Карта на действащите ВЕЦ в България

Показват се публикациите с етикет пясък. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пясък. Показване на всички публикации

петък, 15 юли 2016 г.

Незаконно унищожаване на бреговете на река Тополница под бент Лесичово с цел добив на злато

1.  При  наше  посещение  на  река  Тополница  под  бент  Лесичово  на  08.06.2016г.,
установихме, че брегът на реката е превърнат в лунен пейзаж, като е разкопана и
изрината  ивица  със  широчина  поне  20  метра.  В  част  от  тази  ивица  е  изкопан
канал  пълен  с  тиня,  с  неизвестна  дълбочина.  Установихме,  че  причина  за
наблюдаваното  унищожаване  на  бреговата  ивица,  заедно  с  укрепващата
бреговете крайбрежната растителност, е дейност по добив на злато от бреговете
с  механизация  -  багер  и  камион-платформа,  със  съоръжение  за  пресяване  на
баластрата върху него и промиване на пясъка с вода.
2.  Веднага подадохме сигнал на зеления телефон на БДИБР, регистриран  в 12.20
часа в регистъра на сигналите под № ССТ 24.
3.  На следващия ден подадохме сигнал по електронна поща до МОСВ, и отново до
БДИБР,  като  включихме  два  видео  клипа  и  няколко  снимки  за  доказателство.

Заглавието на писмото по електронната поща е Доклад бент Лесичово, изпратен
в 11.37 часа на 09.06.2016г. За всеки случай сме прикачили отново снимките, а
ето и линкове за изпратените видеоклипове:

https://www.youtube.com/watch?v=wbQnReNFEtA&feature=youtu.be

https://www.youtube.com/watch?v=NJTJxgL9sRE&feature=youtu.be

  Съвсем  естествено,  с  най-голям  интерес  следяхме  сайта  на  БДИБР,  за
резултатите от извършената проверка. И така, на 11.07.2016г., открихме в регистъра
за  сигнали  към  зеления  телефон  на  БДИБР  следния  резултат,  представен  с
автентичния му правопис:
КОнстатира  се  извършване  на  дейности  по  премахване  на  дървестна
 расрителност  в  имот  000341.  Според  представената  скица  имота  е  частна
общинска собственост с начин на трайно ползване :пясък.Действията се извършват от
ЕТ"Камелия-Георги  Пъхлев".  Представен  о  е  удостоверение  за  регистрация  а  лица
преработващи благородни метали издадено от Министерството на финансите.  Не се
констатира  извършване  на  дейности  в  р.Тополница.  Информацията  е  препратена  към
Министерството на енергетиката за предприемане на действия по компетентност

Горецитираният  текст  съдържа  доказателства  за  изключителна
некомпетентост, без да споменаваме правописа. Така например, проверяващите не
са установили, че:
1.  Речният  бряг  и  крайбрежната  ивица,  заедно  с  крайбрежната  растителност  са
напълно унищожени.
2.  От  реката  се  извършва  водовземане  за  промиване  на  отсятия  пясък.  Пълният
канал с промита тиня го потвърждава. Самата пресевна платформа черпи вода
от реката, за да промива пясъка.
3.  Очевидно  дейностите  по  разкопаване  на  брега  и  по  водовземане  са  били
неизвестни  на  проверяващите  и  очевидно  те  не  са  отразени  в  ПУРБ  на  ИБР,
иначе тези обстоятелства би трябвало да са упоменати.

А ето какво указва законодателството в конкретния случай, отчитайки че
при дейността се извършва и водовземане за промиване на пясък:

1.  Закон за водите
Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) По смисъла на този закон обществени интереси
се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) ограничаване на общото водовземане или ползване;
2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната;
3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн;
4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени
територии или при разхищението на води.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно
предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция, за извършване на следните дейности:
1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични
процеси, водещи до незначително изменение на количеството и качеството на използваните води, определено с
вече издаденото разрешително;
2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за
изграждането на даден строителен обект, ако отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на
секунда и полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите;

Чл. 143. За защита от вредното въздействие на водите се забранява:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) нарушаването на естественото състояние на леглата,
бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;

Чл. 199а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) При прилагане на принудителните административни мерки
министърът на околната среда и водите:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) прекратява водовземането и/или ползването на водните
обекти;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) спира дейностите, в резултат на които се замърсяват
водите или се разрушават леглата или бреговете на реките;

 
2.  Закон за подземните богатства:
чл.1
(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Забранява се добивът на подземни богатства във:
1. леглата на реките;
2. принадлежащите земи на реките и на водохранилищата;
3. крайбрежните заливаеми ивици на реките.


