Елементите на ВЕЦ и тяхната цена

Публикувам няколко извадки от Търговския регистър и по-точно от договори за особен залог върху предприятия, които притежават ВЕЦ.  ОТ същите се виждат примерните цени на отделни елементи на централите като водохващания, турбини и тн. 

Река за пет милиона лева

https://mittag.wordpress.com/2015/11/20/vlahi/

Posted on November 20, 2015by mittag

Стотици ВЕЦ нанасят тежки екологични поражения на българските реки, докато собствениците пълнят джобове с щедри субсидии за „зелена” енергия

Димитър Събев, Руслан Йорданов

Четири частни водноелектрически централи са се наредили на пълноводната река Влахинска, спускаща се в стръмно ждрело от Пиринския първенец връх Вихрен към Струма. Общата инсталирана мощност на техните турбини е близо 7 мегавата и само през 2014 година тук са произведени над 29 000 мегаватчаса електроенергия. В пари това се равнява на около 5 млн. лева: обществото плаща на собствениците на малки ВЕЦ щедри „зелени” субсидии.

Последиците за околната среда от този доходоносен бизнес са плачевни. След пускането в експлоатация на първите ВЕЦ през 2006 г. големи участъци от река Влахинска редовно пресъхват. Съхнат и крайречните гори. Популациите на балканската пъстърва, на редкия ручеен рак и на видрата са унищожени или стресирани, неблагоприятни ефекти вероятно има и за едрите бозайници. Също и напояването на околните градини става проблемно.

Поречието на река Влахинска е включено в защитената зона „Кресна – Илинденци”, в която се концентрира уникално биологично разнообразие. Авторитетни учени отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ, но кой да ги чуе? Става дума за твърде много пари и връзки. Вместо да се търсят начини за намаляване на вредите от ВЕЦ, ново инвестиционно предложение за удвояване на капацитета на една от съществуващите централи си пробива път през институциите.

Малки ВЕЦ, големи проблеми
Не е лесно да се обясни как малка ВЕЦ уврежда околната среда. Първата асоциация е за заоблени перки, задвижвани от водата и оползотворяващи естествената енергия, създавана от течението: само екологични талибани биха били против. Но използваната технология е съвсем различна от горната идилична картина. За да се гарантира редовно водоподаване и да се увеличи напорът на водите, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ и се запращат към турбините. Ако собственикът е нетърпелив да си избие инвестицията, цялата река се „канализира” и рибите, съвсем буквално, остават на сухо.

Под МВЕЦ ТАС 2 – Влахи. Снимка: dams.reki.bg

По принцип има изисквания колко вода е длъжна да остави всяка конкретна ВЕЦ след водохващането, но само по принцип. Българските институции не разполагат със сертифицирана апаратура, която да измерва водния отток, изтъква Димитър Куманов от Сдружение „Риболовен клуб Балканка”. И да имаха такава уреди, служителите на регионалните басейнови дирекции и екоинспекции са подложени на натиск: ако се покажат твърде стриктни към ВЕЦ, които често са собственост на важни бизнесмени или политици, те бързо ще се простят с работното си място.

„От една година нашият риболовен клуб не лови риба, а обикаля страната и заснема какво остава от реките след построяване на ВЕЦ на тях”, споделя Куманов. Изводът му е, че поне 60% от реките, на които има ВЕЦ са сухи през лятото. Той изрежда: Крива река над Сестримо с ВЕЦ „Света Петка“: суха като барут. След ВЕЦ „Бързия“ – никаква вода в реката. ВЕЦ „Давидково 2“, ВЕЦ „Сливка“, ВЕЦ „Хладилника“…

Глоби все пак се налагат. Веднъж например е констатирано, че Петровска река в продължение на 7 км. е оставена абсолютно суха и собственикът на ВЕЦ-а там е санкциониран с 5 хил. лв. За сравнение, бабичка, хваната да бракониерства с мрежа е наказана с 6 хил.лв. „Реките ги няма, няма го и животът – не само в тях, а и около тях”.

