Карта на действащите ВЕЦ в България

Показват се публикациите с етикет наводнение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет наводнение. Показване на всички публикации

сряда, 3 февруари 2016 г.

Марица и Тунджа предизвикаха наводнения в Одрин

http://iconomist.bg/bg/article/50888.marica_i_tundja_predizvikaha_navodneniia_v_odrin
Реките Марица и Тунджа заляха Одрин, а нивото на притока продължава да се увеличава. Реките излязоха от коритата си, предаде БГНЕС. Наводнени са историческата арена Ер мейдан, където се провеждат турнирите по т.нар. мазни борби, остров Сарайичи, както и старинните каменни мостове Фатих и Кануни, а движението по тях е преустановено, автомобили и пешеходци се отклоняват по алтернативни пътища. Докато снощи дебитът в река Марица беше 785 куб.м/сек., днес вече достигна 1 284 куб.м/сек, прогнозите са за понижаване. Метеоролозите предупреждават за предстоящо засилване на пълноводието на българските реки при Одрин поради очакваните снеговалежи. Уточнява се, че причина за това са и ВЕЦ-овете на река Арда, както и контролираното изпускане на водни количества от хидросъоръженията. Миналата година през февруари и март Одрин претърпя няколко пъти водния кошмар заради интензивното снеготопене в България, един квартал беше откъснат от света, военни хеликоптери спасяваха хора, прелелите реки отнесоха пътища. Днес отново същият квартал е откъснат, тъй като мостът на Тунджа е забранен за движение, а той е единствената пътна връзка с централната част. При такива случаи местните власти винаги подчертават, че отворените клапи на язовирите по река Арда на българска територия изпращат опасните води към Одрин.

Пети ден търсят отломки то отнесен мост в родопско село

20 януари 2016 13:09 | Автор: Адриан Кулев



Пети ден служители на община Мадан издирват и локализират отломки от отнесения понтонен мост, край с.Средногорци.
Шест от осемте елемента вече са установени и се намират между двата ВЕЦ-а, но има и части и до Каучуковия завод. Според жители на селото, части от моста има намерени и в района на Ардино.
„За съжаление, това което откриваме от моста е повредено и едва ли ще можем отново да госглобим и ползваме, все пак ще изчакаме комисия да го огледа и да каже своето становище“, коментира кметът на Средногорци Светлан Младенов.
Според него, елементите са спукани и ще се чака тежка техника, която да ги извади от коритото на реката.
„Не вярвам части да са стигнали чак в Арденско, по скоро предполагам, че са в района, но все още не са локализирани“, добави Младенов. Той определи щетите по един отпострадалитеВЕЦ – ве, като сериозни. „На този етап е почистен и отводнен, но смятам, че има и другипоражения и едва ли ще може да се пусне скоро в експлоатации“,добави кмета наСредногорци.
Понтонният мост бе отнесен в събота вечер, когато след интензивните валежи, нивото на реката в района се повиши значително и отнесе съоръжението, което бе дарено преди години от военните и служеше на хората да стигат до селскостопанските си ниви.
Намерени са, както колата така и микробуса, които също бяха отнесени от високите води вРудоземско, щетите по тях са значителни.

вторник, 19 януари 2016 г.

Английските наводнения и защита от тях чрез работа „с природата“

В началото на 2016 Англия за пореден път беше ударена от сериозни наводнения. Те са не само следствие от глобалните климатични измамения, но и от нарастващата урбанизация на заливните тераси на реките. Един град обаче прави изключение. Въпреки че е разположен на изключително уязвимо от гледна точка на водите място, тази година той беше спасен. Според статия на Индипендът това се дължи на интелигентната защита, изразяваща се в защитни системи, използващи принципите на природата. Според статия Гардиан, обяснението е, че просто тази година не е валяло толкова много. След съпоставяне и на двата текста обаче се вижда, че изведените заглавия търсят сензацията, а истината е еднозначна – трябва да търсим природосъобразните решения, за да намалим риска от наводнения. Това е единственият път. За съжаление обаче дори тези решения няма да са достатъчни при все повече увеличаващият се риск, предизвикан от глобалните климатични процеси. Нашият нестихващ интерес да се заселваме все по-близо до реките ще продължи да изисква серия от инженерни решения, за да можем да управляваме риска. Но цената вече става прекомерна.

 Ето и конкретните текстове

http://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/uk-flooding-how-a-yorkshire-flood-blackspot-worked-with-nature-to-stay-dry-a6794286.html

Pickering pulled off protection by embracing the very opposite of what passes for conventional wisdom





While the sodden, submerged North of Britain was, literally, wringing out the old year last week, one notorious Yorkshire flood blackspot was celebrating staying dry – despite having been refused a multimillion pound defence scheme. 
Pickering, North Yorkshire, pulled off protection by embracing the very opposite of what passes for conventional wisdom. On its citizens’ own initiative, it ended repeated inundation by working with nature, not against it.
Its success, and that of similar schemes across the country, should be at the heart of the “complete rethink” of policy being officially promised in the aftermath of last month’s floods – which cost the country at least £5 billion – as climate change threatens to make them increasingly commonplace.
And it ridicules an increasingly-voiced contention that these were largely caused by what one columnist called “militant environmentalism” enforced by “green zealots who put protected species above people”. By this argument, much advanced by climate change sceptics, the unprecedented north English and Scottish inundations – like those on the Somerset Levels and the Thames Valley two years ago – are down to successive Governments and officials neglecting to take precautionary measures, like dredging rivers, in order to protect wildlife. 

