергията от каскадата ще се продава на конкурентни на пазара цени.
В очакване на строежа
В България няма друг толкова голям енергиен проект в такава фаза на напредналост, заяви Николай Пейчев. Това е добра новина за населението в областта, което от десетилетия очаква започването на строежа, за да се раздвижи местната икономика и пазарът на труда. В активната фаза на строителството се очаква да бъдат ангажирани около 3000 души, като от EVN често са заявявали, че желанието им е по "Горна Арда" да работят фирми, осигуряващи заетост на местното население за срок от 4-5 години. Пейчев коментира пред "Капитал Daily", че дружеството ще обявява търгове за всеки отделен етап, на които да се явяват всички заинтересовани компании и ще се избира най-добрата от техническа и икономическа гледна точка оферта.
Хидроенергийна сага
Идеята за хидроенергийни съоръжения по поречието на река Арда е още от 70-те години. Планираната тогава каскада се състои от "Горна Арда" и "Долна Арда". И докато идеята за "Долна Арда" се реализира чрез построяването на язовирите "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград", язовирите от "Горна Арда" – "Мадан", "Ардино" и "Сърница", задълго остават само идеен проект, а след 1989 г. работата по него се замразява за десет години. През 1999 г. след споразумение между България и Турция "Горна Арда" е дадена за изграждане на турското дружество "Джейлан холдинг". Турската компания обаче изпада във финансови затруднения и малко след стартирането му проектът отново е замразен за дълго. През годините няколко чуждестранни компании, сред които италианската Enel, изявяват желание да инвестират в проекта, откупувайки участието на турската страна. Това става възможно едва след като през 2008 г. турската компания CCG пое активите на "Джейлан" и по-късно същата година продаде на австрийската EVN дела си в проектната компания. Още две години бяха необходими, за да се направи ревизия на дейността на смесеното дружество от създаването му, и чак през 2010 г. между НЕК и австрийското дружество се сключи акционерно споразумение, според което държавното участие в дружеството става 30%, а останалите акции стават собственост на EVN. При подписването на споразумението тогавашният премиер Бойко Борисов обяви, че първата копка ще бъде през 2012 г. В началото на 2012 г. Борисов заяви пред Ервин Прьол, министър-председател на провинция Долна Австрия, че строежът на каскадата ще стартира през пролетта на 2013 г.
Ето и някалко коментара:
Оценка
-4 +26
-4 +26
~песимист с бедна фантазия Неутрално
2 сеп 2013 12:20 11 Отговор
Оценка
-1 +13
-1 +13
В държави като Италия, само заради използването на реката, държаввата или общината не само че не участват със средства, но получават 75% от дяловете
_____
Оценка
-3 +7
-3 +7
mrtosh Неутрално
2 сеп 2013 14:18 13 Отговор
Оценка
+10
+10
_____
Георги Георгиев Неутрално
2 сеп 2013 17:14 20 Отговор И кое им е важното на ВЕЦ-овете? Така и така ще е частен, с какво ще помогне на България този проект>?!?!
_____
Публикации
