Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 6 април 2016 г.

РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ТЪРСИ КОНЦЕСИОНЕР ЗА ДВЕ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ

http://www.bia-bg.com/news/view/21800/

Дата: 10.03.2016
Източник: Посолство на Р Македония в София
Прочетено: 113


Посолство на Република Македония в София съобщава, че е публикувана обява за отдаване на концесия с цел проектиране и изграждане на ВЕЦ Чебрен и ВЕЦ Галище.
Краен срок за подаване на оферти: 25 юли 2016 г. (10:00 ч.)

За допълнителна информация:
Посолство на Република Македония в София
Тел.: +359 2 870 15 60, +359 2 870 50 98
Е-mail: sofia@mfa.gov.mk
Адрес: гр. София, 1000, ул. "Фредерик Жолио-Кюри" 17, бл.2, ап.1/5
http://www.bia-bg.com/uploads/images/Eco_and_Energy/Crna.jpg

ВЕЦ Румянцево 2 - защо НЕ

http://starividri.org/


ВЕЦ Румянцево 2 - защо НЕ


Здравейте,

Изразяваме позицията на спининг клуб “Стари видри” по отношение проекта за изграждане на МВЕЦ Румянцево 2 и проведения в Неделя, 13. Март 2016 протест и контрапротест пред кметството в селото.

Най-напред нека отбележим, че протеста ни в Неделя не беше насочен срещу жителите на Румянцево, нито срещу инвеститора, с намерение да изгеажда новия ВЕЦ. Напротив, ние винаги сме се стремили да работим заедно с всеки, кото е инициативен, който милее за родната природа, за водата и всички организми, които живеят в нея и около нея. Противопоставянето на риболовните сдружения от една страна и местните жители от друга е изкуствено, за да се отклони темата от главните, от основните въпроси, които поставяме. Случаят с ВЕЦ Румянцево 2 не е някакво изключение, а част от по-голяма тема за това как ние се отнасяме към природните си богатства. Ние не сме против изграждането на възобновяеми енергийни източници и на ВЕЦ изобщо. Ние желаем това да се прави умно, с мисъл за бъдещето и със спазване на законите. Риболовните клубове и сдружения, които бяха представени са съставени от хора с разнородни професии, но обединени от стремежа си да имаме в българия по-чисти реки и водоеми, с повече зеленина и рибни запаси. Това е залегнало още в устава на СК “Стари видри” и ние го следваме от 2003 година насам.

Река Златна Панега - това е уникална карстова река, със своята вода, множество водни организми, разнообразни брегове и растителност. Целогодишната температура на водата, какато и множеството насекоми и укрития, създават почти идеални условия за живот на балканската пъстърва. Нашият клуб участва редовно в почистването на тази река от боклуци, както и в зарибяването и с малки пъстърви, бяхме инициатори заедно с нашите колеги риболовци в обявяване на реката в режим “хвани-пусни”. Това се прави всяка година и в последните няколко години е съвместно с други риболовни клубове, както и със завода Титан цимент - Зл. Панега, за което им благодарим. Тези усилия дават резултат и популацията на балканската пъстърва е устойчива, с доста риби, като всяка година може да се видят все по-големи уловени риби.

Защо сме против изграждането на ВЕЦ Румянцево 2? Подробните си аргументи сме представили в тази декларация

За съжаление опита с безброй много малки ВЕЦ-ове е изключително отрицателен. Събираме състоянието на реките с такива съоръжения в една онлайн карта на ВЕЦ-овете на цяла България. Може да разгледате какво представляват “реките” там където има такъв ВЕЦ. Такъв плачевен е резултат и от първия ВЕЦ, който изникна на Златна Панега между селата Златна Панега и Румянцево. С изключение на пролетното пълноводие, в нормалното корито на реката липсва вода - има само локви, така наречения “рибен проход”, който да позволи миграция на рибите за тяхното размножаване е сух. Многократните сигнали и санкции не са довели до промяна на трагичното състояние.

Ние смятаме, че изграждането на такива ВЕЦ-ове ще нанесе много повече вреда, отколкото ще донесе полза.

