Здравейте,
След като на 30.06.2015г. беше изпратена Жалба до
европейска комисия, отнасяща се до неспособноста на институциите у нас
да се въведе ред и да се справят с проблемите и начина, по който се
управляват речните басейни у нас, заведена в комисията с входящ номер
CHAP(2015)02363,
на 06.01.2016г. беше изпратено първото допълнение
към изпратената вече жалба: "COMPLAINT TO THE COMMISSION OF THE EUROPEAN
COMMUNITIES CONCERNING FAILURE TO COMPLY WITH COMMUNITY LAW, Appendix
1", което засяга още по-задълбочено проблема, въвежда още повече казуси и
случаи на наблюдавани нарушения. Нещо много важно, което отличава това
приложение е това, че то акцентира върху случващото се не къде да е, а в
защитените територии, защитените зони по Натура, за които са похарчени
една камара европейски пари и др. Може да свалите двата документа от
линковете по-долу: https://drive.google.com/…/0B6ariUc5lVEUZGtLN1g1eEdEc…/view… https://drive.google.com/…/0B6ariUc5lVEUbTE4VWJ2bFIyO…/view…
Ще продължаваме да Ви информираме по темата. А в същото време, подробна
информация и визуализация на случващото се ще откриете на специално
създадения за целта сайт: http://dams.reki.bg/
Шест институции у нас управляват водите, които през
последните години напомнят повече на стихия и по-малко на добре
управляван ресурс.
Идеята, която от две десетилетия шумно се рекламира в този сектор, e намаляване на държавния и общински дял в полза на частния.
Крайъгълен камък на процеса беше прословутият „воден” заем
от Световната банка за организация на приватизацията на ВиК сектора,
който ни беше предложен през 1994-та. „Водният” заем преди две
десетилетия ни се рекламираше от емисаря на Световната банка (Джон
Уилтън) като панацея срещу загубите на вода по мрежата; като ключ към
доброто управление в сектора и към получаването на европейска услуга.
Разбира се, от всички тези три условия получихме само
четвъртото – европейските цени, – което, естествено, ни беше спестено в
рекламната брошура.
Получихме още и началото на „реформите“, довели до
настоящото положение. А него можем да определим като брауново движение,
защото свиването на държавния периметър в сектора ВиК само повиши нивото
на частния интерес и стесни зоната на потребителските права, както и
възможностите за защитата им, а също и свали институционалната
отговорност до нивото на колективна безотговорност и непрозрачност.
Двадесет години по-късно реформите във водния сектор продължават. Последните политики са свързани с поетапното приемане на „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023“,
която предвижда управлението на ВиК инфраструктурата да премине в
ръцете на Асоциация на собствениците на ВиК съоръжения (тези асоциации,
макар и нефункциониращи, бяха създадени през 2009-та) поради неяснотите
около собствеността на ВиК мрежата.
Подобна асоциация следва да управлява ВиК дружествата,
чиято собственост е поделена между няколко общини или между община и
държавата. По такъв начин разходите за управление на водата, която е
природен ресурс, ще се вдигнат, но дали ще се повиши отговорността на
собствениците (на съоръженията), като влязат в асоциация, ако така или
иначе не могат да управляват ефективно общия си актив?
А неефективното управление и безстопанственото поведение се заплащат с човешки жертви.
В медиите дори се прокраднаха анархистични тези от рода на
„Доброволците се справиха добре във Варна, за какво ни е държава“. Това
би било много „пазарно“, ако не се касаеше за жизнено необходима, скъпо
струваща стратегическа суровина (като водата), чиято доставка и
безаварийна експлоатация изисква сложни инженерни съоръжения, които пък
от своя страна се нуждаят от неевтина и експертна поддръжка. И не на
последно място – ако не се налагаше регулация на отношенията между
частния сектор и потребителите, които, както е известно, имат
противоположни пазарни интереси.
Отсъствието на последователна държавна политика в сектора
доведе до безотговорната експолоатация, а тя – малко по малко и в
съвкупност с други безотговорности и недомислици – до трагедията в
Североизточна България, която като тема вече отшумява в медиите, поради
скандалните събития във финансовия сектор.
