Съдът ОТКАЗА да върне на „Стройкомерс“ и второто разрешително за р. Чепинска, при РАЗРЕШЕНИ 0.9 м дружеството ИЗДЪЛБАЛО коритото й със 7 метра!!!

20:50:04 - 28/03/2016
http://www.videlinabg.com/index/fullnews/newsId/30760

Със свое решение от 23 март Административен съд – Пазарджик отхвърли оспорването на „СТРОЙКОМЕРС“ ООД на решение №РР-2456/26.06.2015г. за отнемане на разрешително № 32150088/17.03.2014г. за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска с цел ползване „изземване на наносни отложения“ на директора на Басейнова дирекция - Пловдив. Съгласно констатациите в съдебното решение при изземването на наносите при разрешена дълбочина 0.90 м, записана в разрешителното, е установена реална такава по различните профили съответно:„Разликата в проектната ос на профилите доказва следното продълбаване на речното корито: при профил № 1 – 4.80 м, при профил № 2 – 7 м, при профил № 5 – 5.20 м, при профил № 10 – 5.90 м и при профил № 13 - 6.90 м. Установява се несъответствие между наклона на дъното между съседните напречни профили - вместо заложения в проекта 0.017 – 0.019, е измерен наклон от 0.013 – 0.036”.

В решението на съда се казва още: „Относно допълнителното уточнение, направено от вещото лице в съдебно заседание, че дори геодезическата основата да е различна, резултатите няма да са по-различни (разликите биха били няколко сантиметра), тъй като координатната система, която се използва при изготвянето на такива геодезически замервания, е еднаква.Важно е да се отбележи, че установените от направеното гедезическо заснемане от „Кадастър - НИ" ООД несъответствия са между 4.8 м и 7 м, а не няколко сантиметра”.

Припомняме, че при старта на делото защита на „Стройкомерс” ООД оспори пред Административен съд – Пазарджик, именно заснемането от 2015 г., изразявайки несъгласие с него, защото то било извършено без присъствието на представител на дружеството. Адвокат Манчев тогава поиска от съда да определи вещо лице със специалност „Геодезия”, което да извърши собствени замервания и да отговори на въпроса „Налице ли е съществено несъответствие между котите на терена в и около р. Чепинска след изземването на материали и котите в проекта за изземване”. Той поиска също въпросното вещо лице да се произнесе дали е извършено продълбаване на речното корито до нива, различни от заложените в проекта, като се съобрази с „динамичните характеристики на водното течение, силата на последното при високи води и пълноводие, както и с речната ерозия”. Впоследствие обаче адвокатът на дружеството се отказа от собственото си искане, защото цената за тази услуга е от порядъка на 5000 лв.

Припомняме също, че с решение № РР-2456/26.06.2015г. на директора на БДИБР – Пловдив, беше отнето разрешително №32150088/17.03.2014 за изземване на наносни отложения от река Чепинска на „Стройкомерс” ООД. В административния акт е включено и разпореждане за предварителното му изпълнение, поради което решението влезе в сила веднага и вече десет месеца дружеството няма право да изземва материали от терасата и коритото на реката.

Към отнемане на разрешителното се пристъпи, след като в началото на месец май м.г. директорът на Басейнова дирекция – Пловдив, инж. Георги Семерджиев, разпореди проверка по подаден сигнал, след което възложи на външна фирма, разполагаща със специализирано за целта оборудване, да извърши геодезично заснемане на 156 подробни точки от коритото на р. Чепинска, включително и на 5 напречни профила. Констатирано бе, че изземването на наносни отложения не е извършено съгласно заложените в проекта параметри и не са спазени проектните коти на изземване и напречния профил.

По информация на „Виделина” продълбочаването на речното корито варираше от 4.70 до 7.00 м в петте замерени профила, при заложена в разрешителното средна дълбочина на изземване на речните отложения 0.90 м. Разрешителното включва участък от 7+850 до 9+550 км, който има дължина 457 м и площ 53 дка. То изтичаше през март 2016 г. Тази информация се потвърждава изцяло от съдебното решение, с което се отказва връщането на разрешителното на дружеството.

На 20 ноември 2015 г. пък състав на Административен съд – Пазарджик, председателстван от съдия Стефка Кемалова, отхвърли жалбата на „Стройкомерс“ ООД, против Решение № РР-2457/22.06.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съгласно което се отнема друго разрешително с № 32150042/14.10.2008 г., продължено с решение № РР-1809/29.10.2013 г., за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска, с цел „изземване на наносни отложения“. С горецитираното разрешително „Стройкомерс“ ООД беше получил правото да изземва наносни материали от коритото на р. Чепинска между км 6+180 и км 7+850 с цел почистване на коритото на реката.

Вкопаването на река Марица

Извадки от един доклад за състоянието на крайречната растителност:

В средата на 20-ти век са извършени корекции на повечето големи български реки в.т.ч. и на р. Марица. Целта е била да се осигуряват повече работни земеделски земи за нуждите на икономиката, както и против наводнения. С течение на годините чрез направата на диги и изправянето на коритата на реките се увеличава скоростта на водния отток, пада нивото на подпочвените води, като се ерозира речното легло и крайречните територии.