Любомир Костадинов, експерт по язовири и водни електроцентрали в екологичната организация WWF допълва: „Строежите в реките дават много бърз и всеобхватен ефект. Реката е свързана екосистема: ако построиш ВЕЦ на това място, отражението от него може се усети на 3 км. надолу по течението, на 3 км нагоре, или и в двете посоки“. Според Костадинов един от основните проблеми на ВЕЦ е прекъсването на биокоридорите, по които протича хранителната и размножителна миграция на рибите.

У нас предписанията за изграждане на т.нар. рибни проходи, по които да минава пъстървата или се пренебрегват, или се изпълняват некачествено, съгласни са Костадинов и Куманов. Издигането на бентове освен това спира преноса на седименти, заради което в доста засегнати реки се получава вдълбаване на коритото.

Димитър Манев от Българското каяк общество добавя още нюанси: „Реките ни са пълноводни едва три месеца в годината. Пиковото им ниво не е повече от месец, а през останалото време са на абсолютния минимум. ВЕЦ допълнително влошават ситуацията, като се стигне до момента, когато вече не може да се говори за река. За няколко сезона тя прораства с растителност и започва да изчезва. Около ВЕЦ-овете винаги се натъкваме на тотална разруха и унищожаване на коритото и бреговете“.

Най-интересното тепърва предстои: обществото субсидира собствениците на ВЕЦ като производители на чиста енергия, тоест награждава приноса им към опазването на климата и околната среда.

Директорите на водопада

Да се върнем към река Влахинска, нейните ресурси и фирмите, които ги оползотворяват. Най-долу по реката се намира МВЕЦ „Сокол“ на фирма „Бийстън енерджи“ АД. Централата е произвела над 8 000 мегаватчаса електроенергия през 2014 г., според базата данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Опитите да разберем колко е спечелила от това фирмата удрят на камък, тъй като „Бийстън“ не е публикувала в Търговския регистър нито един годишен финансов отчет.
Глобата за подобен пропуск е до 3000 лв. годишно, което не е чак толкова висока цена за анонимност. Все пак с повече упоритост в книгата на акционерите може да се открие, че една пета от дяловете на „Бийстън енерджи“ притежава Иван Пушкаров – икономически министър в две правителства от началото на прехода.

Водещ съдружник е Димитър Соколов, бивш заместник – министър на енергетиката и шеф на Комитета по енергетика, по-късно генерален директор на енергийния бизнес на „Мултигруп“. Третият участник е бивш местен кадър на държавната “Енергопроект”.

Нагоре по реката е ВЕЦ „Влахи“, собственост на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД на известния благоевградски приватизатор Иван Пишиев. На върха са двете централи на „Хидроекоенерго Тас“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Тодор Стайков. Играч в тютневия бизнес, до 2009 г. Стайков заема престижната длъжност заместник – председател на Българската търговско – промишлена палата. Любопитна подробност в биографията му е, че още през 1991 г. той специализира бизнес лобизъм в САЩ. Стайков вади над 16 000 мегаватчаса „зелена“ енергия от река Влахинска.

Както проличава, във Влахинския ВЕЦ клуб обществото е подбрано. За лош късмет на инвеститорите към реката имат интерес и няколко екологични организации: в с. Влахи има Образователен център за едрите хищници, Училище за природа и ферма „Семпервива“ с единственото у нас голямо стадо каракачански овце.

Сигналите за потенциалния отрицателен ефект от ВЕЦ върху реката не са взети под внимание преди десетина години, когато се проектират и съгласуват първите централи. Но опитът да се удвои капацитета на МВЕЦ „ТАС“ на Тодор Стайков вече идва в повече. На 1 декември 2014 г. РИОСВ – Благоевград спира инвестиционното предложение, тъй като пораженията върху защитена зона „Кресна – Илинденци“ ще нараснат неприемливо с новите съоръжения.

