Карта на действащите ВЕЦ в България

Показват се публикациите с етикет язовир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет язовир. Показване на всички публикации

петък, 1 юни 2018 г.

Извеждат от експлоатация язовир „Зарен“ край Челопеч © Actualno.com

 
Язовир „Зарен“ близо до Челопеч ще бъде изведен от експлоатация с решение на местния парламент от последното заседание. Язовирът се намира на един километър източно от Челопеч и на 3 км югозападно от село Църквище. В южния край на стената му преминава ЖП линията София-Бургас.

„Това е стар язовир, който е наследство от някогашното ТКЗС. Бил е за поливни нужди на блоковете, които в момента не се обработват. Имотите отдавна вече са частни, реституирани. Същевременно той се намира над ЖП-линията София-Бургас и ако го бяхме го оставили, поддръжката му щеше да е изключително скъпа. Реално погледнато от него стопанска полза няма. Но тъй като се намира над такова важно съоръжение, за него изискванията са по-специални. Затова се стигна до варианта, че е по-добре да се премахне. Освободените площи може да са със селскостопанско предназначение, но тепърва ще мислим по този въпрос“, коментира кметът на Челопеч Алекси Кесяков. Той обясни, че водите на язовира са източени преди повече от 5 години, но се води на общината като съоръжение, за което съгласно закона трябва да се полагат специални грижи. „Така или иначе отдавна не го ползваме, но за да нямат контролните органи изисквания към нас, решихме, че трябва да прекратим неговата експлоатация. Опасно е да стои завирен, защото е над ЖП-линията, защото ако стане нещо и се скъса стената, може да откъсне ЖП-линията, а тя е основна артерия за страната. Фактически, това съоръжение беше само формално язовир, който повече от пет години е източен, а с решението на местния парламент вече се освобождаваме от ангажимент като за воден обект“, посочи още Кесяков. Редактор: Анита Чолакова
 

четвъртък, 31 май 2018 г.

Освобождават пет археологически обекта за строителството на язовир "Луда Яна" Actualno.com

 
 
Пет открити археологически обекта трябва да бъдат освободени, за да продължи строителството на язовир „Луда Яна“ и пречиствателна станция за питейни води в община Панагюрище, предаде кореспондентът на Actualno.com. С тази цел регионалното министерство възложи чрез обществена поръчка на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН да извърши спасителни проучвания на обектите.
Един зид и една могила попадат в имота, предназначен за язовир. Една от могилите и едно каменно струпване са в санитарно-охранителната зона. Приоритетна сред всички находки е една могила, която попада в сервитута на подобект за изместване на 110 кV електропровод. Спасителните археологически дейности са предписани от Министерството на културата и трябва да приключат до една година. Строителството на язовир „Луда Яна“ и пречиствателната станция за питейни води се изпълнява по проект за развитие на общинската инфраструктура. Той се финансира със средства от Световната банка и от МРРБ. Изпълнител на мащабния обект е консорциум „Щрабак – Станилов“ по договор на стойност 56 млн. лв. Той трябва да стане готов през 2019 г., но наличието на археологически находки ще забави изграждането му. Водите от бъдещия язовир са предназназначени за водоснабдяване на 45 000 души в община Панагюрище и няколко общини от област Пазарджик.

вторник, 29 май 2018 г.

Язовир „Пловдивци“ е завършен, обновяване на водопровода ще струва 18 млн. лева - Actualno.com

25.05.2018 17:15 1236 0
Първият язовир за питейни нужди в България е завършен на 100%. По договор изпълнението му е на стойност 47,4 млн. лв. Финалната му стойност обаче ще е 31 млн. лв., защото се плаща за реално извършена работа. Досега на изпълнителя са платени 26,4 млн. лв. 
Аз съм за първи път на яз. „Пловдивци“. Видях един добре изпълнен обект, който ще реши сериозни обществени проблеми на територията на цялата Смолянска област, заяви днес зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова. 
Днес тя дойде да види язовира и да се запознае отблизо с проблема, да обсъдят решаването му с представителите на регионалната и местната власт – областният управител Недялко Славов, кметът на Рудозем Румен Пехливанов, шефът на „ВиК“ ЕООД – Смолян, инж. Мариян Николов. 
По думите на Крумова това я язовир с достатъчен обем да захранва поне две общини, а с перспектива и повече общини от областта. „Предвид ситуацията водопроводната мрежа и водоснабдяването в областта, той е изключително важен, за да се осигури както достатъчно вода за хората и техните битови нужди, така и за икономическото развитие на района“, посочи тя. 
Проблемът сега е с водопровода, който е много стар, компрометиран и загубата на вода от него е около 70%. „Водопроводът се нуждае от реконструкция и ние сме предприели стъпки в тази насока. Има изготвено прединвестиционно проучване. Търсим откъде да осигурим финансирането, за да се реконструира този водопровод и наистина водата, която е прекрасна в язовира, да стига прекрасна и до гражданите“, посочи тя. Зам.-министърът подчерта, че заради състоянието на водопровода обаче водата стига до хората със загуби и влошено качество. 
 „В момента, в който има финансиране, веднага започваме да работим по водопровода. Има изготвен ПУП, необходимо е да се уреди отчуждаване на терени, за да се осигурят сервитутите на този водопровод. Предполагам, че в рамките на годината ще имаме решение какво трябва да се направи и в какъв срок“, обясни тя. Крумова подчерта, че нужните за реконструкция на водопровода средства са на стойност около 18 млн. лв.

