В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружениетоза повишаване информираността на всички държавни органи, представям на Вашето внимание доклад за установени нарушения.
Допълнението изпращаме и до РИОСВ София, а така също и на ДНП Рила, понеже нарушението се извършва на територия от техните компетенции.
И така - наши съмишленици ни информираха, че Хижа Мусала-нова е пусната в експлоатация и че отпадните води от нея се изливат в долното Мусаленско езеро кристално непречистени, тоест както ги е майка родила.
Сега, веднага след Великден ние Ви писахме доклад по въпроса, но не получихме отговор въобще. Само не сме го изпратили до РИОСВ София, затова докладът е прикачен също така и за да си го припомнят останалите тогавашни получатели..
Моля, от името на сдружение Балканка, да вземете мерки преди да е паднал снегът, защото иначе цяла зима няма да се вижда какво се случва, а до напролет езерото ще е напълно ликвидирано от отходните води на новата хижа - то и без това е доста малко като обем.
И междувременно посетителите на Боровец ще се чудят откъде ги болят коремите, понеже, както сами знаете вече, на Мусаленска Бистрица има питейно водохващане.
За гореописаното можете да се убедите от следните линкове:
Също така се надявам компетентните органи да извършат проверка съвместно с община Самоков, за да се установи кой е разрешил ползване на хижата, как и защо, и настоявам да ни информирате за резултатите от проверката.
За всеки случай сме пуснали сигнали и на зелените телефони на БДДР и РИОСВ София, с надеждата за по-бърза реакция, преди да е паднал снегът. Мястото е достъпно все още с проходима техника.
Предварително благодаря за разбирането и съдействието на всички.
От сдружение „Балканка” внесоха сигнал и до прокуратурата
След разследването на NOVA за нарушенията при редица ВЕЦ-ове в страната, бяха изпратени сигнали до прокуратурата и до Европейската комисия.
NOVA разкри как десетки ВЕЦ-ове са изградени без всички необходими документи, върху земя, публична държавна собственост. „Разследване в Темата на NOVA”: В мътни води
След излъчването на разследването, от сдружение „Балканка”
внесоха сигнал до прокуратурата във връзка с изграждането на ВЕЦ-ове в
коритата на реките, без учредено право на строеж. Предстои и сезиране на
Европейската комисия. От около 140 действащи централи, само три имат
учредено право на строеж, както е задължително по закон.
Председателят на съвета по законодателство към парламента
проф. Огнян Герджиков определи ВЕЦ-овете като незаконни към днешна дата.
Според него единственият изход е промяна в законите. Първата е -
приемане на правила, според които изградените досега ВЕЦ-ове да бъдат
узаконени. Втората – да се уреди въпросът с плащането на отстъпеното
право на строеж със задна дата. РАЗСЛЕДВАНЕ НА NOVA: Десетки ВЕЦ-ове в България - незаконни? (ВИДЕО)
В сигнала на „Балканка” до прокуратурата са описани и още 14
ВЕЦ-а, които са изградени или са в процес на изграждане. Сред тях са
ВЕЦ „Арнаутовци”, чийто съсобственик е бившият кмет на Благоевград и
бивш регионален министър Костадин Паскалев.
Собственик на новопостроеният ВЕЦ „Мусомище”, пък е заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов.
Засега регионалното министерство и прокуратурата мълчат за
това какви мерки ще предприемат по повод десетките ВЕЦ-ове, изградени в
земя публична държавна собственост без учредено право на строеж.
Публикаваме разследването на
Генка Шикерова, защото смятаме, че същото е фундаментално и показва корупционния модел на развитие на ВЕЦ в България!
Приятно гледане:
Генка Шикерова провери законни ли са ВЕЦ-овете за зелен скъп ток
Тази неделя Генка Шикерова е по следите на незаконните ВЕЦ-ове за зелен скъп ток в „Разследване в Темата на NOVA”.