В плакатите на местните жители прочетохме, че те искат хляб и работни места. Новият ВЕЦ със сигурност няма да им ги донесе. Ако обаче помислят как да превърнат реката в привлекателно място за туризъм и риболов (така както е на толкова други места по света), това със сигурност ще им донесе възможност да  настаняват в къщи за гости и хотели хората, да ги хранят в своите заведения. Мислим, че това е много по-голям стимул за развитие на този район.

Призоваваме всички, които наистина желаят да оставим нещо по-добро след себе си, да се присъединят към нашите искания. 

One of Africa’s Biggest Dams Is Falling Apart

FEBRUARY 2, 2016
BY 



The new year has not been kind to the hydroelectric-dam industry. On January 11th, the New York Times reported that Mosul Dam, the largest such structure in Iraq, urgently requires maintenance to prevent its collapse, a disaster that could drown as many as five hundred thousand people downstream and leave a million homeless. Four days earlier, the energy minister of Zambia declared that Kariba Dam, which straddles the border between his country and Zimbabwe, holding back the world’s largest reservoir, was in “dire” condition. An unprecedented drought threatens to shut down the dam’s power production, which supplies nearly half the nation’s electricity.

The news comes as more and more of the biggest hydroelectric-dam projects around the world are being cancelled or postponed. In 2014, researchers at Oxford University reviewed the financial performance of two hundred and forty-five dams and concluded that the “construction costs of large dams are too high to yield a positive return.” Other forms of energy generation—wind, solar, and miniature hydropower units that can be installed inside irrigation canals—are becoming competitive, and they cause far less social and environmental damage. And dams are particularly ill-suited to climate change, which simultaneously requires that they be larger (to accommodate the anticipated floods) and smaller (to be cost-effective during the anticipated droughts).

Mosul Dam’s predicament is partly a result of the ongoing war; many maintenance workers have not returned there since August of 2014, when ISISfighters briefly took control. (Iraqi and Kurdish forces soon regained it.) But the main issue is that, like many such dams, the project shouldn’t exist in the first place. Opened in 1986, it was built on unstable gypsum bedrock, requiring grout to be constantly injected into the foundation to prevent the dam’s collapse. That work has ceased. In 2006, long before ISIS began making headlines, the U.S. Army Corps of Engineers called Mosul Dam “the most dangerous dam in the world.”

Kariba’s difficulties are more complicated. It has been nearly incapacitated by ongoing drought, which has lowered the reservoir’s volume to twelve per cent of its usual capacity. But if the reservoir is refilled, the dam faces the possibility of collapse. It was built in the late nineteen-fifties, and in the years since water flowing through the dam’s six floodgates has carved a three-hundred-foot-deep pit, or plunge pool, at its base. The plunge pool extends to within a hundred and thirty feet of the dam’s foundation; if it reaches the foundation, the dam will collapse. That seems hard to imagine now, with the reservoir at a record-low level. But the Zambezi River Basin, on which the dam sits, is the most susceptible of Africa’s thirteen basins to exceptional droughts and floods, and climate change is intensifying both.

Kariba’s collapse, like Mosul’s, would constitute an epochal event in the history of energy development—the dam industry’s Chernobyl. The ensuing torrent would be four times bigger than the Zambezi’s biggest recorded flood, in 1958, and would release enough water to knock over another major dam three hundred miles downstream, in Mozambique. At least three million people live in the flood’s path; most would die or lose their crops or possessions. About forty per cent of the electricity-generating capacity of twelve southern African nations would be eliminated.

The dam, four hundred and twenty feet tall and nearly two thousand feet wide, was built with financing from the World Bank to provide power for the copper mines of what was then Northern Rhodesia. The designers intended to make the dam impervious to a one-in-ten-thousand-year flood, but their calculations were based on only three decades of Zambezi flow data—a period too short to permit credible forecasting. This flaw became apparent in 1957, when the site, still under construction, was hit with a flood bigger than the designers’ worst-case projection. The planners hurriedly enlarged the spillway, but in 1958 the project was hit by another flood, twice as big as the previous one, so the spillway was expanded again. More recent projections, cited by the Intergovernmental Panel on Climate Change, indicate that the Zambezi River Basin will experience still drier and more prolonged droughts and even bigger floods in years to come.

