Карта на действащите ВЕЦ в България

Показват се публикациите с етикет бедствие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бедствие. Показване на всички публикации

сряда, 26 септември 2018 г.

Доклад от сдружение Балканка относно действия на НСЗП, БДЗБР и БДДР във връзка с хижа Мусала - нова


В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представям на Вашето внимание доклад за установени нарушения.

Допълнението изпращаме и до РИОСВ София, а така също и на ДНП Рила, понеже нарушението се извършва на територия от техните компетенции.

И така - наши съмишленици ни информираха, че Хижа Мусала-нова е пусната в експлоатация и че отпадните води от нея се изливат в долното Мусаленско езеро кристално непречистени, тоест както ги е майка родила.

Сега, веднага след Великден ние Ви писахме доклад по въпроса, но не получихме отговор въобще. Само не сме го изпратили до РИОСВ София, затова докладът е прикачен също така и за да си го припомнят останалите тогавашни получатели..
Моля, от името на сдружение Балканка, да вземете мерки преди да е паднал снегът, защото иначе цяла зима няма да се вижда какво се случва, а до напролет езерото ще е напълно ликвидирано от отходните води на новата хижа - то и без това е доста малко като обем.

И междувременно посетителите на Боровец ще се чудят откъде ги болят коремите, понеже, както сами знаете вече, на Мусаленска Бистрица има питейно водохващане.
За гореописаното можете да се убедите от  следните линкове:

Новата хижа е отворила врати:

Ето къде отиват отпадните води от новата хижа на Мусала в момента



Също така се надявам компетентните органи да извършат проверка съвместно с община Самоков, за да се установи кой е разрешил ползване на хижата, как и защо, и настоявам да ни информирате за резултатите от проверката.

За всеки случай сме пуснали сигнали и на зелените телефони на БДДР и РИОСВ София, с надеждата за по-бърза реакция, преди да е паднал снегът. Мястото е достъпно все още с проходима техника.

Предварително благодаря за разбирането и съдействието на всички.


сряда, 3 февруари 2016 г.

Пети ден търсят отломки то отнесен мост в родопско село

20 януари 2016 13:09 | Автор: Адриан Кулев



Пети ден служители на община Мадан издирват и локализират отломки от отнесения понтонен мост, край с.Средногорци.
Шест от осемте елемента вече са установени и се намират между двата ВЕЦ-а, но има и части и до Каучуковия завод. Според жители на селото, части от моста има намерени и в района на Ардино.
„За съжаление, това което откриваме от моста е повредено и едва ли ще можем отново да госглобим и ползваме, все пак ще изчакаме комисия да го огледа и да каже своето становище“, коментира кметът на Средногорци Светлан Младенов.
Според него, елементите са спукани и ще се чака тежка техника, която да ги извади от коритото на реката.
„Не вярвам части да са стигнали чак в Арденско, по скоро предполагам, че са в района, но все още не са локализирани“, добави Младенов. Той определи щетите по един отпострадалитеВЕЦ – ве, като сериозни. „На този етап е почистен и отводнен, но смятам, че има и другипоражения и едва ли ще може да се пусне скоро в експлоатации“,добави кмета наСредногорци.
Понтонният мост бе отнесен в събота вечер, когато след интензивните валежи, нивото на реката в района се повиши значително и отнесе съоръжението, което бе дарено преди години от военните и служеше на хората да стигат до селскостопанските си ниви.
Намерени са, както колата така и микробуса, които също бяха отнесени от високите води вРудоземско, щетите по тях са значителни.

вторник, 19 януари 2016 г.

Английските наводнения и защита от тях чрез работа „с природата“

В началото на 2016 Англия за пореден път беше ударена от сериозни наводнения. Те са не само следствие от глобалните климатични измамения, но и от нарастващата урбанизация на заливните тераси на реките. Един град обаче прави изключение. Въпреки че е разположен на изключително уязвимо от гледна точка на водите място, тази година той беше спасен. Според статия на Индипендът това се дължи на интелигентната защита, изразяваща се в защитни системи, използващи принципите на природата. Според статия Гардиан, обяснението е, че просто тази година не е валяло толкова много. След съпоставяне и на двата текста обаче се вижда, че изведените заглавия търсят сензацията, а истината е еднозначна – трябва да търсим природосъобразните решения, за да намалим риска от наводнения. Това е единственият път. За съжаление обаче дори тези решения няма да са достатъчни при все повече увеличаващият се риск, предизвикан от глобалните климатични процеси. Нашият нестихващ интерес да се заселваме все по-близо до реките ще продължи да изисква серия от инженерни решения, за да можем да управляваме риска. Но цената вече става прекомерна.