If this were true, few places would have better reason than Pickering to want to keep nature at bay. Stuck at the bottom of a steep gorge draining much of the North Yorks Moors, it was flooded four times between 1999 and 2007, with the last disaster doing £7 million of damage.
The solution, its people were officially told, would to be build a £20 million concrete wall through the centre of town to keep the water in the river. No-one thought it was ideal: it would have impaired Pickering’s attraction for tourism. But then they were told that they could not have it anyway since too few people would be protected to satisfy the cost-benefit analysis for such schemes enforced on the Environment Agency by the Treasury.
At that point – as Mike Potter, chairman of the Pickering and District Civic Society puts it – the townspeople were “spitting feathers” and decided to take matters into their own hands. Hearing from a local environmentalist how the moors had traditionally released rainwater much more slowly – and of how, centuries ago, monks at nearby Byland Abbey had built a bund to hold it back – they decided to try to go back to the future.
They got together with top academics from Oxford, Newcastle and Durham Universities to examine all options. Much the best plan turned out indeed to be to try to recreate past conditions by slowing the flow of water from the hills. Impressed by the intellectual endorsement, official bodies like the local councils, the Environment Agency, the Forestry Commission and even the Department of the Environment, Food and Rural Affairs, joined in.
They built 167 leaky dams of logs and branches – which let normal flows through but restrict and slow down high ones – in the becks above the town; added 187 lesser obstructions, made of bales of heather and fulfilling the same purpose, in smaller drains and gullies; and planted 29 hectares of woodland. And, after much bureaucratic tangling, they built a bund, to store up to 120,000 cubic metres of floodwater, releasing it slowly through a culvert. 
After 24 hours of rain, just three months after it was inaugurated, Mr Potter climbed up to the scheme and found it working well. Then he went home, “switched on the TV, and saw the all the floodwaters elsewhere”. He adds: “While there was devastation all over northern England, our newly completed defences worked a treat and our community got on with life as normal.” The total cost, he says, was around £2m, a 10th that of the original wall which, he believes, would not have coped with the Boxing Day conditions anyway.
Nor is Pickering alone. A more high-tech scheme, but operating on the same principle, has successfully slowed floodwaters near Glasgow. Building porous wooden dams, and blocking ditches, saved the floodprone Somerset villages of Bossington and Allerford while the Levels flooded two years ago. And the Potteric Carr nature reserve, designed to store floodwater, kept the south of Doncaster dry, even as the north of the city went underwater, in the great floods of 2007.
Such schemes are not the whole solution. Sarah Whatmore, Professor of Environment and Public Policy at Oxford University – who led the academic work in Pickering – says they will often be of most benefit to small communities who do not qualify for more expensive interventions.
And certainly the government should do more to build conventional defences. It is a scandal that both it, and the conservative-led coalition, should have cut spending on them – despite promises – including postponing schemes, as in Kendal and Leeds, that could have cut December’s devastation. After all, flood defences return £8 for each £1 invested – a ratio that, say, High Speed 2 would die for – and even the Treasury admits that building them “helps drive growth”.
And much more is going to be needed as climate change takes hold. A study, published last week by Oxford University and the Royal Netherlands Metereological Institute, found that global warming made the floods caused by Storm Desmond last month some 40 per cent more likely. Scientists agree they will increase as the world heats up.
We should also stop making ourselves more vulnerable. Half the houses built in Britain in the last 60 years have been plonked onto floodplains, and twice as many are still being built on them as elsewhere.
Even more important, though less publicised, is the need to stop denuding the countryside. Traditionally it – and especially uplands – have acted as a giant sponge, soaking up rainwater and releasing it gently, preventing floods and easing droughts. But even as our officials have tramped round developing countries, urging the importance of maintaining forests and wetlands for this purpose, other branches of government have promoted their destruction at home. The peaty soil of bogs, for example, can be nine-10ths water, but they have been drained and taken to mulch millions of gardens. Trees enable rainwater to penetrate the ground 60 times faster than grassland, but Britain has become one of the least wooded countries in Europe. Too many sheep graze hillsides bare and compact their soil with their hooves, causing rain to sheet off them, yet farmers have been encouraged to overstock.
Heather is burned, with government grants, to ‘improve” grouse moors, reducing their ability to retain water. Land left bare between crops also causes rain to run off, eroding the soil; hence the chocolate colour of a flooding river. Maize is probably the most destructive of all – a study of over 3000 sites growing it showed three quarters to be seriously degraded and shedding water – yet it is officially exempted from soil conservation rules governing other crops.
It is the same story in town. As gardens disappear under impervious concrete and decking, stormwater runs off into sewers that can’t accommodate it: in London alone, the Wildlife Trusts found land equivalent to two-and-a-half Hyde Parks is lost this way each year. Back in 2010 the Measures to ensure that new developments minimised run-off with “sustainable drainage systems” were enacted in 2010. But the Coalition repeatedly delayed implementing them, then scrapped them.
So, despite the mythology, it is destroying nature that causes floods, while protecting it prevents them. The much-touted dredging can be useful in some places, but generally makes things worse by speeding up river flow and causing more trouble downstream. And it is only removing silt produced upstream from soil erosion that should be prevented in the first place.
Many small scale-efforts are being made, as at Pickering. Blocking ditches in Montgomeryshire has increased the water holding capacity of a 1,100 hectare catchment area by 155 million litres. Restoring Devon’s Culm grasslands, by the local Wildlife Trust, quintupled the land’s water retention. But natural flood protection needs to happen on a national scale – as it has in the Netherlands the very home of the dyke, for two decades.
Some environmentalists want to slash support for farmers. It would be far better to direct it to reducing flooding by, for example, supporting tree planting and retaining wetlands, and paying landowners to set aside relatively unproductive land to take excess water so as to avoid inundation downstream.
But David Cameron last year allowed EU grants going to such environmentally-friendly purposes to be cut – despite pleas even from his distinctly ungreen environment secretary, Owen Paterson. “Why” he said, spectacularly missing the point “should we be the only saint in the brothel?”
Perhaps, just perhaps, the recent floods will shift such – shall we say – antediluvian attitudes. Opening the Pickering scheme in September, Environment Secretary Liz Truss said “we can use the results we get here much more widely”. Let’s hope (against hope) that she meant it.