Тя смята, че в рамките на две години, две години и половина 27-километровият водопровод изцяло ще бъде обновен. Тогава вече ще могат да бъдат захранвани повече населени места в общините Рудозем и Мадан.

„Проектът е изпълнен на 100%. След включване на постоянното захранване, което е задължение на възложителя, се пристъпва към 72-часови проби и държавна приемателна комисия. Очакваме реално през август месец тези неща да се случат. Има ток на практика, остава между МРРБ и ЕВН да си решат проблема с документацията, но това са формалности. Като строителство ние всичко сме приключили. Проектът е изпълнен в срок“, заяви Димитър Митрев, представител на изпълнителя. Това е консорциум „Пловдивци“ с водещ партньор руската компания ОАО „ЗАрубежводстрой“, българската „ГБС-Инфраструктурно строителство“ (дъщерна фирма на „Главболгарстрой“ АД – б.а.) и испанската „Арема“ АД.

Проектът за развитие на общинската инфраструктура на обща стойност 170 млн. лв., чрез който е обезпечено изграждането на язовирите „Пловдивци“, „Луда Яна“ и „Нейковци“, се финансира чрез заемно споразумение между България и Световната банка.

„Сега ни възложиха ремонт на старо строителство - това е галерията между водовземната кула и реката. Има тунел, който е правен преди 20 години. От време на време обаче там се появяват течове. Заради това ни удължиха с допълнително споразумение срока за строителство с 3 месеца - до 31 август. През това време видимите течове, които са отвътре от старо строителство, ще ги отстраним“, обясни Митев. Той каза, че доста често им правят проверки от Световната банка. Последната била през миналия месец. Идването им тогава било по повод приемането на горския път.

„Покрай язовира спираме движението, тъй като е санитарно-охранителна зона. Допълнително ни възложиха да направим нов горски път, който да заобиколи санитарно-охранителната зона и във връзка с приемането на горския път присъстваха и представители на Световната банка“, допълни Митев. Той обясни, че оттук-нататък предстоят още три процедури - акт 15, 72-часовите проби и акт 16. Като строителство всичко е изпълнено.

Има лека промяна в един от параметрите на язовира. По проект трябваше да е с вместимост 2,5 млн. кубика. След санирането на чашката на язовира обемът, който може да се побере вътре в язовира, са 2 560 000 кубически метра вода. В момента в него има вече и 10-15-сантиметрови риби в резултат от естествено зарибяване при вливането на реката в язовира. „Язовирът е питеен.

Риболовът ще е забранен. Евентуално в опашката на язовира ще може да се лови някога, но не сега“, смята представителят на строителя.

„Строителството на язовира в нашата част ще струва не повече от 31 млн. лв. без ДДС. А колко е струвал преди 20 години, не мога да кажа. Реално ще струва по-малко от сумата, на която е договорен. Чистото СМР без ДДС ще стъпи на 31 млн. лв. С ДДС ще е още 6 млн. лв.“, уточни Митев. Редактор: Анита Чолакова

Прочети още : https://www.actualno.com/smolyan/jazovir-plovdivci-e-zavyrshen-obnovjavane-na-vodoprovoda-shte-struva-18-mln-leva-news_676386.html
© Actualno.com

понеделник, 28 август 2017 г.

"Горна Арда" се задвижва


НАГЛИ, НАГЛИ ХОРА, ще унищожат последната нормална част от тази красива река, защо?!?



Най-големият частен проект за ВЕЦ в България се раздвижва - мажоритарният собственик EVN започва процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на хидроенергийната каскада "Горна Арда". Планът е началото на строителството да е през следващата година, като инвестицията в 170-мегаватовото съоръжение се оценява на 350 млн. евро. Очакванията на EVN са, че след пет години първата мощност от каскадата ще започне да произвежда електроенергия.

Второ начало

От "Хидроенергийна компания Горна Арда" обявиха, че тази седмица ще внесат в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уведомление за инвестиционно предложение, на което основание министерството ще започне процедурата. От МОСВ не се ангажираха със срок пред "Капитал Daily", защото продължителността зависи от експедитивността на дружеството в подготовката и предоставянето на документи и информация, както и от тяхното качество. От ХЕК "Горна Арда" не очакват да има затруднения по ОВОС, затова планират през 2014 г. да започне строителството на обекти от каскадата. През изминалата седмица областният управител на Кърджали Бисер Николов заяви, че строителството ще започне от средата на следващата година.

До последно преди излизането на доклада обаче няма да е ясно с кой от трите планирани язовира и прилежащите към тях ВЕЦ-ове ще започне изграждането на съоръжението. "Нека да мине процедурата по ОВОС, да видим какво предвижда тя, какво ще каже докладът и тогава ще вземем окончателно решение откъде ще се започне", обобщи етапът, в който навлиза проектът, Николай Пейчев, ръководител "Комуникации" в ХЕК "Горда Арда".

Всъщност проектът "Горна Арда" вече е подлаган веднъж на процедура по ОВОС и е бил одобрен през 1999 г. Тогавашният премиер Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дори участваха в церемония по първата му копка. Съвместното дружество между НЕК и турската "Джейлан холдинг" обаче така не стигна до реален строеж заради финансови трудности на турската компания (виж карето).

Сега докладът за ОВОС трябва да се прави наново, тъй като той има срок на валидност 10 години. Освен това предишният доклад е правен, преди България да стане член на Европейския съюз, което означава, че в него не са съобразени европейските регулации, свързани с опазване на хабитатите, биоразнообразието и опазване на зоните от "Натура 2000".