 Ето и конкретните текстове

http://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/uk-flooding-how-a-yorkshire-flood-blackspot-worked-with-nature-to-stay-dry-a6794286.html

Pickering pulled off protection by embracing the very opposite of what passes for conventional wisdom





While the sodden, submerged North of Britain was, literally, wringing out the old year last week, one notorious Yorkshire flood blackspot was celebrating staying dry – despite having been refused a multimillion pound defence scheme. 
Pickering, North Yorkshire, pulled off protection by embracing the very opposite of what passes for conventional wisdom. On its citizens’ own initiative, it ended repeated inundation by working with nature, not against it.
Its success, and that of similar schemes across the country, should be at the heart of the “complete rethink” of policy being officially promised in the aftermath of last month’s floods – which cost the country at least £5 billion – as climate change threatens to make them increasingly commonplace.
And it ridicules an increasingly-voiced contention that these were largely caused by what one columnist called “militant environmentalism” enforced by “green zealots who put protected species above people”. By this argument, much advanced by climate change sceptics, the unprecedented north English and Scottish inundations – like those on the Somerset Levels and the Thames Valley two years ago – are down to successive Governments and officials neglecting to take precautionary measures, like dredging rivers, in order to protect wildlife. 

If this were true, few places would have better reason than Pickering to want to keep nature at bay. Stuck at the bottom of a steep gorge draining much of the North Yorks Moors, it was flooded four times between 1999 and 2007, with the last disaster doing £7 million of damage.
The solution, its people were officially told, would to be build a £20 million concrete wall through the centre of town to keep the water in the river. No-one thought it was ideal: it would have impaired Pickering’s attraction for tourism. But then they were told that they could not have it anyway since too few people would be protected to satisfy the cost-benefit analysis for such schemes enforced on the Environment Agency by the Treasury.
At that point – as Mike Potter, chairman of the Pickering and District Civic Society puts it – the townspeople were “spitting feathers” and decided to take matters into their own hands. Hearing from a local environmentalist how the moors had traditionally released rainwater much more slowly – and of how, centuries ago, monks at nearby Byland Abbey had built a bund to hold it back – they decided to try to go back to the future.
They got together with top academics from Oxford, Newcastle and Durham Universities to examine all options. Much the best plan turned out indeed to be to try to recreate past conditions by slowing the flow of water from the hills. Impressed by the intellectual endorsement, official bodies like the local councils, the Environment Agency, the Forestry Commission and even the Department of the Environment, Food and Rural Affairs, joined in.
They built 167 leaky dams of logs and branches – which let normal flows through but restrict and slow down high ones – in the becks above the town; added 187 lesser obstructions, made of bales of heather and fulfilling the same purpose, in smaller drains and gullies; and planted 29 hectares of woodland. And, after much bureaucratic tangling, they built a bund, to store up to 120,000 cubic metres of floodwater, releasing it slowly through a culvert. 
After 24 hours of rain, just three months after it was inaugurated, Mr Potter climbed up to the scheme and found it working well. Then he went home, “switched on the TV, and saw the all the floodwaters elsewhere”. He adds: “While there was devastation all over northern England, our newly completed defences worked a treat and our community got on with life as normal.” The total cost, he says, was around £2m, a 10th that of the original wall which, he believes, would not have coped with the Boxing Day conditions anyway.
Nor is Pickering alone. A more high-tech scheme, but operating on the same principle, has successfully slowed floodwaters near Glasgow. Building porous wooden dams, and blocking ditches, saved the floodprone Somerset villages of Bossington and Allerford while the Levels flooded two years ago. And the Potteric Carr nature reserve, designed to store floodwater, kept the south of Doncaster dry, even as the north of the city went underwater, in the great floods of 2007.