So-called natural flood defence schemes are an attractive idea, but they would be powerless in the face of extreme weather

The town of Pickering is a notorious flood spot in the north-east of England, on the edge of the North York moors. So when the town escaped flooding this Christmas while York – just 40 miles away – was underwater, it seemed an open and shut case. Surely, it was the recently opened “working with nature” flood defence scheme above Pickering that saved the town? For the many advocates of the benefits of working with nature it seemed a great vindication.
And when the Independent published Geoffrey Lean’s convincing article on the “town that escaped the flood”, it became an environmental sensation, with everyone from Chris Packham to former Tory environment minister Richard Benyon tweeting the story.
The only problem with this was that the town didn’t flood because of the flood scheme - but because it didn’t rain much at Christmas in Pickering.
In fact, the North York moors – where the water that floods Pickering comes from - were an anomalously dry spot in the whole of the north of England. It’s possible to see this even in the Met Office’s provisional December 2015 rainfall summary, and clearer still in the data from the weather station at Westerdale. All tell the same story – it did rain, but only a modest amount above the average.
Working with nature to hold back floodwater - by measures like planting trees or renaturalising landscapes to store or absorb more water - is an attractive idea we all hope may be part of a future solution. But with something as important as flooding - where people’s lives and livelihoods are at stake - it’s vital not to jump to conclusions too quickly.
In practice, compared to conventional methods (for example, using walls on the floodplain to constrain floods, or dredging channels to speed the water through), the UK doesn’t really have much experience of using more natural landscape absorption methods yet.
Our own Water Friendly Farmingproject, with partners University of York and Game and Wildlife Conservation Trust, funded by the Environment Agency, is investigating this same problem. Our field studies and modelling help provide a reality check.
Working in typical lowland English countryside, in catchments each covering about 10 square kilometres, we find that even if we completely covered the catchments with trees, it would at best reduce the one-in-100 year flood peak by about 15-20% . This is similar to the levels expected in Pickering’s Slowing the Flow programme. In both cases, the flood protection effect would be useful - but if it really pours, the landscapes would be overwhelmed.
So are there other answers? In places where large floodplains can be adapted to temporarily store billions of litres of water the effect could be much bigger. We see the potential for this in models created for our Water Friendly Farming test areas in Leicestershire. We are also seeing some of the first benefits for combining flood protection and wildlife benefits in the landscape: when we add new clean-water ponds to the landscape, it reversed the loss of freshwater plants in the countryside, one of the first demonstrations that this is possible.
The real story here is that working with nature has the potential to be a valuable new approach which, if methods are used extensively and in combination, could help reduce the impacts of large floods events.
But we need to admit that extreme events may always be beyond the control of any measures in the flood control armoury. If designed carefully natural flood control methods may also bring other benefits for wildlife and things like countryside access. But we are a long way from that yet.
In the meantime, the natural flood control approach urgently needs better modelling tools that link land use models to flood models – a thing that is only just beginning in the UK. We need to combine this with more largescale landscape trials and more rigorous and honest assessment of their value, so we don’t rush blindly into creating follies in the countryside before we have a clearer and more integrated understanding of how well they will work.
 This article was amended on 19 January 2016 to remove a suggestion that Geoffrey Lean did not check his facts. He did so and he sets out his argument that Pickering did get significant rainfall over Christmas in a blog here.
Water Friendly Farming and catchment management
Water Friendly Farming is a research demonstration project that investigates the effectiveness of rural land management measures to protect freshwaters and the ecosystem services they provide. The project is led by Freshwater Habitats Trust and the Game & Wildlife Conservation Trust with the University of York and a range of other stakeholders. The Environment Agency is the project’s most significant funder.
WFFDownload the first project report Water Friendly Farming Report 2014, which highlights results from the first four years and describes our understanding of the landscape, pre-mitigation implementation.
The findings also  include some of the first scientific evidence that landscape habitat creation can prevent the loss of freshwater biodiversity at the catchment scale.
WFF page in text image_web Jan2016

Latest summary
Read our current views about flooding and natural land-management, based on our research and practical projects.
Find out more in our article in the Guardian online(January 8th 2015).


Water Friendly Farming Background
The extent of impacts on freshwaters, especially from pollution, is shocking. Almost all lowland freshwater rivers, streams and ponds are degraded by diffuse pollution that comes from farmland activities, run-off from roads, and urban inputs including sewage works. Worryingly, three quarters of rivers in England and Wales fail to meet even minimum legal standards set for a healthy river by the Water Framework Directive. Monitoring evidence from ponds shows they have declined in quality in recent years.
“Not a single study has yet shown catchment scale improvements to freshwater biodiversity resulting from the many million pounds spent annually on mitigation measures. We urgently need to get evidence of what works and what doesn’t so agri-environment money is spent wisely and not literally poured down the drain. The new Water Friendly Farming project aims to do just that.”  Jeremy Biggs, Director – Freshwater Habitats Trust
“Sustainable intensification in arable crops means achieving high productivity, better environmental outcomes and using farming inputs more efficiently. The Water Friendly Farming Project using modern modelling technology for landscape scale studies could not be more timely.” Mike Bushell, Syngenta – project funders
Water Friendly Farming aims to provide the first catchment-scale evidence on the wide-scale measures needed to provide clean, clear water for the benefit of fish, aquatic invertebrates, plants, biodiversity and for the benefit of us all.
Management practices in the study include buffer strips on river banks, settlement ponds, stream-side fencing to reduce livestock access to streams, woody debris dams, introducing soil and nutrient management techniques to reduce runoff and many others. The project is one of the first to evaluate at the catchment scale the whole suite of land management measures that are being widely applied in lowland farmed landscapes. The participation of, and feedback from, the farmers involved in the project is an integral part of the study.
“Project funding will enable us to gather the best possible data to demonstrate the extent to which a headwater farming community can contribute to meeting EU water quality targets as well as benefiting wildlife and without impinging on their farm businesses. The project builds on previous work carried out by the GWCT on our Allerton Project farm in Leicestershire in which we combined our scientific research with the knowledge and enthusiasm of local people.” Dr Chris Stoate,Game & Wildlife Conservation Trust
Baseline monitoring from the Water Friendly Farming project has already provided important information about freshwaters at the landscape scale. Now that practical mitigation measures have been implemented, the next phase of the project is to build upon the large dataset to help refine current freshwater management approaches.
Background information
1. Forests and floods. Drowning in fiction or thriving on facts?Media
2. JNCC Priority Ponds Definition
wff-logos

петък, 4 декември 2015 г.

Рискът от наводнения в Черноморския регион


Рискът от наводнения в Черноморския регион
http://bnt.bg/predavanyia/mestno-vreme/izla-chvane-ot-varna-22

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири - в. СЕГА

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири

78 водоема са в лошо състояние, речните корита са задръстени, а виновните са безнаказани

http://www.segabg.com/article.php?id=780265

Наводнения заплашват отново страната заради хаоса и пълната безотговорност по отношение на язовирите, предупреди Върховната административна прокуратура (ВАП) на фона на задаващите се валежи. Институциите не са си взели поука от миналогодишните бедствия, при които загинаха хора и бяха нанесени материални щети за милиони. Към днешна дата язовирите и реките са все така опасни, но никой не взима мерки, установи последната проверка на прокурорите. Става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. 