Против изграждането на проекта се обявиха от Сдружение за дива природа "Балкани", "Българско каяк общество", спортен клуб "Бързи води" и други. Те обжалват пред Върховния административен съд решение на Министерския съвет от края на 2012 г., с което каскадата се обяви за обект от национално значение. Това означава, че проектът получава бърза писта при административно обслужване. Каякарите планират да атакуват всеки документ, свързан с изграждането на "Горна Арда", тъй като са на мнение, че мястото трябва да се запази за практикуване на водни спортове и развитие на местния туризъм. Според тях поречието на река Арда е най-доброто място за каране на кану-каяк в България и изграждането на каскадата ще унищожи перфектните условия за този спорт, които съществуват в момента там. "Карането на каяк не е част от опазването на околната среда", коментира в този връзка Николай Пейчев.

Модернизация на проекта
Заради остаряването на проекта (правен още през 80-те години) се наложи той да бъде модернизиран, за което миналата година беше наета швейцарската инженерингова компания Stucky. Готовият обновен идеен проект не предвижда промяна в параметрите на планираната мощност на съоръженията, която общо за цялата каскада ще бъде 170 мегавата. На запитване от "Капитал Daily" от ХЕК "Горна Арда" отговориха, че към момента все още не са разглеждали опцията да се направи ПАВЕЦ (т.е. в ненатоварените моменти връща с помпи водата в горен водоем), като това ще бъде преценено от икономическа гледна точка на по-късен етап.

Колко ще струва


Към настоящия момент стойността на проекта се оценява на около 350 млн. евро, но от дружеството уточниха, че е трудно да се говори за финални суми, преди да излезе докладът по ОВОС. През 2010 г. сумата, която се споменаваше, беше 500 млн. евро, но още тогава НЕК и EVN обявиха, че сумата ще бъде намалена за сметка на оптимизация на строителните работи. За сравнение - държавният проект за язовир "Цанков камък" излезе около 960 млн. лв. заедно със златния път до него, като ВЕЦ-ът там има мощност от 80 мегавата. На въпроса дали няма опасност проектът да се оскъпи значително по подобие на "Цанков камък", Николай Пейчев отговори, че не може да се прави паралел между двата проекта. "В случая с "Горна Арда" говорим за инвестиции на две търговски дружества, EVN и НЕК, които са собственици на проекта и бъдещи негови ползватели, и те нямат никаква изгода от оскъпяването му", заяви той. Дяловото разпределение на капитала 70 (за австрийската компания) на 30 ще съответства и на участието на партньорите във финансирането. Това означава, че при цена от 350 млн. евро НЕК ще трябва да участва с над 200 млн. лв.

Държавното участие

В края на миналата година тогавашният шеф на БЕХ Михаил Андонов коментира в интервю за "Капитал", че съдружието не задължава НЕК да инвестира и освен това държавното дружество ще участва с активите, които вече е вложила в "Горна Арда", които са за около 25 млн. лв. Андонов тогава поясни, че идеята е НЕК да се включи в проекта най-вече с техника и експертиза, а не със собствени средства. Според Пейчев "активите на НЕК, които са изградени на място, както и нематериалните активи, които компанията притежава, ще бъдат използвани в обема, в който те са от полза за проекта". На въпрос на "Капитал Daily" дали това означава, че в даден момент може да се наложи на държавното дружество да участва и със собствени средства, той отговори лаконично, че финансирането е въпрос, който ще се решава в хода на проекта от двата акционера и ще се търсят оптималните му варианти.

Има ли пазар


Важно е и как ще се отрази на проекта кризата в енергетиката, причинена от ниското потребление, намаления износ и огромните финансови дефицити в системата. Това принуди ЕСО преди лятото да ограничава производството на много мощности, в това число АЕЦ "Козлодуй" и ВЕИ централите. Още през миналата година например се появиха опасения, че най-горният от трите язовира ("Мадан") може да бъде отрязан от проекта, тъй като е едновременно най-скъп, с малък водосбор и съответно с малка мощност (46 мВт от общо 170 мВт за цялата каскада). В пресата дори бяха описани варианти за орязване на два от трите язовира от каскадата. Това обаче не беше потвърдено от дружеството. Според Николай Пейчев кризата в енергетиката не се е отразила на проекта, тъй като той е много голям и така или иначе толкова мащабно съоръжение нямало как чисто технически да се изгради едновременно цялото. От EVN прогнозират, че първите съоръжения от каскадата ще заработят след около пет години.
От EVN разчитат дотогава в България да заработи в пълния си обем енергийна борса, към която да насочват производството на "Горна Арда" според търсенето на пазара. Той подчерта, че тъй като става въпрос за смесено дружество, няма да се прави разделение между клиентите на EVN и на НЕК и енергията от каскадата ще се продава на конкурентни на пазара цени.

В очакване на строежа


В България няма друг толкова голям енергиен проект в такава фаза на напредналост, заяви Николай Пейчев. Това е добра новина за населението в областта, което от десетилетия очаква започването на строежа, за да се раздвижи местната икономика и пазарът на труда. В активната фаза на строителството се очаква да бъдат ангажирани около 3000 души, като от EVN често са заявявали, че желанието им е по "Горна Арда" да работят фирми, осигуряващи заетост на местното население за срок от 4-5 години. Пейчев коментира пред "Капитал Daily", че дружеството ще обявява търгове за всеки отделен етап, на които да се явяват всички заинтересовани компании и ще се избира най-добрата от техническа и икономическа гледна точка оферта.