Since the nineteen-nineties, Kariba’s operators have been allowed to open only three of the dam’s six floodgates at a time, for fear of enlarging the plunge pool. If the reservoir fills to a dangerous level, the operators face two options: allow water to flow over the top of the dam and tumble down its face, threatening the foundation, or, more likely, open more than three floodgates, causing the plunge pool to expand. To head off a catastrophe, the World Bank and other international lenders agreed in November of 2014 to provide a loan of nearly three hundred million dollars to repair it, stating that the project requires “immediate attention.”

But “immediate” means decades, not years. “It takes a long time to carry out the necessary due diligence and secure the financing for a complex project like this,” Munyaradzi Munodawafa, the chief executive of the Zambezi River Authority, which operates Kariba, told me in an e-mail. “We’re looking at a fifteen- to twenty-year process, in which we are five years under way.” To repair the dam, workers will enlarge the plunge pool downstream, to reduce erosion near the foundation. But it’s not certain to work, and major flooding could occur before the repairs are completed.

The World Bank and other international financiers like dams because they seem to offer large-scale solutions to energy and water shortages. Kariba is just one of more than two thousand large dams in Africa; Zimbabwe, one of the world’s poorest nations, has at least two hundred and fifty-four. But maintaining a dam is expensive—and much less popular than building one. Even in affluent countries such as the United States—whose dam infrastructure is in sufficient disrepair to have earned a “D” rating from the American Society of Civil Engineers, in 2013—maintenance is often neglected; it’s not likely to fare better in impoverished, corruption-ridden countries such as Zimbabwe or Iraq. Dams can’t be drained, and dismantling them can be as costly as building them. It’s the trap of Industrial Age technology: once mechanized systems supplant natural ones, they must be managed in perpetuity, or else they break down.

вторник, 29 март 2016 г.

Становище на Националнияприродонаучен музей във връзка с проблемния ВЕЦ Своде







МВЕЦ Соколна, река Габровница при с.Скобелево


В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 20.03.2016г.  Проверката всъщност е извършена от представители на риболовно Сдружение Мухарски клуб Стримерите, гр.Русе, член на Федерацията на мухарите в България, като и двете организации са партньори в инициативата „Наблюдение на действащите ВЕЦ-ове в България
Резултатите са както следва:

МВЕЦ Соколна, река Габровница при с.Скобелево

Посещенето е при пълноводие, но в реката се изпускат не повече от 15л/сек при най-оптимистична оценка. А минималното водно количество е 150л/сек.
Рибният проход е непреодолим за рибите и другите водни организми в горния и долния си край.

За гореизложеното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

Но проблемите с рибния проход са маловажни предвид бруталното неспазване на минималното водно количество дори при пълноводие.

Във връзка с горното, бихме искали да поставим още един ключов въпрос, заради който настощият доклад е изпратен до всички БД:
Надяваме се всички да са се убедили вече във възможностите на БД на цялата територия на страната да осъществяват контрол, при работещи в момента само около 250 ВЕЦ.
И тогава въпросът е - ако се изградят всички инвестиционни планове за ВЕЦ и МВЕЦ - кой и как ще осъществява контрол, при положение че се очаква бройката да надхвърли 900 парчета? Нали не се самозаблуждавате, че ще се справите?

Надяваме се също да сте информирани, че износът на ток за първото тримесечие е намалял с над 50%, в сравнение с предходни години.
И тогава - в условията на свръхпроизводство на ток и намаляващи нужди на регионалния пазар - какво ще го правим проклетия ток?

Ето защо отново предлагаме да преосмислите политиката си по продължаващо издаване на разрешителни за нови и нови ВЕЦ, или за продължаване на действащите разрешителни. Надяваме се да разбирате до какво може да доведе това.

Ще изразим още една надежда - дано в скоро време да организирате по някакъв начин още една обща среща на всички БД със заинтересованите страни във връзка с ПУРБ 2016-2020, каквато организираха миналата година WWF и СДП Балкани.  Имаме още толкова много неща да Ви казваме, но за съжаление ние нямаме възможности да я организираме.