„Хидроекоенерго ТАС“ обжалва в Административния съд в Благоевград и привежда в своя подкрепа заключения на плеяда експерти. Оценките в полза на инвеститора са подписани от хора с научни титли, но има основания да се усъмним в обективността им. Фирмата, изготвила ОВОС за разширения МВЕЦ например е същата, която през 2010 г. прецени, че новата открита златна мина и флотационна фабрика на „Дънди прешъс металс“ край Крумовград не крие рискове за хората и природата. За протокола, това е „Данго проект консулт“ ЕООД. Независими чужди експерти са коментирали, че нивото на неговия ОВОС за „Дънди“ е безобразно.

Доц. д-р Валентин Богоев, ръководител на Катедра по Екология и опазване на природната среда на Софийския университет прави заключение, че разширяването на Влахинския ВЕЦ няма да увреди природата. В неговата оценка е допусната елементарна грешка, занижаваща (дали неволно?) с един порядък площта на защитената зона, засегната от строителството. При това доцентът се концентрира върху „точковия“ ефект на мястото, където ще се изградят новите съоръжения и не коментира кумулативния ефект от 4-5 ВЕЦ на малка планинска река. Най-същественото: Богоев е автор на няколко положителни ОВОС през 2005 и 2006 г. за малки ВЕЦ на Струма, както и за голф игрище край Разлог.

На другото блюдо на везните е авторитетът на проф. д-р Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей, на доц. д-р Стоян Бешков от НПМ и на доц. д-р Георги Хинков от Института за гората при БАН. Тези учени аргументират позиции, че екосистемите на река Влахинска са тежко засегнати от работата на електроцентралите и разширение на съоръженията е недопустимо.

Благоевградският административен съд не им се доверява, отменя отказа на РИОСВ и задължава регионалната екоинспекция да се произнесе отново по казуса. Темида е сляпа, но съдия Стоянка Пишиева, произнесла се по делото, е сродница на собственик на Влахинска ВЕЦ.

Поредната подмяна

В 15 часа на 30 октомври 2015 г. малките ВЕЦ произвеждат 3.3% от електроенергийния товар на България, при 4% за фотоволтаиците и 5% за вятърните централи. Есенните месеци у нас са маловодни, така че МВЕЦ се справят наистина отлично. При това недоволството срещу „скъпата зелена енергия“ ги подминава: хората имат негативи към „перките“ и „соларите“, но към малките водни турбини са сякаш неутрални.

Към днешна дата в България работят близо 250 ВЕЦ. Част от тях са подязовирни или иригационни, броят на малките ВЕЦ е около 200. Независимо дали са новопостроени или приватизирани стари, те осигуряват редовен и значителен доход на своите собственици. До тази година НЕК заплащаше енергията от различните видове МВЕЦ на цена от 156 до 197 лв. за мегаватчас без ДДС. През февруари 2015 г. Държавната комисия за енергийно регулиране понижи цената до 112.48 лв./МВтч при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа.

Дори след това понижение, енергията от малките ВЕЦ се изкупува двойно по-скъпо от тази на големите държавни ВЕЦ. Които впрочем през повечето време не работят, за да се даде простор на частната инициатива. Може би точно това има предвид Пушкаров, когато в интервю от 2012 г. казва: „По нагласа имам доста силни социални тежнения“.

Сходни тежнения към зелени субсидии имат и банките, които са финансирали строежа на доста МВЕЦ: в нашиия конкретен случай предприятието „Хидроекоенерго“ е заложено в „Уникредит Булбанк“ срещу заем от 2 млн. евро. Новите по-ниски цени на ДКЕР не изглеждат добре на фона на лихвите по кредити и на търсените от бизнеса печалби. Натискът за разширяване на МВЕЦ тепърва ще се засилва и състоянието на екосистемите и популациите все по-често ще се третира като досадна пречка.

У нас все още няма методика за определяне на минималния воден отток. Не трябва да се допуска ВЕЦ да вземат повече от 30% от водите на една река, но на практика всички водни централи в България взимат повече, констатира Любомир Костадинов от WWF. Според него сме свидетели на поредната подмяна в България: малките ВЕЦ може действително да решат енергийните проблеми на развиващия се свят. Става дума за наистина малки съоръжения, някои на цена 1000 долара, които се монтират в руслото на реките, без да ги променят. Това, което е създадено да носи енергия до бедни хора в отдалечени райони, у нас се е превърнало в източник на лихви и печалби за рентиерите.