Хидроенергийна сага

Идеята за хидроенергийни съоръжения по поречието на река Арда е още от 70-те години. Планираната тогава каскада се състои от "Горна Арда" и "Долна Арда". И докато идеята за "Долна Арда" се реализира чрез построяването на язовирите "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград", язовирите от "Горна Арда" – "Мадан", "Ардино" и "Сърница", задълго остават само идеен проект, а след 1989 г. работата по него се замразява за десет години. През 1999 г. след споразумение между България и Турция "Горна Арда" е дадена за изграждане на турското дружество "Джейлан холдинг". Турската компания обаче изпада във финансови затруднения и малко след стартирането му проектът отново е замразен за дълго. През годините няколко чуждестранни компании, сред които италианската Enel, изявяват желание да инвестират в проекта, откупувайки участието на турската страна. Това става възможно едва след като през 2008 г. турската компания CCG пое активите на "Джейлан" и по-късно същата година продаде на австрийската EVN дела си в проектната компания. Още две години бяха необходими, за да се направи ревизия на дейността на смесеното дружество от създаването му, и чак през 2010 г. между НЕК и австрийското дружество се сключи акционерно споразумение, според което държавното участие в дружеството става 30%, а останалите акции стават собственост на EVN. При подписването на споразумението тогавашният премиер Бойко Борисов обяви, че първата копка ще бъде през 2012 г. В началото на 2012 г. Борисов заяви пред Ервин Прьол, министър-председател на провинция Долна Австрия, че строежът на каскадата ще стартира през пролетта на 2013 г.

Ето и някалко коментара:

Преглед на профил dr_t Рейтинг: 1497 Неутрално 2 сеп 2013 08:39 5 Отговор
Оценка
-4 +26
При няколко пъти по-голямо производство, малко вътрешно и външно потребление, как изобщо някой ще тръгне да прави голяма инвестиция без подсигурен пазар, а и колко ще струва произведеният ток? на колко ще го продават на крайният клиент...
~песимист с бедна фантазия Рейтинг: 2824 Неутрално
2 сеп 2013 12:20 11 Отговор
Оценка
-1 +13
Нулева компенсация за използване на държавните водни ресурси!
В държави като Италия, само заради използването на реката, държаввата или общината не само че не участват със средства, но получават 75% от дяловете
_____

Преглед на профил realismisthename Рейтинг: 221 Неутрално 2 сеп 2013 12:42 12 Отговор
Оценка
-3 +7
Инвестицията се оценява на 350, ако вземем един жалък процент (2) възвръщаемост на година стигаме до 7 милиона евро, ако процента е 4 стават 15 милиона, ако е 8 отиваме към 30 милиона евро на година от гражданите на ръбъ. На фона на огромния излишък на мощности това ми изглежда като порнография.

mrtosh Рейтинг: 889 Неутрално
2 сеп 2013 14:18 13 Отговор
- +Оценка
-1 +7
по удачно заглавие е - Доган задвижва Горна Арда
Преглед на профил Моди трий нищо да не остане! Рейтинг: 1782 Любопитно 2 сеп 2013 16:59 19 Отговор
Оценка
+10
Доган ще консултира ли?
_____
Георги Георгиев Рейтинг: 110 Неутрално
2 сеп 2013 17:14 20 Отговор
- +Оценка
-2 +1
И кое им е важното на ВЕЦ-овете? Така и така ще е частен, с какво ще помогне на България този проект>?!?!
_____




сряда, 6 април 2016 г.

One of Africa’s Biggest Dams Is Falling Apart

FEBRUARY 2, 2016
BY 



The new year has not been kind to the hydroelectric-dam industry. On January 11th, the New York Times reported that Mosul Dam, the largest such structure in Iraq, urgently requires maintenance to prevent its collapse, a disaster that could drown as many as five hundred thousand people downstream and leave a million homeless. Four days earlier, the energy minister of Zambia declared that Kariba Dam, which straddles the border between his country and Zimbabwe, holding back the world’s largest reservoir, was in “dire” condition. An unprecedented drought threatens to shut down the dam’s power production, which supplies nearly half the nation’s electricity.

The news comes as more and more of the biggest hydroelectric-dam projects around the world are being cancelled or postponed. In 2014, researchers at Oxford University reviewed the financial performance of two hundred and forty-five dams and concluded that the “construction costs of large dams are too high to yield a positive return.” Other forms of energy generation—wind, solar, and miniature hydropower units that can be installed inside irrigation canals—are becoming competitive, and they cause far less social and environmental damage. And dams are particularly ill-suited to climate change, which simultaneously requires that they be larger (to accommodate the anticipated floods) and smaller (to be cost-effective during the anticipated droughts).

Mosul Dam’s predicament is partly a result of the ongoing war; many maintenance workers have not returned there since August of 2014, when ISISfighters briefly took control. (Iraqi and Kurdish forces soon regained it.) But the main issue is that, like many such dams, the project shouldn’t exist in the first place. Opened in 1986, it was built on unstable gypsum bedrock, requiring grout to be constantly injected into the foundation to prevent the dam’s collapse. That work has ceased. In 2006, long before ISIS began making headlines, the U.S. Army Corps of Engineers called Mosul Dam “the most dangerous dam in the world.”