Such schemes are not the whole solution. Sarah Whatmore, Professor of Environment and Public Policy at Oxford University – who led the academic work in Pickering – says they will often be of most benefit to small communities who do not qualify for more expensive interventions.
And certainly the government should do more to build conventional defences. It is a scandal that both it, and the conservative-led coalition, should have cut spending on them – despite promises – including postponing schemes, as in Kendal and Leeds, that could have cut December’s devastation. After all, flood defences return £8 for each £1 invested – a ratio that, say, High Speed 2 would die for – and even the Treasury admits that building them “helps drive growth”.
And much more is going to be needed as climate change takes hold. A study, published last week by Oxford University and the Royal Netherlands Metereological Institute, found that global warming made the floods caused by Storm Desmond last month some 40 per cent more likely. Scientists agree they will increase as the world heats up.
We should also stop making ourselves more vulnerable. Half the houses built in Britain in the last 60 years have been plonked onto floodplains, and twice as many are still being built on them as elsewhere.
Even more important, though less publicised, is the need to stop denuding the countryside. Traditionally it – and especially uplands – have acted as a giant sponge, soaking up rainwater and releasing it gently, preventing floods and easing droughts. But even as our officials have tramped round developing countries, urging the importance of maintaining forests and wetlands for this purpose, other branches of government have promoted their destruction at home. The peaty soil of bogs, for example, can be nine-10ths water, but they have been drained and taken to mulch millions of gardens. Trees enable rainwater to penetrate the ground 60 times faster than grassland, but Britain has become one of the least wooded countries in Europe. Too many sheep graze hillsides bare and compact their soil with their hooves, causing rain to sheet off them, yet farmers have been encouraged to overstock.
Heather is burned, with government grants, to ‘improve” grouse moors, reducing their ability to retain water. Land left bare between crops also causes rain to run off, eroding the soil; hence the chocolate colour of a flooding river. Maize is probably the most destructive of all – a study of over 3000 sites growing it showed three quarters to be seriously degraded and shedding water – yet it is officially exempted from soil conservation rules governing other crops.
It is the same story in town. As gardens disappear under impervious concrete and decking, stormwater runs off into sewers that can’t accommodate it: in London alone, the Wildlife Trusts found land equivalent to two-and-a-half Hyde Parks is lost this way each year. Back in 2010 the Measures to ensure that new developments minimised run-off with “sustainable drainage systems” were enacted in 2010. But the Coalition repeatedly delayed implementing them, then scrapped them.
So, despite the mythology, it is destroying nature that causes floods, while protecting it prevents them. The much-touted dredging can be useful in some places, but generally makes things worse by speeding up river flow and causing more trouble downstream. And it is only removing silt produced upstream from soil erosion that should be prevented in the first place.
Many small scale-efforts are being made, as at Pickering. Blocking ditches in Montgomeryshire has increased the water holding capacity of a 1,100 hectare catchment area by 155 million litres. Restoring Devon’s Culm grasslands, by the local Wildlife Trust, quintupled the land’s water retention. But natural flood protection needs to happen on a national scale – as it has in the Netherlands the very home of the dyke, for two decades.
Some environmentalists want to slash support for farmers. It would be far better to direct it to reducing flooding by, for example, supporting tree planting and retaining wetlands, and paying landowners to set aside relatively unproductive land to take excess water so as to avoid inundation downstream.
But David Cameron last year allowed EU grants going to such environmentally-friendly purposes to be cut – despite pleas even from his distinctly ungreen environment secretary, Owen Paterson. “Why” he said, spectacularly missing the point “should we be the only saint in the brothel?”
Perhaps, just perhaps, the recent floods will shift such – shall we say – antediluvian attitudes. Opening the Pickering scheme in September, Environment Secretary Liz Truss said “we can use the results we get here much more widely”. Let’s hope (against hope) that she meant it.