Перфектната кражба
Разработка на бившата държавна фирма „Енергопроект“ от 2000 г. е установила около 900 потенциални точки за малки ВЕЦ по нашите реки. Този документ, и досега пазен за вътрешно ползване, е разпалил интереса на бизнеса: почти целият хидроенергиен потенциал на България е резервиран. Освен завършените към 200 обекта, разрешения има за още 250, без да броим други поне 500 издадени разрешения за водовземане. Предстоят им дълги съгласувателни процедури, но първата крачка вече е направена.

Ако всичко това се реализира, обликът на българските планини коренно ще се промени, рибното ни богатство – доколкото то е останало, ще бъде затрито, а сметките на потребителите на ток критично ще набъбнат.

„Водата е най-ценният обществен ресурс, за вода ще се водят войни“, обобщава Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“. „Изземвайки водата на реките, ВЕЦ извършват най-голямата и най-ловката кражба на обществени ресурси в България, перфектна престъпна схема“. Освен че окупират публичен ресурс и увреждат околната среда, обществото плаща субсидии на малките ВЕЦ пред погледа на всички държавни служби, които се хранят с данъци.

Наистина, не е ли направило никому по върховете впечатление, че на малката Влахинска река са построени 4 ВЕЦ, чиито собственици годишно си поделят кръгло пет милиона лева? Разбира се, може и много повече: във водосбора на Огоста има 30 малки ВЕЦ, а на река Благоевградска Бистрица – 12. Е, осем от тях са на напорния водопровод на града и „само“ 4 са изградени по течението на планинската река, но пък за още 4 ВЕЦ-а има издадени разрешения…

Едва ли бихме го казали по-добре от доц. Георги Хинков: „Останал е един малък незасегнат участък от река Влахинска. Ще позволите ли това чудесно местенце да бъде превърнато в смрадлив канал? Колко са останали непокътнатите такива места в България. Малко са вече.“

Публикувано в evromegdan.bg

ЕБВР ще спре финансиране на мащабен македонски хидропроект заради екологични съображения

    Последна промяна в 14:22 на 02 ное 2015, 1716 прочитания, 26 коментара

http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2015/11/02/2641362_ebvr_shte_spre_finansirane_na_mashtaben_makedonski/

Противоречив проект за водноелектрическа централа в македонски национален парк е на път да пропадне заради опасения, че инвестицията на стойност 100 млн евро поставя под риск защитени видове в региона.

65 млн от инвестирана сума в проекта са заети от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Независими експерти от мисия на Бернската конвенция* за защита на биоразнообразието в западния македонски национален парк Маврово в специален доклад призоваха работата на терен да бъде спряна и финансирането – прекратено, предаде Guardian.

По думите на експертите планираното изграждане на ВЕЦ не е съвместимо с политиката на защита на статута, екосистемите и защитените видове в парка.

Самите правила за опазване на околната среда на ЕБВР, които трябва задължително да бъдат съблюдавани при финансирането на проекти, предвиждат да не се финансират проекти, забранени от Бернската конвенция. Това условие е обвързващо за 51 държави членки на конвенцията.




Банката ще прекрати финансирането за македонската централа веднага щом докладът бъде одобрен от постоянния ѝ комитет през декември.

"На мястото на банката, аз наистина бих обмислила внимателно следващата си стъпка. Няма да бъде добре за имиджа на една банка да се финансира нещо, което 51 държави, заедно с учени и политици, са сметнали за опасно за биологичното разнообразие", коментира секретарят на Бернската конвенция Ивана Д'Алесандро.

Защитената зона в Маврово се разпростира върху площ от 730 квадратни километра и е обитавана от мечки, вълци, златни орли и над 1 000 растителни видови. Паркът е също така последното естествено местообитание на балканският рис, от чиито вид се смята, че има останали 50 екземпляри.



Според доклада на екозащитниците промените в околната среда около проекта ще имат негативен ефект върху оцеляването на вида и ще го направят лесна плячка за бракониери.