Kariba’s difficulties are more complicated. It has been nearly incapacitated by ongoing drought, which has lowered the reservoir’s volume to twelve per cent of its usual capacity. But if the reservoir is refilled, the dam faces the possibility of collapse. It was built in the late nineteen-fifties, and in the years since water flowing through the dam’s six floodgates has carved a three-hundred-foot-deep pit, or plunge pool, at its base. The plunge pool extends to within a hundred and thirty feet of the dam’s foundation; if it reaches the foundation, the dam will collapse. That seems hard to imagine now, with the reservoir at a record-low level. But the Zambezi River Basin, on which the dam sits, is the most susceptible of Africa’s thirteen basins to exceptional droughts and floods, and climate change is intensifying both.

Kariba’s collapse, like Mosul’s, would constitute an epochal event in the history of energy development—the dam industry’s Chernobyl. The ensuing torrent would be four times bigger than the Zambezi’s biggest recorded flood, in 1958, and would release enough water to knock over another major dam three hundred miles downstream, in Mozambique. At least three million people live in the flood’s path; most would die or lose their crops or possessions. About forty per cent of the electricity-generating capacity of twelve southern African nations would be eliminated.

The dam, four hundred and twenty feet tall and nearly two thousand feet wide, was built with financing from the World Bank to provide power for the copper mines of what was then Northern Rhodesia. The designers intended to make the dam impervious to a one-in-ten-thousand-year flood, but their calculations were based on only three decades of Zambezi flow data—a period too short to permit credible forecasting. This flaw became apparent in 1957, when the site, still under construction, was hit with a flood bigger than the designers’ worst-case projection. The planners hurriedly enlarged the spillway, but in 1958 the project was hit by another flood, twice as big as the previous one, so the spillway was expanded again. More recent projections, cited by the Intergovernmental Panel on Climate Change, indicate that the Zambezi River Basin will experience still drier and more prolonged droughts and even bigger floods in years to come.

Since the nineteen-nineties, Kariba’s operators have been allowed to open only three of the dam’s six floodgates at a time, for fear of enlarging the plunge pool. If the reservoir fills to a dangerous level, the operators face two options: allow water to flow over the top of the dam and tumble down its face, threatening the foundation, or, more likely, open more than three floodgates, causing the plunge pool to expand. To head off a catastrophe, the World Bank and other international lenders agreed in November of 2014 to provide a loan of nearly three hundred million dollars to repair it, stating that the project requires “immediate attention.”

But “immediate” means decades, not years. “It takes a long time to carry out the necessary due diligence and secure the financing for a complex project like this,” Munyaradzi Munodawafa, the chief executive of the Zambezi River Authority, which operates Kariba, told me in an e-mail. “We’re looking at a fifteen- to twenty-year process, in which we are five years under way.” To repair the dam, workers will enlarge the plunge pool downstream, to reduce erosion near the foundation. But it’s not certain to work, and major flooding could occur before the repairs are completed.

The World Bank and other international financiers like dams because they seem to offer large-scale solutions to energy and water shortages. Kariba is just one of more than two thousand large dams in Africa; Zimbabwe, one of the world’s poorest nations, has at least two hundred and fifty-four. But maintaining a dam is expensive—and much less popular than building one. Even in affluent countries such as the United States—whose dam infrastructure is in sufficient disrepair to have earned a “D” rating from the American Society of Civil Engineers, in 2013—maintenance is often neglected; it’s not likely to fare better in impoverished, corruption-ridden countries such as Zimbabwe or Iraq. Dams can’t be drained, and dismantling them can be as costly as building them. It’s the trap of Industrial Age technology: once mechanized systems supplant natural ones, they must be managed in perpetuity, or else they break down.

сряда, 20 януари 2016 г.

Преди 58 години е открита първата българска подземна електроцентрала

ВЕЦ "Батак" е част от каскадата "Баташки водносилов път"

http://www.kmeta.bg/znaete-li-che/predi-58-godini-e-otkrita-pаrvata-bаlgarska-podzemna-elektrocentrala-62646.html
Автор: Kmeta.bg
Категория: Знаете ли че?
Преди 58 години е открита първата българска подземна електроцентрала
На 2 януари 1958 г. влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ "Батак". Официалното й откриване е ден по-рано. Тя е част от каскадата "Баташки водносилов път" и оползотворява водите на реките Доспат, Девинска, Чепинска и Стара река.
Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на р. Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи, възниква през 1920 г., когато инж. Ив Мавров я предлага в труда си „Архив на водните сили в България“. Тази идея се лансира и по-късно през 30-те години от инж. Тодор Романов.
Идейният и техническия проект за целия "Баташки водносилов път" е разработен в "Енергохидропроект" през 1951-1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи - ВЕЦ "Батак" (подземна), ВЕЦ "Пещера" (подземна) и ВЕЦ "Алеко" (надземна).
В изграждането на каскадата "Баташки водносилов път" участват 10 300 души, от които 5700 миньори, 1150 инженери, 250 монтажници, техници и служители. В монтажа на БЕЦ "Батак" участват специалисти от СССР.
Рехабилитацията на ВЕЦ Батак, приключила през 2001 г., увеличава мощността на централата на 48 МВт със средногодишно производство от 110 милиона кВтч електроенергия, добивани от 4 турбинни агрегата.

понеделник, 18 януари 2016 г.

ЕБВР ще спре финансиране на мащабен македонски хидропроект заради екологични съображения

    Последна промяна в 14:22 на 02 ное 2015, 1716 прочитания, 26 коментара
http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2015/11/02/2641362_ebvr_shte_spre_finansirane_na_mashtaben_makedonski/

Противоречив проект за водноелектрическа централа в македонски национален парк е на път да пропадне заради опасения, че инвестицията на стойност 100 млн евро поставя под риск защитени видове в региона.