Резултатите са стряскащи - стените на водоемите продължават да са в лошо състояние, а речните легла задръстени от растителност и боклуци. Няма наказани арендатори, нито нарушители, изхвърлящи отпадъци в реките. Прокуратурата насочва критиката си към басейновите дирекции, които не упражнявали правомощията си. 

Нарушения при управлението на язовири са открити в цялата страна. 78 язовирни стени са в лошо състояние. Бройката съвпада с обявените през миналата година безстопанствени водоеми. На 47 от водоемите, които са в района на басейнова дирекция "Дунавски район" с централа в Плевен, липсва измервателна и контролна апаратура. В област Сливен има 8 язовира в предаварийно състояние, а 4 са в неизправно техническо състояние. В Ямболско са открити технически проблеми при 17 язовира. В същата област 17 участъка от речни легла с затлачени. Варненската апелативна прокуратура е дала 22 предписания за аварийни планове след проверка на 128 язовира. В област Бургас няма актуални аварийни планове за 24 язовира, като за един от тях изобщо няма никакъв план. Тамошната басейнова дирекция не е направила нищо и по въпроса със замърсените речни легла. "Въпреки установените системно допускани нарушения, не се ангажира административно-наказателната отговорност на виновните лица. Те продължават да извършват същите нарушения", е установила прокуратурата. 

През миналата година имаше две големи наводнения, при които загинаха хора - във варненския кв. Аспарухово и в гр. Мизия. И за двата случая обаче наказани няма. Преди няколко месеца експертизата за потопа в Мизия стигна до извода, че собствениците на язовири по течението на р. Скът, която заля града, нямат вина, а причина за бедствието бил дъждът. В заключението си експертите от БАН записаха, че такъв валеж не бил виждан от хиляди години. Те установиха, че речното корито на р. Скът в Мизия е в състояние да пропуска от 60 до 90 куб. м вода в секунда, без градът да се наводни. От 3 до 5 август м.г. обаче оттам са преминавали от 387.5 до 1000 куб. м в секунда.

Миналогодишните наводнения бяха само част от серията бедствия, при които през последните няколко години редовно загиват хора, а стотици губят домовете си. След скъсване на стената на водоема край село Бисер през 2013 г. загинаха 11 души. Тогава започнаха спорове чий е той - на военните или на общината. До днес наказани за този случай няма. В началото на тази година пък сериозни наводнения имаше в района на Хасково и Харманли.

Както през м.г., така и сега, едни от основните проблеми са липсата на контрол и размитите отговорности на държавните органи. След последните бедствия правителството ненадейно прехвърли цялата грижа за водоемите на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се занимава предимно с асансьорите. За целта трябваше да бъдат назначени 120 души. 

Вчера от ДАМТН обясниха, че не са получили доклада от проверката на прокуратурата и не знаят за какво става въпрос. "Ние все още не отговаряме за контрола на язовирите, това задължение влиза в сила от 1 януари. Засега нямаме нищо друго освен един устройствен правилник за начина на работа", каза пред. "Сега" главният секретар Валентин Чиликов.

Почти 55 от язовирите се стопанисват от дружеството "Язовири и каскади", което е под шапката на НЕК. От електрическата компания обясниха, че няма проблем с поддръжката на водоемите и всяка година за тях се влагат средства за поддръжка и профилактика. В последните няколко години дружеството е реализирало редица мащабни проекти, свързани с рехабилитацията на язовирни стени и други обекти. Сред най-значимите са ремонтите на язовирите "Александър Стамболийски", "Копринка", "Студен кладенец", "Ивайловград", "Калин" и др.

Не е ясно какво е състоянието на над 150-те язовира под шапката на "Напоителни системи" - дружество на земеделското министерство. До редакционното приключване на броя от там не отговориха на въпросите на "Сега".

петък, 24 юли 2015 г.

Промени в Закона за водите

Интервю със заместник министъра на околната среда и водите . Гуджеров, по пород приемането на изменения в Закона за водите относно добива на баластра, надзора над язовирите и тн

вторник, 6 януари 2015 г.

ВЕЦ-ове „помогнали” за наводнението в Елхово

17.12.2014, 17:44 (обновена 17.12.2014, 17:49)
Диляна Панайотова
http://news.ibox.bg/news/id_235512856
Нова хипотеза за наводненията в Елхово - ВЕЦ-ове „помогнали" за водното бедствие.
Тази нова версия изплува на заседанието на вътрешната парламентарна комисия, по време, на която представители на отговорните институции докладваха за състоянието на язовирите и за нужните мерки за предотвратяване на водни бедствия.
Тя бе лансирана от  Георги Костов в отговор на въпрос от социалистите кой е виновен за наводненията.

понеделник, 11 август 2014 г.

„Законна“ сеч на крайречна растителност




Незаконна сеч? БНТ
Цялото предаване - Денят започва – 11 август 2014
Нашият репортер Благой Цицелков беше във Враждебна по сигнал на наши зрители. Те се обърнаха към БНТ, защото ги притеснява масовата гола сеч на гората. На протест се бяха събрали около 50 човека. Един от протестиращите разказа, че преди около 2 години са били изрязани голяма част от тополите и до ден днешен няма нищо засадено.

Инж. Атанас Симеонов каза, че по лесоустройствен проект е предвидена гола сеч на 100%. След усвояване на цялата маса сечището ще се почисти от клони и дървесни остатъци и рано на пролет ще бъдат засадени тополи.

сряда, 6 август 2014 г.

Могло ли е да се предвиди наводнението в гр. Мизия?

Според Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен, случилото се нещастие е било предвидимо  и дори очаквано.  Мястото явно е уязвимо, което се доказва от статистиката: за последните десетина години е имало 4 наводнения в края на град Мизия, където започват дигите, предпазващи земеделските земи. 
Дата
Продължителност
Причина
Щети
15.04.2003
3 дни
снеготопене и валежи
засегнати земеделски земи
Август 2008
4 дни
обилни валежи
засегнати земеделски земи
16.05.2010
2 дни
обилни валежи и снеготопене

16.06.2010
2 дни
обилни валежи и снеготопене
разрушена асфалтова настилка

Рискът от наводнения в град Мизия е оценен като потенциално висок.  Потенциално засегнати жители (пряко косвено)  14 бр.  Явно обаче броят на пострадалите е оценен неправилно.  Село Крушовица, което се намира на няколко километра южно от гр. Мизия нагоре по течението на Скът пък е било заливано 2 пъти в същия период.