Десетки централи печелят много пари за собствениците си,
които ползват безплатно държавна земя. Генка Шикерова разкрива кой стои
зад строежите, пресушава реките, унищожава рибата и взема печалбата. И
как повече от 10 години държавата търпи сметката да не бъде платена. РАЗСЛЕДВАНЕ НА NOVA: Десетки ВЕЦ-ове в България - незаконни? (ВИДЕО)
Политици, децата им, близките им хора, местни управници и
свързани с тях лица са застроили коритата на реките без учредено право
на строеж. Направили са си ВЕЦ-ове и продават ток на преференциални
цени. Резултатът: част от реките пресъхват, а животът в и около тях
изчезва.
„В мътни води" или каква е схемата, по която години наред функционират ВЕЦ-овете - гледайте във видеото.
European rivers are negatively impacted by thousands of small hydropower installations and barrages, with many more to come if the power industry has it their way.
In 2011 September, Duero Basin Authority develops La Gotera Dam Removal Project, up to a dam allocated in Bernesga River (León, Spain). This intervention is part of the Spanish National Strategy of River Restoration, whose objective is recovering channel continuity in a significant reach of this emblematic river flowing through the Alto Bernesga Biosphere Reserve of the Man and Biosphere Programme.
Комисия от четири министерства и община
Кричим ще търсят причината за липсата на вода в града. Оглед на
водноелектрическите централи Въча 1 и 2 направиха министърът на
енергетиката Теменужка Петкова, представители на НЕК и
екоминистерството. Вече осми ден в един от кварталите на Кричим няма
вода
Спорът между Националната електрическа компания, Напоителни
системи и ВиК-Пловдив, които използват водата, е къде изчезва тя за
кратки периоди през лятото и зимата.
Теменужка Петкова - министър на енергетиката:
"Имаше съмнения относно дейността на НЕК във връзка с дейността на ВЕЦ
Въча 1 и 2... ние твърдим, че изпълняваме своите ангажименти, но е факт,
че гражданите на град Кричим нямат вода, затова решихме да направим
една такава съвместна комисия - всички институции, които имат отношение
към този процес да видим къде е причината".
От централите са задължени да подават по 5 кубически метра вода в
секунда през цялото денонощие, съобщи още Петкова и това се изпълнява.
След това, обаче водата мистериозно изчезва по пътя до кладенците на ВиК
Пловдив. Нито един от специалистите от четирите министерства не се
ангажира да каже къде. Жителите на Кричим имат своя версия за загубите.
Осман Шарифов:
"Водата се губи, тука надолу има частни електроцентрали водни и водата
като я пуснат спират я за централите да работят, а за нас дето сме, че
нямаме вода не ги интересува".
Хората очакват бързо решение на проблема, тъй като водата и във водоноските вече е свършила.
Очаква
се до два дни кладенците на ВиК Пловдив да се напълнят и хората да
могат да ползват вода от мрежата, увериха от община Кричим.
How pristine rivers in the Balkans are in danger of being dismembered by hydropower installations.
by Pippa Gallop, Bankwatch - Cover photo (c) Olsi Nika
People often ask me why on earth I live in Croatia by
choice, considering that so many Croatians move abroad. They expect me
to mention the beautiful coast, the weather and the friendly people...
But apart from these, the first two things that come to mind are the
tasty vegetables and the clear, beautiful rivers.
After the initial quizzical look that follows, the vegetables are relatively easy to explain, but rivers? Uh?
For someone hailing from a part of England where our local
river was dry for most of the year and most of the other rivers were an
opaque dark green, many of the Balkan rivers are a revelation.
The
riverbanks are full of lush green vegetation, beautiful blue-green
damselflies flutter around, shoals of fish dart around, and... wow, the
water is clear! I want to dip in that...
So whenever
the weather is good and I have some free time, there’s nowhere else I’d
rather be than cycling along one of the beautiful Balkan rivers,
stopping occasionally to plop in for a swim. And so it was this year.
Some
friends and I spent a couple of weeks cycling around Bosnia and
Herzegovina, starting near the River Una and curving round via Sarajevo
to the Neretva Delta and ending up at the sea. The stunning variety of
landscapes compensated for the numerous hills we had to climb.