65 млн от инвестирана сума в проекта са заети от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Независими експерти от мисия на Бернската конвенция* за защита на биоразнообразието в западния македонски национален парк Маврово в специален доклад призоваха работата на терен да бъде спряна и финансирането – прекратено, предаде Guardian.

По думите на експертите планираното изграждане на ВЕЦ не е съвместимо с политиката на защита на статута, екосистемите и защитените видове в парка.

Самите правила за опазване на околната среда на ЕБВР, които трябва задължително да бъдат съблюдавани при финансирането на проекти, предвиждат да не се финансират проекти, забранени от Бернската конвенция. Това условие е обвързващо за 51 държави членки на конвенцията.




Банката ще прекрати финансирането за македонската централа веднага щом докладът бъде одобрен от постоянния ѝ комитет през декември.

"На мястото на банката, аз наистина бих обмислила внимателно следващата си стъпка. Няма да бъде добре за имиджа на една банка да се финансира нещо, което 51 държави, заедно с учени и политици, са сметнали за опасно за биологичното разнообразие", коментира секретарят на Бернската конвенция Ивана Д'Алесандро.

Защитената зона в Маврово се разпростира върху площ от 730 квадратни километра и е обитавана от мечки, вълци, златни орли и над 1 000 растителни видови. Паркът е също така последното естествено местообитание на балканският рис, от чиито вид се смята, че има останали 50 екземпляри.



Според доклада на екозащитниците промените в околната среда около проекта ще имат негативен ефект върху оцеляването на вида и ще го направят лесна плячка за бракониери.

"Планираните проекти в момента трябва да бъдат прекратени. Македонското правителство трябва да спре предвиденото изграждане на всички язовирни стени в националния парк Маврово. ЕБВР и Световната банка трябва да спрат финансирането на проектите в парка", красноречиво се посочва в доклада.

Два планирани хидропроекта бяха спрени в близост до босненския град Баня Лука след обществени протести. В същото време премиерът на Албания Еди Рама предостави на концесия изграждането на ВЕЦ по поречието на р. Вьоса въпреки предизборните обещания на правителството такива проекти да не бъдат стартирани.

*Конвенцията за запазване на европейската природа и естествените местообитания или Бернската конвенция е обвързващ правен инструмент към Съвета на Европа в сферата за опазване на природата и покрива цялото природно наследство в Европа и някои африкански държави.

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири - в. СЕГА

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири

78 водоема са в лошо състояние, речните корита са задръстени, а виновните са безнаказани

http://www.segabg.com/article.php?id=780265

Наводнения заплашват отново страната заради хаоса и пълната безотговорност по отношение на язовирите, предупреди Върховната административна прокуратура (ВАП) на фона на задаващите се валежи. Институциите не са си взели поука от миналогодишните бедствия, при които загинаха хора и бяха нанесени материални щети за милиони. Към днешна дата язовирите и реките са все така опасни, но никой не взима мерки, установи последната проверка на прокурорите. Става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. 

Резултатите са стряскащи - стените на водоемите продължават да са в лошо състояние, а речните легла задръстени от растителност и боклуци. Няма наказани арендатори, нито нарушители, изхвърлящи отпадъци в реките. Прокуратурата насочва критиката си към басейновите дирекции, които не упражнявали правомощията си. 

Нарушения при управлението на язовири са открити в цялата страна. 78 язовирни стени са в лошо състояние. Бройката съвпада с обявените през миналата година безстопанствени водоеми. На 47 от водоемите, които са в района на басейнова дирекция "Дунавски район" с централа в Плевен, липсва измервателна и контролна апаратура. В област Сливен има 8 язовира в предаварийно състояние, а 4 са в неизправно техническо състояние. В Ямболско са открити технически проблеми при 17 язовира. В същата област 17 участъка от речни легла с затлачени. Варненската апелативна прокуратура е дала 22 предписания за аварийни планове след проверка на 128 язовира. В област Бургас няма актуални аварийни планове за 24 язовира, като за един от тях изобщо няма никакъв план. Тамошната басейнова дирекция не е направила нищо и по въпроса със замърсените речни легла. "Въпреки установените системно допускани нарушения, не се ангажира административно-наказателната отговорност на виновните лица. Те продължават да извършват същите нарушения", е установила прокуратурата. 

През миналата година имаше две големи наводнения, при които загинаха хора - във варненския кв. Аспарухово и в гр. Мизия. И за двата случая обаче наказани няма. Преди няколко месеца експертизата за потопа в Мизия стигна до извода, че собствениците на язовири по течението на р. Скът, която заля града, нямат вина, а причина за бедствието бил дъждът. В заключението си експертите от БАН записаха, че такъв валеж не бил виждан от хиляди години. Те установиха, че речното корито на р. Скът в Мизия е в състояние да пропуска от 60 до 90 куб. м вода в секунда, без градът да се наводни. От 3 до 5 август м.г. обаче оттам са преминавали от 387.5 до 1000 куб. м в секунда.

Миналогодишните наводнения бяха само част от серията бедствия, при които през последните няколко години редовно загиват хора, а стотици губят домовете си. След скъсване на стената на водоема край село Бисер през 2013 г. загинаха 11 души. Тогава започнаха спорове чий е той - на военните или на общината. До днес наказани за този случай няма. В началото на тази година пък сериозни наводнения имаше в района на Хасково и Харманли.