Надяваме се по описания случай на МВЕЦ Соколна да направите проверка и да ни информирате за резултатите от нея.

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Съдът ОТКАЗА да върне на „Стройкомерс“ и второто разрешително за р. Чепинска, при РАЗРЕШЕНИ 0.9 м дружеството ИЗДЪЛБАЛО коритото й със 7 метра!!!

20:50:04 - 28/03/2016
http://www.videlinabg.com/index/fullnews/newsId/30760

Със свое решение от 23 март Административен съд – Пазарджик отхвърли оспорването на „СТРОЙКОМЕРС“ ООД на решение №РР-2456/26.06.2015г. за отнемане на разрешително № 32150088/17.03.2014г. за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска с цел ползване „изземване на наносни отложения“ на директора на Басейнова дирекция - Пловдив. Съгласно констатациите в съдебното решение при изземването на наносите при разрешена дълбочина 0.90 м, записана в разрешителното, е установена реална такава по различните профили съответно:„Разликата в проектната ос на профилите доказва следното продълбаване на речното корито: при профил № 1 – 4.80 м, при профил № 2 – 7 м, при профил № 5 – 5.20 м, при профил № 10 – 5.90 м и при профил № 13 - 6.90 м. Установява се несъответствие между наклона на дъното между съседните напречни профили - вместо заложения в проекта 0.017 – 0.019, е измерен наклон от 0.013 – 0.036”.
В решението на съда се казва още: „Относно допълнителното уточнение, направено от вещото лице в съдебно заседание, че дори геодезическата основата да е различна, резултатите няма да са по-различни (разликите биха били няколко сантиметра), тъй като координатната система, която се използва при изготвянето на такива геодезически замервания, е еднаква.Важно е да се отбележи, че установените от направеното гедезическо заснемане от „Кадастър - НИ" ООД несъответствия са между 4.8 м и 7 м, а не няколко сантиметра”.
Припомняме, че при старта на делото защита на „Стройкомерс” ООД оспори пред Административен съд – Пазарджик, именно заснемането от 2015 г., изразявайки несъгласие с него, защото то било извършено без присъствието на представител на дружеството. Адвокат Манчев тогава поиска от съда да определи вещо лице със специалност „Геодезия”, което да извърши собствени замервания и да отговори на въпроса „Налице ли е съществено несъответствие между котите на терена в и около р. Чепинска след изземването на материали и котите в проекта за изземване”. Той поиска също въпросното вещо лице да се произнесе дали е извършено продълбаване на речното корито до нива, различни от заложените в проекта, като се съобрази с „динамичните характеристики на водното течение, силата на последното при високи води и пълноводие, както и с речната ерозия”. Впоследствие обаче адвокатът на дружеството се отказа от собственото си искане, защото цената за тази услуга е от порядъка на 5000 лв.
Припомняме също, че с решение № РР-2456/26.06.2015г. на директора на БДИБР – Пловдив, беше отнето разрешително №32150088/17.03.2014 за изземване на наносни отложения от река Чепинска на „Стройкомерс” ООД. В административния акт е включено и разпореждане за предварителното му изпълнение, поради което решението влезе в сила веднага и вече десет месеца дружеството няма право да изземва материали от терасата и коритото на реката.
Към отнемане на разрешителното се пристъпи, след като в началото на месец май м.г. директорът на Басейнова дирекция – Пловдив, инж. Георги Семерджиев, разпореди проверка по подаден сигнал, след което възложи на външна фирма, разполагаща със специализирано за целта оборудване, да извърши геодезично заснемане на 156 подробни точки от коритото на р. Чепинска, включително и на 5 напречни профила. Констатирано бе, че изземването на наносни отложения не е извършено съгласно заложените в проекта параметри и не са спазени проектните коти на изземване и напречния профил.
По информация на „Виделина” продълбочаването на речното корито варираше от 4.70 до 7.00 м в петте замерени профила, при заложена в разрешителното средна дълбочина на изземване на речните отложения 0.90 м. Разрешителното включва участък от 7+850 до 9+550 км, който има дължина 457 м и площ 53 дка. То изтичаше през март 2016 г. Тази информация се потвърждава изцяло от съдебното решение, с което се отказва връщането на разрешителното на дружеството.
На 20 ноември 2015 г. пък състав на Административен съд – Пазарджик, председателстван от съдия Стефка Кемалова, отхвърли жалбата на „Стройкомерс“ ООД, против Решение № РР-2457/22.06.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съгласно което се отнема друго разрешително с № 32150042/14.10.2008 г., продължено с решение № РР-1809/29.10.2013 г., за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска, с цел „изземване на наносни отложения“. С горецитираното разрешително „Стройкомерс“ ООД беше получил правото да изземва наносни материали от коритото на р. Чепинска между км 6+180 и км 7+850 с цел почистване на коритото на реката.