На снимката: модел на заливане на град Мизия при високи води и точка с минали наводнения, взета от ГИС към Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен

Обща информация за река Скът:
Река Скът, която в древността е носила името Сцитус, тече в северозападна България и се влива в р. Дунав през общо коригирано устие с р. Огоста. Извира от северозападния склон на рида Веслец ( в местността Речка в подножието на Маняшки връх ), Западен Предбалкан. Тече в плитка долина, като прави много завои, обхожда от запад възвишението Борованска могила, Западен Предбалкан. От с. Оходен, Врачанска област, навлиза в Дунавската хълмиста равнина, където тече под много малък наклон ( при гр. Мизия 3‰) и образува много меандри. Долината й има асиметрични склонове – полегат ляв и стръмен десен склон. Дължина й е 134 км, а площта на водосборния басейн 1074.1 кв. км. По - големи притоци са р. Бързина (37.4 км ) и р. Грезница. Пълноводието й е през месеците февруари, март и април – 11.4-15.8% от годишния отток, а маловодието е през месец август - 3.8%. През някои години пресъхва в горното си течение. През пролетта на 1954 г. предизвиква голямо наводнение. Корекцията на коритото й и направените диги сега предпазват околните земи от наводнения. Замръзва за около 20-40 дни през годината. Водите й се използват за напояване. В поречието на р. Скът са построени 41 малки язовира с общ завирен обем около 16 млн. куб. м. Във водосборния басейн на р. Скът са разположени гр. Бяла Слатина и селата Горно Пещене, Голямо Пещене, Комарево, Бъркачево, Галиче – Врачанска област, и други.   

понеделник, 4 август 2014 г.

Експерт: Река Скът не е безобидна

Язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни, заяви Асен Личев





 
„Река Скът изобщо не е безобидна. Тя е на 18-о място сред реките в България по водосборна площ. Нейният водосборен басейн е 1 074 квадратни км”, обясни в предаването „Здравей, България” Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.

По думите му водосборът на река Скът обхваща общините Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия.

„За първи и втори август във Враца са паднали 128 литра на кв/м дъжд, което е два пъти повече от месечната норма за юли. В Бяла Слатина са паднали 86 литра на кв/m , което е 1,5 пъти повече от месечната норма, а в Борован – 146 литра на кв/м, което е 3 пъти повече от месечната норма. Почвата много преди 28 юли е била пренаситена и непопива абсолютно нищо”, обясни Асен Личев.

Според него язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни. 

„Ако вземем валежите само на втори в тези три области, в момента има свободни водни количества в размер на 25 милиона кубически метра. Това водно количество, много трудно ще се оттече, защото Мизия се намира на ниско”, обясни още Асен Личев.

Хората в града обаче са убедени, че именно язовирите са виновни за бедствието, което ги сполетя.

„Залагам си професионалната чест. Водното преливане в момента на язовирите е незначително на фона на общото количества вода, което се намира в момента там”, заяви Личев.

Според Андрей Ковачев, съпредседател на партия „Зелените”, има натрупване на грешки в управлението на реките десетки години назад. Според него дигите, които пазят земеделските земи, са причина за наводнението в Мизия.

Когато са строени дигите, може би не са били грешка. В момента обаче инфраструктурата не може да поеме измененията на климата”, коментира Асен Личев.

Синоптикът Ивайло Славов обясни, че валежите са няколко пъти над месечната норма.

„Трябва да знаем оттук нататък, че ако нормата за даден район е 30 литра на кв. метър дъжд месечно, това не значи, че всеки ден ще вали по литър”, заяви Славов.

Синоптикът обясни, че валежите ще се изливат за един ден за няколко часа. В други години ще има засушавания. 

„Месецът тръгва с повече от нормалното валежи. Поне първата половина на месеца се очаква да има порои, доста интензивни”, заяви Ивайло Славов.

По думите му ще има зачестяване на екстремните явления.

вторник, 29 юли 2014 г.

Частна ВЕЦ удави 4 села

ПОНЕДЕЛНИК, 19 Април 2010

СЛИВЕН. Частна ВЕЦ "Караново" наводни уникални древни могили и села край Нова Загора. За това алармира пред "Стандарт" губернаторът на Сливен Марин Кавръков. Безценните находки са край Караново. Кавръков е поискал от министерствата на екологията и земеделието да бъде спряна централата, която е на софийската фирма "Стройексперт инженеринг". Всички експерти са категорични, че ВЕЦ-ът е причина за незапомненото наводнение на могилите, къщите, дворовете и нивите на хората, подчерта Кавръков. Той получил жалби от кметовете на Караново, Асеновец, Кортен и Брястово. Всичко е под вода. Лозята изсъхнаха, нивите няма да дадат реколта, разрушиха се и пътищата, жалват се кметовете. Назначената от мен проверка показа, че хората са прави и ВЕЦ-ът, който се захранва с вода от яз. "Жребчево", е причина за бедствието, и затова поисках да бъде спрян, каза Кавръков. Той ще сезира и прокуратурата. Оказало се, че централата плаща водата многократно по-евтино от селяните, които си поливат нивите. Договорът е сключен при миналото управление, каза губернаторът на Сливен. "Стандарт" видя съборените подпорни стени на къща в Караново след наводнението. Тя  е на Йонко Петков. Край селото има и 2 уникални могили, които предизвикаха възхищението на археолозите от цял свят. Там са живели хора от хиляди години преди Христа. Никъде другаде в Европа няма такива многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване.
Георги Мангинов

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=321720
Новозагорското село Караново е известно със своите древни некрополи. Край него се намират две уникални могили, които нямат аналог в Европа. Едната доказва, че в Караново са живели хора още преди Христа. Никъде другаде няма подобни многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване. Карановската могила отдавна е паметник на културата със световно значение. Миналата година пък в тракийска могила непосредствено до североизточния край на селото бе намерена уникална златна колесница. Според специалистите подобна находка се среща изключително рядко.