Както през м.г., така и сега, едни от основните проблеми са липсата на контрол и размитите отговорности на държавните органи. След последните бедствия правителството ненадейно прехвърли цялата грижа за водоемите на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се занимава предимно с асансьорите. За целта трябваше да бъдат назначени 120 души. 

Вчера от ДАМТН обясниха, че не са получили доклада от проверката на прокуратурата и не знаят за какво става въпрос. "Ние все още не отговаряме за контрола на язовирите, това задължение влиза в сила от 1 януари. Засега нямаме нищо друго освен един устройствен правилник за начина на работа", каза пред. "Сега" главният секретар Валентин Чиликов.

Почти 55 от язовирите се стопанисват от дружеството "Язовири и каскади", което е под шапката на НЕК. От електрическата компания обясниха, че няма проблем с поддръжката на водоемите и всяка година за тях се влагат средства за поддръжка и профилактика. В последните няколко години дружеството е реализирало редица мащабни проекти, свързани с рехабилитацията на язовирни стени и други обекти. Сред най-значимите са ремонтите на язовирите "Александър Стамболийски", "Копринка", "Студен кладенец", "Ивайловград", "Калин" и др.

Не е ясно какво е състоянието на над 150-те язовира под шапката на "Напоителни системи" - дружество на земеделското министерство. До редакционното приключване на броя от там не отговориха на въпросите на "Сега".

петък, 24 юли 2015 г.

Промени в Закона за водите

Интервю със заместник министъра на околната среда и водите . Гуджеров, по пород приемането на изменения в Закона за водите относно добива на баластра, надзора над язовирите и тн

четвъртък, 7 май 2015 г.

Hydroelectric dams are doing more harm than good to emerging economies

Large dams in developing countries are not economically viable. Instead of obtaining hoped-for riches, developing countries risk drowning their fragile economies in debt owing to the ill-advised construction of large dams.
New research undertaken at Oxford University, investigating 245 large dams built since 1934, reveals the dismal track record of such megaprojects. With an average cost overrun of over 90%, large dams have one of the highest cost overruns among all infrastructure asset classes. This result is before accounting for negative impacts on human society and environment, and without including the effects of inflation and debt servicing.
What's worse, planners do not seem to learn. Forecasts are likely to be as wrong as they were between 1934-2007. Dam budgets today are as wrong as at any time during the 70 years for which data exist.
Nearly half the dams we studied suffered a cost overrun so large as to be considered stranded. That is, the capital sunk upfront could not be recovered. For example, Brazil's Itaipu dam, built in the 1970s, suffered a 240% cost overrun that impaired the nation's public finances for three decades. Despite producing much-needed electricity, it is likely Itaipu will never pay back the costs incurred to build it. Yet Brazil is currently building the controversial Belo Monte hydroelectric project, which studies suggest may be non-viable even before opening. China, Indonesia, Pakistan and other nations show similar amnesiac behaviour regarding the building of dams.
The costs of large dams and similar failed mega projects have caused an explosive growth of debt in developing countries. For example, the actual cost of Tarbela dam, most of which was borrowed from external sources, amounted to 23% of the increase in Pakistan's external public debt stock between 1968-1984.
Similarly, for the Chivor hydroelectric project in Colombia, the planners predicted that there would be no changes in the exchange rate between the Colombian peso and the US dollar during the construction period (1970-77). In fact, the Colombian currency depreciated nearly 90% against the dollar. Since over half the project's costs covered imported inputs, this depreciation caused a 32% cost overrun.
Countries with a higher per capita income and better macroeconomic climate typically build dams more quickly with lower cost overruns. This suggests that developing countries, in particular, despite seemingly being most in need of complex facilities such as large dams, ought to stay away from bites bigger than they can chew.
A 90% complete dam is as valueless as a dam not built at all. This typically escalates politicians' desire to throw good money after bad and try to complete a dam long after it has become clear that the investment is a dud.
Costs aside, mega dams also take an inordinately long time to build – 8.6 years on average and often more than 10 years. Our research shows that these long time horizons leave dam projects particularly ineffective in resolving urgent energy crises and especially vulnerable to currency volatility, hyperinflation, political tensions and swings in water availability.
Some combination of these factors constitutes the typical dam disaster. For example, owing to incorrect estimates of water availability, Kainji Dam in Nigeria has fallen short of its hydroelectricity production targets by as much as 70%. Volatile swings in water flow have threatened the dam's safety in times of flood and impaired its hydropower and irrigation benefits during drought.
Despite forgoing large dams, developing countries can still take advantage of their water resources. Our research shows that smaller, more flexible hydroelectric projects that can be built quicker, and are more easily adapted to social and environmental concerns, are preferable to high-risk mega dams.
Norway is an excellent model of how a flexible approach can yield substantial payoffs. With 99% of its electricity produced from water, hydropower is highly successful in the country. Pressure groups and political parties began to question large dams on environmental grounds at the turn of the century. The government responded with a plan to encourage small hydro development, defined as plants with an installed capacity of 10 megawatts or less, typically using low head and run-of-the-river technologies. Today, some 1,000 such plants exist in Norway and more are on the way.
Norway nurtured homegrown competitive and technologically innovative industries in hydropower planning, design, construction, turbine manufacturing and management. Instead of slowing down under criticism, Norwegian hydropower shifted and accelerated development.
This experience has yet to inform such emerging economies as Brazil, China, Indonesia and Pakistan. China needs the biggest rethink, with its plans to almost double its current hydropower capacity of 250,000 megawatts through a huge dam-building effort. Rather than drowning their economies in debt from megadams, developing countries should think of more agile alternatives.
Atif Ansar is a lecturer at the Blavatnik School of Government, University of Oxford. Bent Flyvbjerg is professor and chair of Major Programme Management at the Saïd Business School, University of Oxford

вторник, 6 януари 2015 г.