"Планираните проекти в момента трябва да бъдат прекратени. Македонското правителство трябва да спре предвиденото изграждане на всички язовирни стени в националния парк Маврово. ЕБВР и Световната банка трябва да спрат финансирането на проектите в парка", красноречиво се посочва в доклада.

Два планирани хидропроекта бяха спрени в близост до босненския град Баня Лука след обществени протести. В същото време премиерът на Албания Еди Рама предостави на концесия изграждането на ВЕЦ по поречието на р. Вьоса въпреки предизборните обещания на правителството такива проекти да не бъдат стартирани.

*Конвенцията за запазване на европейската природа и естествените местообитания или Бернската конвенция е обвързващ правен инструмент към Съвета на Европа в сферата за опазване на природата и покрива цялото природно наследство в Европа и някои африкански държави.

Производството на ток от ВЕЦ се увеличава със 123% в първите десет дни на май

  В първите десет дни на май производството на електрическа енергия от водните централи се е увеличило със 122,6% спрямо същия период на миналата година, показа справка в оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

От информацията става ясно, че в началото на май 2014 година производството на ВЕЦ-овете е било 1,3 млн. мегаватчаса, а през тази година количеството е почти 3 млн. мегаватчаса. Производството на базисните централи намалява с 1,1% до 14,7 млн. мегаватчаса. В този период един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" беше изключен за планов ремонт. Работата по пети блок обаче приключи на 18 май и той отново е включен в паралел с електрическата система, съобщиха междувременно от АЕЦ "Козлодуй". 

По време на годишния ремонт, започнал на 11 април, са извършени ремонтни дейности, както и профилактика на оборудването и системите на блока. Реакторът е презареден със свежо ядрено гориво за следващата горивна кампания, допълват още от централата.

Като цяло производството на електроенергия в първите десет дни на месеца се увеличава с почти 10 на сто.

Припомняме, че през пролетните месеци силно се увеличава производството на електроенергия от ВЕЦ-овете. Причината е снеготопенето и пълноводните реки. В същото време обаче потреблението намалява и това наложи в последните години ЕСО да ограничава производството на базови и ВЕИ централи.

През тази година до налагане на лимити още не се е стигало. Данните на системния оператор показват, че в началото на месеца потреблението е по-голямо спрямо миналата година – с малко над 4% до 14,9 млн. мегаватчаса.

Прави впечатление и силният ръст на износа – с 41,6% до общо 3,7 млн. мегаватчаса. Основни пазари в последните дни са Сърбия, Македония и Турция.

Преди дни директорът на ЕСО Иван Йотов уточни пред БНР, че износът към Гърция в момента е ограничен заради ремонт на далекопровод. Според плановете на ЕСО ремонтът на „Пирин“, по който България изнася електрическа енергия за Гърция (до Солун) трябва да приключи до края на май и износът да се нормализира. 

 

По статията работиха: Деляна Петкова, редактор Десислава Попова

Испания въведе официално данък върху електроенергията, произведена от ВЕЦ

дата: 15.05.2015

 Испанското правителство финализира процедурите по въвеждане на 22% данък върху приходите от продажбата на електроенергия, произведена от водноелектрически централи. Въвеждането на такъв данък бе първоначално одобрено през 2012 г. Предвижда се той да се прилага със задна дата, включително и за електроенергията произведена от началото на 2013 г. Въпреки, че всички ВЕЦ подлежат на облагане с този данък, на тези с инсталирана мощност под 50МВт ще бъде предоставена отстъпка в размер на 90% от дължимата сума. 98% от събраните чрез данъка приходи ще бъдат използвани за покриване на специфични разходи на електроенергийната система (например тези, свързани с финансирането на механизмите за подкрепа на ВЕИ), а останалите 2% ще се депозират при институциите, отговорни за поддържането на реките. 

Източник: NERA
http://www.emi-bg.com/index.php?id=2415

Hydroelectric dams are doing more harm than good to emerging economies

Large dams in developing countries are not economically viable. Instead of obtaining hoped-for riches, developing countries risk drowning their fragile economies in debt owing to the ill-advised construction of large dams.