От 2-3 месеца районът е наводнен и навсякъде се чува квакането на земноводните. Обикновено подобен шум идва от блатата само вечер. При нас обаче е денонощно. Или трябва да свикнем, или да се изселваме, казват местните. Хората са категорични, че основата на проблема е в частната водноелектрическа централа. Тя е построена до самото село и ползва вода, която идва по канал от язовир "Жребчево".

Друга година канала ни го пускаха само два месеца през лятото за напояване. Сега обаче водата тече целогодишно, заради ВЕЦ-а, а ние ходим мокри постоянно, твърдят жителите на Караново. Оказва се, че в селото има къща, която буквално е пред срутване. Неин собственик е Йонко Петков. "Една нощ подпорната ни стена буквално се срути, а заедно с нея и други стени", разказва Петков. Заедно със свои роднини той незабавно успял да сложи дървени колове, които да възпират и без това вече наклонения таван на къщата. "Не знам обаче докога ще издържим, затова сме се прехвърлили в съседна постройка цялото семейство", обяснява собственикът. На практика основното жилище на Петкови е необитаемо заради срутилите се стени. Хората са категорични, че наводнението е причина за тяхното срутване. Петков показа водата в мазето на къщата, където плуваха компоти и бидони. Руси Господинов, който също е жител на Караново, пък се шегува, че тренира нов спорт - "изхвърляне на кофи с вода". "Три пъти дневно - сутрин, обед и вечер, изхвърлям по 30 кофи ето тук на улицата, пред двора ми. Може да включите новия спорт в тотото", заяви Господинов. Той е бесен, че тази година не може да засади нищо в двора на къщата си. Заради работещите постоянно електрически помпи в повечето дворове жителите на Караново плащат много повече ток, отколкото е нормално за този период на годината.

Баба Мария Георгиева твърди, че водата избива от плочките в самата й къща. "Цялата ни махала е така. Аз изхвърлям водата с помпа, а хората от долната махала идват да си перат чергите тук безплатно, защото помпата ми работи постоянно", обяснява баба Мария. Елена Стефанова се жалва от липса на заинтересованост от страна на държавата. Тя е категорична, че частната водноелектрическа централа е причина за перманентните наводнения. "Никога досега не е ставало нещо подобно. Аз си дадох здравето да направя къща тук,, и парите си, а сега всичко плува във вода. Елате да ми видите 20-те дръвчета в двора, отиват си", жалва се Стефанова.

Според Димитър Вълков решението е едно. Централата да се спре до цялостното ремонтиране на канала.

В Караново никой не знае чия точно е фирмата, собственик на ВЕЦ-а. Оказа се, че кметовете на Караново и близките села Асеновец, Кортен и Брястовец са пуснали жалба още миналия месец до областния управител на Сливен. Губернаторът Марин Кавръков заяви, че вече е поискал от министерството на екологията и министерството на земеделието ВЕЦ-ът да бъде спрян. Кавръков каза, че е назначил проверка, от чиито резултати е видно, че именно работещата ВЕЦ е основна причина за наводненията. Той каза, че наводненията са не само в Караново. "Този район е известен със своята селскостопанска продукция. Тук се създават най-добрите лозя и зърнени култури в региона. Има опасност хиляди декари продукция да бъде унищожена", заяви Кавръков. Той ще сезира и прокуратурата. "За съжаление не е в моите правомощия да спра водната централа. Уведомил съм и "Басейнова дирекция" - Пловдив, за създалата се ситуация", каза губернаторът.

В специална папка той съхранява историята на проблема. Кавръков съобщи, че собственик на централата е софийската фирма "Стройексперт инженеринг". "Надявам се министерствата да реагират бързо, защото в противен случай потърпевши са хората", заяви губернаторът.

Според него фирмата, собственик на водноелектрическата централа, купува водата 330 пъти по-евтино от селяните, които също купуват вода за поливане от язовир "Жребчево" (Според медийни публикации поливната вода е на цена от 41 лв. за декар. ). "Това не е нормално. Нямам нищо против някой да прави бизнес, но той да не е за сметка на останалите", заяви Марин Кавръков. Той каза, че договорът за създаването на частната ВЕЦ е сключен при миналото управление от централата на фирма "Напоителни системи". В Караново знаят само, че управител на фирмата била жена. Коя е тя обаче, никой не можа да си спомни. Въпреки уверенията на хората, че във ВЕЦ-а винаги има дежурен, екип на "Стандарт" установи, че в централата няма никого тази неделя. Входните врати бяха заключени, а само две кучета се грижеха за охраната на съоръжението.
Георги Мангинов 

Всичко това не пречи ВЕЦът да спечели и европроект.

Три дена по късно Дарик съобщава, че МОСВ спира работата на ВЕЦ временно
 Действията на екологичното министерство  са предприети след писмо от областния управител  Марин Кавръков към Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Той е  информирал за застрашително покачване нивото на подземните води, започнало преди около два месеца. На места, в по ниските части на селата преливат кладенци, наводнени са мазета, лозя и овощни градини.
Извършена е нарочна проверка от представители на Регионална дирекция по хидромелиорация - Сливен, Напоителни системи ЕАД - клон Сливен и кметовете на засегнатите села.
Спиране работата на ВЕЦ-а, ще даде възможност експертите да преценят влиянието на открития канал върху подземните води, пише още в съобщението.

Единствената новина за тазипроблемна ВЕЦ е година по-късно отново за цената на водата.  явно скоро след това тя отново е била пусната, тъй като фигурира в Графика на МОСВ за използване на водите на комплексните и значими язовири
 

сряда, 25 юни 2014 г.

Имат ли край капризите на времето?

Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове



Кой разсърди времето? Това се питаме всеки път, когато ни застигне стихията – когато водата нахлуе вкъщи, удави домашните животни и погуби реколтата.

Тази година гневът на природата е още по-силен. Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове, а лятото едва сега започва…

На много места през послединя месец станахме свидетели на страшни градушки. Смерч пък премина по Черноморието. Това нетрадиционна за нашите географски ширини бедствие напоследък се появява по-често.

„Има една тенденция на затопляне в климата. Като цяло проявленията на т.нар. „глобално затопляне” на Балканите се вижда като засилване на такива неблегоприятни метеорологични явления, които също крият големи опасности”, обяснява синоптикът Петър Янков.

Какво още да очакваме от времето гледайте във видеото

вторник, 24 юни 2014 г.