There was one thing that somewhat marred my
enjoyment though. For years I’ve had a tendency to recognise place names
by whether a multilateral development bank has financed a project
there, whether there is a coal power plant there or some other
environmental problem. It comes with the territory of being a Bankwatch
nerd.
But this year, having spent quite a chunk of the year
looking into financing for hydropower plants across the Balkans, it
reached extreme proportions.
Nearly everywhere we went, the place name or river name would ring a bell... because there’s a hydropower plant planned there.
This
map of hydropower plants in the Balkans shows the extremely high number
of planned and existing installations. Source: EuroNatur &
Riverwatch. An interactive version can be seen at balkanrivers.net/en/map
Take the river Sana, in Bosnia and
Herzegovina for example. It might not be as well known as the mighty
blue Neretva or the majestic Drina, but it varies along its flow from
rapid-flowing rafting territory, to wide shallow sections ideal for
paddling around or having a picnic.
And indeed on
sunny days the banks south of Prijedor are lined with local people
enjoying themselves. Further up the Sana becomes smaller and less
populated, and even more beautiful, first lined with trees, then
entering a gorge.
"Hey, let's build a power plant here"
Bosnia and Herzergovina
This was not the first thought that crossed my mind while
looking at the Sana, but for someone it obviously was. If you follow
the river up far enough you will come to this...
The Slovene company Interenergo, part of Austria’s Kelag Group, is
currently constructing a 4.9 MW hydropower plant near the Sana springs
near Ribnik
As well as making a huge mess of the landscape and drying out a
stretch of the river by diverting it into a tunnel, this plant threatens
one of the most important river sections for the endangered Huchen fish
in Europe.
There is a supreme irony here, as Austria has
spent millions of Euros restoring rivers with Huchen during the last
fifteen years, yet now its companies are destroying similar habitats
abroad.
The Medna Sana plant is just one of more than 180
plants planned in Bosnia and Herzegovina. Considering the country’s
beauty and biodiversity, if even a fraction of these are built, the
consequences will be severe
The
ill-fated Ulog plant on the beautiful upper Neretva provides a
cautionary lesson on poorly sited and poorly planned plants,
for example.
In April 2013 a construction permit was issued to the
project company EFT, but then in early July 2013, within just four days
of one another, two workers died in separate landslide incidents.
Since then, preparatory works have ground to a halt, and it looks like nature might just get its own back this time.
It’s
not just Bosnia and Herzegovina - no, not by a long way. Other
countries around the region have gone on hydro frenzies to an even
greater degree.
Pioneers and hyper-development
Bulgaria and Albania
Bulgaria was the frontrunner in this
field, with small hydropower plants appearing all across the country in
the late 2000s, many of them financed with public money by the European
Bank for Reconstruction and Development.
Environmentalists have
since been documenting the results of this hydro-rush, with dried up
streams and stagnant water painting a murky picture of once lively
rivers and streams.
The Little Iskar river has dried out after the Entropole hydropower plant was put into operation in 2012. Video: Balkanka Association
What has happened in Bulgaria is a stark reminder that small
hydropower plants are by no means necessarily less harmful than large
ones. Albania has taken hydro-fever to a new level, though. From 2007-2013when Sali Berisha was Prime Minister, the government awarded concessions for no less than 435 hydropower projects.
We’ve managed to identify 81 which are now operating, as well as 36
under construction, but the remainder seem still to be in the planning
stages for now.
Among the most controversial are those on the wild
Vjosa river, where no less than 38 hydropower plants are planned to
bluntly intrude on the river’s flow almost from its springs to the sea.
One of these is the 8 MW Lengarica hydropower plant on a Vjosa
tributary, promoted by Austrian Enso Hydro GmbH, which is already
under construction. The plant will change the water flow in the
Lengarica Canyon, a natural monument located downstream of the
plant, interfere with the Hotova Pine national park and impact the
tourism which is a significant source of income for local people.
The
fact that the Albanian authorities approved the plant inside a
national park bypassing the national environmental laws has remained
unchallenged by the public financiers. The International Finance
Corporation, Development Bank of Austria and the Green for Growth
Fund have supported the project with at least EUR 20 million in
public loans.