So-called natural flood defence schemes are an attractive idea, but they would be powerless in the face of extreme weather

The town of Pickering is a notorious flood spot in the north-east of England, on the edge of the North York moors. So when the town escaped flooding this Christmas while York – just 40 miles away – was underwater, it seemed an open and shut case. Surely, it was the recently opened “working with nature” flood defence scheme above Pickering that saved the town? For the many advocates of the benefits of working with nature it seemed a great vindication.
And when the Independent published Geoffrey Lean’s convincing article on the “town that escaped the flood”, it became an environmental sensation, with everyone from Chris Packham to former Tory environment minister Richard Benyon tweeting the story.
The only problem with this was that the town didn’t flood because of the flood scheme - but because it didn’t rain much at Christmas in Pickering.
In fact, the North York moors – where the water that floods Pickering comes from - were an anomalously dry spot in the whole of the north of England. It’s possible to see this even in the Met Office’s provisional December 2015 rainfall summary, and clearer still in the data from the weather station at Westerdale. All tell the same story – it did rain, but only a modest amount above the average.
Working with nature to hold back floodwater - by measures like planting trees or renaturalising landscapes to store or absorb more water - is an attractive idea we all hope may be part of a future solution. But with something as important as flooding - where people’s lives and livelihoods are at stake - it’s vital not to jump to conclusions too quickly.
In practice, compared to conventional methods (for example, using walls on the floodplain to constrain floods, or dredging channels to speed the water through), the UK doesn’t really have much experience of using more natural landscape absorption methods yet.
Our own Water Friendly Farmingproject, with partners University of York and Game and Wildlife Conservation Trust, funded by the Environment Agency, is investigating this same problem. Our field studies and modelling help provide a reality check.
Working in typical lowland English countryside, in catchments each covering about 10 square kilometres, we find that even if we completely covered the catchments with trees, it would at best reduce the one-in-100 year flood peak by about 15-20% . This is similar to the levels expected in Pickering’s Slowing the Flow programme. In both cases, the flood protection effect would be useful - but if it really pours, the landscapes would be overwhelmed.
So are there other answers? In places where large floodplains can be adapted to temporarily store billions of litres of water the effect could be much bigger. We see the potential for this in models created for our Water Friendly Farming test areas in Leicestershire. We are also seeing some of the first benefits for combining flood protection and wildlife benefits in the landscape: when we add new clean-water ponds to the landscape, it reversed the loss of freshwater plants in the countryside, one of the first demonstrations that this is possible.
The real story here is that working with nature has the potential to be a valuable new approach which, if methods are used extensively and in combination, could help reduce the impacts of large floods events.
But we need to admit that extreme events may always be beyond the control of any measures in the flood control armoury. If designed carefully natural flood control methods may also bring other benefits for wildlife and things like countryside access. But we are a long way from that yet.
In the meantime, the natural flood control approach urgently needs better modelling tools that link land use models to flood models – a thing that is only just beginning in the UK. We need to combine this with more largescale landscape trials and more rigorous and honest assessment of their value, so we don’t rush blindly into creating follies in the countryside before we have a clearer and more integrated understanding of how well they will work.
 This article was amended on 19 January 2016 to remove a suggestion that Geoffrey Lean did not check his facts. He did so and he sets out his argument that Pickering did get significant rainfall over Christmas in a blog here.
Water Friendly Farming and catchment management
Water Friendly Farming is a research demonstration project that investigates the effectiveness of rural land management measures to protect freshwaters and the ecosystem services they provide. The project is led by Freshwater Habitats Trust and the Game & Wildlife Conservation Trust with the University of York and a range of other stakeholders. The Environment Agency is the project’s most significant funder.
WFFDownload the first project report Water Friendly Farming Report 2014, which highlights results from the first four years and describes our understanding of the landscape, pre-mitigation implementation.
The findings also  include some of the first scientific evidence that landscape habitat creation can prevent the loss of freshwater biodiversity at the catchment scale.
WFF page in text image_web Jan2016

Latest summary
Read our current views about flooding and natural land-management, based on our research and practical projects.
Find out more in our article in the Guardian online(January 8th 2015).


