Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Is it a mistake for NGOs not to engage with hydropower companies?

The Three Gorges opens its sluices in Yichang, central China's Hubei Province. Photograph: Xiao Yijiu/ Xiao Yijiu/Xinhua Press/Corbis
We are entering a new hydro-dam era. As John Vidal has reported, construction of hydropower in the Himalayas will be one of the great forces for change in Asia and a hot spot of regional tension between China, India, and Pakistan.
In Africa, the growth aspirations of many countries are pinned at least in part on the development of its extraordinary hydropower endowment. Only about 5% of the continent's hydropower potential has been developed thus far. But things are changing. Ethiopia's construction of the Renaissance Dam in the upper Blue Nile – which, when completed will be one of the largest dams on the continent – has sparked conflict with downstream Egypt and made headlines about water wars on the Nile. Recently, the World Bank has announced its return to financing hydropower as part of its core strategy, after almost two decades during which it has been virtually inactive in the sector.
Hydropower development has a troubled history. Relocation of people to make room for reservoirs, downstream environmental impacts from the fragmenting of rivers, and the profound modification of aquatic ecosystem – all drive legitimate concerns about the development of this type of infrastructure. But hydropower also brings essential base-load supply, a renewable source of energy, and in some cases much-needed storage capacity and flood control. Managing these competing objectives requires facing difficult trade-offs, which are not susceptible to broad-brush strokes positions.

Not yes or no, but where and how

While some dams' impacts clearly outweigh their benefits, in many places the most important question may not be whether to build a dam but rather about where and how hydropower is built. On 1 July I stood along the Penobscot River in Maine with colleagues and onlookers from partner organisations, government, local businesses and the community to watch the historic removal of the Veazie Dam.
This was the second of two major dam removals as part of the Penobscot River Restoration project – one of the largest such projects in the world. The project will greatly improve access to nearly 1,000 miles of habitat for endangered Atlantic salmon and a number of other species of native sea-run fish – many of which had dwindled from annual populations in the millions in the 1800s to only a few thousand by 2011.
In the late 1990s, after decades of conflict around re-licensing of individual dams on the river and proposals to add new dams, a single power company bought all the dams in the lower river basin. This changed the debate. Instead of taking a dam-by-dam approach, the Penobscot Indian Nation, a number of environmental groups and the Penobscot River Restoration Trust were able to work with the hydropower company and federal and state regulators to look across the river basin and find a solution that meets multiple needs. Ultimately, an agreement was reached to remove the dams while increasing fish passage and electricity generation at other less harmful sites – reestablishing river health, recreation and culture while increasing electricity generation.

Scale, risk and outcomes, looking over the horizon

This example demonstrates something important. Limiting the impacts of hydropower while harnessing its benefits is first and foremost an optimisation problem. By taking a river-basin wide perspective, the siting and construction of dams can be directed toward the least damaging places within a basin – ensuring as much of the natural flow of water, sediments, nutrients and fish are sustained as possible for the benefit of people and nature. This does not avoid the difficult trade-offs but can improve outcomes.
This is the conversation that needs to happen, and the only route to global impact. Organisations like mine have the science, some solutions and emerging ideas, but businesses and governments will be making the large-scale infrastructure investments and have the delivery capacity that will dictate our reality. This is why the Nature Conservancy and China Three Gorges Corporation have just signed an agreement to work together for the next five years. This agreement builds on our conservation work on the Yangtze River and attempts to begin exporting our lessons and practices to other international locations where Three Gorges works.
It will not be easy and we should not be under any illusion that we will always land on the same side of the debate. But if we fail to engage with the hydropower community, we will miss an enormous opportunity for positive impact. While we may at times still be at odds, working with business – and with governments where major development is occurring – is the only way to bring sustainable solutions to a scale that can alter the path we're travelling on.
Giulio Boccaletti is managing director of global water at The Nature Conservancy
This content is brought to you by Guardian Professional. Become GSB member to get more stories like this direct to your inbox

Global Water Policy Discussion

The United Nations has designated 2013 as the International Year of Water Cooperation in recognition of the importance of water, and water's cross-cutting aspects, which demand attention at all levels and across all sectors including energy, agriculture, fisheries, transport and industry. 783 million people still lack access to proper drinking water and 2.6 billion still lack access to improved sanitation services. Global demand for water will soar by 55% over the next 50 years. This session seeks to identify the way forward towards establishing effective global policies on water, and how such policies can be translated into practical action on the ground through cutting-edge, innovative technologies and properly allocated funds.
 


