Карта на действащите ВЕЦ в България

Показват се публикациите с етикет план. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет план. Показване на всички публикации

вторник, 8 септември 2015 г.

ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ 2016 – 2021 г. ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Публикуваме една кратка брошура на МОСВ по въпроса с Плановете за Управление на Речните Басейни. За съжаление работата по тях доста се забави и за сега няма яснота кога и как ще протече консултативния процес по тях. Но се надяваме в най-скоро време по тази тема да има развитие, тъй като тя е изключително важна!

„ВОДАТА НЕ Е КОМЕРСИАЛЕН ПРОДУКТ, А НАЦИОНАЛНО 
БОГАТСТВО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ И ЗАЩИТАВА.“  
Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) 

Рамковата директива за водите (РДВ) е в сила от 2000 година. Чрез нея се установява общата рамка за устойчиво и интегрирано управление на всички води на страните-членки в Европейския съюз. Тя цели да се постигне добро състояние на всички води (реки, езера, крайбрежни и подземни води) в страните-членки на ЕС и асоциираните страни до 2015 г. РДВ е изцяло транспонирана в българския Закон за водите. Съгласно него, управлението на водите в Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите. Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, с която се определят основните цели, етапи и методи за развитие. Последната е приета на 21.11.2012 г., с период на действие до 2037 г.
За постигане на целите, заложени в Рамковата директива за водите, у нас се въвеждат райони за басейново управление. Територията на Република България е разделена на четири района за басейново управление на водите, изградени на принципа на речния басейн. Във всеки район за управление на водите компетентен орган е съответната Басейнова дирекция. 
Дунавски район с център Плевен – отговаря за българската част от р.Дунав и реките, които се вливат в нея. 
 Черноморски район с център Варна – отговаря за българската част от акваторията на Черно море и реките, които се вливат в него. Източнобеломорски район с център Пловдив – отговаря за водосбора на реките Марица, Тунджа, Арда и Бяла. 
Западнобеломорски район с център Благоевград – отговаря за водосбора на реките Струма, Места и Доспат.
  Eve
Jackson





четвъртък, 19 юни 2014 г.

Планове за управление на риска от наводнения


Темата за наводненията става изключително актуална в последните дни предвид дъждовете.  Поради това взимаме повод и публикуваме малко повече систематизирана информация относно т.нар. Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН).  Това е сравнително нов инструмент не само за България, но и за Европа и тепърва ще се развива.  За съжаление няма достатъчно практика и добри модели, които да се следват.  Тези планове са важни в много аспекти, тъй като съчетават в себе си управлението на рискове и чисто екологични дейности по опазване и възстановяване на влажни зони.

Директивата изисква от държавите членки да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три етапа:
I.      ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (в този етап се определят и райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН))
II.                КАРТИ НА ЗАПЛАХАТА И РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ  
III.              ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (ПУРН)

Оценката и управлението на риска от наводнения е предмет на Европейската Директива за наводненията (ДН) (Директива 2007/60/ЕС ), която е в сила от 26.11.2007 г. и е транспонирана в националното законодателство с изменението на Закона за водите през м.август 2010 г.  Директивата има за цел да определи рамка за оценка и управление на риска от наводнения, като се стреми да намали неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията.  Тя е транспоснирана в Закона за водите.  Според нея трябва да се определят Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  РЗПРН се определят от четирите Басейнови дирекции и се утвърждават от Министъра на околната среда и водите. Определянето на РЗПРН е извършено съгласно национална методика „Критерии и методи за определяне и класифициране на риска и определяне на РЗПРН” (http://www.moew.government.bg/files/file/Water/Povarhnostnivodi/Metodika/Metodika_RZPRN_all.pdf).  Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) обхващат териториите/местоположенията, в които са наблюдавани значими минали наводнения и/или има вероятност от възникване на потенциални бъдещи наводнения със значими последици

Основа за определяне на РЗПРН е информацията за значимите минали и потенциални бъдещи наводнения, набрана от общински администрации, други институции и исторически източници, която е обработена и анализирана при Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН).  Предварителна оценка на риска от наводнения – включва карти на речните басейни, описание на възникнали в миналото наводнения, оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения. ПОРН за всички райони е достъпна и от интернет страницата на МОСВ на адрес http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=67.

Оценката на потенциалния риск от наводнения се извършва в ГИС среда и включва оценка на риска за четирите основни категории:
човешко здраве,
стопанска дейност,
околна среда
културно наследство.
За всяка от категориите се прилагат унифицирани критерии (общо 11 бр. за 4-те категории), за които са приети прагови стойности, класифициращи риска по всеки критерий в 3 степени – нисък, среден и висок. (например брой засегнати хора, брой засегната критична инфраструктура, водоизточници за обществено питейно-битово водоснабдяване, магистрали, пътища, жп линии, мостове, селскостопански площи (дка) и тн)

При определянето на Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) се отчитат особеностите на релефа и хидроложките характеристики, свързаността на събитията/наводненията, наличието на ретензионни обеми, като степента на риска се определя от най-високата степен на риска за показателите от съответната категория.  в РЗПРН се включват само местоположения на значими минали или потенциални бъдещи наводнения със степен на риска „среден” и/или „висок”.  Изработват се карти с дълбочина на наводнението, с брой на евентуално засегнати жители, вид стопанска дейност и тн.

Сега предстои да се напише план за управление на риска от наводнение (до 22.12.2015г. според Директивата).  В този план ще има записани конкретни мерки за съответните Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  ПУРН разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн.  До март 2015 пък трябва да се изготви екологичната оценка на тези планове. 

Две от басейновите дирекции имат и ГИС с карти, но те работят много зле и трудно ще се ориентирате http://eea.government.bg/wp/purn/earbd/ http://eea.government.bg/wp/purn/drbd/

Още за наводненията може да прочетете в това интервю http://www.reki.bg/2014/05/wwf.html

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