Water Friendly Farming Background
The extent of impacts on freshwaters, especially from pollution, is shocking. Almost all lowland freshwater rivers, streams and ponds are degraded by diffuse pollution that comes from farmland activities, run-off from roads, and urban inputs including sewage works. Worryingly, three quarters of rivers in England and Wales fail to meet even minimum legal standards set for a healthy river by the Water Framework Directive. Monitoring evidence from ponds shows they have declined in quality in recent years.
“Not a single study has yet shown catchment scale improvements to freshwater biodiversity resulting from the many million pounds spent annually on mitigation measures. We urgently need to get evidence of what works and what doesn’t so agri-environment money is spent wisely and not literally poured down the drain. The new Water Friendly Farming project aims to do just that.”  Jeremy Biggs, Director – Freshwater Habitats Trust
“Sustainable intensification in arable crops means achieving high productivity, better environmental outcomes and using farming inputs more efficiently. The Water Friendly Farming Project using modern modelling technology for landscape scale studies could not be more timely.” Mike Bushell, Syngenta – project funders
Water Friendly Farming aims to provide the first catchment-scale evidence on the wide-scale measures needed to provide clean, clear water for the benefit of fish, aquatic invertebrates, plants, biodiversity and for the benefit of us all.
Management practices in the study include buffer strips on river banks, settlement ponds, stream-side fencing to reduce livestock access to streams, woody debris dams, introducing soil and nutrient management techniques to reduce runoff and many others. The project is one of the first to evaluate at the catchment scale the whole suite of land management measures that are being widely applied in lowland farmed landscapes. The participation of, and feedback from, the farmers involved in the project is an integral part of the study.
“Project funding will enable us to gather the best possible data to demonstrate the extent to which a headwater farming community can contribute to meeting EU water quality targets as well as benefiting wildlife and without impinging on their farm businesses. The project builds on previous work carried out by the GWCT on our Allerton Project farm in Leicestershire in which we combined our scientific research with the knowledge and enthusiasm of local people.” Dr Chris Stoate,Game & Wildlife Conservation Trust
Baseline monitoring from the Water Friendly Farming project has already provided important information about freshwaters at the landscape scale. Now that practical mitigation measures have been implemented, the next phase of the project is to build upon the large dataset to help refine current freshwater management approaches.
Background information
1. Forests and floods. Drowning in fiction or thriving on facts?Media
2. JNCC Priority Ponds Definition
wff-logos

сряда, 6 август 2014 г.

Могло ли е да се предвиди наводнението в гр. Мизия?

Според Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен, случилото се нещастие е било предвидимо  и дори очаквано.  Мястото явно е уязвимо, което се доказва от статистиката: за последните десетина години е имало 4 наводнения в края на град Мизия, където започват дигите, предпазващи земеделските земи. 
Дата
Продължителност
Причина
Щети
15.04.2003
3 дни
снеготопене и валежи
засегнати земеделски земи
Август 2008
4 дни
обилни валежи
засегнати земеделски земи
16.05.2010
2 дни
обилни валежи и снеготопене

16.06.2010
2 дни
обилни валежи и снеготопене
разрушена асфалтова настилка

Рискът от наводнения в град Мизия е оценен като потенциално висок.  Потенциално засегнати жители (пряко косвено)  14 бр.  Явно обаче броят на пострадалите е оценен неправилно.  Село Крушовица, което се намира на няколко километра южно от гр. Мизия нагоре по течението на Скът пък е било заливано 2 пъти в същия период.

На снимката: модел на заливане на град Мизия при високи води и точка с минали наводнения, взета от ГИС към Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен