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Русенци се надигат срещу пореден опит на държавата да закрие АППД

20 ноември 2013 11:23 | Ахмед Алиев 


Изпълнителна Агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" - гр.Русе към министъра на транспорта.

Инициативен комитет, включващ почти всички браншови организации в Русе, ще защити оставането на АППД в града ни. Агенцията има подкрепата на всички депутати от града, председателя на парламента Михаил Миков, областният управител Венцислав Калчев и кмета Пламен Стоилов. Това заяви в интервю по Дарик изпълнителният директор на АППД Георги Георгиев. Миналата седмица във фейсбук се появи информация, че се готви закриването на АППД в Русе и изнасянето и в София. Оказа се, че наистина има направени постъпления в такава посока. Апетити са проявени от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". Двете звена са се подготвяли да си поделят функциите на АППД, както и да си поделят нейните активи, които са много и са по протежение на реката.

Борбата е и за 25 милиона лева, по различни европрограми, както и още около 200 млн. евро, които ще бъдат отпуснати за подобряване на корабоплаването през следващия програмен период, каза Димитров. Изключително апетитен е и зимовника за кораби. По времето на ГЕРБ, тогавашния министър на транспорта Ивайло Московски подписа заповед за концесията на съоръжението, въпреки обяснението на Георгиев, че то се изгражда и със средства по програма ФАР. Предназначението му не може да се променя и ако това стане страната ни ще трябва да връща 7 000 000 евро, защото до 2015 година то подлежи на проверки.
По думите му информация за подготвяното закриване е изтекла случайно от Министерски съвет, иначе всичко се е пазело в тайна. Предвиждало се, след закриването на Агенцията 90 души да бъдат преназначени на работа към министерството на транспорта, а останалите 35 да се съкратят.

„При разговор с министъра на транспорта Данаил Папазов ми беше казано „Успокой се, нищо окончателно не е решено", именно това обаче ме притеснява и означава, че продължава да се работи в посока закриване на АППД, и ми е болно, че точно русенци го правят. Засега обаче ще се въздържа да ги назова. Много се надявам, че това правителство няма да вземе решение, което ще накара хората И В Русе да се надигнат ", каза в допълнение Георгиев. Той припомни, че когато правителството на ГЕРБ се опита да закрие агенцията, браншовите структури от морето са били готови да дойдат с лодки и катери и да затворят корабоплаването по Дунава.
Чуйте цялото интервю с Георги Георгиев в прикачения звуков файл

Аудио файл в Дарик http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1176716

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Начало / / Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Greentech.bg - Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

от Мария Малцева на 16/10/2013

Електроенергията от водноелектрически централи е „зелена" – тя не бълва в атмосферата CO2 и твърди частици. Мнозина вярват в това, но то е вярно само ако ВЕЦ са изградени с внимание и грижа за околната среда, със съответните мерки за опазване на биологичното разнообразие. Дори и тогава те нанасят щети на природата, защото представляват изменение на речната среда.

За въздействието на малките ВЕЦ-ове върху речните екосистеми започнахме разговор с Любомир Костадинов, експерт Програма Води към Дунавско-карпатската програма във WWF България. Поводът е скорошният сигнал, че МВЕЦ по Искъра унищожават биоразнообразието на реката.