The plants that have been built have caused so many problems that
environmentalists have called for a three-year moratorium on
constructing new plants, while the permit documentation and concessions
are reviewed.
The issues go far beyond biodiversity. After construction started in October 2012 at the Bistrica 3 plant,
near Sarande in the south of Albania, local people complained that the
project polluted their water and damaged their agriculture In
August 2014, the authorities ordered a halt to construction works due
to environmental permit violations by the promoter company.
The story is similar in the case of the Ternove plant near Diber in
Central Albania. The fact that a European public bank – the European
Bank for Reconstruction and Development (EBRD) – is financing this 8.3
MW project does not seem to have helped to strike a balance between
energy and water.
In 2014 people from the villages of Valikardhë,
Zall, Sopot and Strikçan repeatedly protested against the construction
of the plant after about 2,000 hectares of land were left without
irrigation water due to diversion for use in the hydropower plant.
The silver lining
Projects being halted as a consequence of bad planning
With poor planning, corruption and failure to listen to
public opinion endemic throughout the region, cases like these are
popping up time and time again.
Sometimes the stories end happily,
like earlier this year when plans for small hydropower plants in Bosnia
and Herzegovina’s Una National Park were hastily withdrawn after public outcry, or in 2013 when the EBRD cancelled a loan for the Ombla hydropower plant in Croatia
Also this year, the concession for two dams planned on the Vrbas
river near Banja Luka in Bosnia and Herzegovina was finally cancelled,
more than 10 years after the projects were de facto stopped by protests.
In other cases like Boskov Most in the Mavrovo National Park in
Macedonia, the projects look like they are in their death throes but the
companies that have spawned them – and the (public) banks that finance
them – just can’t seem to give up on their wayward offspring, as if
delaying and doing new studies is going to somehow turn these into
environmentally and economically sane projects. It won’t. Just save
everyone the time and money and stop now.
Biodiversity vs. climate?
It’s
easy to fall back on the old ‘but we need energy’ arguments and accuse
those concerned about hydropower of stopping the development of
non-fossil forms of energy. But isn’t it those who are relentlessly
forcing through destructive, unpopular, and often uneconomic projects
that will do most to cause a backlash against renewable energy?
It
seems to me that if you want to promote something, you should do it in a
well-thought out way, that would attract people not repel them.
Damming
and diverting the region’s most beautiful rivers and destroying water
resources or places where people go to relax doesn’t seem like a good
start to me.
Study | December 11, 2015
With a deadly combination of Europe’s last wild rivers, rampant
corruption and inadequate nature protection, the potential for hydro
developments in southeastern Europe creating damage is immense.
In
order to address this issue, we need to know who is making it happen.
Our research aims - to the extent possible given the secrecy around the
financial sector - to find out who are the main actors involved in
financing hydropower projects in the region, both overall and inside of
protected areas.
Find out more at bankwatch.org
Save the Blue Heart of Europe
Save the Blue Heart of Europe is an international coalition and
campaign fighting to save the unique rivers of the Balkans by
preserving the most valuable streams and stretches with regard to
ecology and biodiversity. They shall be preserved for the benefit of
nature, biodiversity, and of the people for whom these rivers have a
deep symbolic and cultural meaning, as well as for those coming from
afar seeking to experience the last untouched rivers in Europe.
The
coalition believes that the economic future of the Balkan countries
can be more sustainably stimulated by conserving their natural
treasures and keeping their potential for sustainable socio-economic
development available for future generations.
Fine out more at balkanrivers.net
Кога най-после от чешмите в балканското село Бързия ще
потече бистра вода? Доскоро този локален проблем се смяташе за решен, с
откриването на чисто нова пречиствателна станция над селото. След
тържествата обаче, проблемите на хората продължиха, а нашият зрител
Димитър Куманов изпрати поредната си жалба до екоминистерството, този
път с копие и до Нова телевизия. Последвалата незабавна проверка установи нарушение, което засяга чешмите на цели две области – Враца и Монтана.