Предупреждават за опасност от наводнения


За опасност от наводнения предупредиха от Министерството на околната среда и водите. От БАН обявиха жълт код. Заради интензивните валежи експертите предупреждават за повишаване на нивото на реките в Дунавската равнина. Искър, Вит и Осъм са реките, които са застрашени от преливане.
Пет са потенциално опасните язовири и те са на територията на Ловешка област, предупреди областният управител Милко Недялков. Има опасност от преливане на река Осъм на завоя край село Деветаки и край ВЕЦ
„Камен рид”. Предстои там да бъдат предприети укрепителни мерки.
“Язовир “Пазар дере” – спасихме там ситуацията и се опитваме да източим язовира си. С преливането си язовирът е в състояние да затвори затвори и главния път. Другите два язовира са в община Троян”, каза Милко Недялков, областен управител на област Ловеч.
Сунгурларското село Манолич е силно пострадало от водната стихия преди ден. Водата е изровила всички пътища в селото, а мостът, който свързва двата квартала, е рухнал и е отнесъл в канала една кола. Четири крави са влачени с километри, говедарката на селото едва се е спасила от удавяне. Някои хората са изгубили всичко – дрехи, покъщнина, документи, дори и три хиляди лева скрити за черни дни в бюфета. Поройният дъжд днес наводни и курортното селище Св. Влас.
Друго опасно място е област Монтана. От там казват, че засега състоянието на реките не е критично въпреки обилните валежи.
Ураганният вятър и падналата градушка в село Смирненски са унищожили напълно зеленчуковите градини и реколтата. Прекъснато е електрозахранването и водоснабдяването.
” Изведнъж като почна буря, направо сви отвсякъде лед и градушка. Просто страшна работа и всичко съсипа и овошки, грозде и насаждения, домати и пипер, нищо няма да се отбере”, разказа Иван Петков,
жител на селото.
От Министерството на околната среда и водите са предупредили всички общини още преди два дни за опасността от наводнения в цялата страна.
“То е пуснато до Областните управители, до Басейнова дирекция и се надявам, че цялата държава е готова
да посрещне тези предизвикателства!”, каза Асен Личев, Дирекция “Управление на водите” МОСВ.
67 от всичките 300 хидротехнически съоръжения в Пловдивска област са със статут на потенциално опасни, но нито един от тях не е достигнал критични нива, категорични са експертите. Повишение се отчита само за река Марица, която качва нивото си при Пазарджик с 5 см, при Харманли с 9 см и при Пловдив със 17 см.

понеделник, 23 юни 2014 г.

Инж. Дунчев: Поголовната сеч е сред причините за наводненията

Публикувана на 23 Юни 2014, Понеделник, 10:1 | Радио Стара Загора
Масовото изсичане на горите и неправилното почистване на речните корита в България са сред основните причини за наводненията, каза за Радио Стара Загора експертът по горите към Международната организация WWF инж. Александър Дунчев.

Още преди век е установен големият принос на България в укротяването на пороите на Балканите. Това се дължи на огромните й площи от иглолистни култури, които са били създадени с цел да задържат водата и да предпазват населените места от наводнения. Заради поголовната сеч обаче защитната им функция е отслабена, обясни експертът.

Причината - все повече се увеличава търсенето на дебела дървесина, която се добива главно от старите иглолистни гори, които за разлика от по-младите дървета, могат да задържат по-голямо количество вода. Криворазбраното почистване на речните корита също допринася за риска от наводнения, каза още експертът по горите към WWF инж. Александър Дунчев:

петък, 20 юни 2014 г.

Трагедия във Варна

Много страшно е, че хора загиват от небрежността на всички институции! 
Бог да ги прости!
На кратко проблемите могат да бъдат обобщени така:

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Планове за управление на риска от наводнения


Темата за наводненията става изключително актуална в последните дни предвид дъждовете.  Поради това взимаме повод и публикуваме малко повече систематизирана информация относно т.нар. Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН).  Това е сравнително нов инструмент не само за България, но и за Европа и тепърва ще се развива.  За съжаление няма достатъчно практика и добри модели, които да се следват.  Тези планове са важни в много аспекти, тъй като съчетават в себе си управлението на рискове и чисто екологични дейности по опазване и възстановяване на влажни зони.

Директивата изисква от държавите членки да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три етапа:
I.      ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (в този етап се определят и райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН))
II.                КАРТИ НА ЗАПЛАХАТА И РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ  
III.              ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (ПУРН)

Оценката и управлението на риска от наводнения е предмет на Европейската Директива за наводненията (ДН) (Директива 2007/60/ЕС ), която е в сила от 26.11.2007 г. и е транспонирана в националното законодателство с изменението на Закона за водите през м.август 2010 г.  Директивата има за цел да определи рамка за оценка и управление на риска от наводнения, като се стреми да намали неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията.  Тя е транспоснирана в Закона за водите.  Според нея трябва да се определят Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  РЗПРН се определят от четирите Басейнови дирекции и се утвърждават от Министъра на околната среда и водите. Определянето на РЗПРН е извършено съгласно национална методика „Критерии и методи за определяне и класифициране на риска и определяне на РЗПРН” (http://www.moew.government.bg/files/file/Water/Povarhnostnivodi/Metodika/Metodika_RZPRN_all.pdf).  Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) обхващат териториите/местоположенията, в които са наблюдавани значими минали наводнения и/или има вероятност от възникване на потенциални бъдещи наводнения със значими последици

Основа за определяне на РЗПРН е информацията за значимите минали и потенциални бъдещи наводнения, набрана от общински администрации, други институции и исторически източници, която е обработена и анализирана при Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН).  Предварителна оценка на риска от наводнения – включва карти на речните басейни, описание на възникнали в миналото наводнения, оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения. ПОРН за всички райони е достъпна и от интернет страницата на МОСВ на адрес http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=67.