Похвално е добротворството на доброволците и трябва да им
благодарим. Но те не могат в отсъствието на държавата да поемат нейната
функция – да наказват престъпниците, да укрепват язовирните стена, да
контролират монополистите.
Фактът, че институциите не си вършат работата достатъчно
добре, не обезсмисля държавата като такава. А само напомня тъжната
истина, че пак не случихме на отговорни политици!
Ето, кои са институциите, които към момента са отговорни за незадоволителното положение на сектора:
- Министерството на регионалното развитие - управлява държавното участие във ВиК дружествата;
- Министерство на околната среда и водите – отговаря за опазването на водите; издава разрешения за концесии на язовирите и контролира концесионерите;
- Министерството на здравеопазването – отговаря за качеството на питейните води;
- Министерството на инвестиционното планиране (сравнително нова институция) – управлява големите проекти в областта на ВиК;
- ДЕКВР – одобрява инвестиционните програми и цените на ВиК услугата за населението и бизнеса;
- местната общинска власт – управлява
общинския дял във ВиК дружествата; грижи се за функционирането на
инфраструктурата на територията на населените места.
Разговаряме с председателя на Българската асоциация по водите (БАВ), инж. Иван Иванов за състоянието на ВиК инфраструктурата у нас.
Инж. Иванов, какво е състоянието на канализационната инфраструктура у нас и в София в частност?
У нас е тенденция да се започва строеж на сгради без да е изградена прилежащата инфраструктура, а застрояването изпреварва многократно инженерната инфраструктура. Респективно – тя не е достатъчна като капацитет и не може да изпълнява своите функции. 78% от населението на България е канализирано; в София няма канализация в южните квартали по Витошката яка (Бояна, Бистрица, Симеоново) и в Северните квартали, бивши села.
В Банкя също няма канализация, но в момента се изгражда. А там, където има канализация – голяма част е незаконно строена. Централната част на София е добре канализирана, като тази инфраструктура се поддържа от ВиК оператора. Доколко добре – може да се спори, но все пак има поддръжка, което гарантира, че тя функционира сравнително нормално.
В България се строи смесен тип канализация. Тя отвежда битовите води и при дъжд поема голяма част от него, но преди всичко се разчита на дерета и реки, т.е. те трябва да бъдат разчистени и техните корита да бъдат добре поддържани, за да сме сигурни, че ще отведат водата към по-големите реки и няма да има проблеми.
Това обаче не се случва навсякъде и не е толкова лесна задача, тъй като отново изисква средства. Моето наблюдение е, че през последните години общините осъзнават тази необходимост и с наличните средства успяват да изчистят централните и кварталните поречия на реки и дерета, но извън градовете не се чистят деретата и в края на краищата рискът остава, защото там се подприщват водите и може да се получи наводнение.
За да функционира добре канализацията, трябва да се почистват и т.нар. “улични оттоци” (каналите). Има спор кой трябва да ги поддържа – дали ВиК операторите или фирмите, които поддържат пътната настилка, защото те са част от пътищата. За съжаление, не се почистват достатъчно добре и не навсякъде.
Това създава ли опасност от наводнения при дъжд?
Много често се слагат решетки; те са метални и изчезват. В края на краищата, това го плащаме всички ние, а друг се облагодетелства.
Големите магазини с големите паркинги също повишават риска от наводнения. Въпреки, че в по-голямата си част са длъжни да осигурят дренажни системи, които да задържат временно дъждовните води, все пак това е асфалтирана площ, която не може да попива цялото количество на дъждовната вода и тя отива в канализацията и върху пътните платна.
Има предвидено те да заплащат такса “дъжд”, но поради естеството или наименованието на тази такса, никой не се осмелява да я налага, а разходите за почистването и отвеждането на тези дъждовни води от паркингите на големите магазини ги плащат битовите потребители. Трябва да се действа малко по-смело, защото в един момент всички компромиси с това да не нарушим интереса на един или друг или с това, че някое лоби си налага своето решение, водят до подобни инциденти, каквито видяхме, че се случиха във Варна.
Кой трябва да поддържа канализационната система? Каква е практиката в други държави от ЕС?