Дори и от чисто икономическа гледна точка зелената енергия на малките ВЕЦ по реките у нас не могат да оправдаят мащабното строене на цели каскади от подобни съоръжения. „При над 160 мВЕЦ в България тяхното производство се равнява обикновено на един голям ВЕЦ.  По-подробна информация можете да намерите тук www.needit-findit.com", казва Костадинов. Негативите обаче са немалко.

Prokopanik_08

Наводнения, залпово замърсяване

мВЕЦ не допринасят активно за защитата от наводнения, както често твърдят техните инвеститори. Напротив, при екстремни случаи на високи води дори могат да ги засилят, посочва Костадинов. Навярно мнозина могат да си спомнят поне едно наводнение от последните няколко години, за което е добре известно, че е породено от наличието на ВЕЦ – било то от скъсване на язовирна стена, от внезапно изпускане на водата или по друг начин.

„Съвременната защита от наводнения все повече залага на устойчива защита с помощта на природата, а не против нея – ако реките имат достатъчен ретензионен обем, високите води се забавят и могат да се разпространяват, без да нанасят щети".

Нерядка практика е изсипването на скална маса в реката за строежа на пътища (наричани временни) във връзка със строежа на въпросните мВЕЦ. Така не само се унищожава реката и брегът й, но се създават и предпоставки за наводнения.

Промените в нивото на водата са друг много съществен фактор – независимо дали се касае за задбаражното езеро или за течението на реката след ВЕЦ.  Резките вълни са пагубни дори за рибите. Залповите замърсявания на реката в резултат на прочистване на дънните утайки също са пагубни за флората в реките.

Водата като незаменим ресурс

И в световен мащаб, и в България водите са най-важният ресурс за човека и околната среда. За да се гарантира качеството и наличността на националните води в дългосрочен план обаче, е необходимо да се запазят екологичните функции на водоемите. Затова съществуващите реки със запазена природа трябва да се опазят от увреждане, предизвикано от строеж на ВЕЦ.

Ползи за местната икономика

Ползата за регионалните икономики от изграждането и експлоатацията на ВЕЦ е много малка. За разлика от тях инвестициите в мерки за повишаване на енергийната ефективност и пестене на енергия достигат и до други сектори на икономиката и генерират по-големи икономически ползи – при това в дългосрочен план и без разрушаване на природата.  В България местните жители могат да бъдат ангажирани само при строителството и то за нискоквалифициран труд.  След построяването единствените работни места са за пазачите и евентуално за операторите, но в повечето случаи такива или не са нужни (ненужен разход казват инвеститора) или няма местни кадри и съответно пътуват от по-голям град.  При каскадата среден Искър операторите са базирани в София и работят дистанционно.

Липса на контрол

Трябва да се отбележи, че след като даден мВЕЦ бъде построен, той практически не се контролира от нито един държавен орган –  освен по конкретни сигнали. Никой не следи дали се спазват ограниченията на разрешителните, издавани от басейновите дирекции, в които често има ограничения колко екологични води да се пропускат, през кои сезони да не работят съоръженията и т.н.

 

Тази статия е втора част от поредицата на GreenTech.BG и WWF България за изграждането на мВЕЦ по реките в България. Вижте още:

Първа част: Малките ВЕЦ по реките нанасят тежки и необратими вреди на естествените речни екосистеми

Предистория: Новите ВЕЦ-ове по Искър унищожават биоразнообразието на реката!

Пример от ЧИЛИ: Мега-проект за ВЕЦ спрян, отива в съда

от GreenTech.bg на 28/10/2013

Чилийски апелативен съд превантивно блокира наскоро одобрен проект на стойност  733 млн. долара за водноелектрическа централа. Причината е обжалване по екологични причини.

Противниците на 640- мегаватовия проект Rio Cuervo, който е планиран за отдалечения район на Южен Айсен, казват, че това ще навреди на околната среда. Освен това, според тях, ВЕЦ-ът ще бъде построен на геоложки разлом във високо сеизмичната Чили.