Най-голяма причина обаче за падане нивото на подпочвените води и вдълбаване на реката е нерегламентираното изземване на инертни материали от коритото на реката през последните две-три десетилетия. Концесиите за инертни материали сега в повечето случаи се издават за добив на инертни материали от острови в р. Марица, но винаги се извършват от речното легло до бреговата ивица и то в огромни размери. Това изземване нараства в последните години и нивото на реката драстично падна. През седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век добива е бил ограничаван като обеми и извършван само в островите на реката, като след добива ползувателя се е задължавал да извърши възстановителни дейности, които в много случаи са включвали и направата на бентове. Следствие на това изземване през поседните десетилетия, нивото на реката на територията на Пловдивска област е от 1 до 4 метра под нивото на крайбрежните територии.

Поречието на реката/както и на другите големи реки/, най-общо се дели на две –коригирани участъци и течение на реката извън тях. Коригираните участъци, в които има изградени хидромелиоративни съоръжения за предпазване на вредното въздействие на водите се управляват от „Напоителни системи” ЕАД към МЗХ, а отговорността за речната територия извън тях е на Басейнова дирекция.  В тези участъци са необходими спешни мерки.

Контролът по добива на инертни материали от реките е много слаб

от Рая Лечева

22.5.2014 | 14:05 | http://3e-news.net/

Контрол по добива на баластра от реките липсва, съобщи в коментар за 3e-news.net Любомир Костадинов от Световен фонд за дива природа WWF по време на семинар за добива на минерални и подземни води, водовземане, ползване на воден обект. В предходния парламент беше внесено предложение за забрана добива на баластра от реките, но така и не беше гласувано. Костадинов цитира изследване, според което у нас се използват 3 пъти повече инертни материали отколкото се добиват, което означава, че останалото количество се добива незаконно.

И докато при концесиите все пак има някакъв контрол, то при разрешителните за изземването на баластра от реките това реално не се случва, коментира ескпертът. Замерванията напрактика са трудни, защото изпълнителите се аргументират, че водата е придошла, което е наложило допълнително изземване например. Така реките буквално се унищожават и вкопават с по 3-4 метра и такива примери има много- на Марица, на Янтра и почти всички реки. Така реките не могат да се ползват за поливно земеделие, защото няма как да достигнат до земеделските площи или трябва да се изграждат водовземни съоръжения да се доведе вода, което е скъпо, коментира Костадинов. Това е проблем и за бизнеса, който има концесии за добив на инертни материали от кариери, които все пак изпълняват много по-тежки изисквания. Забраната за добив на баластра от реките няма да е проблем, защото необходимите количества могат да се набавят както от кариерите, така и от извършване на тази дейност в язовирите. Никъде в света реките не се ползват за изземване на строителни материали. Това навсякъде е забравена практика, а у нас безконтролната дейност продължава.

Бизнесът поиска повече публичност при процедурите за водовземанеа, стана още ясно на семинара за добива на минерални и подземни води. Необходимо е започването на процедура за издаване на ново разрешително по Закона за водите да се обявява на страницата на министерството, на съответната басейнова дирекция и на страницата на общината, коментираха от Булгартрансгаз. При положение, че имаме над 11 000 разрешителни за водоползване не може при всяка промяна на наредба или закон да следим какво се променя. Ще бъдем улеснени ако се публикува конкретна информация на страницата на министерството за всяка отделна промяна, коментираха организациите.

Отделно при започване на процедура за издаване на разрешително за водовземане или добив на минерална вода е хубаво да да се информират всички останали фирми, които добиват вода от това находище, коментира Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

В момента е задължително всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за започване на процедура на друга фирма, но това много случаи се прави по решение на всяка Басейнова дирекция поотделно или пък изобщо не се прави. "Всяка структура на МОСВ самостоятелно определя кои са заинтересованите лица и ако не влизате в този списък може не може да обжалвате. Ние като неправителствена организация често сме имали подобни случаи", обясни и Любомир Костадинов от Световен фонд за дивата природа WWF. Това е напълно субективна преценка, която може да не позволи на определи компании да обжалват като не ги включи в списъка на заинтересованите лица и обжалването пред съда става изключително трудно, а това е проблем и за бизнеса, допълни Костадинов.

Ескперти от министерството обясниха изискванията за издаване, за промяна или прекратвяне на разрешителните за водовземане и водоползване. При искане за продължаване на разрешителното трябва да са платени всички дължими такси, да се изпрати молба, но не по-късно от три месеца преди изтичане на настоящото разрешително, коментира в отговор на въпрос Десислава Войводова от дирекция "Управление на водите" към МОСВ.

Таксите за водовземане от подземни води е различна по различните цели. За питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв. на куб. м, за самостоятелно питейно- битово водоснабдяване за собствени цели 0,75 лв. на куб. м, за охлаждане 0,0008 лв. на куб. м, за напояване на земеделски култури, аквакултури, животновъдство цената е 0,01 лв., за промишлено водоснадяване е 0,07 лв. на куб. м, а за всички други цели е 0,16 лв. за куб. м.