Пречиствателната станция на село Бързия е открита през септември. Заедно
с нови алпийско водохващане и водопровод, за близо 6 милиона лева. В
края на ноември обаче, още e в тестов период, а кметът на селото се кани
да организира протестна подписка.
Всички в Бързия са си патили от тапи. Някои е трябвало
да сменят батериите на чешмите си, заради заклещени жаби. В тази къща
пък, за половин година две перални са излезли от строя.
Бързия е в района на водната каскада Петрохан. Реките и ручеите наоколо
стигат да захранят три веца и язовир, от който пият жителите на
областите Враца и Монтана. Селото обаче разчита на локално снабдяване. И
живее на воден режим.
От 10 години, собственик на вецовете е „Енерго-про”. Дружеството не приема да го обвиняват за проблемите в Бързия,
защото то няма ангажимент да снабдява селото с вода. И препоръчва на
хората да се обръщат към местното ВиК. Сега местното ВиК ще оперира с
чисто нови съоръжения, но потвърждава, че тапи вече има.
И все пак, в кого е топката? Заварваме Бързия в сняг и с вода в
изобилие. До съвсем скоро обаче не е било така. Димитър Куманов от
Сдружение „Балканка” е снимал какво остава след водохващанията за
вецовете при маловодие.
„Деретата буквално пресъхват и надолу, каквото се
събере от подпочвени води, дренира, нещо се събере от някое друго малко
ручейче, отива за питейната вода на Бързия”, обяснява Димитър Куманов от
Сдружение „Балканка”.
Последните му клипове са от 14-ти и 20-ти ноември. Гледаме ги с
директора по контрол на басейнова дирекция Дунавски район – той отговаря
за спазването на Закона за водите в региона и осигуряването на
минимален воден отток.
Топката обаче не е в „Енерго-про”, е заключението на контролиращата
дирекция. Защото те вземат вода от съоръжения на НЕК „Язовири и
каскади”.
„Отговорни за състоянието са НЕК „Язовири и каскади”.
Даже ще подлежат на административно-наказателна отговорност, съгласно
закона за водите”, обясни инж. Веселин Монев, директор по контрола в
Басейнова дирекция „Дунавски район”.
Според НЕК „Язовири и каскади", отговорността не е тяхна, а на
Енерго-Про. Това обаче не променя заключението на проверяващите, че
топката е именно в държавното предприятие. Като е останала разрешително,
оказва се, останала е и без контрол. Нищо че въпросната система доставя
вода за цели две области. Какво очакват тогава в Бързия?
Един много интересен филм, представящ в дълбочина проблема с
ВЕЦ в цяла Европа. Разбира се фокусът
пада не на нашите проблеми, но се вижда ясно, че хидроенергетиката създава хоризонтален
проблем и трябва да бъде адресиран на общоевропейско ниво. Вече държави като Дания са забранили изграждането
на ВЕЦ
European rivers are negatively impacted by thousands of small hydropower installations and barrages, with many more to come if the power industry has it their way.
http://bnt.bg/predavanyia/absurdite/barazh-si-ta-rsi-stopanin-i-mozhem-li-da-nakarame-pone-ribite-da-ostanat-v-ba-lgariya-11-11-2015
Рушащите се прагове по река Струма и техния законен собственик в опит да намерим кой трябва да се грижи за поддържането на съоръженията, след като в годините отговорността за тях лъкатуши.
Съоръженията се намират в територия с потенциален риск от наводнения, а опасенията на експертите са и за екологичен проблем, свързан с популацията на риба в района.
Една мистерия за 4 институции и частна фирма в „Абсурдите с БНТ 2”.