събота, 12 март 2016 г.

Рибари излизат на протест срещу изграждането на ВЕЦ на река Златна Панега

Сборният пункт е в 9 ч в неделя пред сградата на кметството в с. Румянцево
 
Рибари организират протест срещу изграждането на ВЕЦ Румянцево II на река Златна Панега. Защитниците на реката ще се съберат в 9 ч тази неделя пред сградата на кметството в Румянцево, община Луковит.
 
Според инициаторите, ако проектът бъде осъществен, резултатът ще е унищожаване на един от най-богатите на риба участъци от реката и прекъсване на сезонната миграция на рибите, което ще е пагубно за цялата екосистема.
 
WWF България приветства инициативата на заинтересовани групи да се самоорганизират в опит да защитят природата на важно за тях място. Гражданската активност често е единствената възможност да се опазят естествени зони, които са важни не само за биоразнообразието, но и за много хора, които изкарват прехраната си или упражняват хобито си в тях.
 
Организатори на протеста са спининг клуб „Стари видри“, мухарски клуб „Стари видри“, риболовен клуб „Балканка“ и Федерация на мухарите в България.
 
WWF активно си партнира с риболовните клубове и по-специално, с риболовен клуб "Балканка", включително и по отношение проблемите с ВЕЦ Румянцево I и II.
 
Случаят с ВЕЦ Румянцево II е изключително проблемен и там наблюдаваме сериозни нарушения. Освен чисто принципния проблем, че този ВЕЦ не би следвало да бъде допускан в подобна защитена зона от Натура 2000 и факта, че това инвестиционно намерение застрашава една изключителна река, в административната преписка по този случай има необясними разминавания. Обстоятелството, че в решението на РИОСВ Плевен са допуснати груби противоречия, дава основания да се мисли, че може би в конкретния случай има нещо повече от опит за заобикаляне на закона. Искрено се надяваме компетентните органи да предприемат необходимите действия по този въпрос.
 
За съжаление, случаят не е изолиран. През тази седмица рибари и жители на село Своде, община Правец, остро се противопоставиха на намерението в селото им да бъде изградена водноелектрическа централа на река Малък Искър. Недоволните изразиха възражения, показващи, че проектът е в противоречие с плана за управление на реките в дунавския район.
 
Нещо повече, ако разгледаме над 160-те водноелектрически централи, построени след 2000 г., бихме стигнали до извода, че вероятно повечето са изградени с известни нарушения на законите. Основното е допускането им без адекватни оценки и в нарушение на европейските директиви. Въпреки че от формална гледна точка повечето ВЕЦ имат разрешителни, от гледна точна задълженията на държавата ни по отношение на европейските директиви, повечето ВЕЦ са допуснати, построени и оперирани в нарушение на общностното право. Поради тази причина WWF България изпрати миналата година жалба до Европейската комисия за нарушение на три директиви.
 
WWF България безусловно вярва, че възобновяемите енергоизточници трябва да бъдат развивани и ползвани. Тяхното изграждане и експлоатиране обаче не бива да става за сметка на биологичното разнообразие или да уврежда по какъвто и да било начин природата. Нуждата ни от чиста енергия не бива да бъде противопоставяно на опазването на природата.
 
Повече за протеста в Румянцево, можете да научите от страницата на събитието във Фейсбук.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