3.   НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА И ЗА ИЗИСКВАНИЯТА
КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦАТА, КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЕЙНОСТ ПО ДОБИВАНЕ,
ПРЕРАБОТВАНЕ И СДЕЛКИ С БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ И СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И
ИЗДЕЛИЯ СЪС И ОТ ТЯХ ПО ЗАНЯТИЕ
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Добивът на благородни метали се извършва от търговци,
вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1:
1. по промишлен начин - след получаването на концесия по реда на Закона за подземните
богатства;
2. чрез ръчно промиване на златоносен пясък с допълнителни дребни технически средства -
след получаването по реда на Закона за общинската собственост на разрешение от кмета на
общината, на чиято територия се намира обектът;
3. чрез промиване на златоносен пясък с механизация - в участъци, определени с Плановете
за управление на речните басейни и с работните проекти съгласно Закона за водите.

  Съжаляваме,  че  трябва  да  цитираме  текстовете,  защото  сме  убедени,  че
основните получатели ги знаят по-добре от нас. Но, доколкото копие на настоящото
искане е изпратено и до БДИБР, се надяваме да е полезно за тях, за да научат, че
тези текстове витаят в правния мир.

И сега - нарушенията, които проверяващите не са забелязали:
1.  Не са установили, че от реката се извършва водовземане без разрешително или
без уведомление;
2.  Не са установили какво е отнетото водно количество. В конкретния случай дори
не  е  било  необходимо  мерене,  доколкото  водното  количество  е  указано  в
техническите  спецификации  на  промиващата  платформа.  В  противен  случай  е
трябвало да го измерят;
3.  Дори  и  да  е  по-малко  от  10л/сек,  което  е  невъзможно  /щяхме  да  знаем  със
сигурност, ако проверяващите бяха изпълнили задълженията си по предходната
точка/, водовземането не се извършва за строителен обект;
4.  Не са установили незаконно нарушаване на естественото състояние на брега на
реката и крайбрежната заливаема ивица;
5.  Не  са  установили  незаконен  добив  на  подземни  богатства  в  принадлежащите
земи на реката и крайбрежната заливаема ивица;



вторник, 29 март 2016 г.

Съдът ОТКАЗА да върне на „Стройкомерс“ и второто разрешително за р. Чепинска, при РАЗРЕШЕНИ 0.9 м дружеството ИЗДЪЛБАЛО коритото й със 7 метра!!!