Адвокати от службата по околната среда са подали жалбата, като твърдят, че екологичното разрешително за централата, дадено миналия месец, не е било законно.

Апелативният съд в Койхайк се съгласи да разгледа случая, като междувременно блокира строителството на комплекса.

Ако се съди по новата история в сраната, проектът може в крайна сметка да се озове в Върховния съд. Оттам нататък бъдещето му е съвсем неясно, защото в последните години има случаи на подобни проекти, които са били окончателно спирани, а други са разрешавани.

http://www.greentech.bg/?p=46881


Явно и там правят подобни мегаломански проекти, ама ги планират пет за четири€

неделя, 3 ноември 2013 г.

строителни материали в коритото на река Струма



Фирма ДЛВ  

Фирма ДЛВ

Любимият строител на пернишката кметица Добри Владимиров – ДЛВ изхвърли огромно количество отпадъци в коритото на река Струма, сигнализираха десетки читатели на сайтаzaPernik.com.

Строежът, който скандално се пръква точно до моста, водещ към парка в центъра произвежда голямо количество отпадъци, което било изсипано вчера до коритото на река Струма, потресени са живеещи в Перник.

Багер на фирма ДЛВ е машината, която прави безобразието.
ДЛВ е особено приближена на кмета на Перник Росица Янакиева. Тя лично на крака отиде в палата на собственика на фирмата Добри Владимиров в село Делта Хил, за да ожени сина му. Фирмата бе и един от спонсорите на Деня на Перник.

 

ОБНОВЕНО:

Според Община Перник това, което хората са видяли до моста до река Струма било некоректно. Фирмата на Добри Владимиров - ДЛВ изграждала рампа, през която багера щял да влиза да чисти коритото на река „Струма". 

Според ПР-а на кмета на Перник Росица Янакиева до 15 дни реката в този участък щяла да бъде почистена и строителните материали премахнати.

 

А на място работници на ДЛВ се подиграват, че бабите от съседните блокове ги наричали мутри, които докарват боклук.

 

петък, 1 ноември 2013 г.

Минивец замърсява река Бела Места

05.04.2006 | 16:36 | http://econ.bg/
От:
РИОСВ може да наложи санкция до 20 000 лв. при неизпълнение на предписанията

 

До 20 000 лева санкция може да отнесе фирма "Бела Места" заради замърсената река със същото име, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград.

Причината е жалба, подадена от собственици на пъстървови стопанства, разположени на река Бела Места, община Якоруда. Рибарите са сигнализирали за замърсяване на водите от строителството на минивец там, извършващо се от въпросната фирма над нивото на водоемите.

Служители на РИОСВ са се отзовали на сигнала. По време на проверката са присъствали Михаил Тодоров, управител на софийската фирма инвеститор "Бела Места" ООД, Борис Манчев, жалбоподател и собственик на рибарници, Халил Авджийски, технически изпълнител към фирмата, Димитър Алакушев, технически ръководител към "Руен Холдинг" АД - гр. Кюстендил, и Мустафа Перушански, експерт "Екология" към община Якоруда.

От кметството на Якоруда са представени документи, сред които решение по преценка за ОВОС от 2004 г., разрешително за водоползване, издадено от Басейнова дирекция, разрешение за строителство и др.

При огледа е установено, че е изграден около 300-500 м от тръбопровода на бъдещия ВЕЦ. Голяма част от изкопаните земни маси са депонирани извън пътя, в коритото на реката, с което са създадени условия за замърсяване на водите и опасност от наводнения. При разглеждане на работния проект е установено несъответствие между предвидените количества изкопани земни маси и реално добитите.

Незабавно да преустанови депонирането на пясъка в коритото на реката и да възстанови първоначалния вид на Бела Места до 25 април тази година, такова предписание са издали еколозите от РИОСВ. Освен това фирмата трябва да се грижи за използвания от нея черен път. При неизпълнение на предписанията санкцията може да стигне до 20 000 лева. /в-к Вяра

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