Според мен отговорността в края на краищата пада върху общината. Тя трябва да намери начин да възложи изпълнението на ВиК оператора или на дружеството, което поддържа пътните настилки. Естествено всичко опира до това откъде ще дойдат средствата. Когато поддръжката се прави от ВиК операторите, парите идват през цената на водата.
Ние и сега плащаме такса за канализационни услуги. Какво плащаме реално?
Цената е нереалистично ниска. Има едно кръстосано субсидиране между услугите, т.е. плащайки за вода, част от средствата отиват за финансиране на дейностите по поддръжка на канализацията. Смятам, че с новите бизнес планове през 2016-та година това трябва да бъде решено: когато плащаме за услугата “отвеждане на отпадъчни води”, вътре да бъдат заложени всички тези превантивни и реактивни дейности и те да се отразят в цената, т.е. ще има поскъпване на цената на водата през компонента “пречистване и отвеждане на отпадъчните води”.
Но това поскъпване на водата е неминуемо от гледна точка на сигурността?
Ако искаме качествена услуга, това трябва да се случи. Не съм радетел на това непременно да има увеличение на цените и смятам, че има резерви, с които да се покрият други нужди, но конкретно за “пречистване и отвеждане на водите”, считам, че цените са силно занижени, защото от години не са извършвани тези дейности и разходите, които са отразявани, не са влизали в цените.
В България нормите за проектиране на канализация съществуват отдавна и не бяха променяни повече от 30 години. Преди около 2 години се направи промяна. Някои проектанти изразиха съмнения дали тя е качествена, но аз смятам, че с нея се внесоха доста добри практики, например при приемането на една канализация задължително да се минава с камера и да се вижда дали тя е правилно положена, защото има много примери на новопостроени канализации, които не са изпълнени по проекта и не работят. Вече това е задължение и трябва да се прилага от тази година във всички нови проекти.
Един “отток” освен решетка има и тяло. Почистването на решетката не гарантира изправност на уличната канализация. Фирмите, които поддържат пътищата, в желанието си да си улеснят работата минават и асфалтират и тези “оттоци”. Това също е предпоставка за наводнения, затова мисля, че е най-добре уличната канализация да се поддържа от ВиК фирмите и това да се заплаща през цената на водата.
Негативният резултат – по-висока цена или по-нискокачествена услуга идва при крайния потребител – битовия клиент, но той не може да го усети пряко и затова не реагира на подобни проблеми.
Какво е състоянието на язовир “Бели Искър”, който е основен за София? Има ли нужда от неотложни ремонти?
Язовир “Бели Искър” има нужда от рехабилитация, най-вече, за да бъде укрепен и да може да издържи на земетресения от висока степен. Тази рехабилитация доказано трябва да бъде извършена и “Софийска вода” са заложили средства най-малко за началото на проектирането на рехабилитацията в техния бизнес план.
Има един казус със собствеността, който още не е уреден, за да се започне по същество този проект. Но язовир “Бели Искър” според мен е един от многото, които имат нужда от подобна рехабилитация и е необходима държавна политика и финансиране, за да се случи тази рехабилитация, защото това е доста голяма инвестиция и ако бъде поета изцяло чрез цената на ВиК услугите, ще поеме доста голям процент, а да не кажа и почти 100% от инвестиционната програма на всяко ВиК дружество, което има язовир.
Не искам да звуча нито прекалено тревожно, нито успокояващо – язовир “Бели Искър” има нужда от рехабилитация, но тя не е нито толкова належаща, нито толкова обезпокояваща, но и не трябва да остава само като идея.
Кои са останалите язовири, които се нуждаят от рехабилитация?
За останалите в Годишния доклад, който излезе през април, прочетохме, че десетки язовири се нуждаят от спешна рехабилитация. Големият проблем е кой е отговорен и кой ще финансира. Надявам се в тези постоянни политически промени и напрежения, все пак експертно да се взимат решения и да не се пренебрегва този проблем.
Ние от БАВ винаги сме настоявали отрасъла да има централизирана структура на управление, като например агенция (бел.ред. държавна агенция) или да се съберат повече дейности в едно министерство, защото мислим, че разпиляването на водния сектор в различни министерства, се получава един вакум в някои от дейностите и липса на решения.
Публикации