Проектантът съм на тези 3 прага през 1979 година, като ръководител група в отдел “Корекции на реки” – ИПП ВОДПРОЕКТ. Главен проектант ми беше инж.Димчо Алипиев. Проектът се казваше “Каскада от прагове на р.Струма при с.Покровник”. Инвеститор беше ДСО “ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ”. По проект беше предвидено да се изпълнят праговете с набиване на 9 м и 12 м. стоманобетонови шпунтове. Започна се от най-горния праг №3, но се оказа, че геологията с която разполагахме не беше точна и не показваше, че има валуни, т.е. огромни речни камъни и шпунтовете не можеха да бъдат набити до проектната им кота…. строителите набиха само шпунтовете на праг №3 до колкото можаха. За да се изпълни проектната кота на преливника се наложи шпунтовете да бъдат срязани с взрив. Проектът за рязането на ст.бетоновите стърчащи части на шпунтовете го изготви “Хидрострой” и при взрива вълната отиде нагоре по коритото на реката и бяха изпочупени прозорците на домостроителния комбинат…. на останалите два прага изменихме проекта и бяха изпълнени с монолитен бетон. Каскадата беше строена около 1981-1983 година. Предназначението беше БАЛАСТРИЕРА – т.е. да се изземат инертните материали между два прага до определена кота и определени граници, след което да се спре и депото отново да се запълни с носените от реката наноси. Собственикът на праговете не беше точен и коректен. Нито са строени 1974 година, нито не са предназначени за Баластриери….. Това е накратко историята на тези три прага. Ако попитате какво стана с шпунтовете за останалите два прага – произведени от СМК Казичене в Свищов и докарани тук, те бяха превозени на р.Марица под Пловдив и Свиленград…. такива години бяха, държавата имаше много пари. Там бяха изградени дънни прагове с набивни пилоти за укрепване на жп моста на Свиленград и моста със затвопите на р.Марица в Пловдив….:)
Хронично бедствие тревожи жителите на врачанското село Хайредин. 50
къщи постоянно са във воден капан заради построената в близост малка
ВЕЦ, съобщава в “Денят започва” Илиана Минковска. Мазетата на хората са
пълни с вода, която подкопава основите и ако не се вземат бързи мерки,
има опасност къщите да започнат да се рушат, казаха от кметската управа.
Вече втора година част от сградите в село Хайредин потъват във вода с
дълбочина до метър и половина при всеки дъжд или снеготопене. Ежедневно
Евгени Стойчев изхвърля с помпа по 5 тона вода от мазето си. “Откакто
се построи ВЕЦ-а в Хайредин се повиши нивото на реката и оттогава цяло
лято теглим вода от мазите. По изчисления от помпата – 300 литра в
минута, става около 4-5 тона вода на денонощие и на другия ден – същото
ниво се получава. Сами ще видите как се напукват колоните и излиза
арматурата от бетона”, казва той.
Основите на дома на семейство Ценови също са потънали във вода. Тъй
като не могат да си позволят да наемат помпа, от общината им помагат
безвъзмездно вече няколко пъти. Пенсионерите са останали без зимнина,
защото всичко е наводнено. “Краката ми измръзнаха, докато се опитвах да
изнасям – зелето е вътре, виното. Като влезнахме пълните буркани бяха
изпотрошени”, показва Петрана.
“Това е поредната къща, която минаваме и проверяваме с вас. Къщата е
на гредоред, мазата е пълна, оттам гредоредът поема влагата и започват
дюшеметата да се разрушават. Основите са във вода, нищо не я държи, ще
започне да се пука и да пада къщата. Ние от общината вече 5-6 пъти
идваме да отводяваме с помпи, защото хората не могат само да си решат
проблема”, обяснява Мирослав Димов, експерт по бедствия и аварии в
община Хайредин.
“Покачването на водното ниво, водочерпенето, спадането на нивото е с
последствия върху строителната конструкция. Сега може да има пукнатини,
но те са малки. По-късно ще се появят по-големи, защото ще сляга надолу
конструкцията и не ми се мисли какво ще стане”, коментира ситуацията
инж. Цветана Гущерска, хидроинженер.
Според експерти водното бедствие е последица от високото ниво на река
Огоста. “А това високо ниво е целогодишно, откак е влязла в
експлоатация ВЕЦ-а. Прегледах документите на ВЕЦ-а, какво е предадено,
какво е завършено, какво не е завършено. Там се предвиждаха предпазни
диги, противофилтрационни завеси и този обект за мен не е завършен, щом
не са изградени защитните мероприятия за селището”, настоява инж.