20:50:04 - 28/03/2016
http://www.videlinabg.com/index/fullnews/newsId/30760

Със свое решение от 23 март Административен съд – Пазарджик отхвърли оспорването на „СТРОЙКОМЕРС“ ООД на решение №РР-2456/26.06.2015г. за отнемане на разрешително № 32150088/17.03.2014г. за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска с цел ползване „изземване на наносни отложения“ на директора на Басейнова дирекция - Пловдив. Съгласно констатациите в съдебното решение при изземването на наносите при разрешена дълбочина 0.90 м, записана в разрешителното, е установена реална такава по различните профили съответно:„Разликата в проектната ос на профилите доказва следното продълбаване на речното корито: при профил № 1 – 4.80 м, при профил № 2 – 7 м, при профил № 5 – 5.20 м, при профил № 10 – 5.90 м и при профил № 13 - 6.90 м. Установява се несъответствие между наклона на дъното между съседните напречни профили - вместо заложения в проекта 0.017 – 0.019, е измерен наклон от 0.013 – 0.036”.
В решението на съда се казва още: „Относно допълнителното уточнение, направено от вещото лице в съдебно заседание, че дори геодезическата основата да е различна, резултатите няма да са по-различни (разликите биха били няколко сантиметра), тъй като координатната система, която се използва при изготвянето на такива геодезически замервания, е еднаква.Важно е да се отбележи, че установените от направеното гедезическо заснемане от „Кадастър - НИ" ООД несъответствия са между 4.8 м и 7 м, а не няколко сантиметра”.
Припомняме, че при старта на делото защита на „Стройкомерс” ООД оспори пред Административен съд – Пазарджик, именно заснемането от 2015 г., изразявайки несъгласие с него, защото то било извършено без присъствието на представител на дружеството. Адвокат Манчев тогава поиска от съда да определи вещо лице със специалност „Геодезия”, което да извърши собствени замервания и да отговори на въпроса „Налице ли е съществено несъответствие между котите на терена в и около р. Чепинска след изземването на материали и котите в проекта за изземване”. Той поиска също въпросното вещо лице да се произнесе дали е извършено продълбаване на речното корито до нива, различни от заложените в проекта, като се съобрази с „динамичните характеристики на водното течение, силата на последното при високи води и пълноводие, както и с речната ерозия”. Впоследствие обаче адвокатът на дружеството се отказа от собственото си искане, защото цената за тази услуга е от порядъка на 5000 лв.
Припомняме също, че с решение № РР-2456/26.06.2015г. на директора на БДИБР – Пловдив, беше отнето разрешително №32150088/17.03.2014 за изземване на наносни отложения от река Чепинска на „Стройкомерс” ООД. В административния акт е включено и разпореждане за предварителното му изпълнение, поради което решението влезе в сила веднага и вече десет месеца дружеството няма право да изземва материали от терасата и коритото на реката.
Към отнемане на разрешителното се пристъпи, след като в началото на месец май м.г. директорът на Басейнова дирекция – Пловдив, инж. Георги Семерджиев, разпореди проверка по подаден сигнал, след което възложи на външна фирма, разполагаща със специализирано за целта оборудване, да извърши геодезично заснемане на 156 подробни точки от коритото на р. Чепинска, включително и на 5 напречни профила. Констатирано бе, че изземването на наносни отложения не е извършено съгласно заложените в проекта параметри и не са спазени проектните коти на изземване и напречния профил.
По информация на „Виделина” продълбочаването на речното корито варираше от 4.70 до 7.00 м в петте замерени профила, при заложена в разрешителното средна дълбочина на изземване на речните отложения 0.90 м. Разрешителното включва участък от 7+850 до 9+550 км, който има дължина 457 м и площ 53 дка. То изтичаше през март 2016 г. Тази информация се потвърждава изцяло от съдебното решение, с което се отказва връщането на разрешителното на дружеството.
На 20 ноември 2015 г. пък състав на Административен съд – Пазарджик, председателстван от съдия Стефка Кемалова, отхвърли жалбата на „Стройкомерс“ ООД, против Решение № РР-2457/22.06.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съгласно което се отнема друго разрешително с № 32150042/14.10.2008 г., продължено с решение № РР-1809/29.10.2013 г., за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска, с цел „изземване на наносни отложения“. С горецитираното разрешително „Стройкомерс“ ООД беше получил правото да изземва наносни материали от коритото на р. Чепинска между км 6+180 и км 7+850 с цел почистване на коритото на реката.

сряда, 18 юни 2014 г.