Обща информация за река Скът:
Река Скът, която в древността е носила името Сцитус, тече в северозападна България и се влива в р. Дунав през общо коригирано устие с р. Огоста. Извира от северозападния склон на рида Веслец ( в местността Речка в подножието на Маняшки връх ), Западен Предбалкан. Тече в плитка долина, като прави много завои, обхожда от запад възвишението Борованска могила, Западен Предбалкан. От с. Оходен, Врачанска област, навлиза в Дунавската хълмиста равнина, където тече под много малък наклон ( при гр. Мизия 3‰) и образува много меандри. Долината й има асиметрични склонове – полегат ляв и стръмен десен склон. Дължина й е 134 км, а площта на водосборния басейн 1074.1 кв. км. По - големи притоци са р. Бързина (37.4 км ) и р. Грезница. Пълноводието й е през месеците февруари, март и април – 11.4-15.8% от годишния отток, а маловодието е през месец август - 3.8%. През някои години пресъхва в горното си течение. През пролетта на 1954 г. предизвиква голямо наводнение. Корекцията на коритото й и направените диги сега предпазват околните земи от наводнения. Замръзва за около 20-40 дни през годината. Водите й се използват за напояване. В поречието на р. Скът са построени 41 малки язовира с общ завирен обем около 16 млн. куб. м. Във водосборния басейн на р. Скът са разположени гр. Бяла Слатина и селата Горно Пещене, Голямо Пещене, Комарево, Бъркачево, Галиче – Врачанска област, и други.   

понеделник, 4 август 2014 г.

Експерт: Река Скът не е безобидна

Язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни, заяви Асен Личев





 
„Река Скът изобщо не е безобидна. Тя е на 18-о място сред реките в България по водосборна площ. Нейният водосборен басейн е 1 074 квадратни км”, обясни в предаването „Здравей, България” Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.

По думите му водосборът на река Скът обхваща общините Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия.

„За първи и втори август във Враца са паднали 128 литра на кв/м дъжд, което е два пъти повече от месечната норма за юли. В Бяла Слатина са паднали 86 литра на кв/m , което е 1,5 пъти повече от месечната норма, а в Борован – 146 литра на кв/м, което е 3 пъти повече от месечната норма. Почвата много преди 28 юли е била пренаситена и непопива абсолютно нищо”, обясни Асен Личев.

Според него язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни. 

„Ако вземем валежите само на втори в тези три области, в момента има свободни водни количества в размер на 25 милиона кубически метра. Това водно количество, много трудно ще се оттече, защото Мизия се намира на ниско”, обясни още Асен Личев.

Хората в града обаче са убедени, че именно язовирите са виновни за бедствието, което ги сполетя.

„Залагам си професионалната чест. Водното преливане в момента на язовирите е незначително на фона на общото количества вода, което се намира в момента там”, заяви Личев.

Според Андрей Ковачев, съпредседател на партия „Зелените”, има натрупване на грешки в управлението на реките десетки години назад. Според него дигите, които пазят земеделските земи, са причина за наводнението в Мизия.

Когато са строени дигите, може би не са били грешка. В момента обаче инфраструктурата не може да поеме измененията на климата”, коментира Асен Личев.

Синоптикът Ивайло Славов обясни, че валежите са няколко пъти над месечната норма.

„Трябва да знаем оттук нататък, че ако нормата за даден район е 30 литра на кв. метър дъжд месечно, това не значи, че всеки ден ще вали по литър”, заяви Славов.

Синоптикът обясни, че валежите ще се изливат за един ден за няколко часа. В други години ще има засушавания. 

„Месецът тръгва с повече от нормалното валежи. Поне първата половина на месеца се очаква да има порои, доста интензивни”, заяви Ивайло Славов.

По думите му ще има зачестяване на екстремните явления.

сряда, 25 юни 2014 г.

Имат ли край капризите на времето?

Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове



Кой разсърди времето? Това се питаме всеки път, когато ни застигне стихията – когато водата нахлуе вкъщи, удави домашните животни и погуби реколтата.

Тази година гневът на природата е още по-силен. Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове, а лятото едва сега започва…

На много места през послединя месец станахме свидетели на страшни градушки. Смерч пък премина по Черноморието. Това нетрадиционна за нашите географски ширини бедствие напоследък се появява по-често.

„Има една тенденция на затопляне в климата. Като цяло проявленията на т.нар. „глобално затопляне” на Балканите се вижда като засилване на такива неблегоприятни метеорологични явления, които също крият големи опасности”, обяснява синоптикът Петър Янков.

Какво още да очакваме от времето гледайте във видеото

петък, 20 юни 2014 г.

Трагедия във Варна

Много страшно е, че хора загиват от небрежността на всички институции! 
Бог да ги прости!
На кратко проблемите могат да бъдат обобщени така:

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