Къде в Смолян няма да може да се лови риба

http://www.smolyaninfo.com/2016/03/10/v-vezhda-se-zabrana-za-ribolov-za-sledvashhite-tri-godini/

На основание чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 4, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните, във връзка със съгласувателно писмо с изх. № 12-00-1960/27.01.2016 г. на МОСВ и възникнала необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми в определените рибностопански обекти по чл.3, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях,
НАРЕЖДАМ:
Забранявам извършването на риболов през 2016, 2017 и 2018 година в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях, както следва:
Област Смолян 
–        р. Арда с притоците ú – от изворите до рибовъдното стопанство в с. Кошница;
–        р. Сивинска с притоците ú – от изворите до вливането ú в р. Арда;
–        р. Черна с всичките ú притоците – от изворите до тунела;
–        р. Крива река – от изворите до вливането ú в р. Черна;
–        р. Кутелска с притоците ú – от изворите до сливането ú в р. Виевска;
–        р. Девинска – от границата с РДГ Пазарджик до моста на рибарник „Девин 4” (началото на защитената местност) и от моста на гробищен парк Девин до моста при автогара Девин;
–        р. Буйновска с притоците ú – от изворите до горния мост на м. Попини лъки;
–        р.Триградска с притоците ú – от изворите до изпускателя на язовир Тешел;
–        р.Чеирска с притоците ú – от изворите до вливането ú в р. Триградска;
–        р.Широколъшка с притоците ú – от изворите до вливането ú в р.Въча;
–        р. Въча – от язовирната стената на яз. Цанков Камък до ВЕЦ „Цанков Камък” над  с. Михалково на местността Забрал до бетонен брод, намиращ се до портала на бившия ДАП;
–        р. Чудните мостове – от изворите до вливането ú в р. Забърдовска;
–        р. Караджа дере – от границата с ДГС „Широка поляна”, заедно с притоците ú до ГК „Чарка”;
–        р. Герзовска – с всичките ú притоци до вливането ú в р. Черна;
–        р. Бяла река – от изворите ú до вливането ú в р. Черна;
–        р. Тикалска – от изворите до вливането ú в р. Черна;

–        Смолянски езера – ЗМ, езерата: „Мътното”, „Бистрото”, „Тревистото” и „Салажа”;

Преди 58 години е открита първата българска подземна електроцентрала

ВЕЦ "Батак" е част от каскадата "Баташки водносилов път"

http://www.kmeta.bg/znaete-li-che/predi-58-godini-e-otkrita-pаrvata-bаlgarska-podzemna-elektrocentrala-62646.html

02/01/2016/07:38

Автор: Kmeta.bg

Категория: Знаете ли че?

На 2 януари 1958 г. влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ "Батак". Официалното й откриване е ден по-рано. Тя е част от каскадата "Баташки водносилов път" и оползотворява водите на реките Доспат, Девинска, Чепинска и Стара река.

Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на р. Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи, възниква през 1920 г., когато инж. Ив Мавров я предлага в труда си „Архив на водните сили в България“. Тази идея се лансира и по-късно през 30-те години от инж. Тодор Романов.

Идейният и техническия проект за целия "Баташки водносилов път" е разработен в "Енергохидропроект" през 1951-1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи - ВЕЦ "Батак" (подземна), ВЕЦ "Пещера" (подземна) и ВЕЦ "Алеко" (надземна).

В изграждането на каскадата "Баташки водносилов път" участват 10 300 души, от които 5700 миньори, 1150 инженери, 250 монтажници, техници и служители. В монтажа на БЕЦ "Батак" участват специалисти от СССР.

Рехабилитацията на ВЕЦ Батак, приключила през 2001 г., увеличава мощността на централата на 48 МВт със средногодишно производство от 110 милиона кВтч електроенергия, добивани от 4 турбинни агрегата.

Как се пропагандира незаконен ВЕЦ с лъжи?

Незаконния ВЕЦ „Кадиево“, който се строи в зона от Натура 2000, явно си е намерил добър ПР в лицето на местния кмет.  За това пише в. „Марица“ от 09.01.2014г.