РЕКА СТРУМА СЕ ПРЕВЪРНА В БЪЛГАРСКИЯ КЛОНДАЙК

http://kustendil.info/novini/arhiv/757

От Шиш­ков­ци до Не­вес­ти­но бре­гът на­по­до­бя­ва лу­нен пей­заж.
Зла­то­тър­са­чи от­но­во ро­вят во­ди­те на ре­ки­те в Кюс­тен­дил­ско
За две но­ви гру­пи зла­та­ри, ра­зо­ра­ва­щи един от най-пъл­но­вод­ни­те при­то­ци на ре­ка Стру­ма в Не­вес­тин­скса об­щи­на - ре­ка Елеш­ни­ца, сиг­на­ли­зи­ра­ха за­па­ле­ни ри­бо­лов­ци на зе­ле­ния те­ле­фон на Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град през пос­лед­ни­те дни.
Зла­то­тър­са­чи­те за­поч­на­ли “ра­бо­та” мал­ко след но­во­го­диш­ни­те праз­ни­ци, твър­дят лю­би­те­ли­те на ри­бо­ло­ва, прак­ти­ку­ва­щи в мал­ка­та пла­нин­ска об­щи­на.
То­ва е по­ред­ни­ят слу­чай на не­за­кон­но пре­ко­па­ва­не на ре­ка­та от зла­то­тър­са­чес­ки гру­пи и фир­ми, след ка­то пре­ди две го­ди­ни с ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те бе спря­но из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни за до­бив на зла­то в ре­ка Стру­ма и при­то­ци­те й.
ИСТО­РИ­ЯТА
Са­мо пре­ди три ме­се­ца по сиг­на­ли на еко­за­щит­ни­ци от Кюс­тен­дил бе­ше за­ло­вен екип зла­то­тър­са­чи на фир­ма ЕТ “Ка­ме­лия 99” меж­ду се­ла­та Тър­нов­лак и Нов чиф­лик. Те заг­реб­ва­ли ре­чен пя­сък и го пре­кар­ва­ли през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни.
Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, обяс­ни­ха то­га­ва ме­то­да на ра­бо­та мес­тни­те жи­те­ли. Спо­ред тях днев­ни­ят до­бив на фир­ма­та е око­ло 300 гра­ма не­об­ра­бо­те­но зла­то.
За три ме­се­ца пе­чал­ба­та въз­ли­за на око­ло по­ло­вин ми­ли­он ле­ва, из­чис­ля­ват при­ро­до­за­щит­ни­ци­те.
От Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град съ­об­щи­ха, че за­ло­ве­на­та фир­ма на­ру­ши­тел ве­че е гло­бя­ва­на с 2000 лв. за не­за­ко­нен до­бив.
След про­вер­ка, нап­ра­ве­на през 2006 го­ди­на от­но­во ще й бъ­де със­та­вен акт за ад­ми­нис­тра­тив­но на­ру­ше­ние, но слу­ча­ят е из­пра­тен и на Ра­йон­на­та про­ку­ра­ту­ра в Кюс­тен­дил.
ДО­БИ­ВЪТ НА ЗЛА­ТО В СТРУ­МА Е ПРЕ­ВЪР­НАТ В ДО­ХО­ДО­НО­СЕН БИЗ­НЕС ОТ “НАП­РЕД­НИ­ЧА­ВИ” БИЗ­НЕС­МЕ­НИ ОТ ГО­ДИ­НИ
До заб­ра­на­та за до­бив на жъл­тия ме­тал от во­ди­те на ре­ка Стру­ма се стиг­на през 2005 го­ди­на след мно­гок­рат­ни­те сиг­на­ли и ярос­тно­то нас­то­я­ва­не на еко­за­щит­ни­ци­те от ре­ги­о­на и ця­ла Бъл­га­рия.
С ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те /МОСВ/ из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни бе спря­но, за­що­то в ко­ри­то­то на ре­ка­та има зей­на­ли ог­ром­ни ями, а бре­гът е из­мес­тен от то­но­ве­те пръст. Най-го­ле­ми са еко­ло­гич­ни­те ще­ти по бре­га край с. Шиш­ков­ци, обя­ви­ха и еко­ло­зи­те, и ми­нис­тер­ски­те чи­нов­ни­ци. Спо­ред при­ро­до­лю­би­те­ли от ре­ги­о­на тра­се­то до Струм­ския мост е пре­вър­на­то в лу­нен пей­заж.
Въп­ре­ки на­ло­же­но­то ве­то през вре­ме­то от заб­ра­на­та до­се­га не­за­кон­ни ра­бот­ни­ци про­дъл­жа­ват да ко­па­ят но­щем. За­си­ча­ли сме тър­са­чи на зла­тен прах по къс­на до­ба в ра­йо­на на ре­ка­та от пок­рай­ни­ни­те на Кюс­тен­дил чак до се­ло Не­вес­ти­но, че ве­че и по-на­та­тък. Зла­то­тър­са­чи­те се­га ве­че дей­стват с ба­ге­ри и съ­сип­ват не са­мо ко­ри­то­то на ре­ка­та, но и бре­го­ве­те, ка­то из­си­чат дър­ве­та­та на­о­ко­ло. При по-сил­на при­лив­на въл­на то­ва ще до­ве­де до за­ли­ва­не­то на се­ла­та, раз­по­ло­же­ни до ре­ка­та и при­то­ци­те й, обяс­ни­ха еко­ло­зи­те.
Еко­лож­ка­та на об­щи­на Кюс­тен­дил Ири­на Вел­ко­ва уточ­ни, че през 2006 и 2007 го­ди­на ад­ми­нис­тра­ци­я­та не е из­да­ва­ла раз­ре­ши­тел­но за до­бив на инер­тни ма­те­ри­а­ли.
ТЕХ­НО­ЛО­ГИ­ЯТА
Но­ви­те зла­то­тър­са­чес­ки фир­ми от­дав­на са зах­вър­ли­ли ти­га­на и заг­реб­ват ре­чен пя­сък с ба­ге­ри, ка­то го пре­кар­ват през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни. Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, алар­ми­ра­ха мес­тни­те жи­те­ли.
Зла­тъ­тър­са­чи­те на 21 ­век най-чес­то са пен­си­о­ни­ра­ни ге­о­ло­зи и са­мо­у­ки зла­то­тър­са­чи. Те от­дав­на за­ше­ме­тя­ват не са­мо ця­ла Бъл­га­рия, но и це­лия свят с твър­де­ни­я­та си, че зе­мя­та ни бъ­ка от зла­то.
Спо­ред чер­ния спи­сък на МОСВ и при­ро­до­за­щит­ни­ци­те пал­ма­та на пър­вен­ство­то при­над­ле­жи на Сто­ян Мил­ков от Мон­та­на. Той е обя­вен за най-го­ле­мия ек­стре­мист в от­сто­я­ва­не­то на те­за­та, че ние сме ев­ро­пей­ски­ят Клон­дайк. Спо­ред не­го­ви­те из­след­ва­ния ре­ки­те и зем­ни­те нед­ра на Бъл­га­рия кри­ят злат­ни за­ле­жи за по­не 200 ми­ли­ар­да лв., че и мно­го по­ве­че, твър­ди ге­о­ло­гът-пен­си­о­нер. Спо­ред не­го, вмес­то да про­сим жал­ки па­ри от МВФ и ЕС, със зла­то­то си дър­жа­ва­та ни мо­же да се пре­вър­не в ев­ро­пей­ския Клон­дайк. В мо­мен­та оба­че на от­го­вор­ни­те ин­сти­ту­ции не им пу­ка за то­но­ве­те зла­то под зе­мя­та ни, смя­та той.
Са­ми­ят Мил­ков твър­ди, че до­ка­то дър­жа­ва­та се наз­лън­дис­ва за раз­ра­бот­ва­не­то на го­ле­ми­те на­хо­ди­ща, бъл­га­ри­нът сам ва­ди зла­то­то. Изслед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че на прак­ти­ка зла­то­нос­ни са по­ве­че­то ре­ки в Бъл­га­рия.