Гущерска.
“Ясно е, че причината е ВЕЦ-а, защото нещата са започнали с неговата
експлоатация”, убеден е и Тодор Тодоров, кмет на община Хайредин.
От общината са изпратили молба за помощ до всички институции в държавата, защото решаването на проблема вече не търпи отлагане.
Нашият репортер Благой Цицелков беше във Враждебна по сигнал на наши
зрители. Те се обърнаха към БНТ, защото ги притеснява масовата гола сеч
на гората. На протест се бяха събрали около 50 човека. Един от
протестиращите разказа, че преди около 2 години са били изрязани голяма
част от тополите и до ден днешен няма нищо засадено.
Инж. Атанас Симеонов каза, че по лесоустройствен проект е предвидена
гола сеч на 100%. След усвояване на цялата маса сечището ще се почисти
от клони и дървесни остатъци и рано на пролет ще бъдат засадени тополи.
„Река Скът изобщо не е безобидна. Тя е на 18-о място сред реките в
България по водосборна площ. Нейният водосборен басейн е 1 074
квадратни км”, обясни в предаването „Здравей, България” Асен Личев,
директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на
околната среда и водите.
По думите му водосборът на река Скът обхваща общините Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия.
„За първи и втори август във Враца са паднали 128 литра на
кв/м дъжд, което е два пъти повече от месечната норма за юли. В Бяла
Слатина са паднали 86 литра на кв/m , което е 1,5 пъти повече от
месечната норма, а в Борован – 146 литра на кв/м, което е 3 пъти повече
от месечната норма. Почвата много преди 28 юли е била пренаситена и
непопива абсолютно нищо”, обясни Асен Личев.
Според него язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни.
„Ако вземем валежите само на втори в тези три области, в момента
има свободни водни количества в размер на 25 милиона кубически метра.
Това водно количество, много трудно ще се оттече, защото Мизия се намира
на ниско”, обясни още Асен Личев.
Хората в града обаче са убедени, че именно язовирите са виновни за бедствието, което ги сполетя.
„Залагам си професионалната чест. Водното преливане в момента на
язовирите е незначително на фона на общото количества вода, което се
намира в момента там”, заяви Личев.
Според Андрей Ковачев, съпредседател на партия „Зелените”, има натрупване на грешки
в управлението на реките десетки години назад. Според него дигите,
които пазят земеделските земи, са причина за наводнението в Мизия.
„Когато са строени дигите, може би не са били грешка. В момента обаче инфраструктурата не може да поеме измененията на климата”, коментира Асен Личев.
Синоптикът Ивайло Славов обясни, че валежите са няколко пъти над месечната норма.
„Трябва да знаем оттук нататък, че ако нормата за даден район е
30 литра на кв. метър дъжд месечно, това не значи, че всеки ден ще вали
по литър”, заяви Славов.
Синоптикът обясни, че валежите ще се изливат за един ден за няколко часа. В други години ще има засушавания.
„Месецът тръгва с повече от нормалното валежи. Поне първата половина на месеца се очаква да има порои, доста интензивни”, заяви Ивайло Славов.
По думите му ще има зачестяване на екстремните явления.
За нас чистата вода е даденост, приемаме че съществува, че я има в изобилие и че винаги ще ни е под ръка, когато ни прижаднее.
В Замбия не е така!
Представете си да ви се налага да ходите всеки ден по повече от 3 км за да налеете питейна вода. Това правят много от тези деца в Замбия, и то всеки ден по три пъти.
Ние в България все още сме облагодетелствани с някои чисти, планински реки, които, слизайки в низините, стават все по-мръсни. Освен това, редица баражи и ВЕЦ заплашват тяхното съществуване дори в зоните в близост до изворите. До къде трябва да стигнем за да осъзнаем, че от нашата позиция и действия, или съответно бездействия, зависи качеството на водата, с което един ден ще живеят нашите деца?
Вижте това видео, за да осъзнаете колко важна е за нас водата, защото човек разбира, че нещо е ценно, когато го загуби.
Публикации