Оценката на потенциалния риск от наводнения се извършва в ГИС среда и включва оценка на риска за четирите основни категории:
човешко здраве,
стопанска дейност,
околна среда
културно наследство.
За всяка от категориите се прилагат унифицирани критерии (общо 11 бр. за 4-те категории), за които са приети прагови стойности, класифициращи риска по всеки критерий в 3 степени – нисък, среден и висок. (например брой засегнати хора, брой засегната критична инфраструктура, водоизточници за обществено питейно-битово водоснабдяване, магистрали, пътища, жп линии, мостове, селскостопански площи (дка) и тн)

При определянето на Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) се отчитат особеностите на релефа и хидроложките характеристики, свързаността на събитията/наводненията, наличието на ретензионни обеми, като степента на риска се определя от най-високата степен на риска за показателите от съответната категория.  в РЗПРН се включват само местоположения на значими минали или потенциални бъдещи наводнения със степен на риска „среден” и/или „висок”.  Изработват се карти с дълбочина на наводнението, с брой на евентуално засегнати жители, вид стопанска дейност и тн.

Сега предстои да се напише план за управление на риска от наводнение (до 22.12.2015г. според Директивата).  В този план ще има записани конкретни мерки за съответните Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  ПУРН разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн.  До март 2015 пък трябва да се изготви екологичната оценка на тези планове. 

Две от басейновите дирекции имат и ГИС с карти, но те работят много зле и трудно ще се ориентирате http://eea.government.bg/wp/purn/earbd/ http://eea.government.bg/wp/purn/drbd/

Още за наводненията може да прочетете в това интервю http://www.reki.bg/2014/05/wwf.html

понеделник, 2 юни 2014 г.

Високи води на р. Янтра

Придошли води затлачиха мост над Янтра

©  DarikNews.bg  31 май 2014 10:32 | Дарик Велико Търново
Мостът над Янтра при горнооряховското село Първомайци е бил затлачен тази нощ от придошлите води на реката. Три от дигите му са били запушени от довлечени дънери и клони, като в момента специализирана техника прочиства съоръжението, съобщи за Дарик зам.-областният управител Стефан Стефанов.
По думите му няма място за паника, обстановката в цялата област се нормализира след обилните валежи и критичното вдигане на нивото на реките тази нощ. Няма опасност от заливане на село Първомайци.
Движението по моста е спряно, струпана е техника на Гражданска защита и пожарни автомобили, които разчистват дървесната маса, препречила моста. Янтра вече започва да се понижава и в момента е около 6 метра при Велико Търново, нивото е с един метър по-ниско от това, измерено в полунощ, информират от Областния съвет за сигурност.
Няма сигнали за други проблемни места във Великотърновска област. Реките са под постоянно наблюдение. Разположени са постове на най-ниските критични точки за преливане.

Придошлите води на Янтра отнесоха част от мост, свързващ селата Върбица и Горски Долен Тръмбеш. Съоръжението е затворено за движение. Двете села без връзка помежду си.

01 Юни 2014 13:44:41



Екипи дежурят денонощно в община Ценово, Русенско, заради високото ниво на река Янтра. Това съобщи Снежинка Монева - главен специалист в отдела "Гражданска защита и отбранително-мобилизационна подготовка" към общината. Тя обясни, че реката е опряла в дигите, като до критичната точка остават около два метра. Няма опасност за населението, но на места в района на Ценово и на село Долна Студена има залети земеделски площи.
Кметът на община Бяла Кольо Келерджиев заяви, че екипи на противопожарната служба разчистват натрупани дървета на един от отворите на моста на Кольо Фичето. По думите му нивото на Янтра е започнало да спада, но временно е ограничено движението по пътя за село Стърмен, тъй като на две места има залети участъци,
което се случвало всеки път при високи води. Келерджиев обясни, че няма опасност за населените места.
В община Иваново продължава да бъде затворен пътят между селата Нисово и Кацелово, информира кметският наместник на Нисово Корнелия Йорданова. Той бе затворен снощи, след като река Бели Лом излезе от коритото си и заля участък от платното за движение.
В община Русе се следи нивото на река Русенски Лом, като към момента няма опасност от разливи, заяви директорът на общинската дирекция "Обществен ред и сигурност" Спасимир Димитров. По думите му дигите са в добро състояние, а до критичната точка остават около два метра.


Ето малко инфо и от Вести.бг

„Опасност от преливане на големите басейни в страната няма, няма и да се наложи евакуация и на хората“, съобщи Асен Личев от Дирекция „Управление на водите“ в екологичното ведомство.
„Очаква се да има повишение на реките, на речните нива в поречията на Искър, Вит, Осъм и Янтра, като са възможни локални наводнения“, предупреди Личев. „Състоянието на реките в момента, преди всичко реките в Северна България, ще кажа само тези, които са се повишили с около един метър, това е река Осъм при Ловеч - 116 см., река Янтра при Велико Търново - 122 см.“, допълни той.
По думите на експерта все още няма данни за нивото на река Искър, където има прогноза от системата за ранно предупреждение, че нивото е достигнало до червен код, висок риск от наводнение. „Има прогноза, че утре, на 31 май, е възможно да има разливи в долното течение на Искъра“, посочи още той.
24-часови дежурства въвежда Община Шумен до понеделник заради обилните валежи през последните часове и прогнозата дъждът да продължи, съобщи БНР.
100 литра на квадратен метър е количеството на падналия дъжд в Шумен до момента, при норма за май 65 литра. Продължава изпомпването на водата от Детска ясла номер 6, където водата от канализацията се влива в едно от помещенията. Кметовете и кметските наместници на селата от община Шумен са получили нареждане да следят нивата на малките язовири. Засега проблеми в малките населени места няма.
Oранжев код е обявен за 30 май в 11 области на Западна и Югозападна България заради интензивни валежи и гръмотевични бури, съобщиха от НИМХ. Кодът е в сила за областите Видинска, Врачанска, Монтанска, Ловешка, София-област, София-град, Пернишка, Кюстендилска, Благоевградска, Пазарджишка и Смолянска. В тези области валежите ще са придружени с гръмотевични бури, градушки и резки промени в посоката и скоростта на вятъра.
Сериозни наводнения причиниха силните гръмотевични бури, придружени с проливен дъжд в Бургаска област, съобщи DarikNews.bg.
Под вода са приземни етажи на детски градини и частни домове, затворен е един от основните пътища към индустриална зона в града. Очаква се обстановката да се усложни, за цялата област е обявен оранжев код. Екипи на „ВиК" - Бургас и служители на общината извършват отводняване на улици и приземни етажи със специализирана техника.
Сериозно е положението в най-ниската точка на града - в района на жп гарата в централната градска част, където вече се работи по изпомпване на водата.


ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