КОЙ ОС­ВЕН ЛИ­ЦЕН­ЗИ­РА­НИ­ТЕ НА­ШИ И ЧУЖ­ДИ ФИР­МИ ОБА­ЧЕ ЗНАЕ КЪ­ДЕ Е ЗЛА­ТО­ТО НА БЪЛ­ГА­РИЯ?
На прак­ти­ка дър­жав­ни­ят ор­ган, кой­то из­да­ва раз­ре­ши­тел­ни­те за до­бив на зла­то по про­те­же­ни­е­то на ре­ка Стру­ма, е “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я” в Бла­го­ев­град.
Спо­ред ин­фор­ма­ция на дър­жав­ни­те еко­чи­нов­ни­ци оба­че в мо­мен­та ня­ма ни­то ед­на фир­ма с дей­ства­що раз­ре­ши­тел­но за зла­то­до­бив по по­ре­чи­е­то на ре­ка­та.
Ако се съ­ди по лун­ни­те кра­те­ри, най-мно­го зла­то се спо­тай­ва в ре­ка Стру­ма край Не­вес­ти­но и край още ня­кол­ко по-мал­ки ре­ки до се­ли­ща в Кюс­тен­дил­ско.
ИСТИ­НА­ТА
Със­то­я­ни­е­то на струм­ския ба­сейн е пла­чев­но. Явно раз­ре­ши­тел­ни­ят ре­жим на ди­рек­ци­я­та е свръх­ли­бе­ра­лен, а още по-ли­бе­ра­лен е кон­тро­лът, не­до­вол­стват при­ро­до­за­щит­ни­ци.
“Се­га Стру­ма бъ­ка от са­мо­дей­ци, ко­и­то ва­дят зла­то по до­по­то­пен на­чин, с ти­ган и си­то. Те оба­че не са тол­ко­ва опас­ни за еко­ло­ги­я­та и еко­рав­но­ве­си­е­то. Най-страш­но­то е, че за­ед­но с тях във во­ди­те на Стру­ма нав­ли­зат го­ле­ми и мощ­ни фир­ми с мо­дер­ни, но опас­ни тех­но­ло­гии.
С ТИ­ГАН И СИ­ТО ДЕЙ­СТВАТ АМАТ­ЬО­РИ­ТЕ
По-сме­ли­те си за­ла­гат жи­во­та за ня­кой и друг грам зла­то. Най-без­раз­съд­ни­те из­пол­зват жи­вак, ко­е­то е смър­то­нос­но и опас­но.
Пя­съч­ни­те утай­ки се об­ра­бот­ват с жи­вак. Жи­ва­кът раз­тва­ря зла­то­то и го из­вли­ча от при­ме­си­те. След то­ва се из­па­ря­ва и ос­та­ва зла­то­то.
На прак­ти­ка ня­ма ни­що слож­но в тех­но­ло­ги­я­та, но има два проб­ле­ма – да на­ме­риш дос­та­тъч­но жи­вак и да ос­та­неш жив.
Жи­ва­кът не прос­то е от­ро­вен, а се нат­руп­ва и уни­що­жа­ва бав­но ор­га­низ­ма на зла­то­тър­са­чи­те, ка­то дей­ства нер­вно­па­ра­ли­тич­но.
Пър­ви­те сим­пто­ми съв­па­дат с пред­смър­тна­та аго­ния. Ни­как­ви мас­ки не по­ма­гат, за­що­то жи­ва­кът е из­клю­чи­тел­но лет­лив. Ако е неп­ред­паз­лив, зла­то­тър­са­чът мо­же да се сгър­чи и да свър­ши бук­вал­но за час.
ДОБ­РЕ ОБ­РА­ЗО­ВА­НИ И ЗА­МОЖ­НИ БИЗ­НЕС­МЕ­НИ КОН­ТРО­ЛИ­РАТ И ОР­ГА­НИ­ЗИ­РАТ ЗЛА­ТО­ДО­БИ­ВА
По-прос­ве­те­ни­те и оси­гу­ре­ни с про­тек­ци­я­та на дос­та­тъч­но за­мож­ни биз­нес­ме­ни из­пол­зват най-мо­дер­на­та и сла­ве­ща се с го­ля­ма про­из­во­ди­тел­ност тех­но­ло­гия със сяр­на ки­се­ли­на, как­то е при про­миш­ле­ния до­бив. Тук рис­ко­ве съ­що има, но в срав­не­ние с жи­вач­но­то из­вли­ча­не тех­но­ло­ги­я­та е поч­ти бе­зо­пас­на.