Строят мини ВЕЦ на "Тракиец”?

17 декември 2014 16:37 | Дарик Хасково
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1374188
Инвестиционно намерение за построяване на мини ВЕЦ на язовир „Тракиец” е постъпило в Регионалната екоинспекция в Хасково, потвърдиха оттам. Инвеститорът е софийски фирма. Намерението й е да изгради малка електроцентрала след язовирната стена, като ще използва водата от водоземната кула на напорния тръбопровод, който е собственост на „Напоителни системи. С предварителен договор на „Напоителни системи” ще изпускат вода и ще захранват малката електроцентрала, която ще произвежда електроенергия, обясниха от Инспекцията.
Към момента от РИОСВ е издадено решение за преценяване необходимостта от ОВОС (оценка за въздействието върху околната среда).
Язовирът обаче няма акт 16. Проблем ли е това - в звуковия файл отговорът от главния експерт по ОВОС и екологична оценка в РИОСВ Тонка Атанасова:
_7

петък, 30 май 2014 г.

Изпускат по 30л./сек от язовир "Огоста"

Само за денонощие язовир „Огоста” в Монтана е покачил нивото си с 36 см и обемът му достигна 370 млн куб метра. Заради размножителния период на рибата е увеличено количеството на изпусканата вода до 30 литра в секунда. Целта е обемът да падне до 360 млн кубика и да бъде поддържан така до края на май . От средата на март до сега "Огоста" е увеличил повече от два пъти обема си. На 6 март в чашката на водохранилището имаше 180 млн куб вода. заради ниското ниво повече от 6 месеца не работиха и двете ВЕЦ изградени на "Огоста".

Река Шугла наводни кошара край с. Долно Белотинци. Около 21 часа в сряда екип спасители е евакуирал 10-те овце, животните са невредими, съобщиха от полицията. След 17 часа вчера пожарникари са отводнявали мазета и дворове в село Смирненски. Заради огромният приток на дъждовни води багер е прокопал допълнителен канал, за по-бързо оттичане на водата. Около 22.30 ч. пороят е залял ниския участък от пътя между Сливовик и Медковец. Участъкът е сигнализиран, уточняват от полицията.

Над 30 литра дъжд е паднал в полската част на региона вчера, по данни на местната метеорологична служба. Регионът е бил в центъра на Средиземноморския циклон, който вече преминава на изток. В Монтана измереното количество валеж е 26 литра, в Чипровци 20, в Говежда 33 литра. Заради пороя за по-малко от час р. Дългоделска Огоста е покачила нивото си с над 20 см.
http://novinitem.com/ 
http://www.vratzanews.com/bg/izpuskat-po-30lsek-ot-yazovir-ogosta/

вторник, 14 януари 2014 г.

ВЕЦ "Моста"

Поради изключитеелната скнадалност на този ВЕЦ „Моста“ под язовир „Тича“, по-долу сме систематизирали последното инфо за него:

Други статии:

Кметове искат промяна на статута на яз. „Тича"

ВЕЦ на яз. „Тича" мъти водата на три града

вторник, 17 декември 2013 г.

Кметове искат промяна на статута на яз. „Тича"

Кметовете на десетте общини от Шуменска област поискаха да се промени статутът на язовир „Тича", от който пият близо 200 хиляди души от две области - Шумен и Търговище. Най-големият изкуствен водоем в Североизтока е строен за промишлени нужди и се води като язовир за поливане, водата му обаче се използва основно за пиене. 

Кметовете поставиха въпроса на среща на областната ВиК асоциация. Промяна на статута на язовира отдавна се иска и от гражданите на Шуменска област. Скъпата цена на мътната вода, която ВиК продава на населението, беше основният мотив за февруарските протести в града. Кубик вода, минал през водомерите на хората, се таксува по 2,64 лв. Със същата вода стопани поливат полетата си, но я плащат по 50 ст.

Преса, 14.11.2013, стр.11

ВЕЦ на яз. „Тича" мъти водата на три града

Малката водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Моста" под стената на язовир „Тича" при Шумен е надхвърлила 3 пъти годишния си лимит за ползване на вода, а екоминистерството си затваря очите. За това алармира управителят на ВиК Шумен инж. Светлозар Дамянов. Той е атакуван от жителите на Шумен, Преслав и Търговище, че водата в чешмите им е мътна.
По негови данни от януари до октомври т.г. МВЕЦ „Моста" е превъртяла през турбините си 79 млн. кубика вода, а лимитът й е само 28 млн. куб. м. 

Депутатът от БСП Димитър Дъбов коментира, че тази МВЕЦ е била „зачената в грях" още при правителството на НДСВ.

Централата заработи през лятото на 2005 г. след бурни протести от кметовете и гражданството на трите града, които ползват вода за пиене от язовира. Разрешението за централата, собственост на фирма „Касиопея-7", беше подписано в последния работен ден на тогавашния министър на екологията Долорес Арсенова. Сега депутатът Димитър Дъбов обеща, че ще подготви питане до екоминистърката Искра Михайлова по случая

Преса, 12.12.2013, стр.13

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