New research undertaken at Oxford University, investigating 245 large dams built since 1934, reveals the dismal track record of such megaprojects. With an average cost overrun of over 90%, large dams have one of the highest cost overruns among all infrastructure asset classes. This result is before accounting for negative impacts on human society and environment, and without including the effects of inflation and debt servicing.

What's worse, planners do not seem to learn. Forecasts are likely to be as wrong as they were between 1934-2007. Dam budgets today are as wrong as at any time during the 70 years for which data exist.

Nearly half the dams we studied suffered a cost overrun so large as to be considered stranded. That is, the capital sunk upfront could not be recovered. For example, Brazil's Itaipu dam, built in the 1970s, suffered a 240% cost overrun that impaired the nation's public finances for three decades. Despite producing much-needed electricity, it is likely Itaipu will never pay back the costs incurred to build it. Yet Brazil is currently building the controversial Belo Monte hydroelectric project, which studies suggest may be non-viable even before opening. China, Indonesia, Pakistan and other nations show similar amnesiac behaviour regarding the building of dams.

The costs of large dams and similar failed mega projects have caused an explosive growth of debt in developing countries. For example, the actual cost of Tarbela dam, most of which was borrowed from external sources, amounted to 23% of the increase in Pakistan's external public debt stock between 1968-1984.

Similarly, for the Chivor hydroelectric project in Colombia, the planners predicted that there would be no changes in the exchange rate between the Colombian peso and the US dollar during the construction period (1970-77). In fact, the Colombian currency depreciated nearly 90% against the dollar. Since over half the project's costs covered imported inputs, this depreciation caused a 32% cost overrun.

Countries with a higher per capita income and better macroeconomic climate typically build dams more quickly with lower cost overruns. This suggests that developing countries, in particular, despite seemingly being most in need of complex facilities such as large dams, ought to stay away from bites bigger than they can chew.

A 90% complete dam is as valueless as a dam not built at all. This typically escalates politicians' desire to throw good money after bad and try to complete a dam long after it has become clear that the investment is a dud.

Costs aside, mega dams also take an inordinately long time to build – 8.6 years on average and often more than 10 years. Our research shows that these long time horizons leave dam projects particularly ineffective in resolving urgent energy crises and especially vulnerable to currency volatility, hyperinflation, political tensions and swings in water availability.

Some combination of these factors constitutes the typical dam disaster. For example, owing to incorrect estimates of water availability, Kainji Dam in Nigeria has fallen short of its hydroelectricity production targets by as much as 70%. Volatile swings in water flow have threatened the dam's safety in times of flood and impaired its hydropower and irrigation benefits during drought.

Despite forgoing large dams, developing countries can still take advantage of their water resources. Our research shows that smaller, more flexible hydroelectric projects that can be built quicker, and are more easily adapted to social and environmental concerns, are preferable to high-risk mega dams.

Norway is an excellent model of how a flexible approach can yield substantial payoffs. With 99% of its electricity produced from water, hydropower is highly successful in the country. Pressure groups and political parties began to question large dams on environmental grounds at the turn of the century. The government responded with a plan to encourage small hydro development, defined as plants with an installed capacity of 10 megawatts or less, typically using low head and run-of-the-river technologies. Today, some 1,000 such plants exist in Norway and more are on the way.

Norway nurtured homegrown competitive and technologically innovative industries in hydropower planning, design, construction, turbine manufacturing and management. Instead of slowing down under criticism, Norwegian hydropower shifted and accelerated development.

This experience has yet to inform such emerging economies as Brazil, China, Indonesia and Pakistan. China needs the biggest rethink, with its plans to almost double its current hydropower capacity of 250,000 megawatts through a huge dam-building effort. Rather than drowning their economies in debt from megadams, developing countries should think of more agile alternatives.

Atif Ansar is a lecturer at the Blavatnik School of Government, University of Oxford. Bent Flyvbjerg is professor and chair of Major Programme Management at the Saïd Business School, University of Oxford