Но­ви­те иг­ра­чи в афе­ра­та днес са за­мог­на­ли се зъ­бо­ле­ка­ри и зъ­бо­тех­ни­ци. То­ва са те­зи, ко­и­то раз­по­ла­гат със соб­стве­ни пе­щи с тиг­ли за то­пе­не и се­па­ри­ра­не на ме­та­ли за ме­ди­цин­ски це­ли. Те прев­ръ­щат злат­ния прах в сли­тъ­ци, ве­ри­га­та се зат­ва­ря, а от край­ния тър­гов­ски про­дукт го­ля­ма­та част ос­та­ва в ръ­це­те на за­мог­на­ла­та се зъ­бо­ле­кар­ска ма­фия, ко­я­то ве­че си поз­во­ля­ва и да фи­нан­си­ра зла­то­тър­са­чи­те.
Спо­ред слу­жи­тел от “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я”, се­га съ­щес­тву­ващ­ни­ят раз­ре­ши­те­лен ре­жим съз­да­ва ус­ло­вия за ог­ром­ни спе­ку­ла­ции: “Раз­ре­ши­тел­ни­те се из­да­ват за все­ки на­бе­ля­зан учас­тък. За­я­ве­ни­ят учас­тък се ог­леж­да на мяс­то, пре­це­ня­ват се еко­ло­гич­ни­те да­де­нос­ти за все­ки кон­кре­тен слу­чай, ме­ри се площ­та и ако всич­ко е на­ред, пе­ри­ме­тъ­рът се очер­та­ва и та­пи­я­та се из­да­ва.”
ОТТУК НА­ТА­ТЪК КОН­ТРО­ЛЪТ ПРАК­ТИ­ЧЕС­КИ Е НУ­ЛЕВ
Па­ра­док­сал­но­то е, че фир­ми­те до­би­ват зла­то, дек­ла­ри­рай­ки, че ще до­би­ват инер­тни ма­те­ри­а­ли. Сан­кци­и­те от 5 хи­ля­ди лв. до 15 ­хи­ля­ди ле­ва по пра­ви­ло не се пла­щат, до­ри да се стиг­не до съ­деб­ни спо­ро­ве.
“Днес зла­то­нос­ни­те пя­съ­ци на Стру­ма се ро­вят ден и нощ от ба­ге­ри и дру­га тех­ни­ка. Но­щем се чу­ва и бу­че­не­то на се­пе­ра­то­ри. Го­ля­мо­то ро­ве­не се пра­ви от съм­ни­тел­ни фир­ми без раз­ре­ши­тел­ни и от сдру­же­ни тър­са­чи, пок­ро­ви­тел­ства­ни от хо­ра с мно­го па­ри.
Зла­то­до­би­вът из по­ре­чи­е­то на Стру­ма ве­че е поч­ти из­ця­ло в ръ­це­те на тай­нстве­ни со­фий­ски фир­ми.
Те деб­нат и ре­ке­ти­рат зла­то­тър­са­чи­те еди­на­ци и оси­гу­ря­ват ча­дър над соб­стве­ни­те си “ра­бот­ни­ци”.
ТА­КА Е В ПИ­РИН­СКО И КЮС­ТЕН­ДИЛ­СКО
Бай Ди­ми­тър Цар­ски е най-ле­ген­дар­ни­ят зла­то­тър­сач на Па­зар­джиш­ко. За­поч­нал е да ва­ди зла­то още през 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Мес­тни­те от се­ла­та край ре­ки­те То­пол­ни­ца и Лу­да Яна би­ли за­ра­зе­ни от на­шес­тви­е­то на зла­то­тър­са­чи от Ма­ке­до­ния, ко­и­то хо­де­ли в дри­пи, за да не би­ят на очи.
За за­ни­ма­ни­я­та и има­не­то им оба­че поч­на­ли да се но­сят ле­ген­ди.
“Це­ли­те в кръп­ки, ама имат зла­то да ку­пят се­ло­то ба­ра­бар с кме­та”, мъл­ве­ли мес­тни­те и трес­ка­та за зла­то поч­на­ла и тях да тре­се.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